Решение по дело №402/2019 на Районен съд - Ловеч

                          Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

                                                               №

                                            гр.Ловеч, 08.08.2019 г.  

                 

                              В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

             ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря……………………ИВАНКА ВЪЛЧЕВА..........……………...и в присъствието на

прокурора……………………..…………………………….….…...като разгледа докладваното от

съдията  ……гр.дело № 402 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:

             Иск с правно основание чл. 56 от ЗНасл.

 Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Е.П.А., с пост.адрес: *** против К.Ц.Й., с адрес: ***.

             Ищцата излага в исковата  молба, че съгласно удостоверение от 09.10.2018 г., издадено от РС-Ловеч, ответникът е подал заявление за отказ от наследството,оставено от наследодателя му Ц.Й.Ц. – б.ж. на гр.Ловеч, поч.на 13.02.2018 г., като отказът е вписан в специалната книга на съда под №11 от 19.02.2018 г. Посочва, че това удостоверение било дадено на съпруга й В. А., като по този начин е разбрала за извършения отказ.

             Наведени са твърдения, че ответникът К.Й. и съпругата му са солидарни длъжници към ищцата по два договора от 18.08.2017 г. с нот.заверки на подписите, като дължимите суми следвало да й бъдат платени до 18.08.2018 г. Тъй като това не било сторено, изпратила  чрез нотариус Савина Иванова покана за доброволно изпълнение, но и след допълнително дадения срок задълженията по двата договора не били платени. Поради това подала заявления до РС – Плевен за издаване на заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на които били издадени заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове. Излага, че е подала молба до ЧСИ Т.Кирилова с рег.№ 815 и район на действие ПлОС и е образувано изп.дело, като до настоящия момент дължимите суми не са й изплатени. Изтъква, че ЧСИ Кирилова е посочила, че към настоящия момент имуществото на длъжниците не е достатъчно за пълно удовлетворяване на вземането й. Призовките за доброволно изпълнение, ведно с копията на заповедите за изпълнение и изпълнителните листове са били връчени на длъжниците на 25.01.2019 г. Твърди се, че до момента на подаване на ИМ те не са подали възражения срещу издадените заповеди за изпълнения в предвидения от ГПК срок.

             Ищцата счита, че въз основа на гореизложеното за нея е налице правен интерес от предявяване на иска.

    В петитумната част на ИМ е отправила искане съдът да се произнесе с решение, с което да отмени – да постанови унищожението на отказа от наследство, извършен от К. §анков Й., оставено му от наследодателя му Ц.Й.Ц., ЕГН **********, по отношение на ищцата – като негов кредитор.

     Претендирани са и всички направени по настоящото дело разноски.

              В законоустановения едномесечен срок от връчване  на исковата молба и приложенията към нея ответникът е депозирал писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Счита, че предявеният иск е  процесуално допустим, но оспорва изцяло същия, като неоснователен и недоказан. Намира за безспорно, че баща му Ц.Й.Ц. е починал на 13.02.2018 г., както и че на 19.02.2018 г. е подал до РС – Ловеч заявление с вх.№ 1725 за отказ от оставеното от него наследство. Заявява, че този акт е по чисто лични причини, които не смята, че следва да бъдат разисквани в настоящото производство. Държи да отбележи, че не е направил отказа от наследство с цел увреждане на когото и да било, най-малкото на ищцата и нейния съпруг, с когото имали добри взаимоотношения.  Твърди, че към момента на отказа от наследство не е бил длъжник – не е имало издадени изпълнителни листове по силата на които да е осъден да заплаща някакви суми, както и образувани изп.дела. Твърди също, че за подадената молба за отказ от наследство съпругът на ищцата и тя са узнали още същия ден, тъй като по това време са контактували ежедневно. С оглед на това счита, че исковата молба е подадена след едногодишния срок, предвиден в чл.56, ал.2 от ЗН, тъй като е подадена на 22.02.2019 г.

             В хода на процеса ищцата Е.П.А. вземат лично участие, като се представлява и от упълномощен представител – адв.Б.Г.. Моли съда да уважи исковата претенция, като основателна и доказана. Подробни фактически и правни доводи са развити в хода на устните състезания, както и в постъпила писмена защита.

