№ 102
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000885 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260322 от 08.07.2021 година, постановено по т. дело №
449/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдено З. „Б.“ АД,
ЕИК ***, да заплати на Т. ИВ. Г., ЕГН **********, и ЕЛ. А.. Г., ЕГН
**********, двамата от гр.С., ул. „С.“ №44, суми от по 100 000 лева на
всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /душевни болки и страдания/ от смъртта на техния син
А. Т. Г., настъпила при ПТП на 31.03.2018г., виновно причинено от Г.Х. Т.
при управление на лек автомобил „Ф.“ с рег. №***, за което деяние е налице
влязла в сила присъда по НОХД №1169/2019г. по описа на Окръжен съд –
гр.Пловдив, ведно със законна лихва върху главниците, считано от
22.05.2018г. до окончателното им изплащане. Отхвърлени са исковете за
разликата над 100 000 лева до пълните предявени размери от по 200 000 лева.
Осъдено е З. „Б.“ АД, ЕИК ***, да заплати на Т. ИВ. Г., ЕГН
**********, сумата 1980 лева, представляваща обезщетение за претърпени
1
имуществени вреди /стойност за медицински консумативи по фактура
№**********/31.03.2018г., издадена от УМАЛ „С.”ЕАД/, настъпили в
резултат на ПТП на 31.03.2018г., виновно причинено от Г.Х. Т. при
управление на лек автомобил „Ф.“ с рег. №***, за което деяние е налице
влязла в сила присъда по НОХД №1169/2019г. по описа на Окръжен съд –
гр.Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
22.05.2018г. до окончателното изплащане. Отхвърлен е искът за разликата
над 1980 лева до пълния предявен размер от 4 174,50 лева.
Оставено е без уважение искането за присъждане на законна лихва
върху присъдените главници за имуществени и неимуществени вреди за
периода от 08.04.2018г. до 21.05.2018 г.
Осъдено е З. „Б.“ АД да заплати на адвокат П.К. от САК – С.,
ул.”Л.”№1, ап.9, сумата 6 684 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал. 2 ЗА за процесуално
представителство на ищците по делото, както и да заплати по сметка на
Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер на 8079,20 лева и 1054,40
лева – разноски за експертизи.
Осъдени са Т. ИВ. Г., ЕГН **********, и ЕЛ. А.. Г., ЕГН **********,
общо да заплатят на ЗД „Б.“ АД,ЕИК ***, разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете в размер на 1427 лева.
Решението е постановено при участието на Г.Х. Т. от гр.С.,
ул.”С.”№17, вх.В, ет.8, ап.23 в качеството му на трето лице помагач на
ответника.
С определение № 261577 от 12.10.2021 година, постановено по т. дело
№ 449/2019 година по описа на ОС – Пловдив в производство по чл. 248 от
ГПК, е допълнено решението в частта за разноските, като е осъдено ЗД „Б.“
АД да заплати допълнително адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 246,53 лева наред
с присъденото такова с решението.
Така постановеното решение е обжалвано с две въззивни жалби.
Ответникът в първоинстанционното производство ЗД „Б.“ АД е
обжалвал решението в частта, с която на двамата ищци са присъдени
обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния син в размерите
над по 60 000 лева до по 100 000 лева, както и мораторни лихви и разноски
2
съобразно уважената част от исковете над този размер. Във въззивната жалба
се поддържа, че със събраните по делото доказателства не са установени
неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева за всеки един от двамата
ищци, а че справедливият размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД следвало да
бъде по 120 000 лева. Освен това е посочено, че изводите на
първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на ищците
за настъпване на събитието, изразяващо се в това, че са допуснали синът им
да се качи при неправоспособен водач на МПС и то за междуградско
пътуване, е правилен, респ. правилно с оглед разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД
дължимият размер на обезщетението е намален наполовина. Безспорно според
жалбоподателя било установено, че починалият е съпричинил увреждането
си, като съзнателно се е качил при неправоспобен водач, за който е знаел, че е
употребил голямо количество алкохол, което налагало извода за
съпричиняване в размер на 50 %, а дори и повече. Искането е да се отмени
решението в обжалваните части и да се постанови ново по същество, с което
да се отхвърлят исковете в тези части, включително досежно присъдената
мораторна лихва и съответните разноски, като се присъдят на жалбоподателя
разноски и адвокатско възнаграждение.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от адвокат П.К.
