РЕШЕНИЕ
№ 5268
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110202668 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59д и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по повод на жалба с вх. № УРИ 433200-10218 от 27.01.2023 г., подадена
от В. М. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Л, община Ботевград, Софийска област,
ул. „Ю Г” № , срещу Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6169202 от 12.07.2022 г., издаден от
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 189, ал. 4
вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наложеното административно наказание не може да бъде
доказано от органите на СДВР по безспорен начин, тъй като на снимковия материал, освен
процесния лек автомобил, е заснет и друг такъв. На следващо място се изтъква, че в
процесния ЕФ неправомерно се твърди, че нарушението е извършено в условията на
повторност, посочвайки като основание за това чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и позовавайки се на
ЕФ серия К № 5806150 от 06.04.2022 г. Указва, че ЕФ серия К № 5806150 е издаден за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – неспазване на ограничение на скоростта извън
населено място, установено с пътен знак № В26, докато с процесния ЕФ серия К № 6169202
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в
1
нарушение на ограничението на разрешената скорост в населено място. На следващо място
се изтъква, че предвиденото административно наказание за нарушението по ЕФ серия К №
5806150 се урежда от чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и е в размер на 50 лева, докато
административната санкция, която е наложена с атакувания ЕФ серия К № 6169202 се
урежда от друга разпоредба, а именно чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и е в размер на 100 лева.
Освен това се сочи, че в участъка от бул. Мария Луиза в гр. София, в който се твърди, че е
извършено нарушението, липсва знак № В26, изрично забраняващ разрешената скорост до
50 км/ч. Навежда аргумент, че в пределите на град София има пътни участъци с разрешена
скорост над 50 км/ч. Счита че, разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в комбинация със
забранителен знак № В26 са законосъобразни и отговарят на предназначението си, но само в
случаите, когато се цели допълнително ограничаване, а не разрешаване на максимална
скорост. Аргументира се, че предвид изложеното и ниската степен на засягане на
охраняваните обществени отношения по безопасност на движението в Република България
при разглеждане на преписката за установяване на административно нарушение, съдът
следва да отмени наложеното административно наказание.
В съдебно заседание, жалбоподателят, В. М. Ц., редовно призован, се явява и
поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.
Въззиваемата страна, СДВР, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В съпроводителното писмо на СДВР, с което жалбата е изпратена до СРС, се
сочи, че нарушението, нарушителят и вината му са доказани по безспорен и категоричен
начин, като по делото са представени достатъчно писмени доказателства относно
фактическата обстановка, отразена в ЕФ. Твърди се, че при издаването на ЕФ не са
допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на
жалбоподателя. По делото са постъпили и писмени бележки от главен юрисконсулт Деляна
Гошева Иванова от СДВР, с приложено към тях пълномощно. Според бележките при
издаването на процесния ЕФ са спазени разпоредбите на чл. 188 и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
като в него се съдържат данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, видът на техническото средство, с което е установено
нарушението, както и съответния му номер, в конкретния случай – автоматизирано
техническо средство АТСС „TFR1 – M“ № 508, регистрационният номер на моторното
превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за
доброволното й плащане. Намира, че със поведението си жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а
административнонаказващият орган правилно е определил административното наказание по
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Моли съда да остави жалбата без уважение и да постанови решение, с
което да потвърди изцяло като правилен и законосъобразен процесния ЕФ. Прави
възражение да прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 18, ал. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
2
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 от
ЗАНН.
Софийска районна прокуратура (СРП), редовно призована, не се явява, не сочи
уважителна причина.
Съдът, като взе предвид становището на страните, служебно провери атакувания ЕФ,
обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателствени материали, приема
за установено следното от фактическа страна:
С ЕФ серия К № 6169202, издаден от СДВР на В. М. Ц., ЕГН **********, било
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
като нарушението е извършено повторно – в едногодишен срок от влязъл в сила ЕФ серия К
№ 5806150 от 2022 г. Нарушението се изразявало в това, че на 12.07.2022 г., в 14:20 ч., в гр.
