№ 12518
гр. С., 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110135233 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., е предявил
искове за установяване дължимостта на следните суми: от ответника В. С. И., ЕГН
**********, гр. С., ....., с дял 4/6: 1014,87 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода
от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022г. до
изплащане на вземането, 192,72 лв. мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
07.02.2022 г., 23,59 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
1.1.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022г. до изплащане
на вземането, 5,45 лв. мораторна лихва за периода от 03.03.2019г. до 07.02.2022 г.; от
ответника К. Н. И., ЕГН **********, гр. С., ....., с дял 1/6: 253,71 лв. цена на доставена
топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за
периода от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, 48,18 лв. мораторна лихва за периода от
15.09.2019г. до 07.02.2022 г., 5,90 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 1.1.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022г. до
изплащане на вземането, и 1,36 лв. мораторна лихва за периода от 03.03.2019г. до
07.02.2022 г., и от ответника С. Н. И., ЕГН **********1, гр. С., ....., с дял 1/6: 253,71 лв. цена
на доставена топлинна енергия за периода от 1.5.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, 48,18 лв. мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 07.02.2022 г., 5,90 лв. цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 1.1.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода
от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, и 1,36 лв. мораторна лихва за периода от
03.03.2019г. до 07.02.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9770/22 г. на СРС. Поддържа, че ответниците са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди като съсобственици на топлоснабдявания
1
имот – апартамент № 12 в гр.С., ж.к. Надежда 3, бл.312, вх.А, ет.4. Твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия доставил за процесния период в имота на ответниците топлинна енергия /ТЕ/,
чиято цена не е платена от тях. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на сумите
на интернет страницата на продавача. Твърди, че е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като
топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след кР. на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Моли да се установят вземанията му за главница и лихва за забава,
признати със заповедта, срещу която длъжниците възразили, което обуславя интереса от
търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмени отговори, в които оспорват
предявените искове. Не оспорват доставката на ТЕ в посочените количества и стойност.
Осповат наличието на облигационно отношение с ищеца и да са клиенти на топлинна
енергия. Релевират възражение за давност. Ответницата В. И. оспорва да е собственик или
ползвател на имота и то при посочения от ищеца дял. Ответниците К. И. и С. И. сочат липса
на доказателства, че наследодателят им е бил собственик на имота и за приемане на
наследството от тях, съответно за придобиване на имота. Молят за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание уточняват /молба от 7.3.2023 г./, че не оспорват наследственото
правоприемство от Николай И..
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Правоотношението
възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните,
то възниква с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на
2
имота и се прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да
бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая събраните по делото доказателства обуславят извод, че за процесния период
страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия
относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна енергия в сградата, в
която ответниците са съсобственици на имот - апартамент № 12 в гр.С., ж.к. Надежда 3,
бл.312, вх.А, ет.4. В тази насока са писмо от Столична община, Дирекция „Общински
приходи, че с декларация от 3.10.2005 г. ответниците са декларирали имота като съсобствен
по наследство; списък на живущите в сградата, според които за ап.12 е посочен Николай И.;
удостоверение за наследници на Николай И., видно от което е починал на 12.3.2005 г. и е
оставил за наследници преживяла съпруга В. И. и деца К. И. и С. И.; заявление от В. И. за
откриване на партида за имота на нейно име, с предишен абонат Николай И.. Тези, макар и
косвени доказателства, сочат на извода, че ответниците са съсобственици на имота по
наследство, като при липса на установено друго относно дяловете и на представени
доказателства за промяна в собствеността върху имота, следва да се приеме че и през
процесния период те са били негови собственици, с дял по 1/3.
Предвид изложеното, за процесния период между страните е бил сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ, по силата на
който ответниците дължат цената на доставената топлоенергия в имота съобразно дела си от
съсобствеността. Като с оглед диспозитивното начало, исковете срещу К. И. и С. И. следва
да се уважат, както са претендирани, за по 1/6 от задълженията, а за В. И. – до 1/3, тъй като
не се установи да притежава по-голям дял.
Безспорно е по делото, че в имот - апартамент № 12 в гр.С., ж.к. Надежда 3, бл.312, вх.А,
ет.4, е доставена топлинна енергия на стойност 1522.31 лв. за периода 1.5.2018 г. до
30.04.2020 г., и извършена услугата дялово разпределение за периода 1.1.2019 г. до
30.04.2020 г. на стойност 35.39 лв.
Ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца, което е частично основателно. Задълженията за плащане на месечните
вноски за ТЕ имат самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези
вземания са периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. След като заявлението е
подадено на 24.2.2022 г. /от когато се считат предявени исковете/, погасени по давност са
вземанията до 31.12.2018 г. вкл. Дължима остава главницата за ТЕ за периода 1.1.2019 г.-
30.4.2020 г., която съобразно общите фактури възлиза на 1100.36 лв. От нея, искът срещу В.
И. следва да се уважи за 366.79 лв., а срещу останалите ответници – за по 183.40 лв.