     Ответникът –К.Ц.Й. се явява лично и с договорно упълномощен представител – адв.Р.К.. По същество оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, като излага подробни съображения в хода на устните състезания.

     Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства и събраните гласни доказателства, които прецени поотделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

     По делото не е спорно, че  по два договора за заем от 18.08.2017 г, сключени с ищцата Е.П.А., ответникът К.Ц.Й. и съпругата му В. Г. Г. ЙО.са се задължили солидарно  да заплатят - по единия договор сумата от 5000 лв., а по другия – сумата от 6000 лв. Двата договора са с нотариална заверка на подписите, съответно с рег.№ 2155 и № 2156, извършена от  нотариус Росица Илиева с рег.№ 083 на НК, с район на действие – РС – Плевен.  Съгласно клаузата на чл.3 от договорите, заемателите са се задължили да върнат заетите суми в срок от 12/дванадесет/месеца, считано от датата на подписването им – т.е.да 18.08.2018 г.

             Установява се, че на 14.11.2018 г. ищцата изпратила до ответника и съпругата му покана за доброволно изпълнение, с която им напомнила, че не са изпълнили поетите задължения за изплащане на дължимите суми в уговорения срок и е отправена покана да сторят това в 7 –дневен срок от получаване на поканата, като преведат дължимите суми по банков път по посочената в чл.4 от договорите банкова сметка.  *** адресатите на 14.12.2018 г от нотариус Савина Иванова с рег.№ 016 на НК с район на действие РС – Плевен.  

   Страните не спорят, че по повод подадени заявления за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК пред РС – Плевен са били образувани ч.гр.д.№ 33/2019 г.  и ч.гр.д.№ 97/ 2019 г., по които заповедният съд е издал Заповеди №9 от 04.01.2019 г. и Заповед №34 от10.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 г. и изпълнителни листове съответно за сумите от 6000 лв. и 5000 лв.

    Видно от издадените от РС - Плевен удостоверения с Изх.№ 1091 и 1096/20.02.2019 г.,  към датата на издаването им съдлъжниците В.  ЙО.и К.Й. не са подали възражения срещу Заповедите за изпълнение на парично задължение и не са обжалвали разпорежданията за незабавно изпълнение.

    Ангажирани са доказателства, от които се установява, че  пред ЧСИ Татяна Кирилова с рег.№ 815 на КЧСИ д район на действие ОС – Плевен е образувано изп.дело №20198150400251 с взискател Е.П.А. и длъжници К.Ц.Й. и  В. Г. Г. ЙО.. Съгласно удостоверение  с изх.№ 8244/20.02.2019 г., издадено от ЧСИ Татяна Кирилова, общото задължение на ответника Й. към 20.02.2019 г. е в размер на 13 759,73 лв, както следва: неолихвяема сума в размер на 2 315,20 лв., главница в размер на 11 000,00 лв., лихви в размер на 138,33 лв., присъдени разноски в размер на 80,00 лв, допълнителни разноски в размер на 16,20 лв, начислени такси в размер на 210,00лв. Посочено е, че по изп.дело има наложен запор по банкови сметки и запор на трудово възнаграждение на ответника в „Теодор” ООД, както и че към момента на издаване на удостоверението не е установено  недвижимо имущество, към което да бъдат насочени изпълнителните действия. В дадените в о.с.з.от 04.06.2019 г. обяснения по реда на чл.176 от ГПК ответникът е заявил, че  към настоящия момент не притежава имущество, от което ищцата да може да се удовлетвори.

    Не е спорно, че бащата на ответника Ц.Й.Ц., ЕГН ********** е починал на 13.02.2018 г. и на 19.02.2018 г. ответникът К.Й. е подал пред РС – Ловеч заявление вх.1725, с което е направил изявление, че се отказва от наследството оставено от наследодателя му. Отказът е вписан на основание чл.52, вр.чл.49, ал.1 от Закона за наследството в специалната книга на съда, под №11 от 19.02.2018 г. Горните обстоятелства се установяват от съдебно удостоверение с дата 09.10.2018 г., издадено от РС – Ловеч по искане на св.В. С. А. – съпруг на ищцата.

