Р Е Ш Е Н И Е
№ 56 14.06.2019
година гр. Омуртаг
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
- Омуртаг
на двадесет
и първи май две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ПЕТРОВА
Секретар: Диянка Константинова
като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова
гражданско дело номер
№ 348 по описа за 2018 година, за
да се произнесе съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване два
осъдителни иска с правни основания: главен осъдителен иск с правно основание чл.
79 ЗЗД във връзка с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ с цена 2 726.64 лева и акцесорен
осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД с цена 803.87 лева.
Ищецът Министъра на земеделието, храните и горите - гр. С.,
действащ чрез оправомощения по силата на издадена от него Заповед № РД-46-303/15.06.2018
г. директор на ОД „Земеделие“ – град Т. С.Е. и упълномощения
процесуален пълномощник ст. ю.к. К.Д., посочва в исковата си молба, че на 20.03.2009 г. между
страните по делото бил сключен договор за аренда на земеделска земя от ДПФ,
вписан в СВп – Омуртаг под № 105 том І вх. ***г. № 271 от 23.03.2009 г. и
регистриран в ОбСЗ – Омуртаг. Сочи се, че съгласно договора арендаторът не
дължи плащане в пари на арендните вноски за първите 4 стопански години за
сметка на разходите му за създаване на сливови насаждения. Твърди се, че поради
неизпълнение на задължението на арендатора да заплати дължимите от петата
стопанска година арендни вноски арендодателят в лицето на ОД „Земеделие“ е
прекратил едностранно договора за аренда чрез изпращане на писмено предизвестие
до ответника, надлежно получено от него, като прекратяването на договора било
надлежно вписано в СВп – Омуртаг и регистрирано в ОбСЗ – Омуртаг. Въпреки
дадения на ответника едномесечен срок за плащане на дължимите суми, същият не
платил, поради което била дължима сумата от 2 726.64 лева, представляваща
арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. Ето защо ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 2 726.64 лева, представляваща
арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. Като счита, че с неизпълнението
ответникът е изпаднал в забава от датата, следваща падежа на дължимата арендна
вноска/01.10.2015 г. /, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати и
сумата в размер на 803.87 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 02.10.2015 г. до 27.08.2018 г. В с. з. е допуснато на
основание чл. 214, ал. 1 изр. І ГПК изменение в основанието на предявения
главен иск като вместо посочената 2015/2016 стопанска година се приема, че
искът за сумата от 2 726.64 лева се основава на обстоятелството за неплатена
арендна вноска за 2014/2015 стопанска година. В с. з. представителят на ищцовата
страна изтъква, че за първа стопанска година от процесния договор следва да се
счита 2008/2009 г., вместо погрешно посочената в ИМ като първа стопанска година
2009/2010 г. Претендират се и деловодните разноски съгласно представен списък
на разноските, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът К.И.С. с адрес ***, действащ чрез пълномощника си адв. А.М.
от ТАК, оспорва исковете по основание и размер, посочвайки, че
само частта от 100 дка от имота – предмет на процесния договор за аренда, била
обработваема, докато останалата му площ от 36 дка била захрастена и било
невъзможно върху нея да се създадат трайни насаждения. Последният факт бил
установен при проверки от експерти към МЗХГ през 2011 г. и 2014 г. и във връзка
с него още през 2011 г. ответникът бил отправил искане за изменение на договора
като частта от 36 дка от имота отпадне от предмета на договора. През периода от
2011-2015 г. ответникът отправил 4 такива предложения в посочения смисъл, но до
приемането им от ищеца не се стигнало. Ето защо се прави възражение за
неизпълнено от арендодателя задължение по чл. 6, ал. 2 ЗАЗ да предаде на
арендатора обекта на договора в състояние, в което да може да се ползва според
целта на договора. Според ответника освен, че не дължи арендни плащания за
първите четири години от договора, той извършил и три плащания по договора през
2012 г., 2014 г. и 2015 г., които като размер покривали всичките му задължения
за целия срок на договора. Счита, че първата стопанска година по процесния
договор е тази на 2009/2010 г., поради което и предвид експертните заключения ответникът
не дължи на ищеца претендираните от последния суми. Ето защо ответникът моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира направените
разноски съгласно представен списък на разноските.
Съдът, като взе предвид исканията
и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 20.03.2009 г. между страните по
делото бил сключен договор за аренда № 36, по силата на който ищецът, като
арендодател, предоставил на ответника, като арендатор, за временно и възмездно
ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд с площ 136.332 дка, представляваща
имот № 017066 – нива, 9 категория в землището на с. ***, общ. О.. Договорът е
сключен за срок от 25 стопански години, считано от датата на подписване на
договора. В същия срещу предоставеното право на ползване на имота е договорено
насрещното задължение на арендатора да създаде и отглежда сливово насаждения
върху предоставената му площ в рамките на уговорения четиригодишен гратисен
период като ежегодно засажда не по-малко от 34.000 дка от общата площ. Изрично
в т. 5 от договора е договорено, че за първите четири години арендаторът не
дължи арендно плащане като направените инвестиции по създаване на сливово
насаждения са за сметка на арендната вноска, а съгласно т. 5.1 арендните
плащания от петата стопанска година след изтичане на гратисния период се дължат
не по-късно от първия работен ден след изтичане на стопанската година/1
октомври/, в следните размери: по 20 лева/дка от пета до седма година и по 30
лв./дка от осма до двадесет и пета година. Страните са договорили в т. 4.1 от
договора годишното арендно плащане да се индексира с коефициента на инфлация, определен
от Националния статистически институт за съответния 12-месечен период. На
договореното в чл. 9 право на арендодателя да получава арендното плащане в
уговорения в т. 5.1 срок съответства предвиденото в т. 17 договорно задължение
на арендатора да извършва арендното плащане в размера и срока, уговорени в този
договор. Съгласно т. 3.1 арендаторът е длъжен при сключване на договора да
представи документ за внесена гаранция за изпълнение на задължението си за създаване
на трайно насаждение в гратисния период в размер на 10лв/дка. В т. 31 от
договора е посочено задължението на арендатора да впише договора в СВп-град
Омуртаг в 10-дневен срок от подписването му и да представи препис от същия в
ОбС „Земеделие“ – град Омуртаг, като в т. 32 изрично е посочено, че договорът
не поражда правно действие, ако не е вписан. Видно от представения препис на
договора за аренда същият е вписан в СВп-град Омуртаг под № 105 том І вх. ***г.
№ 271/23.03.2009 г., при което е породил своето действие спрямо страните. В
изпълнение на договореното в т. 2 от договора задължение на арендодателя за
предаване на имота в състояние, отговарящо на ползването му, на 20.03.2009 г. между
страните е подписан протокол – опис, с който имотът – предмет на договора, е
предаден на арендатора за ползване в договорения срок. Въпреки, че в този опис
липсва описание на имота според изискването на т. 2.1 от договора на
действителното му състояние към момента на предаването, ответникът – арендатор
е подписал този опис без възражения. А съгласно т. 2.2 от договора протокол –
описът не може да бъде оспорван от страните, което положение е регламентирано и
в чл. 6, ал. 3 ЗАЗ. Освен предвидените в договора основания за прекратяване на
договора, в т. 42 от същия е договорено правото на арендодателя да развали
договора за аренда, сключен за срок над 10 години, поради забавяне от
арендатора на арендното плащане по т. 5.1 за повече от 3 месеца, с писмено
предупреждение по реда на чл. 87 ЗЗД. Приложеното по делото предизвестие изх. №
ПС-10-117 от 06.01.2016 г., изпратено от ищеца до ответника, съдържа
уведомяване на последния за предоставен му едномесечен срок за изпълнение /от
датата на получаване на предизвестието/на клаузите, касаещи изплащането на
арендните вноски по процесния договор, като е налице предупреждение, че при
неизпълнение на посочените задължения в срока договорът ще се счита развален и
неговото действие прекратено. Предизвестието е изпратено с обратна разписка и е
връчено на ответника на 12.01.2016 г. чрез негов близък роднина. Поради непоследвало
плащане от страна на арендатора на дължимите вноски за арендни плащания в