Относно таксата дялово разпределение, възражението е основателно за периода м.1.2019 г.,
тъй като при липсата на установен срок за плащане следва да се приеме, че изискуемостта
настъпва с изтичане на месеца, за който е предоставена услугата. Дължима остава цената на
3
услугата за периода 1.2.2019 г.-30.04.2020 г. на стойност 33.24 лв., от която искът срещу В.
И. е основателен за 11.08 лв., а срещу К. И. и С. И. – за по 5.54 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Върху погасените по давност вземания не се дължи лихва за
забава. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период Общи условия,
публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва за забава се
начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от периода, за
който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните
сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече
от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 162 ГПК, на 208.95 лв.
върху дължимата главница, от които следва да се уважи съответно за 69.65 лв. и по 34.83 лв.
По отношение на цената на извършената услуга дялово разпределение, доколкото в общите
условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответниците. С оглед
липсата на забава, претенцията за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащането им.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 112.90 лв. и
юрисконсултско възнаграждение 120 лв., на ищеца се дължат 112.38 лв., които се възложат
на ответниците: В. И. – 74.92 лв. и останалите - по 18.73 лв. Относно разноските в
заповедното производство, дължими са 42.02 лв., съответно по 28.01 лв., 7 лв. и 7 лв. за
ответник. Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответницата В. И. се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение, като от заплатени 370 лв., следва съразмерно да се
присъдят 236.19 лв. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА на адвокат Р. Б. Н. от САК следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на ответниците К. И. и С. И. безплатна
правна помощ, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в общ размер на 165.72 лв. /по
82.86 лв. за ответник/. Относно заповедното производство, разноски е направил ответникът
К. И. в размер на 100 лв. платено възнаграждение, от които й се дължат 27.62 лв. За
оказаната на останалите ответници безплатна правна помощ в заповедното производство на
4
адвоката се дължи възнаграждение по чл. 6, т. 5 от НМРАВ, от което съразмерно се
присъдят по 13.81 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес
на управление гр. С., ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че В. С. И., ЕГН **********, гр. С., ....., дължи сумите:
366.79 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.1.2019 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, 69.65 лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 07.02.2022 г., 11.08 лв. цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 1.2.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9770/22 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: цена на топлинна
енергия за разликата над 366.79 лв. до претендираните 1014.87 лв. и за периода 01.05.2018
г.-31.12.2018 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 69.65 лв. до претендираните
192.72 лв., цена на дялово разпределение за разликата над 11.08 лв. до претендираните
23.59 лв. и за периода м.01.2019 г. и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение в размер на 5.45 лв. за периода от 03.03.2019г. до 07.02.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес
на управление гр. С., ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че К. Н. И., ЕГН **********, гр. С., ....., дължи сумите:
183.40 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.1.2019 г. до 30.4.2020 г.,
ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, 34.83 лв.
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 07.02.2022 г., 5.54 лв. цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 1.2.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9770/22 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: цена на топлинна
енергия за разликата над 183.40 лв. до претендираните 253.71 лв. и за периода 01.05.2018 г.-
31.12.2018 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 34.83 лв. до претендираните
48.18 лв., цена на дялово разпределение за разликата над 5.54 лв. до претендираните 5.90
лв. и за периода м.01.2019 г. и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1.36 лв. за периода от 03.03.2019г. до 07.02.2022 г.,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес
на управление гр. С., ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че С. Н. И., ЕГН **********1, гр. С., ....., дължи
сумите: 183.40 лв. цена на доставена топлинна енергия за периода от 1.1.2019 г. до 30.4.2020
г., ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, 34.83 лв.
5
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 07.02.2022 г., 5.54 лв. цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 1.2.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 24.02.2022г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9770/22 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване дължимостта на вземанията за: цена на топлинна
енергия за разликата над 183.40 лв. до претендираните 253.71 лв. и за периода 01.05.2018 г.-
31.12.2018 г., мораторна лихва върху нея за разликата над 34.83 лв. до претендираните
48.18 лв., цена на дялово разпределение за разликата над 5.54 лв. до претендираните 5.90
лв. и за периода м.01.2019 г. и изцяло иска за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1.36 лв. за периода от 03.03.2019г. до 07.02.2022 г.,
ОСЪЖДА В. С. И., ЕГН **********, гр. С., ....., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 74.92
лв. разноски в исковото производство и сумата от 28.01 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА К. Н. И., ЕГН **********, гр. С., ....., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 18.73
лв. разноски в исковото производство и сумата от 7.00 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА С. Н. И., ЕГН **********1, гр. С., ....., да заплати в полза на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 18.73
лв. разноски в исковото производство и сумата от 7.00 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., да заплати в
полза на В. С. И., ЕГН **********, гр. С., ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от
236.19 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., да заплати в
полза на К. Н. И., ЕГН **********, гр. С., ....., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от
27.62 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ...., да заплати в
полза на адвокат Р. Б. Н. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение
за исковото производство в размер на 165.72 лв. и за заповедното производство в размер на
27.62 лв.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7