като процесуален представител на ищците Т. ИВ. Г. и ЕЛ. А.. Г. с изразено
становище за нейната неоснователност. Оспорени са доводите, свързани с
размера на дължимото обезщетение, като се твърди, че първоинстанционният
съд е съобразил всички събраните по делото доказателства и установените с
тях обстоятелства и е определил общ размер на дължимото обезщетение от по
200 000 лева за всеки един от ищците, съобразен с принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорени са и твърденията за наличие на
съпричиняване в размер на 50 %, като се твърди, че с въззивната жалба се
правят възражения за съпричиняване, които не са направени пред
първоинстанционния съд в съответните преклузивни срокове за това, а
именно че пострадалият съзнателно се е качил при водач, за който е знаел, че
е употребил голямо количество алкохол. Възможността за въвеждането на
нови възражения, включително за съпричиняване, била преклудирана, поради
което съдът не следвало да го разглежда. Освен това по делото липсвали
доказателства в подкрепа на това твърдение на ответника. Искането е да се
остави без уважение въззивната жалба на ЗД „Б.“ АД и да се присъди
3
възнаграждение на процесуалния представител на основание чл. 38 ал. 2 от
ЗА ведно с ДДС.
Ищците в първоинстанционното производство Т. ИВ. Г. и ЕЛ. А.. Г.
чрез процесуалния си представител адвокат П.К. са обжалвали
първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените
от тях искове за неимуществени вреди в размерите над по 100 000 лева до по
200 000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен иска на Т. ИВ. Г. за
имуществени вреди в размера над 1980 лева до 9960 лева, заради прието
съпричиняване в размер на 50%. Във въззивната жалба се поддържа
неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличие на принос
за настъпване на вредоносния резултат и то в размер на 50% от страна на
ищците поради неупражнен родителски контрол по отношение на техния
син. Изложени са подробни съображения, които се свеждат до това, че съдът
е приел съпричиняване на родителите, изразяващо се в конкретно тяхно
поведение, което не е въведено от ответника в процеса в общото му
възражение, съдържащо се в отговора на исковата молба. Освен това
приетите с първоинстанционното съдебно решение обстоятелства като
принос на родителите не били относими към съпричиняването на вредите, а
към спазването на правилата за дължимо поведение на родителите съгласно
чл.125, ал. 3 от СК. Поддържа се, че по делото не е установено наличие на
принос от страна на пострадалия, а именно такова негово поведение, което да
е в причинна връзка с вредоносния резултат и което да дава основание за
приложение на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. При условията на евентуалност се
поддържа, че дори да се приеме наличието на някакъв принос от страна на
родителите на починалия непълнолетен А. Г., то той следвало да бъде
преценен на не повече от 10%.
Във въззивната жалба, подадена от ищците, се съдържат оплакване и
искане, касаещи началния момент, от който е присъдена законната лихва
върху дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Поддържа се, че такава се дължи с начален момент 08.04.2018 година - датата
на изтичане на седемдневния срок по чл. 430 от КЗ, а не датата, на която
ищците са сезирали застрахователното дружество с претенция за заплащане
на обезщетение / 22.05.2018 година/. Във връзка с датата, на която
застрахователното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно
събитие, във въззивната жалба е посочено, че при неизпълнение на
4
задължението на ответника да представи по делото доказателства за датата,
на която е уведомен от застрахованото лице и с оглед разпоредбата на чл. 161
от ГПК следвало да се приеме, че това е станало в указания от закона 7
дневен срок от настъпване на събитието.
Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и
постановяване на ново по същество, с което да се присъдят на двамата ищци
допълнителни обезщетения от по 100 000 лева за неимуществени вреди, а на
Т. ИВ. Г. – и допълнително обезщетение от 1980 лева за имуществени вреди,
както и законна лихва върху всички дължими обезщетения, считано от
08.04.2018 година до окончателното им изплащане. Претендират се
направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал.
1 т. 2 от ЗА ведно с ДДС.
Срещу тази въззивна жалба не е подаден писмен отговор от ответника
ЗД „Б.“ АД.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица,
имащи правен интерес да обжалват, като е спазен и предвидения в чл. 259 от
ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните части.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивните жалби,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/.
С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивните жалби оплаквания, отнасящи се до справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди на двамата ищци, както и до
наличието или липсата на основания по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване на
5
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди поради
съпричиняване, респ. процента съпричиняване, както и досежно началния
момент, от който се дължи законната лихва върху обезщетенията.
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
т. дело № 449/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив /
първоначално образувано като гр. дело № 11177/2018 година на СГС,
прекратено и изпратено по правилата на местната подсъдност на ОС –
Пловдив/ са изложени следните обстоятелства:
Двамата ищци Т.Г. и Е.Г. твърдят, че техният син А. Т. Г. е загинал в
резултат на ПТП, станало на 31.03.2018 година около 00,55 часа на пътя
между град С. и град К., като синът им е бил пътник в управлявания от Г.Х.
