№ 15060
гр. ********, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта год**** в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20221110163052 по
описа за 2022 год****
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Н.
Р. Г. срещу Л. М. Л., Г. Б. М., М. Л. Л. и В. Л. Л., с която е предявен иск с правно основание
чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата разделно, при равни квоти –
по 1/4, сумата 2 860,40 лева, която ищцата е заплатила на **********, след като е била
осъдена с решение, постановено по гр.д. № 54750/2020 г. на СРС във връзка с доставена до
имот топлинна енергия, от които 1 411,89 лева – главница за доставена топлинна енергия,
125,52 лева - лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 03.12.2019 г.,
387,88 лева - законна лихва от 12.12.2019 г. /датата на подаване на заявлението по реда на
заповедното производство/ до 23.09.2022 г., когато е извършено плащането, 495,11 лв. -
платени съдебни разноски и 440,00 лв. разноски, които ищцата е сторила за адвокат, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /21.11.2022 г./ до
окончателното им изплащане.
Ищцата поддържа, че до настоящия момент не е възстановена част от платените суми
нито от Г. Л. /поч****ла/, нито от нейните наследници. Навежда твърдения, че към момента
сумите се дължат от нейните наследници пропорционално по 1/4, а именно по 715,10 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да й заплатят процесните
суми, с които неоснователно са се обогатили, ведно със законната лихва, считано от
21.11.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното им
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г. Б. М. чрез
назначения му особен представител. Със същия оспорва предявения иск като неоснователен.
Счита, че ищцата не е доказала твърдението, че ответникът е приел наследството на
наследодателя си, поради което недоказана се явява претенцията за поемане на част от
претендирата сума, равняваща се на 1/4. Приема за неоснователна и претенцията за
заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски по гр. дело № 54750/20 г., вкл. и
адвокатски хонорар, поради личен избор на ищцата и участието й като собственик на 1/2
идеална част от недвижимия имот. Моли съда да отхвърли претенцията за заплащане на
процесните суми като неоснователна, незаконосъобразна и недоказана.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците В. Л., Л. Л. и
М. Л..
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
обедняването си – заплащането на дължими суми за доставена до съсобствения й имот
топлинна енергия съгласно съдебното решение по гр. дело № 54750/20 г. на СРС, 26 състав,
който тя не е ползвала през периода м.11.2016 г. – м.04.2019 г., обогатяването на ответниците
– че същите са спестили разходи, както и наличието на пряка причинна връзка между
обогатяването и обедняването.
При доказване на горепосочените факти от страна на ищцата, в тежест на
ответниците е да докажат погасяване на задълженията си.
Не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че
страните са съсобственици на топлоснабден имот – апартамент № 40, находящ се в гр.
********, ж.к. “**********”, ******, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 46,46 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор **********, в сграда № 8.
По делото е прието Решение № 20018532 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. №
11623/2019 г. по описа на СРС, 156 състав, от което се установява, че с Решение №
20246653/09.11.2020 г., постановено по гр.д. № 11623/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 156
състав, е допуснато извършване на съдебна делба на недвижим имот – апартамент № 40,
находящ се в гр. ********, ж.к. “**********”, ******, състоящ се от стая, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 46,46 кв.м., при съседи: зелени площи, ап. 39 и ап. 41,
ведно с избено помещение № 16, с полезна площ от 3,40 кв.м., при съседи: мазе № 36 – П.,
мазе № 38 – М., коридор, зелена площ, както и 3,053% идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху държавна земя, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор **********, в сграда № 8, разположена в поземлен имот с
идентификатор **********, без данни за застроена площ на самостоятелния обект, при
съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж -
*************** и *************, под обекта - ******************, над обекта -
****************, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК. Делбата е допусната между Н****** Р. Г. и Г. Г. Л., при квоти в
съсобствеността – по 1/2. Изяснява се, че Решение № 20246653/09.11.2020 г., постановено по
гр.д. № 11623/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 156 състав /първа фаза делба/ не е обжалвано
от страните, като същото е влязло в сила на 29.12.2020 г.