рамките на указания срок, ищцовата страна е подала молба до съдията по
вписванията при ОмРС за вписване прекратяването на процесния договор. Видно от
поставения печат върху тази молба изявлението за прекратяване на договора за
аренда е вписано на 18.02.2016 г. По делото са приети като доказателства
платежни нареждания, доказващи преведени от ответника суми по договора по
сметка на ищеца. Тези документи и други относими към предмета на исковете са
обсъдени от допуснатите и извършени по делото две съдебни икономически
експертизи, чиито заключения са изготвени в изпълнение на поставените задачи и
са обстойно мотивирани, поради което и съдът приема същите. Тъй като отделните
заключения изчисляват дължимите и платени суми по договора според различните
зададени варианти, свързани с тълкуването на началния момент от периода на
изпълнение на договора, съдът ще обсъди съответното заключение след излагане на
правните си изводи по въпроса за тълкуване на договора относно началния му срок
на действие.
След обсъждане на събраните
доказателства съдът прави следните фактически
и правни изводи: съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАЗ с договора за аренда
арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване
обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено арендно плащане. В
случая предмет на договора е земеделска земя от ДПФ, която е индивидуализирана
като конкретен имот в договора, последният е вписан в СВп – град Омуртаг и е
породил своето правно действие между страните. Предвидените в договора права и
задължения на страните са съобразени със законовите положения в ЗАЗ, като чл. 8,
ал. 1 и 5 ЗАЗ, според които арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в
уговорения вид и срокове/ал. 1/ и ако не е уговорено друго, арендното плащане
се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година, ако
арендното плащане е определено за по-кратки периоди, то се дължи в първия
работен ден след изтичане на съответния период/ал. 5/. Договорените условия и
срокове на плащане в случая не противоречат на закона и са реализация на
уредената в същия възможност страните да уговарят сами сроковете за плащане на
арендните вноски. Доколкото в случая предмет на договора е земя от ДПФ, с оглед
на провеждана политика за развитие на земеделието, първите четири години от
срока на договора са фиксирани като гратисен период, за който арендаторът не
дължи уговореното в пари арендно плащане, но вместо това е задължен да създаде
сливови насаждения в имота. Във връзка с възражението на ответника, че имотът
по начало е с такава характеристика, която не позволява засяване и отглеждане
на сливови насаждения върху цялата му площ предвид дървесна и храстова
растителност върху 36 дка от същия, съдът се запозна с приложената по делото
кореспонденция между страните по делото, инициирана от ответника. Последният
многократно през годините е предлагал отделяне на негодната за обработване част
от имота в отделен имот, който да бъде изключен от предмета на договора за
аренда, като първото предложение датира от 29.11.2011 г. По исканията на
арендатора са направени две проверки на имота от страна на служители на МЗХ,
като в констативен протокол от 06.12.2011 г. е констатирано, че след измерване
с GPS устройство комисията установила наличие на 100 дка овощни
насаждения/сливи/, а останалата площ е с НТП храсти. Със следващия констативен
протокол от 18.11.2013 г. след направено ново измерване с GPS устройство е допълнено, че останалата площ извън засетите 100 дка земя
е негодна за земеделско производство, тъй като върху нея видимо има открити
скали и близки подпочвени скали с типичната за опустенелите земи дървесни и
храстовидни видове. Въпреки направените констатации, от МЗХ е отказано отделяне
на необработваемата част от арендувания имот с мотива, че съгласно чл. 23 ЗАЗ
аренодателят отговаря за недостатъци на имота, правещи го негоден за ползване
изцяло или частично, ако същите бъдат открити до една година от предаването на
имота. И тъй като срокът бил изтекъл, е разяснено на арендатора, че може да
почисти негодната част от имота и да изпълни изцяло задълженията си по договора.