Т. лек автомобил Ф. с рег. № ***. Водачът на автомобила при движение с
несъобразена скорост изгубил контрол, излязъл от пътното платно и се
ударил в крайпътно дърво. Твърди се, че виновен за ПТП е Г. Т., който е
нарушил правилата за движение и срещу когото имало образувано ДП № ЗМ-
216/2018 година по описа на РУП – К., прокурорска преписка 261/2018 година
на ОП- Пловдив. Въз основа на така изложените обстоятелства и на
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество ЗД „Б.“ АД за автомобила, с който е причинено процесното ПТП,
ищците са претендирали неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на техния син в размер на по 200 000 лева / първоначално исковете
са предявени като частични за по 25500 лева, увеличени до по 200000 лева с
определение на съда от 01.07.2021 година/, ведно със законната лихва от
08.04.2018година – датата, на която изтича срока по чл. 429 ал. 3 от КЗ във
връзка с чл. 430 ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане.
Във връзка с претенцията за неимуществени вреди в исковата молба се
твърди, че смъртта на сина им е причинила на ищците неописуема мъка,
душени болки и страдания. Ставало дума за 17 годишно младо, здраво,
жизнено момче, отговорно и амбициозно, което помагало във всичко на
семейството. Между ищците и техния син съществували особено силно
чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и всеотдайност. Мъката на
ищците била огромна, те не можели да преодолеят случилото се, прекършени
били мечтите и надеждите, свързани със сина им, изчезнал смисълът на
живота им. Моралните страдания, скръбта и травмата от преживяното щели
6
да ги съпъстват през целия им живот и щели за се увеличават. Животът на
семейството бил променен завинаги, бил изпразнен от съдържание,
родителите били лишени завинаги от радости, ценности, смисъл и амбиции,
били подложени на постоянна скръб и страдание.
Във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди по делото
са събрани гласни доказателства.
За тези обстоятелства в качеството на свидетели са разпитани Д.Л.А. и
С. Т. Р. в съдебно заседание на 18.06.2020 година. От техните показания е
видно, че двамата ищци приели много тежко смъртта на сина си, били
съкрушени в началото не можели да спят и да се хранят. Наложило се два
дни около погребението да са на успокоителни лекарства и инжекции. Преди
смъртта на А. между него и родителите му имало много близка връзка, А.
споделял всичко с тях, помагали си взаимно. Ищците се надявали синът им,
който бил весело, умно и трудолюбиво момче да постигне нещо в живота си,
очаквали предстоящото завършване на образоването му, за да може да се
реализира, имали мечти. След смъртта на сина си ищците се променили, не
били вече веселото и жизнерадостно семейство както преди това, не се
събирали с приятели, не излизали. Те все още не били преодолели загубата на
сина си, не можели да спят, ищцата пиела хапчета, за да заспи, постоянно
говорели за него и плачели, ходели често на гробищата.
Освен свидетелските показания, при преценка на размера на
неимуществените вреди следва да бъдат съобразени и приетите по делото
съдебно- психологични експертизи на двамата ищци. От заключенията на
вещото лице –психолог Д.В. е видно, че психологичното състояние и на
двамата ищци след настъпване на смъртта на техния син А., се характеризира
с негативни чувства и оплаквания – емоционални промени, състояние на
дискомфорт. Според вещото лице и двамата са преминали успешно през
етапите на стреса, като са имали кратка реакция на нарушена адаптация. При
ищцата Г. нарушената адаптация през този период се е изразявала в
емоционални симптоми – тревожност, понижена самооценка, психическа и
физическа умора, страдание, обърканост, безпомощност, слабост, нарушена
концентрация на вниманието,нарушен сън, снижен емоционален резонанс,
усещане за самота и празнина. Същите са проявите на нарушена адаптация и
при ищеца Т.Г., като към тях вещото лице е добавило интензивно чувство на
7
вина. И при двамата родители на загиналия А. е променен обичайния начин
на живот, променен е семейния модел на функциониране / непълно
семейство/, но не е налице откъсване от обичайната среда, като при ищеца Г.
е добавено, че той не е загубил обичайните си умения и поети ангажименти.
Вещото лице е посочило, е и при двамата това е затруднило ежедневието им,
но не е довело до нарушаване на функционирането. Към момента на
изготвяне на експертизите / месец януари 2021 година/ психологическото и
емоционално състояние и на двамата ищци е стабилизирано, налице са само
епизодични ситуативни реакции на напрежение и тревожност, които не
изискват лечение, не са налице болестни симптоми.
Установено е по делото, че ищците са родители и на други две деца,
които отглеждат и възпитават.
Съобразявайки се с критериите за определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и
в практика на ВКС, съдът намира, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на по 130 000 лв. за всеки един от ищците.