С посоченото Решение № 20018532 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. №
11623/2019 г. по описа на СРС, 156 състав, е постановено на основание чл. 348 ГПК
процесният имот да бъде изнесен на публична продан, като получената от проданта сума
бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права – 1/2 идеална част за
Н****** Р. Г., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за Г. Г. Л., ЕГН **********.
По делото е прието удостоверение за наследници с изх. № РСЛ22-УГ01-
8258/29.08.2022 г., издадено от Столична общ****, район “*********”, от което се
установява, че Г. Г. Л., ЕГН **********, е поч****ла на 18.06.2022 г., като след смъртта си е
оставила за свои наследници по закон: ответника Л. М. Л., ЕГН ********** /преживял
съпруг/, ответника М. Л. Л., ЕГН ********** /син/, ответника В. Л. Л., ЕГН **********
/син/ и ответника Г. Б. М., ЕГН ********** /син/.
Прието е разпореждане от 11.08.2022 г. на М**** Ц***** – ЧСИ с район на действие
СГС, рег. № 840 в регистъра на КЧСИ, от което се установява, че по изпълнително дело №
20228400400442, частният съдебен изпълнител на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е
конституирал като съделители ответниците по настоящото дело, като наследници на
поч****лата Г. Г. Л.. Със заявления с вх. № 12751/14.11.2022 г. и вх. № 12760/14.11.2022 г.
ответниците са изразили желание припадащите им се суми от продадения недвижим имот –
апартамент № 40, находящ се в гр. ********, кв. “**********”, ******, да бъдат преведени
по посочени в заявленията банкови сметки.
С Решение № 20054977 от 25.08.2022 г., постановено по гр.д. № 54750/2020 г. по
описа на СРС, I ГО, 26 състав /л. 149-150 от приобщеното по делото гр.д. № 54750/2020 г. по
описа на СРС, 26 състав/, се установява, че е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК,
че Н. Р. Г., ЕГН **********, дължи на “********** ********” *****, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ********, ул. “***********” № ****, сумата 1 411,89
лева – главница за доставена в периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. топлинна енергия в
2
имот с абонатен № ******, находящ се в гр. ********, ж.к. “**********”, *********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 125,52 лева – лихва за забава върху главното вземане за периода 15.09.2017 г.
– 03.12.2019 г., като в останалата част исковете са отхвърлени като неоснователни. Н. Р. Г.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на “********** ********” *****, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ********, ул. “***********” № ****, сумата от 495,11
лева – разноски по делото и разноски по гр.д. № 72149/2019 г., СРС, 26 състав, по
компенсация, като от разноските, дължими на ищеца съобразно уважената част от иска са
извадени разноските, дължими на ответника, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е поставено при участието на “***********” *****, като трето лице-помагач на
страната на ищеца, и Г. Г. Л., ЕГН **********, като трето лице-помагач на страната на
ответника. Решението е влязло в сила на 04.04.2023 г.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че за периода м.11.2016 г. до м.04.2019 г.
между ищцата Н. Г. и Г. Л. е съществувала съсобственост върху недвижим имот –
апартамент № 40, находящ се в гр. ********, ж.к. “**********”, ******, при равни квоти –
по 1/2 идеална част.
От изрично отбелязване, направено в Решение № 20054977 от 25.08.2022 г.,
постановено по гр.д. № 54750/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, се установява, че в
полза на “********** ********” ***** е издаден изпълнителен лист срещу ищцата за
сумата 495,11 лева.
Прието е писмо от 19.09.2022 г., изпратено от “********** ********” ***** до Н. Г.,
в отговор на заявление с вх. № Г-16272/02.09.2022 г., свързано с дължими суми за
топлоснабден имот на адрес ж.к. “**********”, *********, с което ищцата е уведомена, че
задълженията по съдебна преписка с ID ********* са разделени, като за нейната част от
сумите е образувано ново ID *******, с което искането й е удовлетворено.