     Представени са писмени доказателства, които установяват, че след направения от ответника отказ от наследство неговият брат Ивелин Ц.Й. се е снабдил  с Нот.акт за собственост на недвижими имот № 82, том ІІІ, рег.№ 2582, дело № 335/2018 г. , с който е признат за собственик въз основа на наследство по закон от Ц.Й.Ц. на идеални части от редица недвижими имоти. От описа на документите, представени при съставянето на акта, е видно, че е приложено удостоверение за извършения от ответника отказ от наследство, вписан под №11/19.02.2018 г. и по правилото на чл.53 от ЗНасл. частта на ответника е уголемила дела на неговия брат, което е намерило отражение в нотариалния акт. 

              От показанията на св. Диян Иванов Л.се установява, че ищцата и съпруга й познава по физиономия, като е в по-близки отношения с ответника. Спомня си, че бащата на К. е починал през 2018 г., малко преди Зарезан. Твърди, че след неговата смърт често са разговаряли за останалото наследство, като желанието на ответника било къщата на село и  другите имоти да останат за брат му, като заявявал, че няма никакви претенции. Свидетелят дава показания, че отношенията на К. и В. /съпруг на ищцата/ в последните години били много близки, макар в последно време да се влошили. Преди почти всеки ден се виждали в кафенето, на което К. бил наемател. По мнение на свидетеля, В.  знаел, че всичко между К. и брат му по повод наследството е „оправено”, тъй като с годините са коментирали общо за всички тези неща. Твърди, че за последно К. и В.  са се виждали в периода м.февруари, март, април миналата година, тъй като в този период редовно пиели кафе заедно сутрин. Това, че няма претенции към наследствените имоти и всичко ще бъде за брат му К., ответникът биле казвал на В.  както преди, така и след смъртта на баща си.

             Показания като свидетел е дал също съпругът на ищцата – В. С. А.. Същият твърди, че К. е затворил кафето си  още през 2017 г., като за последно тримата с Деян и К. са пили кафе именно през 2017 г. Не отрича, че при срещите им е ставало на въпрос и са обсъждали различни идеи, варианти на действие по отношение на имотите, които остават в наследство от родителите на К., но„ точно какво ще прави и как,  не сме стигали до такива подробности.” Свидетелят твърди, че в първите месеци на 2018 г. не са се виждали с ответника, а за отказа от наследство узнал при справката в съда, когато се снабдил с удостоверението. Уточнява, че поради непогасяване на заема, се свързал с адвокат, тъй като „искал да знае какво се случва и какво да прави” и в единия от нот.актове било цитирано, че има отказ от наследство. Именно тогава разбрал, че бащата на ответника е починал. Допуска, че може и да е коментиран  като вариант уреждане на отношенията по повод наследството и отказ от наследство, но освен него са били коментирани и други варианти.

              При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

    В рамките на настоящия процес съдът е сезиран  с конститутивен иск с правно основание по чл.56 от ЗНасл., с който се прави искане да се постанови унищожението на отказа от наследство, извършен от ответника К.Ц.Й., оставено му от наследодателя му Ц.Й.Ц. по отношение на ищцата Е.П.А. – като негов кредитор.

             Съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗНасл. кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожение на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Според ал.2 искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването, но не по-късно от три години след отказа.

             От страна на ответника е въведено възражение, че към момента на подаване на исковата молба/22.02.2019 г./ е бил изтекъл едногодишният срок, в който ищцата е имала правната възможност да предяви иска по чл.56 от ЗНасл. Счита, че намерението на ответника да се откаже от наследството от баща си, за да може брат му, който се е грижил за родителите им, да стане собственик на цялото наследствено имущество, е било известно на ищцата, тъй като съпругът на  същата /св. Атанасов/ и ответника  в края на 2017 г. и началото на 2018 г. са имали чести срещи, а след смъртта на бащата на ответника, той е споделил пред приятелите си, включително и на съпруга на ищцата, за направения отказ.