Съдът отчита възрастта на пострадалия към датата на злополуката / 16
години/, възрастта на ищците към тази дата / Т.Г. е бил 45 годишен, а Е.Г. –
39 години/, близките отношения между родителите и сина им, тежкото
понасяне на смъртта му в началния период след случилото се, както и
изложените по-горе мотиви, продължителността на болките и страданията на
двамата ищци и отражението им върху начина им на живот и върху тяхното
здраве и психика.
От обсъдените доказателства е видно, че ищците Т. и Е. Г.и са
преживели силни болки и страдания непосредствено след загубата на техния
син А.. Момчето е било добро, ученолюбиво и отзивчиво, както го описват
свидетелите, било е близко с родителите си, споделяло е с тях и взаимно са
си помагали. Смъртта му им е причинила описаните по-горе негативни
чувства и оплаквания. Родителите са преминали и през период на нарушена
адаптация, променил се е обичайният им начин на живот и на функциониране
на семейството. От друга страна обаче е установено от експертизата, че
ищците са преминали успешно през етапите на стреса, периодът на нарушена
адаптация е бил кратък, не е довел до откъсването им от обичайната среда и
до нарушаване на функционирането им. И при двамата няма болестни
8
симптоми, не се налага лечение, тяхното състояние е стабилизирано към
момента на експертизата / две години и осем месеца след случилото се/, като
усещането за напрежение и тревожност се проявява само епизодично, без да
изисква лечение.
Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
отчита и икономическите условия в страната към месец април 2018 година и
е съобразен и с нормативно определените лимити на отговорност по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Тези лимити,
макар и да не са абсолютен критерий при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за общественото
разбиране за справедливост. Размерът на тези лимити непрекъснато
нараства. До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери
на лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от 11.06.2012 година,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим към
спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Що се отнася до общия размер на имуществените вреди, претендирани
от ищеца Т.Г., изразяващи се в изразходвани средства за лечението и
закупуване на лекарства за починалия му син А. Г., на настоящия етап от
производството между страните е безспорно, че той е 3960 лева, определен от
приетата по делото и неоспорена съдебно медицинска експертиза въз основа
9
на медицинската документация, фактури и касови бележки. Единственият
спорен въпрос е налице ли е основанието по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за
намаляване на този размер поради съпричиняване и евентуално с какъв
процент.
В преклузивния срок – с отговора на исковата молба ответникът ЗД
„Б.“ АД е направил възражение за съпричиняване.
На първо място се твърди, че пострадалият А. Г. е бил без поставен
предпазен колан към момента на ПТП, в нарушение на чл. 137 а ал. 1 от ЗДвП
и по този начин е допринесъл за настъпване на вредните последици.
Това възражение не се поддържа пред въззивната инстанция с
подадената от ЗД „Б.“ АД въззивна жалба. Освен това приетата по делото и
неоспорена от страните съдебна автотехническа експретиза / т. 4/ е дала
категорично заключение, че в конкретния случай, с оглед механизма на
настъпване на ПТП, а именно високо енергиен удар в лявата странична част
на автомобила / при данни, че пострадалият се е возил от лявата страна на
задната седалка/ предназначението на предпазния колан е неефективно.
Посочено е, че коланът предпазва основно при челен удар, а при страничен,
заден или удар отгоре или отдолу на купето, при висока скорост или удар с
тяло с голяма маса, включително и процесния, предпазният колан е почти без
значение за травмите, които ще бъдат причинени на водача и пътниците в
автомобила.
Второто възражение, съдържащо се в писмения отговор на исковата
молба, се основава на разпоредбата на чл. 123 ал. 3 от СК, според която
родителят осигурява постоянен надзор по отношение на малолетното си дете
и подходящ контрол на поведението на непълнолетното дете. Посочено е, че
към момента на ПТП пострадалият е бил непълнолетен и че е трябвало да
бъде под подходящия контрол на поведението му от страна на родителите,
какъвто те, съдейки от часа на настъпване на ПТП от 31.03.2018 година, явно
не са осъществявали в пълния предписан от закона обем и грижа, което е
способствало да настъпят претендираните за обезщетение вреди. Поддържа
се, че неупражненият от страна на ищците като родители на пострадалия А.
Г. подходящ контрол върху поведението му също е в пряка причинно-
следствена връзка с вредоносния резултат.
Пред първоинстанционния съд не са правени последващи
10
конкретизации на възражението на ответника по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, не са
излагани други обстоятелства, на които се основава възражението, а и
същите биха били недопустими с оглед разпоредбата на чл. 370 от ГПК.
Ответникът по иска следва да изчерпи възраженията си по основателността на
иска с отговора на исковата молба и след този срок, включително и пред
въззивната инстанция той не може да поправи пропуските, които е допуснал
поради собствената си небрежност. Този извод се основава на т. 4 от ТР №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на изричните разпоредби на чл.