Приет е фискален бон от 23.09.2022 г. за заплащане на сума в размер 2 420,40 лева, от
които 1 411,89 лева - главница, 125,52 лева – мораторна лихва, 495,11 лева – съдебни
разноски и 387,88 лева – законна лихва. Посочената сума е заплатена на каса при
топлопреносното предприятие, като в основание за плащането е посочено “плащане по
съдебно дело, аб. № ******, адрес: гр. ********, ж.к. “**********””.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че ищцата е заплатила сумата в общ
размер на 2420,40 лева, от които и дължимата от нея сума в размер на 1 411,89 лева,
представляваща главница за доставена в периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № ******, находящ се в гр. ********, ж.к. “**********”,
*********, съгласно Решение № 20054977 от 25.08.2022 г., постановено по гр.д. №
54750/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, влязло в сила на 04.04.2023 г.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да
бъде уважен искът с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да е налице
обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или
обща група факти, като разместването на блага следва да е настъпило без основание.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е
следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.
В настоящия случай по делото се установява, че ищцата е заплатила на трето лице –
“********** ********” ***** разход за топлинна енергия за съсобствения между нея и
наследодателката на ответниците – Г. Л. имот.
Не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че имотът е
ползван изцяло от съсобственика Г. Л., като ищцата Н. Г. никога не е живяла в имота и не го
е ползвала.
В тази връзка по делото е прието уведомление с рег. № 26253/19.11.2018 г., подадено
от Г. Г. Л., ЕГН ********** до “********** ********” *****, с което Г. Л. декларира, че е
собственик на 1/2 идеална част от недвижим имот – ап. 40, находящ се в гр. ********, ж.к.
“**********”, ******, обитава 100% от жилището и натрупаните дългове са консумирани от
нея, като заявява, че лицето Н. Р. Г., ЕГН ********** е собственик на другата 1/2 идеална
част от имота, но никога не е живяла на адреса и не е ползвала услугите на топлопреносното
предприятие. Съсобственикът Г. Л. е посочила, че счита, че уведомлението ще послужи пред
“********** ********” ***** във връзка с дело № 64090/17 г., а също и с цел да не бъдат
начислявани услуги на дружеството на другия съсобственик – Н. Р. Г..
3
В тази връзка следва да се отбележи, че в мотивите на приетото по делото в заверен
препис Решение № 20018532 от 04.03.2022 г., постановено по гр.д. № 11623/2019 г. по описа
на СРС, 156 състав, е прието за безспорно установено, че е налице съсобственост върху
имота, като последният се ползва от ответника /наследодателката на ответниците по
настоящото дело Г. Л./, за което обстоятелство не е налице спор и се установява и от
представените по делото писмени доказателствени средства. Посочено е също, че с оглед
изявлението на ответника в открито съдебно заседание на 06.12.2021 г., съдът намира, че
същият е признал, че изцяло ползва самостоятелно имота.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че единствено Г. Л. е ползвала имота,
както преди 19.11.2018 г. /датата на уведомлението, подадено от Г. Л. до “**********
********” *****/, така и към 2019 г., когато е образувано производството по съдебна делба.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката
Н**** И****** И******, която споделя, че познава ищцата от 2004 г. и твърди, че са много
близки – гостуват си и заедно водят благотворителни акции. Свидетелства, че ищцата живее
на ул. “*******”, която се намира в центъра, като заявява, че никога не е живяла в *********
за периода, през който се познават. Ищцата й споделила, че е наследила баща си след
смъртта му. Свидетелката разбрала и за заведените дела от “********** ********” *****, по
които длъжник била ищцата. Свидетелката заявява, че ищцата не е живяла в процесния
имот, но тъй като е много коректен платец, решила да плати дълга, за да не й виси
задължение. Знае, че длъжник е била лелята на ищцата. Свидетелства, че ищцата е
заплатила само собствените си задължения, като споделя, че същата е ходила в
топлопреносното предприятие, за да й издадат справка само за нейната част от
задължението.
Съдът намира, че при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
включително отчитайки признанията на Г. Л. и декларираното от нея, следва да се приеме, че
за периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г., за който ищцата Н. Г. е осъдена и е заплатила на
топлопреносното предприятие сумата 1411,89 лева – главница за доставена в имота
топлинна енергия, ищцата не е ползвала жилището, като последното е обитавано единствено
от Г. Л..
Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗС правото на собственост може да пр****длежи и общо на две
или повече лица - държавата, общините и други юридически или физически лица. Както
беше посочено и по-горе, в случая не се спори, а и от приетите по делото доказателства се
установява, че за периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. правото на собственост върху имота
е пр****длежало общо на Н. Г. и Г. Л. в условията на обикновена дялова съсобственост при
равни квоти - по 1/2 идеална част.