В резултат на даденото становище, до отделяне на част от арендувания имот и до
промяна на предмета на договора за аренда не се е стигнало. Действително от
предаване на имота на 20.03.2009 г. до първото писмо на арендатора за открити
недостатъци на имота, датиращо от 29.11.2011 г., са изминали повече от две
години, което е позволило на арендодателя да откаже на искането, позовавайки се
на чл. 23, ал. 1 ЗАЗ. Предвид липсата на данни за упражнено от ответника право
на иск съгласно чл. 23, ал. 3 ЗАЗ, то настоящият състав приема, че предмет на
договора за аренда остава целия описан в него имот.
Основният спорен по делото въпрос
между страните е коя стопанска година се явява първа от действието и срока на
сключения договор за аренда, от отговора на който въпрос зависи възприемането
на съответното експертно заключение и решението по исковата претенция. Доколкото
в процесния договор не е фиксирано ясно изявление на страните коя стопанска
година приемат за първа от срока на договора, съдът следва да реши този спорен
и важен за делото въпрос, тълкувайки действителната воля на договарящите страни
съгласно чл. 20 ЗЗД чрез търсене значението на отделните уговорки във връзката
им едни с други в контекста на общия смисъл и целта на договора, с оглед
обичаите в практиката и добросъвестността. Единицата време, по която е уговорен
срока на договора в т. 6 от последния, е стопанска година. Съгласно легалното
определение на понятието“ стопанска година“, дадено в §2, т. 3 от ДР на ЗАЗ,
това е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата
година. Приложено буквално спрямо датата на сключване на процесния договор –
20.03.2009 г., следва, че текущата календарна година е 2009, а следваща е 2010 г.,
което би означавало, че първата стопанска година се явява 2009/2010 г. Същевременно
от посочените в договора като основания за сключването му актове – заповед № РД
46-397/27.03.2008 г. на МЗП и Заповед № 4/13.02.2009 г. на директора на ОД „Земеделие“
– Т., както и Протокол от 05.03.2009 г. на комисията за класиране на
кандидатите в търга, следва, че с посочената заповед от 27.03.2008 г. на МЗП е
открита процедура за провеждане на търг за отдаване под наем и аренда на свободните
земеделски земи от ДПФ в страната за
стопанската 2008/2009 г. Именно за участие в тази тръжна процедура е подал
заявление – оферта и ответникът по делото, видно от приложения по делото препис
на това заявление, на чийто образец в горния десен ъгъл е посочено, че е
образец за физически лица, одобрен именно с цитираната Заповед РД 46-397/27.03.2008 г. Заявлението датира от 04.03.2009 г., тъй като и
другата посочена като основание в процесния договор за аренда Заповед № 4/13.02.2009
г. на директора на ОД „Земеделие“ – Т. е издадена също със закъснение. С
последната отново ясно е посочено, че се открива процедура за провеждане на
втора тръжна сесия за отдаване под аренда или наем на свободните земеделски
земи от ДПФ в област Т. за стопанската 2008/2009
г. за отглеждане на едногодишни полски култури и за създаване на трайни
насаждения. И двете заповеди са били обявени публично - заповед № РД
46-397/27.03.2008 г. на МЗП чрез публикация в ДВ и в централен ежедневник, а Заповед № 4/13.02.2009 г. на директора на ОД „Земеделие“ – Т. чрез
публикация във вестник „Знаме“ и поставяне на видно място в сградите на ОД „Земеделие“
и в ОбСЗ на територията на обл. Т.. Следователно към момента, в който е подал
заявление-оферта за участие в търга, ответникът е бил наясно, че първата
стопанска година от договора се явява 2008/2009 г. В конкретния случай, предвид
уговореният 4-годишен гратисен период за изпълнение на задължението му, ответникът
не е ощетен досежно срока за изпълнение от сключването на договора в средата на
стопанската година. Поетото задължение за засаждане на имота с трайни насаждения,
което за разлика от едногодишните посеви не налага задължително сеитба през
есента в началото на стопанската година, ответникът е успял да изпълни изцяло
още към 20.11.2011 г., както лично е посочил в молбата си до директора на ОД „Земеделие“
– Т. с вх. № АС-10-1977/29.11.2011 г., в която посочва, че на 20.11.2011 г. е
създал окончателно и напълно трайно насаждение от сливови фиданки върху цялата
площ на имот № 017066 с площ 136.332 дка по КВС на с. ***, общ. О., поради
което с оглед предсрочното изпълнение на задължението си на осн. т. 15 и т. 33
от договора за аренда е поискал освобождаване на внесената от него парична
гаранция за изпълнение на това задължение. В същата молба ответникът изрично
обосновал предсрочното изпълнение на задължението си за засяване на имота с
трайни насаждения с факта, че „гратисният период по договора изтича на 01 октомври 2012 г. “. Следователно и
към края на 2011 г. ответникът е приемал, че първата година от срока на
договора е стопанската 2008/2009 година, при което положение четиригодишният
гратисен период действително следва да изтече на 01 октомври 2012 г. От
изложеното дотук изследване на документите, въз основа на които е сключен процесният
договор, както и направените след това писмени изявления на арендатора, съдът
приема, че действителната воля на страните е била в смисъл, че първата
стопанска година от действието на договора е стопанската 2008/2009 година. Поради
този извод на обсъждане според съда подлежи заключението на втората извършена
по делото съдебна икономическа експертиза. В същото вещото лице е установило, че
начислената за 2014/2015 г. арендна вноска не е съобразена като размер с
договореното в т. 4.1 от процесния договор изискване същата да се индексира с
коефициента на инфлация. След индексиране на дължимото от ответника арендно
плащане за предходната стопанска година чрез умножаването му с отрицателния
процент на инфлация (-0.6%), определен от НСИ, вещото лице е установило, че размерът
на вноската за 2014/2015 г. възлиза на 2 699.44 лв. След проследяване на направените
от ответника плащания: на 04.03.2009 г. е внесен депозит за участие в търг в
размер на 1 360.33 лева, на 30.04.2014 г. е внесена сумата от 2 306.95 лв., на
28.01.2015 г. е внесена сумата от 3 774.33 лв., и след отчитане на погасяването
на дължимите до момента суми, вещото лице е преценило като надплатена към
02.10.2015 г. сумата от 204.86 лева. Ето защо от изчисленото арендно плащане за
2014/2015 г. в размер на 2 699.44 лв. е приспадната надплатената сума, в
резултат на което дължимият размер на арендната вноска за стопанската 2014/2015
г. е определен на 2 494.58 лева. При така изложеното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 2 494.58 лева, представляваща дължимо
арендно плащане за стопанската 2014/2015 година. Предявеният главен иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен в частта му за разликата над присъдената
сума от 2 494.58 лева до пълния претендиран размер от 2 726.64 лв.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД – Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В случая предвид падежната дата на дължимата
вноска - 02.10.2015 г., следва, че мораторната лихва върху дължимата сума
следва да се начисли за времето от 02.10.2015 г. до предявяване на иска – 28.08.2018
г. Съобразно кредитираното от съда експертно заключение мораторната лихва върху
дължимата главница от 2 494.58 лева за периода от 02.10.2015 г. до 27.08.2018 г.
е в размер на 735.52 лева. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца посочената сума, като предявеният иск по чл. 86 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като неоснователен в частта му за разликата над тази сума до
претендирания размер от 803.87 лева.
