Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 20.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесети
април две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1669 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 49, ал.1 от СК.
Ищцата С.Н.Б. с ЕГН ********** *** твърди,
че ответникът е неин съпруг, с когото сключили граждански брак на 15.02.2016 г.
в гр. П., район централен. Бракът за ищцата бил втори, а за ответника първи. От
брака си имали родени две деца, Н.Д.Л. с ЕГН ********** и М.Д.Л. с ЕГН **********.
В продължение на почти три години от сключване на брака отношенията им с
ответника били на нужното ниво, живеели нормално като семейство. Първоначално
живели в жилище, собственост на родителите на ищцата, находящо се в гр. С., а
след това живеели на квартира в гр. П., като последните няколко месеца преди
фактическата им раздяла отново живели в жилището на родителите й в гр. С..
Ответникът първоначално работел и полагал някакви грижи за семейството, макар и
недостатъчни и епизодични. Давал средства в семейството, но не в достатъчно
количество и предимно се грижел лично за себе си. На тази основа започнали да
възникват скандали между тях, обстановката започнала да става нетърпима в
семейството, от негова страна се появили ексцесии, изразяващи се в налагане на
психически тормоз. Ответникът се държал понякога грубо и всичко това
рефлектирало върху семейството им. Било налице явно несходство в характерите
им. Ответникът през всичките тези години, през които били семейство с
поведението си винаги създавал напрежение. Несходството в характерите винаги
било водещото в отношенията им. През всичките тези години ищцата се примирявала
с тази фактическа обстановка в името на децата им, за да може същите да растат
в семейство с двама родители, дори когато ответникът бил понякога груб в
отношенията им. Чувствала ответника чужд в отношението си към нея лично и към
семейството. През периода на съвместното им съжителство като семейство ответникът
винаги е злоупотребявал с търпението й, като желанието й да стигнат до някакво
съгласие относно нормалното развитие на отношенията между тях двамата и
отношенията с децата, от негова страна винаги се посрещали със скандали и
несъгласие и налагане на волята му. Ищцата живяла в почти постоянен психически
тормоз. Отношенията им били перманентно влошени, уважението и обичта в
семейството им отдавна били в миналото. Животът й в присъствието на ответника
станал непоносим заради тягостната обстановка, в която живеели. Опитвала се
многократно да създаде контакт, опитвала се да изяснят отношенията си, но
винаги опитите й завършвали със скандал. По този начин и с тези си действия от
страна на ответника била налице ясно изразена дезаинтерисованост от грижи по
отношение на нея и към семейството им. Въпреки многократните им разговори,
ответникът винаги посрещал със скандали правените от нея предложения за каквото
и да било. Отчуждили се и престанали да си имат доверие или каквото и да било
общо между тях. След всичко това дошла и фактическата им раздяла. След нея,
ответникът се интересувал от децата само в началото, до толкова, че няколко
пъти ги взел при себе си, а вече почти година тотално бил дезаинтересиран от
децата, не ги търсел за каквото и да било, не полагал за тях никакви грижи и не
плащал до настоящият момент каквато и да било издръжка за децата. Всичко това я
поставяло в безизходица. Явно било, че отношенията им са дълбоко и непоправимо
разстроени, налице било явно несходство в характерите и явното неуважение, и
незачитането й като личност от страна на ответника, което за съжаление
установила твърде късно. След наличието на тези обстоятелства, ищцата нямала
намерения да продължава да живее с ответника, предвид и на вече почти едно
годишна фактическа раздяла. Счита, че е налице дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им с ответника.
МОЛИ съда да постанови решение, с което: да
прекрати брака й с ответника, сключен с акт за граждански брак № 0130 от
15.02.2016 г., съставен в град П., като дълбоко и непоправимо разстроен без да
се произнася по въпроса за вината; да й предостави упражняването на
родителските права върху родените от брака деца Н.Д.Л. с ЕГН ********** и М.Д.Л.
с ЕГН **********; да постанови бащата да осъществяла лични отношения с децата
при режим всяка втора събота от 10:00 часа до 20:00 часа, както и 20 дни през
лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката; да осъди ответника да заплаща
за децата издръжка в размер на по 170 (сто и седемдесет) лева за всяко от тях,
считано от предявяване на иска -
14.12.2020 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва са всяка просрочена вноска; да й
предостави ползването на семейното жилище, представляващо къща на адрес град С.,
улица „Г.П.“ № 20, собственост на родителите на ищцата.
Ответникът Д.Н.Л. с ЕГН **********,***, П.ска
област, ул. „*****“ № 5, блок 1, ап. 4 не взема становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи на основание валидно
сключен граждански брак с акт № 0130 от 15.02.2016 г., съставен в град П.,
установено с представеното удостоверение за сключен граждански брак. Съпрузите
имат две малолетни деца – М. и Н., двамата родени на *** г., установено с
представените удостоверения за раждане.
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 от СК съдът
се произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от
съпрузите е поискал това. В конкретния случай никой от съпрузите не е направил
искане съдът да се произнесе по въпроса за вината.
Изложените в исковата молба фактически
твърдения, че съпрузите са разделени от повече от една година и отношенията им
са изчерпани, не се оспорват от ответника. За доказване дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е изслушан свидетелят Л., баща на ответника. Неговите показания
установяват, че семейството на сина и снаха му било създадено с голяма любов и
първите 2-3 години всичко вървяло нормално, но от една година насам положението
не било добро. Двамата се обичали и си гледали децата заедно, но синът му се
забъркал с лоша компания, не полагал грижи за децата си, нито за съпругата си.
Много рядко търсел децата си, не контактувал и с баща си. Свидетелят не знаел
дали синът му работи. За съжаление, съпрузите вече не можели да бъдат
семейство. Снаха му се грижела много добре за децата, смятал, че тя е
родителят, който трябва да упражнява родителските права върху тях. Свидетелят
познавал жилището, в което живеят, битовите условия били много добри. финансово
също били добре. Свидетелят поддържал отношения със снаха си и помагал на
тримата, те имали помощ от всички роднини.
При така установените факти, съдът намира,
че липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от
съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да
изпълнява социалната си функция. Връзката е изцяло и окончателно разстроена.
Разстройството на брака се установява от неоспорените показания на св. Л.,
обсъдени по-горе и не се оспорва от ответника. Разривът в отношенията е
окончателен, доколкото съпрузите не контактуват дори по повод двете си
петгодишни деца. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим
и непреодолим начин и съществува само формално, в това си състояние не е
полезна нито за съпрузите, нито за обществото и
поради това бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод. В
конкретния случай не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината,
ето съдът не обсъжда този въпрос.
ОТНОСНО родителските права, режима на лични
отношения и издръжката на детето:
Родителите не спорят по въпроса, че майката
е тази, която следва да упражнява родителските права върху родените от брака деца.
Това е и в интерес на децата, с оглед местоработата, местоживеенето на
съпрузите и детската градина на децата. Установено е, че бащата се е
дезинтересирал почни не контактува с децата си. Поради изложеното,
упражняването на родителските права върху М. и Н. следва да се възложи на
майката и да се определи местоживеене на децата при нея.
На бащата следва да се определи подходящ
режим на лични отношения с децата, както следва: всяка втора и четвърта седмица
от месеца, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа в събота и неделя, без
преспиване, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на
майката. По делото не са събрани доказателства за рисково поведение на бащата,
за да определи съдът предложения в исковата молба режим на лични отношения,
които безспорно са необходими за запазване на връзката родител – дете.
Ответникът следва да се осъди да заплаща
издръжка на децата си в размера, който е претендиран – по 170 лева за всяко
дете, тъй като същият е съвсем близък до минималния размер на страната (162.50
лева).
ОТНОСНО ползването на семейното жилище:
Претенция за ползване на семейното жилище е
направена само от ищцата и предвид и упражняването на родителските права,
същото следва да се предостави на нея.
ОТНОСНО фамилното име:
Претенция за промяна във фамилните имена на
съпрузите не е направена от никой от тях.
ОТНОСНО издръжката между съпрузите:
Такава не е претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО разноските:
На основание член 329 от ГПК във връзка
член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При
образуване на производството ищцата е внесла такава в размер на 25.00 лева. Тъй
като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то
дължимата държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и
предвид предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до
окончателно определената да се събере от ответника. Следва да се осъди ответника
да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25.00 лева по
допускане на развода. Следва
да се осъди ответника да заплати и държавна такса в размер на 489.60 лева,
изчислена в размер на 4% върху 36-месечните платежи на присъдената с решението
издръжка.
Разноски между страните не се претендират,
не се дължат и не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 49, ал.
1 СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между С.Н.Б. с ЕГН **********
*** и Д.Н.Л. с ЕГН **********,***, П.ска област, ул. „*****“ № 5, блок 1, ап. 4,
сключен с акт за граждански брак № 0130 от 16.02.2016 г., съставен в град П., като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху малолетните деца на страните Н.Д.Л. с ЕГН ********** и М.Д.Л. с ЕГН
********** на
майката С.Н.Б. с ЕГН **********, като
определя местоживеене на децата при нея.
ОПРЕДЕЛЯ
бащата Д.Н.Л. с ЕГН **********да осъществява
лични отношения с децата Н.Д.Л. с ЕГН **********
и М.Д.Л. с ЕГН **********
при режим: всяка втора и
четвърта седмица от месеца, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа в събота и неделя,
без преспиване, както и 20 дни през лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на
майката.
ОСЪЖДА Д.Н.Л. с ЕГН **********,***, П.ска
област, ул. „*****“ № 5, блок 1, ап. 4 да заплаща на детето си Н.Д.Л. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С.Н.Б. с ЕГН ********** *** месечна
издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, считано от предявяване на
иска – 14.12.2020 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от падежа на плащане до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.Н.Л. с ЕГН **********,***, П.ска
област, ул. „*****“ № 5, блок 1, ап. 4 да заплаща на детето си М.Д.Л. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител С.Н.Б. с ЕГН ********** *** месечна издръжка
в размер на 170 (сто и седемдесет) лева, считано от предявяване на иска –
14.12.2020 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от падежа на плащане до окончателното плащане.
СЕМЕЙНОТО жилище, представляващо къща на
адрес: град С., улица „Г.П.“ № 20, собственост на родителите на съпругата, след
развода ще се ползва от С.Н.Б. с ЕГН **********
ОСЪЖДА Д.Н.Л. с ЕГН **********,***, П.ска
област, ул. „*****“ № 5, блок 1, ап. 4 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 25 (двадесет и
пет) лева по допускане на развода и държавна такса в размер на 489.60 лева (четиристотин осемдесет и девет лева и
шестдесет стотинки) върху присъдената с решението издръжка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.