София, по бул. „Мария Луиза“ до номер 118, с посока на движение от ул. „Опълченска“ към
бул. „Рожен“ било заснето движението на лек автомобил Форд Фокус 1.6 ДИ, с
регистрационен номер СО8616ВР, собственост на жалбоподателя, като при ограничение на
скоростта от 50 км/ч. за населено място, установената скорост на движение на автомобила
след приспаднат толеранс от 3% била 73 км/ч., съответно разрешената скорост на движение
била превишена с 23 км/ч.
Скоростта, с която се движил лекият автомобил, била установена и заснета от видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване
на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2, № MD1192. Системата за
наблюдение и контрол била одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване с № В-46 на дата 06.07.2018 г., със срок на валидност до
13.06.2027 г., за което има и Решение за одобрение на типа на уреда за измерва на
Държавния институт по метрология на Република Хърватия.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден EФ серия К № 6169202 от 2022 г., който бил връчен на жалбоподателя на 15.01.2023
г.
Описаната фактическа обстановка съдeбният състав установи въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: Жалба с вх. № УРИ 433200-10218 от
27.01.2023 г.; ЕФ серия К № 6169202 от 2022 г.; ЕФ серия К № 5806150 от 2022 г.; три броя
снимки; Справка за собствеността на лекия автомобил; Справка картон на водача; Протокол
от проверка № 05-СГ-ИСИС от 15.03.2022 г.; Справка от Регистъра на вписаните типове
средства за измерване за СИ тип „Cordon M2“ с № MD 1192; Решение за одобрение на типа
на уреда за измерване на Държавния институт по метрология на Република Хърватия;
Протокол за използването на АТСС № 4332р-38562 от 13.07.2022 г.; Ежедневна форма на
отчет за извършена дейност от 12.07.2022 г.; Справка-извадка от АИС АНД за издаване и
връчване на ЕФ серия К № 6169202 от 2022 г.; Справка-извадка от АИС АНД за издаване и
връчване на ЕФ серия К № 5806150 от 2022 г.; Заповед на министъра на външните работи №
3
8121з-931 от 30.08.2016 г. за утвърждаване на образци на ЕФ; Писмо от ОПП-СДВР УРИ №
433200-43403 от 12.04.2023 г. и копие от плик с пощенско клеймо от 18.04.2023 г.; Писмо от
ОПП-СДВР УРИ № 433200-13553 от 06.02.2023 г. и копие от плик с пощенско клеймо от
10.02.2023 г.; Писмо от ОПП-СДВР УРИ № 433200-12371 от 02.02.2023 г. и копие от плик с
пощенско клеймо от 09.02.2023 г.; писмени бележки № 110818 от 21.04.2023 г. по описа на
СРС от главен юрисконсулт Иванова и пълномощно в нейна полза.
Приобщените по надлежния процесуален ред доказателства съдът намира за логични,
обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло.
Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не може да се
установи по безспорен начин, че процесното нарушение – превишение на максимално
допустимата скорост на движение в населено място, е извършено именно с неговия лек
автомобил, тъй като на снимката са заснети два автомобила. При прегледа на снимковия
материал, съдът установи, че на снимката на стр. 11 от материалите по делото са заснети два
леки автомобила, като върху изображението на лекия автомобил в дясно има отбелязване
със знака „+“, а в долния ляв ъгъл на снимката са отбелязани измерената скорост на
движение, ограничението на скоростта, посоката, валидността на проверката, датата и часа,
автоматичната система и местоположението й. Съдът констатира, че на снимката на стр. 14
от материалите по делото, е изобразен в близък план процесния лек автомобил – с
регистрационен номер СО8616ВР, като върху него се установява идентично отбелязване със
знак „+“ и пълно съвпадение на информацията в долния ляв ъгъл на снимката с
информацията на снимката на стр. 11. При това, съдът приема за безспорно, че твърдяното
нарушение е извършено именно с процесния лек автомобил, собственост на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от лице, което има право на
жалба, в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и срещу акт,
подлежащ на обжалване.
По същество жалбата се явява частично основателна по следните съображения.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 км/ч за населено място
(при управление на ППС от категория В).
Според разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място с от 21 до 30 км/ч, се наказва с глоба от
100 (сто) лева.
Чл. 182, ал. 4 от ЗДвП предвижда, когато нарушението по ал. 1, т. 1 – 5, ал. 2 и ал. 3,
т. 1 – 5 от ЗДвП е повторно, наказанието да е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДВП – предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца.
4
Разпоредбата на §6, т. 33 от ДР на ЗДвП, определя, че едно нарушение е повторно,
когато е извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 от ЗДвП – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и нарушител, за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане, като образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Съдът констатира, че ЕФ серия К № 6169202 е издаден в съответствие с разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и
съдържа законово определените реквизити.
На следващо място, в съответствие със Закона за министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), областните дирекции на МВР са основни структури на МВР и като такива те
притежават съответната териториална компетентност за издаване на ЕФ по чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП. Процесното нарушение е извършено в гр. София, а ЕФ серия К № 6169202 е издаден
от СДВР, поради което съдът приема, че процесния ЕФ е издаден от компетентната
териториална структура на МВР.
Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в 14-дневен срок от получаването на ЕФ,
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи (МВР) писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, като на
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща ЕФ за извършеното нарушение, а
първоначално издаденият ЕФ се анулира.
От справката за собственост на лекия автомобил се установява, че процесното МПС е
собственост на жалбоподателят, като същият не е представил в указания срок декларация, в
която да посочи, че друго лице е управлявало процесния автомобил на посочената в ЕФ дата
– 12.07.2022 г. Поради това, административнонаказващият орган правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за процесното нарушение в качеството му на собственик,
като тези факти са отразени в обжалвания ЕФ.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че на 12.07.2022 г., в 14:20 ч., в гр. София, по бул. „Мария Луиза“ до номер 118,
5
с посока на движение от ул. „Опълченска“ към бул. „Рожен“, жалбоподателят управлявал
лекия си автомобил Форд Фокус 1.6 ДИ, с регистрационен № СО8616ВР, с превишена
скорост от 73 км/ч., при разрешена скорост на движение от 50 км/ч. за населено място, в
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Скоростта е установена и заснета с автоматизирано
техническо средство, за чиято изправност са представени писмени доказателства.
В съответствие с разпоредбите на ЗДвП, при избиране на скоростта на движение на
МПС водачите следва да се съобразяват с ограниченията на скоростта, въведени с чл. 21, ал.
1 от ЗДвП, което е следвало да направи и жалбоподателя. В случая, на пътния участък не е
било сигнализирано ограничение на скоростта, въведено с пътен знак, според изискванията
на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което жалбоподателят е следвало да съобрази скоростта на
движение на управлявания от него автомобил с ограниченията, въведени от чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. По изложените съображения, съдът намира, че правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
При така установеното нарушение, съдът намира, че макар наказващият орган
правилно е съобразил приложимата санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
неправилно е приложил материалния закон като е определил основанието за налагане на
административно наказание в условията на „повторност“ по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП и
съответно неправилно е определил размера на наложената глоба.