По направената от ищеца претенция
за разноски – Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. А съгласно чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. При преценка за общия размер на направените от
ищцовата страна разноски съдът отчете вносната бележка за платена в полза на
съда държавна такса от 159.06 лева и платежните разписки за внесени депозити за
експертизи в общ размер от 220 лева, т. е. реално сторените разноски са в
размер на 379.06 лева. Относно претендираното юрисконсулстско възнаграждение
съдът като взе предвид, че ищецът е представляван от негов служител на длъжност
старши юрисконсулт, съобрази разпоредбите на чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 37 ЗПП и на
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, според която за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв. Съдът като отчете материалния интерес по исковете, надвишаващ в общия си
размер сумата от 3 000 лева, както и активното участие на юрисконсулта в
извършваните по делото процесуални действия, а така също и обстоятелството, че
по делото са проведени три съдебни заседания, намира за справедлив размер на
претендираното юрисконсултско възнаграждение сумата от 150 лева. Така
определените разноски следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от
исковете/91%/ като бъдат намалени пропорционално с отхвърлената им част/9%/.
Това означава, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 344.94 лева - част от направените разноски за платена държавна такса и
внесени депозити за експертизи, както и сумата от 136.50 лева – част от
определеното юрисконсултско възнаграждение. От страна на ответника също е
направена претенция за присъждане на разноски, като тя е подчинена на правилото
на чл. 78, ал. 3 ГПК и следва да бъде уважена съразмерно с отхвърлената част от
исковете, която в случая е 9%. Посочените в списъка на разноските и отразени
като реално сторени в договора за правна защита разноски за възнаграждение на
един адвокат в размер на 500 лева, следва да бъдат поети от ищцовата страна до
размера на 45 лева. След извършване на компенсация на насрещните вземания за
разноски следва, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 299.94 лева - част от направените разноски за платена държавна такса и
внесени депозити за експертизи, както и сумата от 136.50 лева – част от
определеното юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.И.С. с адрес ***, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ на Държавата, представлявана
от Министъра на земеделието, храните и горите - гр. С., действащ чрез
оправомощения по силата на издадена от него Заповед № РД-46-303/15.06.2018 г. директор
на ОД „Земеделие“ – град Т. С.Е., сумата в размер на 2 494.58/две хиляди четиристотин деветдесет и четири лева и 58 ст. /лева,
представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2014/2015 година, по договор за аренда на земеделска
земя от ДПФ № 36 от 20.03.2009 г., вписан в СВп – Омуртаг под № 105 том І вх.
***г. № 271 от 23.03.2009 г. като ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен в
частта му за разликата над общата присъдена сума от присъдената сума от 2 494.58
лева до пълния претендиран размер от 2 726.64 лв.
ОСЪЖДА К.И.С. с адрес ***, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 86 ЗЗД на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните
и горите - гр. С., действащ чрез оправомощения по силата на издадена от него
Заповед № РД-46-303/15.06.2018 г. директор на ОД „Земеделие“ – град Т. С.Е.,
сумата в размер на 735.52/седемстотин
тридесет и пет лева и 52 ст. / лева, представляваща мораторна лихва върху
дължимата главница от 2 494.58 лв. за периода от 02.10.2015 г. до 27.08.2018 г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен в частта му за разликата над
сумата в размер на 735.52 лева до претендирания размер от 803.87 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К.И.С.
с адрес ***, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, представлявана от
Министъра на земеделието, храните и горите - гр. С., действащ чрез
оправомощения по силата на издадена от него Заповед № РД-46-303/15.06.2018 г. директор
на ОД „Земеделие“ – град Т. С.Е., сумата в размер от 299.94/двеста деветдесет и девет лева и 94 ст. /лева - част от
направените разноски за платена държавна такса и внесени депозити за експертизи,
и сумата от 136.50/сто и тридесет и шест
лева и 50 ст. / лева – част от определеното юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Т. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анета Петрова