370 във връзка с чл. 367 ГПК. Няма твърдения от страна на ответника и
данни за „нови“ или „особени непредвидени обстоятелства“, които да му
осигуряват възможност да въведе в процеса извън срока за отговор на
исковата молба възражения, включително такова за съпричиняване, основани
на различни от първоначално заявените обстоятелства.
Възражението за съпричиняване, основано на неупражнения
родителски контрол по смисъла на чл. 123 ал. 3 от СК по начина, по който е
формулирано, няма отношение към механизма на настъпване на ПТП.
Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на
първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на самите
ищци, изразяващо се в това, че са допуснали синът им да излиза от дома си
след полунощ и да пътува извън населеното място в автомобил, управляван
от неправоспособен водач. Приетото от първоинстанционния съд на първо
място не съответства на въведеното от ответника възражение за
съпричиняване в преклузивния срок, което е за неупражнен контрол от
родителите в пълния предписан от закона обем и грижа. Отделен е въпросът,
че каквито и пропуски да са допуснати от ищците в качеството им на
родители по отношение на контрола върху техния ненавършил пълнолетие
син, те не са в пряка причинна връзка със смъртта му, настъпила при ПТП.
С влязла в присъда № 99 от 05.11.2019 година, постановена по НОХ
дело № 1169/2019 година на ОС – Пловдив, изменена с решение № 49 от
23.03.2020 година по ВНОХ дело № 39/2020 година на Пловдивския
апелативен съд и с окончателно решение № 119 от 02.10.2020 година,
постановено по наказателно дело № 458/2020 година по описа на ВКС, ІІ н.о.,
Г.Х. Т. като водач на лекия автомобил, причинил процесното ПТП, е признат
за виновен в това, че на 31.03.2018 година, без да притежава необходимата
11
правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл. 20 ал. 1 от ЗДвП / задължаващ водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват/ и е причинил смъртта на А. Т.
Г., поради което му е наложено наказание на основание чл. 343 ал. 3 б. „б“
във връзка с ал. 1 б. „в“ във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК и чл. 58 а ал. 1 от
НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От влязлата в сила присъда, както и от приетата по делото съдебна
автотехническа експертиза се установява, че до ПТП се е стигнало само в
резултат на поведението на конституирания като трето лице помагач на
ответника по делото Г. Т., който е нарушил общото задължение да
контролира непрекъснато МПС, което управлява. При този механизъм
неупражненият контрол от страна на родителите на непълнолетния А. Г.,
макар и да е в нарушение на техните задължения по Семейния кодекс, не е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
За да е налице съпричиняване, е необходимо самият пострадал да е
допринесъл за настъпване на вредата. Пред първоинстанционния съд в
преклузивния срок не са въведени такива твърдения, с изключение на
възражението за непоставен предпазен колан.
С въззивната жалба на ЗД „Б.“ АД за първи път се въвежда възражение
за съпричиняване от самия пострадал поради това, че съзнателно се е качил
при неправоспособен водач, за който е знаел, че е употребил голямо
количество алкохол.
Това възражение на първо място е преклудирано и съдът не дължи
произнасяне по него.
Дори обаче възражението да беше направено от застрахователя в
преклузивния срок през първата инстанция, то би било неоснователно по
следните съображения:
На първо място, на Г. Т. не е повдигнато обвинение и той не е признат
за виновен за управлението на МПС, респ. за причиняването на ПТП след
употребата на алкохол над разрешеното от закона количество, поради което
12
и доколкото този съд е обвързан от присъдата, той не може да установява
това обстоятелство извън наказателното производство.
Отделен е въпросът, че за да се приеме съпричиняване, е необходимо
пострадалият да е знаел, че водачът е употребил алкохол над разрешеното от
закона, както и че управлява МПС без свидетелство за правоуправление.
Тежестта за установяване на обективния факт на знанието на увредения, респ.
на възможността за узнаване при проявена дължима грижа, е за
позоваващата се на съпричиняването страна в процеса, в случая за
застрахователя / т. 7 от ТР 1/23.12.2015 година по т.д 1/2014 година на ОСТК
на ВКС/. По делото доказателства за знанието не са събрани. С показанията
на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели не е установено
знанието на А. Г. за въведените от ответника обстоятелства като основание
на възражението му за съпричиняване. Свидетелят Т. Л.Х., който също е
пътувал в колата при настъпване на ПТП, заявява, че той самият е знаел, че
Г. Т. няма свидетелство за правоуправление, но не знае дали останалите
момчета в колата за знаели. Другият свидетел Я.Х. установява, че преди да
потеглят с колата, той, Г.Т. и още едно момче – И., са изпили по една бира,
след което се разделили за малко. А. Г. тогава не е бил при тях. По-късно,
когато тръгнали да пътуват, А. вече бил в колата. Този свидетел установява,
че А. и Г. само са се познавали. Самият свидетел, макар че много често
общувал с Г. Т., не знаел, че той няма свидетелство за правоуправление и
разбрал за това едва след катастрофата.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания
по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за намаляване размерите на обезщетенията за
неимуществени вреди на двамата ищци и за имуществени вреди на ищеца
Т.Г. поради съпричиняване.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която исковете за обезщетение за неимуществени вреди за отхвърлени за
разликата над по 100 000 лева до по 130 000 лева за всеки един от двамата
ищци, както и в частта, с която е отхвърлен иска на Т.Г. за обезщетение за
имуществени вреди за разликата над 1980 лева до 3960 лева. Следва да се
постанови ново решение, с което ответното дружество да се осъди да заплати
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 30 000
лева за двамата ищци и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1980
13
лева за ищеца Т.Г..