Според §6, т. 33 от ДР на ЗДвП, второто нарушение следва да е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
В конкретния случай, като се движил със скорост от 73 км/ч жалбоподателят е
превишил разрешената скорост от 50 км/ч за населено място с 23 км/ч, като за това
нарушение съобразно чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водачът следва да бъде санкциониран с
глоба в размер на 100 (сто) лева. Жалбоподателят, обаче, е санкциониран с глоба в размер
на 200 (двеста) лева на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като административнонаказващият орган е приел, че
нарушението е извършено повторно – в едногодишен срок от влязъл в сила ЕФ серия К №
5806150 от 2022 г.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че процесният ЕФ серия К №
6169202 е издаден за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – превишение на разрешената
максимална скорост от 50 км/ч за населено място (гр. София), извършено на 12.07.2022 г.,
докато ЕФ серия К № 5806150 е издаден за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП –
превишение на ограничението на скоростта от 90 км/ч, въведено с пътен знак № В26 (АМ
„Хемус“, община Ботевград, област Софийска), извършено на 06.04.2022 г. Макар и двете
нарушения да са свързани с неспазване на максимално допустимата скорост на движение
съобразно ЗДвП, описаното в ЕФ серия К № 5806150 нарушение е извършено извън
пределите на населено място, където по принцип допустимата скорост на движение е по-
висока от тази за населено място, дори както в случая, ограничението на скоростта е
6
въведено с пътен знак № 26В, а нарушението от процесния ЕФ се отнася до неспазване на
максимално разрешената скорост на движение в населено място. При квалифицирането на
нарушенията за неспазване на максимално разрешената скорост на движение на водачите на
МПС в чл. 21 от ЗДвП законодателят е предвидил две отделни разпоредби, като е
разграничил общите случаи на неспазване на ограниченията на скоростта от ограниченията
на скоростта, въведени с пътен знак. Освен това, видимо от чл. 182, ал. 1 и 2 от ЗДвП,
съществува разграничение при определяне на наказанията съобразно критерия дали
нарушението на максимално допустимата скорост е извършено в пределите на населено
място или извън тях. При така изложеното, съдът намира, че процесното нарушение не е
повторно и в този смисъл, административнонаказващият орган не е приложил правилно
материалния закон като е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В този
смисъл и размера на наложената глоба с процесния ЕФ е неправилно определена.
На следващо място, съдът констатира, че по делото не са представени и
доказателства, от които безспорно да се установява датата на влизане в сила на ЕФ серия К
№ 5806150, макар въззиваемата страна да е представила справка от автоматизирана си
информационна система (АИС), в която има отбелязване на дата на връчване на ЕФ серия К
№ 5806150. Съобразно изложеното, съдът приема, че ЕФ серия К № 5806150 не е бил
редовно връчен на жалбоподателя, съответно не е влязъл в сила и не може да обуслови
„повторност“ на процесното административно нарушение, поради което атакуваният ЕФ
серия К № 6169202 следва да бъде изменен в санкционната си част, като жалбоподателят
бъде санкциониран с наказанието, предвидено за основния състав на нарушението по чл.
182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а именно „глоба“ в размер на 100 (сто) лева. В разпоредбата на чл.
63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН е предвидено изрично правомощие на съда в тази насока, когато се
установи, че са налице основания да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
този смисъл са и задължителните указания по приложение на закона, дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. д. № 1/2020 г. на ВАС. Доколкото в случая
не е налице изменение на обстоятелствата на вмененото на жалбоподателя административно
нарушение, а единствено отпада квалифициращият признак „повторност“, то е налице
приложение на закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението.
С оглед на всичко изложено, на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 от ЗАНН
процесният ЕФ следва да бъде изменен, като се преквалифицира извършеното
административно нарушение от предвидения квалифициран състав на „повторност“ по чл.
182, ал. 4 от ЗДвП в нарушение по основния състав на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като на
жалбоподателя бъде определена предвидената в посочената разпоредба санкция – „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева, поради което наложеното наказание следва да се намали от 200
(двеста) на 100 (сто) лева. В този смисъл, искането на жалбоподателя за цялостна отмяна на
ЕФ се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
7
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК цялостна служебна
проверка на процесния ЕФ съдът не констатира основания за неговата отмяна, като същият
следва да бъде изменен единствено по отношение на приложимата санкционна норма, като
същата бъде преквалифицирана от чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и се намали размера на наложеното
административно наказание „глоба“ от 200 (двеста) лева на 100 (сто) лева.
По отношение на разноските, на основание чл. 63д от ЗАНН, страните имат право на
разноски, които се присъждат по реда на АПК. С оглед изхода на делото, искането на СДВР
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство е
основателно и следва да бъде уважено. Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР в размер на 80 (осемдесет) лева, като отчита факта, че въззиваемата страна е
представила писмени бележки по делото, което по своята същност не се характеризира с
фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 105 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6169202 от 2022 г., издаден от Столична
дирекция на вътрешните работи, с който на В. М. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната норма по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „глоба“ от 200 (двеста)
лева на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА В. М. Ц., ЕГН **********, да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София по реда на Глава XІІ от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му, на касационните основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8