Според чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. В случая обаче тази разпоредба не следва да намери
приложение, доколкото в обхвата й попадат сторени необходими разноски, както и такива за
извършени подобрения на вещта. Необходими са разноските, чиято направа е нужна, за да
бъде запазен общият имот от развала, за съхраняване на неговата стойност. Подобрения, от
своя страна, представляват полезните разноски, които са довели фактически до увеличаване
на стойността на имота. Доколкото заплатената от ищцата сума за доставена до имота
топлинна енергия проявява характеристика на разноски за текущо поддържане на
съсобствения имот, с цел да се осъществи непосредственото служене с него, същите не
спадат нито към необходимите, нито към полезните разноски /подобрения/. Ето защо в
отношенията между съсобствениците същите следва да останат в тежест на съсобственика,
който лично ползва вещта.
С отговора на исковата молба ответникът Г. М., чрез назначения особен представител
адв. К., е направил възражение, че ищцата не е упражнила процесуалните си права в пълен
обем, като не е оспорила претенцията на “********** ********” ***** срещу нея. Твърди
се, че ищцата не е проявила необходимата активност за защита на правата си в рамките на
образуваното от топлопреносното предприятие съдебно производство. Съдът намира
релевираното възражение за неоснователно, доколкото страните по процесуалните
правоотношения с правораздаващия орган – ищец и ответник, имат единствено право, но не
4
и задължение за активно участие в процеса.
С оглед на изложеното, съдът намира, че в случая по делото безспорно се установява,
че за периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. съсобственият топлоснабден имот е ползван
изключително от Г. Л., съответно единствено от нея е потребявана доставяната до имота
топлинна енергия. Настоящият съдебен състав намира, че с извършеното от ищцата Н. Г.
плащане на сумата в размер на 1411,89 лева, представляваща част от общо дължимата цена
за доставена до имота топлинна енергия за периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г., през който
имотът не е обитаван и ползван от ищцата, последната е реализирала разход, който Г. Л.
/наследодателка на ответниците/ е спестила. Съобразно изложеното, съдът намира за
основателна претенцията на ищцата за сумата 1411,89 лева – главница за доставена в
периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. топлинна енергия в топлоснабдения имот,
представляващ апартамент № 40, находящ се в гр. ********, ж.к. “**********”, ******, с
абонатен № ******.
Що се отнася до ищцовата претенция за сумите 125,52 лева - лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2017 г. – 03.12.2019 г., 387,88 лева - законна лихва от 12.12.2019
г. /датата на подаване на заявлението по реда на заповедното производство/ до 23.09.2022 г.,
когато е извършено плащането, 495,11 лв. - платени съдебни разноски и 440,00 лв. разноски,
които ищцата е сторила за адвокат, за да намери приложение общият фактически състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, следва да е налице обогатяване на едно лице за
чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното обогатяване, липсата
на правно основание за обогатяване и липсата на друга правна възможност за защита на
обеднелия.
В случая сумите за законна лихва, лихва за забава върху главницата и за съдебни
разноски произтичат от заплащането на топлопреносното предприятие на изискуеми, но
незаплатени в срок задължения за потребена топлинна енергия в топлоснабден недвижим
имот, за който безспорно се установява, че в периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. е бил
съсобствен между ищцата и Г. Л.. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
(приложима редакция за периода до 17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на
топлинна енергия собственика на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща цената за
доставена и потребена топлинна енергия, респ. то встъпва в облигационни отношения с
“********** ********” *****, като фактическото ползване на имота е без значение за
възникване на правоотношението с топлопреносното предприятие. С влязлото в сила
решение по гр.д. № 54750/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, е признато за установено,
че именно ищцата дължи на “********** ********” ***** процесните суми, в качеството си
на съсобственик на имота и клиент на топлинна енергия. Със сила на пресъдено нещо е
признато за установено, че Н. Р. Г. дължи на “********** ********” ***** сума за
незаплатена топлинна енергия за период от м.11.2016 г. до м.04.2019 г., законна лихва върху
главницата, считано от 12.12.2019 г. /датата на подаване на заявлението по реда на
заповедното производство/ до изплащане на вземането, обезщетение за забава върху
главното вземане за периода от 15.09.2017 г. до 03.12.2019 г., както и разноски съобразно
крайния изход на спора /уважената част от иска/.