В останалата обжалвана част / за обезщетенията за неимуществени
вреди за разликата над по 60 000 лева до по 100 000 лева по жалбата на ЗД
„Б.“ АД и за разликата над по 130 000 лева до по 200 000 лева по жалбата на
ищците Т. и Е. Г.и/ първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Допълнителните обезщетения, посочени по-горе, следва да бъдат
присъдени ведно със законната лихва, считано от 22.05.2018 година до
окончателното им изплащане.
По въпроса за началния момент, от който се дължи законната лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 429 ал. 3 във връзка с чл. 429 ал. 2 т. 2 от
Кодекса за застраховане урежда по императивен начин въпроса за дължимите
лихви от застрахователя върху застрахователното обезщетение. Според чл.
429 ал. 3 от КЗ от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими
от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430 ал. 1 т. 2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая въз основа на
събраните по делото доказателства следва да се приеме, че това е датата на
сезиране на застрахователя от ищците - 22.05.2018 година.
По делото не са събрани доказателства застрахователят да е уведомен
на по-ранна дата за настъпилото застрахователно събитие от застрахования
при условията на чл. 430 ал. 1 от КЗ. Съдът не споделя искането на
процесуалния представител на ищците да се приложи разпоредбата на чл.
161 от ГПК и да се приеме, че законната лихва върху обезщетенията се дължи
така, както е поискана с исковата молба, а именно считано от 08.04.2018
година, когато е изтекъл седемдневния срок за уведомяване на застрахователя
от застрахования. Законовото задължение за уведомяване от застрахования
съществува. Санкцията за неговото неизпълнение обаче не може да бъде за
самия застраховател, който съгласно изричната разпоредба на чл. 429 ал. 3
отговаря за лихвите за забава само след уведомяването си. В случая не се
твърди и не се установява застрахователят да е уведомен на по-ранна дата от
22.05.2018 година. Уведомяване от застрахования не може да се презюмира.
14
Не може да се приложи и разпоредбата на чл. 161 от ГПК, която предвижда,
че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите
доказателства. С определението, постановено в открито съдебно заседание на
18.06. 2020 година съдът по искане на ищците е задължил ответника и
третото лице помагач да представят доказателства за уведомяване в случай,
че такова е извършено. При липса на каквито и да е данни, че такова
уведомяване от застрахования има, а от друга страна при изразеното от
ответника становище още с отговора на исковата молба, че не се дължат
лихви за забава от 08.04.2018 година поради неуведомяването му към този
момент, непредставянето на такива доказателства не е основание да се
приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК.
По тези съображения съдът намира, че законната лихва върху
обезщетенията се дължи от 22.05.2018 година, а решението на
първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение акцесорната
претенция за лихви за периода от 08.04.2018 година до 22.05.2018 година е
правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора съдът следва да се произнесе и по въпроса за
дължимите разноски от страните.
Преди обсъждане на дължимите размери на разноските съдът взема
предвид обстоятелството, че както пред първата, така и пред въззивната
инстанция ищците са представлявани от адвокат, осъществяващ безплатна
правна помощ на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, на когото се дължи
адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. В този случай становището
на Апелативния съд, базирано на разпоредбите на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е, че когато с една
искова молба са предявени няколко оценяеми иска от един ищец срещу
определен ответник при условията на обективно кумулативно съединяване,
какъвто е случаят по настоящото дело, минималният размер на адвокатското
възнаграждение се определя съобразно сбора от цената на обективно
съединените искове, който представлява защитавания от адвоката интерес по
смисъла на чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1. В този смисъл е разрешението,
възприето в практиката на ВКС / напр. определение № 29 от 20.01.2020
година по ч.т. дело № 2982/2019 година на ВКС, ІІ т.о./.
15
В случая искът на Е.Г., предявен пред първоинстанционния съд, е с
цена 200 000 лева. Обжалваемият интерес пред въззивната инстанция по
въззивната жалба на ЗД „Б.“ АД е 40 000 лева, а този по въззивната жалба на
самата Е.Г. – 100 000 лева.