             Съдът обсъди ангажираните от страните писмени и гласни доказателства  и приема, че съвкупният им анализ не навежда на категоричен извод, че до 09.10.2018 г. - датата на която съпругът на ищцата се е снабдил със съдебно удостоверение за направения от ответника отказ от наследство, ищцата е имала знание за този факт. Самото узнаване предполага фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и обстоятелства, които вече са се осъществили в действителността. В Решение № 536 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1400/2009 г., ІV г.о., на което се позовава и ищцата, е възприето разбирането, че дори и да съществува възможност за узнаване на тези факти и обстоятелство, то това не е равнозначно на узнаване. В този смисъл съдът счита, че водените между ответника и съпруга на ищцата разговори, в които същият е споделил намерението си да отстъпи своя дял на брат си и е заявил, че няма претенции към наследството от баща им, не са факти, които биха могли да обусловят извод, че у ищцата е било налице знание за вече извършения отказ от наследство. Още повече, че по делото не е установено по убедителен начин, че след смъртта на бащата на ответника последният и св. Атанасов са продължили приятелските си отношения, тъй като по делото не се доказва кога във времето е настъпило влошаване на отношенията им. Св.Л.твърди, че  традицията да пият кафе сутринта била преустановена „средно преди 9-10-11 месеца”, св.Атанасов твърди, че първите месеци на 2018 г.  не са се виждали с К., а кафенето още през 2017 г. вече било затворено. При тези данни съдът намира, че  по делото не е доказано отказът да е доведен фактически до знанието на ищцата до 09.10.2018 г, когато съпругът й се е снабдил с удостоверението за направения и вписан отказ от наследство. Искът по чл.56 от ЗНасл.е предявен на 21.02.2019 г., поради което съдът приема, че е спазен едногодишният срок от узнаването и тригодишният срок от отказа. Следователно искът е предявен в разписания от законодателя срок и се явява процесуално допустим .

    След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема, че обективните елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗНасл. са налице. С доклада по делото, изготвен по реда на чл.146 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест за правнорелевантните факти, подлежащи на доказване, като е указал на ищеца, че следва да установи: качеството си на кредитор спрямо ответника, възникнало преди отказа от наследство, както и че ответникът е извършил действия, с които го уврежда. Указал е на ответника, че в негова тежест е да докаже наличието на имущество за удовлетворяване на вземането на кредитора, въпреки направения отказ от наследство. Съдът изрично е отбелязал в доклада, че при предявен иск по чл.56 от ЗНасл, явяващ се частен случай на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД, ищецът не следва да доказва субективният елемент – знание на длъжника за увреждането. На първо място, съдът приема за безспорно установено, че ищцата има качеството кредитор, което е възникнало на 18.08.2017 г., когато е сключила с ответника двата процесни договора за паричен заем. В полза на ищцата е възникнало вземане по валидно сключени заемни договори, което не е прекратено или погасено, като продължава да съществува и към момента на приключване на устните състезания по делото. Съдът намира, че възникването на вземането предхожда по време  датата на направения отказ от наследство /19.02.2018 г./. Достатъчно условие да се приеме, че е налице коментиратана обективна предпоставка за иска по чл.56 от ЗНасл. е наличието на вземане, възникнало преди извършването на увреждащото действие от длъжника и съществуващо при извършването на правното действие, без значение дали е изискуемо и ликвидно към момента на действието. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ответника Й., че ищцата няма качеството кредитор към датата на изявлението за отказ от наследство, респ. Й. не е имал качеството длъжник, тъй като към този момент не са били издадени заповедите за изпълнение по чл.417 от ГПК и двата изпълнителни листа. В отговор на така направеното възражение съдът отбелязва, че съдебното признаване на субективното материално право на вземане няма отношение към неговото възникване, което както е посочено по-горе е настъпило от момента на сключване на договорите.