От изложеното следва, че за периода от м.11.2016 г. до м.04.2019 г. задължени за
заплащане на стойността на консумираната в процесното жилище топлинна енергия се
явяват ищцата Н. Г. и Г. Л., в качеството им на съсобственици на топлоснабдения имот, като
без значение за облигационното отношение с топлопреносното предприятие е
обстоятелството, че в рамките на процесния период жилището не е ползвано от ищцата, а
5
единствено от Г. Л.. Следва да се прави разграничение между облигационните отношения
между клиенти - собственици на топлоснабдени имоти и “********** ********” *****, от
една страна, и от друга страна отношенията между самите собственици във връзка с
ползването на съсобствен имот еднолично от един от съсобствениците. В случая, ако
ищцата беше изпълнила надлежно и в срок задължението си по създадената с
топлопреносното предприятие облигационна връзка, заплащайки цената на доставената
топлинна енергия съобразно квотата си в съсобствеността, не би дължала на “**********
********” ***** сумите за начислени законна лихва и обезщетение за забава. В допълнение,
нямаше да бъдат сторени и съдебни разноски от топлопреносното предприятие за водене на
съдебен процес, които впоследствие да бъдат възложени в тежест на ищцата съобразно
изхода на спора по гр.д. № 54750/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая се касае до вземания, възникнали в
тежест на ищцата Н. Г. поради виновно неизпълнение от нейна страна на задължения,
възникнали по облигационното отношение между нея и “********** ********” *****. Не
може да се приеме, че с плащане от страна на ищцата на посочените суми наследодателката
на ответниците Г. Л. се е обогатила, спестявайки разходи, които е следвало да стори.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се установява да е налице неоснователно
разместване в имуществата на Н. и Г.. Ето защо съдът намира, че претенциите на ищцата за
сумите 125,52 лева - лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 03.12.2019 г.,
495,11 лева – платени съдебни разноски, 387,88 лева - законна лихва от датата на подаване
на заявлението по реда на заповедното производство до 23.09.2022 г., когато е извършено
плащането и 495,11 лв. - платени съдебни разноски, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
В аспекта на изложеното, съдът намира за основателна единствено претенцията на
ищцата за сумата 1411,89 лева – главница за доставена в периода от м.11.2016 г. до м.04.2019
г. топлинна енергия в топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 40, находящ се в
гр. ********, ж.к. “**********”, ******, с абонатен № ******. По делото не се доказва
ответниците да са приели наследството по опис или да са се отказали от него, поради което
следва да се приеме, че след смъртта на Г. Л. на 18.06.2022 г., те отговарят за задълженията
й по силата на настъпилото наследствено правоприемство и предвид отговорността за
задълженията на наследодателя. Ето защо и на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН,
всеки от ответниците отговаря за 1/4 от размера на задължението или за сумата 352,97 лева
(1/4 от 1411,89).
Ответниците Л. М. Л., Г. Б. М., М. Л. Л. и В. Л. Л. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцата всеки по 352,97 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.11.2022 г.
/датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците трябва да заплатят на ищцата сторените разноски за настоящото производство.
Разпределението на разноските между ответниците следва да бъде съразмерно уважената
част срещу всеки един от така предявените искове, като ответниците Л. М. Л., М. Л. Л. и В.
Л. Л. следва да заплатят в полза на ищцата всеки по 86,43 лева за сторени разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, а ответникът Г. Б. М. – сумата 283,87 лева,
представляваща сторени разноски за държавна такса, депозит за особен представител и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД Л. М. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
********, ж.к. “************”, ************, да заплати на Н. Р. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. ********, ***********, ул. “*******” *************, сумата 352,97 лева,
представляваща 1/4 от 1 411,89 лева – главница за доставена в периода от м.11.2016 г. до
м.04.2019 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ******, находящ се в гр. ********, ж.к.