Сборът от цената на исковете, предявени от ищеца Т. ИВ. Г. пред
първата инстанция е общо 204174,50 лева. Пред въззивната инстанция по
жалбата на ЗД „Б.“ АД обжалваемият интерес е 40 000 лева, а по жалбата на
Т.Г. – 101 980 лева.
Пред първоинстанционния съд на адвокат К. е присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА в общ размер на 6930,53 лева
с ДДС с решението и определението по чл. 248 от ГПК. Общото дължимо
възнаграждение с ДДС съобразно изхода на спора по иска на Е.Г., е 4313,40
лева, а по този на Т.Г. – 4419,65 лева, или общо адвокат К. има право на
възнаграждение ведно с ДДС в размер на 8733,05 лева. При присъдени с
решението и определението по чл. 248 от ГПК общо 6930,53 лева, с
настоящото решение следва да й бъде присъдено допълнително адвокатско
възнаграждение от 1802,52 лева с ДДС за първата инстанция.
С оглед изхода на спора разноските, които ищците са осъдени да
заплатят на ЗД „Б.“ АД за първата инстанция следва да бъдат намалени на
989,50 лева, респ. първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която са присъдени разноски над размера от 989,50 лева до 1427
лева.
С оглед допълнително присъдените с решението на въззивната
инстанция обезщетения от по 30 000 лева за всеки един от двамата ищци за
неимуществени вреди, както и обезщетение от 1980 лева за имуществени
вреди на Т.Г., ЗД „Б.“ АД следва да бъде осъдено да заплати допълнителна
държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 2479,20
лева, както и държавна такса за въззивното производство в размер на 1239,60
лева.
Въззивната жалба на ЗД „Б.“ АД е изцяло неоснователна. С оглед на
това застрахователното дружество, няма право на разноски, а дължи такива,
направени от ответниците по тази въззивна жалба Е. и Т.Г.и, респ. адвокатско
възнаграждение на осъществилия безплатна правна помощ процесуален
представител адвокат П.К.. Дължимото за всеки един от ответниците
16
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА съобразно
обжалваемия интерес е по 2076 лева с ДДС.
По въззивната жалба на Е.Г. с оглед изхода на спора адвокат К. има
право на адвокатско възнаграждение с ДДС в размер на 1270,80 лева, а по
тази на Т.Г. – на 1343,27 лева, които следва да бъдат заплатени от ЗД „Б.“ АД.
От своя страна ЗД „Б.“АД също има право на разноски по въззивната
жалба на Е.Г. и на Т.Г., които са неоснователни до размера на по 70 000
лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение от застрахователното
дружество, видно от договорите на стр. 61 и 62 от въззивното производство,
по жалбата на всеки един от двамата ищци, е в размер на по 4320 лева с ДДС.
Направено е възражение за прекомерност на това адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за основателно, поради което същото с оглед
обжалваемия интерес следва да бъде намалено до 4236 лева с ДДС по
жалбата на Е.Г. и до 4283,52 лева по жалбата на Т.Г.. С оглед изхода на спора
по двете жалби Е.Г. следва да бъде осъдена да заплати на ЗД „Б.“ АД сумата
от 2965,20 лева с ДДС разноски за въззивното производство, а Т.Г. – 2940,25
лева с ДДС.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260322 от 08.07.2021 година, постановено по т.
