РЕШЕНИЕ
№ 11825
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110165717 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от А. Н. К., ЕГН ********** и Г. Ф. К., ЕГН**********, двамата с
адрес адрес , за признаване за установено по отношение на ответника И. Е. Т., **********, с
адрес адрес , че ищците не дължат принудително изпълнение по изпълнителен лист от
05.10.2005г., издаден по гр.д. №35000125/1999г. по описа на СРС, въз основа на който е
образувано изп.д. №4972/2019г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. №838, поради
погасяването му по давност след приключване на производството по което е издаден
изпълнителния лист.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на недвижим имот,
представляващ апартамент №109, находящ се в адрес по силата на Договор за продажба на
държавен недвижим имот от 29.10.1980г. Същия бил ипотекиран в полза на ДСК, но след
изплащане на кредита, ипотеката била вдигната с молба от 2006г. Въпреки това, ищците
получили покана за доброволно изпълнение от 21.10.2019г. по изп. д. №20198380404972 по
описа на ЧСИ Милен Бъзински, с която, въз основа на изпълнителен лист от 05.10.2005г.,
издаден по гр.д. №35000125/1999г. по описа на СРС, съдебният изпълнител насочил въвод в
недвижимия имот. Ищците излагат съображения, че не дължат изпълнение по така
издадения изпълнителен лист, поради настъпила погасителна давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Твърди, че с Решение по гр.д. №35000125/1999г. по описа на СРС, е признат за собственик
на имота, за което първоначално е образувано изп.д. №5027/2004г. на ДСИ, което
впоследствие е прехвърлено на ЧСИ М. Бъзински, като повече от 18г. ответника не можел
да влезе във владение на имота, поради непрекъснати обжалвания и искания за спиране на
ищците. На самостоятелно основание навежда съображения, че иска е неоснователен, тъй
като правото на принудително изпълнение не е погасено по давност.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
1
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Д., която поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък. По
делото е постъпила писмена защита.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Й., който поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за което представя списък.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44/04.12.1998г.,
ответника е закупил процесния недвижим имот, представляващ апартамент №109, находящ
се в адрес, като с Решение от 25.07.2000г. по гр.д. №125/1999г. на СГС, потвърдено с
Решение от 22.03.2002г. по гр.д. №2631/2001г. на СГС и Решение от 08.04.2003г. по гр.д.
№1559/2002г. на ВКС, ищците са осъдени да предадат на ответника владението върху
посочения недвижим имот, на основание чл. 108 ЗС, за което ответника се е снабдил с
изпълнителен лист от 05.10.2005г. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е
образувано изп.д. № 4972/2019г. на ЧСИ Милен Бъзински, рег.№ 838 от КЧСИ. Тези факти
не са спорни между страните.
Ищците оспорват изпълнението по реда на чл. 439 ГПК, поради изтекла погасителна
давност на правото да се иска изпълнение по издадения изпълнителен лист. Съдът счита, че
претенцията на ищците за погасяване правото на принудително изпълнение е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Няма спор в съдебната практика, както и в тази на
ВКС, че вещните права не се погасяват по давност, а се изгубват само, ако друг ги придобие
или собственикът се откаже от тях. Това принципно положение е отразено и в мотивите на
ТР № 1/4.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГК. Правото на принудително
изпълнение на вземанията, които произтичат от абсолютни права /каквото е вещното право
на собственост/ не се погасява по давност. Не се погасяват по давност петиторните искове,
независимо от продължителността на времето, през което носителят на правото на
собственост е бездействал и не е упражнявал правомощията си, респ. не се погасява и
правото на принудително изпълнение. Вземанията, които произтичат от вещни права се
погасяват, ако вещното право бъде придобито по давност или на друго оригинерно
основание. Погасяват се по давност (всъщност погасява се правото на принудително
изпълнение) вземанията, които произтичат от облигационни правоотношения между
страните. Правото на принудително изпълнение на вземанията, които произтичат от вещни
права не се погасяват по давност. /В този см. Определение № 763/2.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 306/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 325/18.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4959/2017
г., I г. о., ГК, Определение №5064/13.12.2021г. на СГС по в.ч.гр.д. №14145/2021г./.
По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ищците не дължат на ответника предаване
владението на процесния недвижим имот, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. Съдът констатира,
че вписаните в списъка разноски са реално извършени, като в адвокатското пълномощно на
адв.Й. е посочено, че договореното възнаграждение е изплатено в брой. Предвид
фактическата и правна сложност на спора, съдът намира за основателно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото следва да бъде
присъдено до размера от 800 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Н. К., ЕГН ********** и Г. Ф. К., ЕГН**********, двамата с
адрес адрес , срещу И. Е. Т., **********, с адрес адрес , за признаване за установено, че
2
ищците не дължат принудително изпълнение по изпълнителен лист от 05.10.2005г., издаден
по гр.д. №35000125/1999г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп.д.
№4972/2019г. по описа на ЧСИ М.Б., рег. №838, поради погасяване на правото на
принудително изпълнение по давност.
ОСЪЖДА А. Н. К., ЕГН ********** и Г. Ф. К., ЕГН**********, двамата с адрес
адрес да заплатят на И. Е. Т., **********, с адрес адрес , сумата от 800,00 лв.
/осемстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3