“**********”, ********* /съгласно Решение № 20054977 от 25.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 54750/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав/, с която Г. Г. Л., ЕГН ********** –
наследодател на ответника, се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата, ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за следните суми: 31,38 лева,
представляващи 1/4 от 125,52 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до
03.12.2019 г., 96,97 лева, представляващи 1/4 от 387,88 лева - законна лихва от 12.12.2019 г.
/датата на подаване на заявлението по реда на заповедното производство/ до 23.09.2022 г.
/датата на извършеното плащане/, 123,78 лева, представляващи 1/4 от 495,11 лева - платени
съдебни разноски и 110,00 лева, представляващи 1/4 от 440,00 лева - разноски за адвокат,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 86,43 лева, представляваща сторени разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД Г. Б. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
********, ж.к. “**********”, ******, ап. 40, да заплати на Н. Р. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. ********, ***********, ул. “*******” *************, сумата 352,97 лева,
представляваща 1/4 от 1 411,89 лева – главница за доставена в периода от м.11.2016 г. до
м.04.2019 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ******, находящ се в гр. ********, ж.к.
“**********”, ********* /съгласно Решение № 20054977 от 25.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 54750/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав/, с която Г. Г. Л., ЕГН ********** –
наследодател на ответника, се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата, ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за следните суми: 31,38 лева,
представляващи 1/4 от 125,52 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до
03.12.2019 г., 96,97 лева, представляващи 1/4 от 387,88 лева - законна лихва от 12.12.2019 г.
/датата на подаване на заявлението по реда на заповедното производство/ до 23.09.2022 г.
/датата на извършеното плащане/, 123,78 лева, представляващи 1/4 от 495,11 лева - платени
съдебни разноски и 110,00 лева, представляващи 1/4 от 440,00 лева - разноски за адвокат,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 283,87 лева, представляваща сторени разноски
за държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
********, ж.к. “**********”, ***********, да заплати на Н. Р. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. ********, ***********, ул. “*******” *************, сумата 352,97 лева,
представляваща 1/4 от 1 411,89 лева – главница за доставена в периода от м.11.2016 г. до
м.04.2019 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ******, находящ се в гр. ********, ж.к.
“**********”, ********* /съгласно Решение № 20054977 от 25.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 54750/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав/, с която Г. Г. Л., ЕГН ********** –
наследодател на ответника, се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата, ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за следните суми: 31,38 лева,
представляващи 1/4 от 125,52 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до
03.12.2019 г., 96,97 лева, представляващи 1/4 от 387,88 лева - законна лихва от 12.12.2019 г.
/датата на подаване на заявлението по реда на заповедното производство/ до 23.09.2022 г.
/датата на извършеното плащане/, 123,78 лева, представляващи 1/4 от 495,11 лева - платени
7
съдебни разноски и 110,00 лева, представляващи 1/4 от 440,00 лева - разноски за адвокат,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 86,43 лева, представляваща сторени разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 59 от ЗЗД В. Л. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
********, ж.к. “************”, ************, да заплати на Н. Р. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. ********, ***********, ул. “*******” *************, сумата 352,97 лева,
представляваща 1/4 от 1 411,89 лева – главница за доставена в периода от м.11.2016 г. до
м.04.2019 г. топлинна енергия в имот с абонатен № ******, находящ се в гр. ********, ж.к.
“**********”, ********* /съгласно Решение № 20054977 от 25.08.2022 г., постановено по
гр.д. № 54750/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав/, с която Г. Г. Л., ЕГН ********** –
наследодател на ответника, се е обогатила неоснователно за сметка на ищцата, ведно със
законната лихва, считано от 21.11.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за следните суми: 31,38 лева,
представляващи 1/4 от 125,52 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2017 г. до
03.12.2019 г., 96,97 лева, представляващи 1/4 от 387,88 лева - законна лихва от 12.12.2019 г.
/датата на подаване на заявлението по реда на заповедното производство/ до 23.09.2022 г.
/датата на извършеното плащане/, 123,78 лева, представляващи 1/4 от 495,11 лева - платени
съдебни разноски и 110,00 лева, представляващи 1/4 от 440,00 лева - разноски за адвокат,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 86,43 лева, представляваща сторени разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8