дело № 449/2019 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, В СЛЕДНИТЕ
ЧАСТИ:
-в частта, с която са отхвърлени исковете на Т. ИВ. Г., ЕГН
**********, и ЕЛ. А.. Г., ЕГН **********, двамата от гр.С., ул. „С.“ №44,
срещу З. „Б.“ АД, ЕИК ***, за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди в размер на по 30 000 лева за всеки един от двамата /
представляващ разликата между присъдените с първоинстанционното
решение по 100 000 лева и дължимите по 130 000 лева/, за претърпените
душевни болки и страдания от смъртта на техния син А. Т. Г., настъпила при
ПТП на 31.03.2018г., виновно причинено от Г.Х. Т. при управление на лек
автомобил „Ф.“ с рег. №***, за което деяние е налице влязла в сила присъда
по НОХД №1169/2019г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, ведно със
законна лихва върху главниците, считано от 22.05.2018г. до окончателното
17
им изплащане;
-в частта, с която е отхвърлен иска на Т. ИВ. Г., ЕГН **********, с
адрес гр.С., ул. „С.“ №44, срещу З. „Б.“ АД, ЕИК *** за сумата от 1980 лева
/ разликата между присъдените с първоинстанционното решение 1980лева и
дължимите 3960 лева/, ведно със законната лихва от 22.03.2018 година до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди /стойност за медицински консумативи по фактура
№**********/31.03.2018г., издадена от УМАЛ „С.”ЕАД/, настъпили в
резултат на ПТП на 31.03.2018г., виновно причинено от Г.Х. Т. при
управление на лек автомобил „Ф.“ с рег. №***, за което деяние е налице
влязла в сила присъда по НОХД №1169/2019г. по описа на Окръжен съд –
гр.Пловдив,
- в частта, с която са осъдени Т. ИВ. Г., ЕГН **********, и ЕЛ. А.. Г.,
ЕГН **********, да заплатят общо на ЗД „Б.“ АД, ЕИК ***, разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размера над 989,50 лева до
1427 лева,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Б.“ АД, ЕИК ***, с адрес град С., бул. „Д.“ № 87, да
заплати на Т. ИВ. Г., ЕГН **********, и ЕЛ. А.. Г., ЕГН **********, двамата
от гр.С., ул. „С.“ №44, допълнително суми в размер на по 30 000 лева за
всеки един от тях / наред с присъденото с първоинстанционното решение
обезщетение от по 100 000 лева /, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди /душевни болки и страдания/ от смъртта на техния син
А. Т. Г., настъпила при ПТП на 31.03.2018г., виновно причинено от Г.Х. Т.
при управление на лек автомобил „Ф.“ с рег. №***, за което деяние е налице
влязла в сила присъда по НОХД №1169/2019г. по описа на Окръжен съд –
гр.Пловдив, ведно със законна лихва върху главниците, считано от
22.05.2018г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.“ АД, ЕИК ***, с адрес град С., бул. „Д.“ № 87, да
заплати на Т. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С., ул. „С.“ №44,
допълнително сума в размер на 1980 лева / наред с присъдената с
първоинстанционното решение сума от 1980 лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди /стойност за медицински
консумативи по фактура №**********/31.03.2018г., издадена от УМАЛ
18
„С.”ЕАД/, настъпили в резултат на ПТП на 31.03.2018г., при което е
настъпила смъртта на неговия син А. Т. Г., виновно причинено от Г.Х. Т. при
управление на лек автомобил „Ф.“ с рег. №***, за което деяние е налице
влязла в сила присъда по НОХД №1169/2019г. по описа на Окръжен съд –
гр.Пловдив, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
22.05.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260322 от 08.07.2021 година,
постановено по т. дело № 449/2019 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА З. „Б.“ АД, ЕИК ***, с адрес град С., бул. „Д.“ № 87 да
заплати държавна такса по сметка на бюджета на съдебната власт в размер
допълнително на 2479,20 лева за първоинстанционното производство пред
ОС - Пловдив / наред с присъдената такава от 8079,20 лева/, както и държавна
такса за въззивното производство пред АС – Пловдив в размер на 1239,60
лева.
ОСЪЖДА З. „Б.“ АД, ЕИК ***, с адрес град С., бул. „Д.“ № 87 да
заплати на адвокат П.К. от САК, с адрес град К., ул. „С.“ № 6, ет. 4, офис 10,
следните суми, представляващи адвокатско възнаграждение, дължимо на
основание чл.38, ал. 2 ЗА за процесуално представителство на ищците по
делото, ведно с начислен ДДС, съобразно изхода на спора:
-допълнително сумата от 1802,52 лева за процесуално
представителство на ищците Т. ИВ. Г., ЕГН **********, и ЕЛ. А.. Г., ЕГН
**********, в първоинстанционното производство / наред с присъдената сума
от общо 6930,53 лева с решението и с определението по чл. 248 от ГПК/;
-сумата от 1270, 80 лева за процесуално представителство на ЕЛ. А..
Г., ЕГН **********, по въззивната жалба, подадена от нейно име;
-сумата от 1343,27 лева за процесуално представителство на Т. ИВ. Г.,
ЕГН **********, по въззивната жалба, подадена от негово име;
-сумата от 2076 лева за процесуално представителство на ЕЛ. А.. Г.,
ЕГН **********, по въззивната жалба, подадена от ЗД „Б.“ АД;
- сумата от 2076 лева за процесуално представителство на Т. ИВ. Г.,
ЕГН **********, по въззивната жалба, подадена от ЗД „Б.“ АД.
ОСЪЖДА Т. ИВ. Г., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.“ АД,
19
ЕИК ***, разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на
2940,25 лева.
ОСЪЖДА ЕЛ. А.. Г., ЕГН **********, да заплати на ЗД „Б.“ АД,
ЕИК ***, разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на
2965,20 лева.
Решението е постановено при участието на Г.Х. Т. от гр.С.,
ул.”С.”№17, вх.В, ет.8, ап.23 в качеството му на трето лице помагач на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20