    В случая е налице и следващата обективна предпоставка на иска по чл.56 от ЗНасл.- увреждане на кредитора. Съдът намира, че с отказа от наследство, останало от покойния му баща, ответникът намалява имуществото, от което ищцата би могла да се удовлетвори. Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, като същият отговаря за всяко свое задължение с всичките си секвестируеми имуществени права, които притежава към момента на принудителното изпълнение. Всяко едно намаляване или обременяване на имуществото на длъжника застрашава удовлетворяването на кредиторите и поради тази причина  са  предвидени редица институти за запазването му, какъвто се явява и искът по чл.56 от Знасл. Следва да се отбележи, че кредиторът може да насочи изпълнението си и към права, придобити от длъжника след възникване на задължението, а в случая правото на наследяване е възникнало с откриване на наследството – 13.02.2018 г./чл.1 от ЗНасл/ и като имуществено  право също се включва в патримониума на длъжника. В случай, че ответникът като негов титуляр го упражни би могъл да придобие имуществените права, включени в наследствената маса. С извършването на отказа от наследство обаче същият лишава кредиторите от възможността да се удовлетворят от тях и препятства възможността за бъдещо увеличаване на имуществото си.

   Следваща предпоставка за уважаване на иска по чл.56 от ЗНасл. е невъзможността вземането на кредитора да бъде покрито от личното имущество на длъжника. Необходимостта от доказване на този елемент следва от тълкуването на нормата на чл.56, ал.1 от ЗНасл, в която е използван израза „доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.” Горното предполага съпоставяне между стойността на имуществото на длъжника – наследник и на задължението му към кредитора. Съдебната практика е константна, че по отношение имуществото на длъжника следва да се вземе предвид само това, което той реално притежава – права, които са част от патримониума му и вземания, които са изискуеми. В тежест на ответника е да докаже, че има достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора.

             Съдът намира, че от ангажираните по делото доказателства  не може да се направи  извод, че ответникът има имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора. Напротив, по делото са събрани писмени доказателства, които налагат противен извод, а именно, че ответникът в качеството му на длъжник няма имущество, към което да бъдат насочени изпълнителни действия, като в този смисъл са и дадените от самия ответник обяснения по реда на чл.176 от ГПК.

             С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че в случая са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаване на предявения иск за унищожаване на отказа от наследство на ответника и на ищцата следва да се предостави възможност да събере вземането си от наследственото му имущество. Унищожаването на отказа е относително – само по отношение на ищеца/кредитор, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане.

             С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представен е списък по чл.80 от ГПК и представените доказателства в този смисъл. Ищцата претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 750.00лв., като по делото са представени доказателства, които удостоверяват, че тези разноски действително са сторени, както следва: 300.00 лв. – по Договор за правна защита и съдействие от 18.02.2019 г. с предмет изготвяне на искова молба, 100.00лв. – по Договор за правна защита и съдействие с предмет – изготвяне на молби и взимане на удостоверения по подготовка на дело срещу К.Й.,  100.00 лв. – по Договор за правна защита и съдействие от 13.05.2019 г.  -  за защита и представителство в о.с.з. на 13.05.2019 г. , 100.00 лв. – по Договор за правна защита и съдействие от 03.06.2019 г. – за представителство в о.с.з. на 04.06.2019 г. и 150.00 лв. – по Договор за правна защита и съдействие от 02.07.2019 г. – за защита и представителство в о.с.з. на 02.07.2019 г. Искането за присъждане на горните разноски е изцяло основателно и следва да се уважи.

   Мотивиран от горните съображения съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И   :

 

             УНИЩОЖАВА, на основание чл.56, ал.1 от ЗНасл, извършения от К.Ц.Й., с ЕГН:**********, с адрес: *** отказ от наследство, оставено му от наследодателя Ц.Й.Ц., ЕГН **********, поч.на 13.02.2018, вписан в особената книга на РС – Ловеч под № 11/19.02.2018 г., по отношение /в полза/ на Е.П.А., ЕГН **********, с пост. адрес: ***  - като кредитор на К.Ц.Й..

             ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.Ц.Й., с ЕГН:**********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.П.А., ЕГН **********, с пост.адрес: ***  сумата от 750.00 /седемстотин и петдесет/лева – сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

    На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

     

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: