№ 532
гр. Варна, 25.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл.
от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както
следва.
Въззивна жалба, подадена от: 1/ ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., малолетна, действаща
чрез настойника си АЛ. СЮЛ. АЛ.; 2/ АЙЛ. СЮЛ. АЛ., непълнолетна,
действаща със съгласието на попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ.; 3/ С. СЮЛ. АЛ.,
непълнолетна, действаща със съгласието на попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ.,
трите чрез процесуалния им представител адв.М.Я., против решение
№260044/29.03.2021г., постановено по т.д.№88/19г. по описа на ДОС, т.о., в
частите му, с които съответно: 1/ е отхвърлен предявеният от ГЮЗ. СЮЛ.
АЛ. против ЗАД „Армеец“АД иск в частта му за разликата над 150 000лв. до
400 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на родителите й С. А.С. и Н.А. С. при ПТП,
настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А.Г.А. при управление на
л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД; 2/ е отхвърлен предявеният от АЙЛ.
СЮЛ. АЛ. против ЗАД „Армеец“АД иск в частта му за разликата над
150 000лв. до 400 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от смъртта на родителите й С. А.С. и Н.А. С.
1
при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А.Г.А. при
управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД; 3/ е отхвърлен
предявеният от С. СЮЛ. АЛ. против ЗАД „Армеец“АД иск в частта му за
разликата над 150 000лв. до 400 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на родителите й С.
А.С. и Н.А. С. при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от
А.Г.А. при управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД.В
жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
жалбата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени и в
частите им за разликите над 150 000лв. до 400 000лв. за всяка от ищците,
ведно със законна лихва върху всяка главница, считано от 03.05.2018г./дата
на предявяване на застрахователните претенции/ до окончателното
изплащане.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“АД в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
представител ю.к. Б.Д. поддържа становище за нейната неоснователност и
моли решението на ДОС да бъде потвърдено в обжалваните му
части.Претендира разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Генерал Тошево, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК.
Във въззивната жалба се сочи, че решението се обжалва и в частта му, с
която на ищците е присъдена законна лихва върху главниците от по
150 000лв., считано от датата на исковата молба-10.05.2019г. до
окончателното изплащане, като се претендира да бъде отменено в тази му
част и вместо него постановено друго, с което законна лихва върху
главниците от по 150 000лв. се присъди от 03.05.2018г./дата на предявяване
на застрахователните претенции/ до окончателното изплащане.
Съдът констатира, че с молба вх.№262204/16.04.2021г., депозирана по т.д.
2
№88/19г. по описа на ДОС, ищците са посочили, че в мотивната част на
решение №260044/29.03.2021г. съдът е приел за неоснователна и недоказана
претенцията на ищците за заплащане на законна лихва върху присъдените
обезщетения за периода от предявяване на застрахователната претенция до
датата на подаване на исковата молба, но липсва отхвърлителен диспозитив
за така претендираната законна лихва за периода от предявяване на
застрахователната претенция до датата на подаване на исковата молба и
отхвърлителен диспозитив относно акцесорните искове за законна лихва,
съразмерно на отхвърлените главни претенции, предвид което се претендира
да се допълни решението с горепосочените отхвърлителни диспозитиви.
По същество така депозираната молба не е с пр.осн. чл.250 от ГПК за
допълване на решението, защото ДОС в мотивната му част е приел, че е
сезиран и е разгледал претенциите на ищците за присъждане на законна лихва
от датата на предявяване на застрахователите претенции пред ответника до
датата на исковата молба и ги е намерил за неоснователни като недоказани,
защото не е доказана датата на предявяване на застрахователите претенции,
но е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, за тяхното
отхвърляне, така и по отношение на претенциите за лихва, касателно главните
искове в неоснователните им части, т.е. по съществото си молба е с пр.осн.
чл.247 от ГПК.
С определение №260259/09.06.2021г., постановено по т.д.№88/19г., по
описа на ДОС, първоинстанционният съд е приел/без да излага мотиви/, че
исканията на ищците в така депозираната от тях молба са основателни и
същите следва да бъдат уважени, поради което с диспозитива на
определението е допълнил решението си като е отхвърлил исканията на
ищците за присъждане на законна лихва за периода от предявяване на
застрахователната претенция до датата на депозиране на исковата молба-
10.05.2019г. и е отхвърлил акцесорните искове на ищците за законна лихва,
съразмерни на отхвърлените претенции.
Така постановеното определение не е било обжалвано от никоя от
страните в дадения двуседмичен срок от връчването му, и е влязло в сила.По
същество, независимо от посоченото от ДОС правно основание, то не е такова
за допълване по см. на чл.250 от ГПК, а за уважаване на молбата на ищците с
пр.осн. чл.247 от ГПК за допускане поправка на допуснатата в постановеното
3
решение от 29.03.2021г. очевидна фактическа грешка чрез обективиране в
диспозитива на решението на волята на съда, видна от мотивите, за
отхвърляне като недоказана на претенцията на ищците за присъждане на
законна лихва върху присъдените главници от по 150 000лв., считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция до датата на исковата
молба-10.05.2019г. и за отхвърляне на акцесорните искове на ищците за
законна лихва за период от датата на застрахователната претенция до
окончателното изплащане върху отхвърлените части от главните претенции.
Погрешно и съдът е наименувал акта си определение вместо решение, защото
актът, в който е допуснал по същество поправка, е решение, а не определение,
но, както се изложи, определение №260259/09.06.2021г. понастоящем е влязло
в законна сила, поради което и е насложило правните си последици към
решение №260044/29.03.2021г.Същевременно въззивната жалба има за
предмет и липсващия към датата на подаването й отхвърлителен диспозитив в
първоинстанционното решение по приетите за неоснователни в мотивите
претенции с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва от датата на
предявяване на застрахователните претенция до датата на подаване на
исковата молба върху главниците от по 150 000лв. и за законна лихва за
период от датата на предявяване на застрахователните претенции до
окончателното изплащане върху отхвърлените части от главните искове
/разликите над 150 000лв. до 400 000лв./, който диспозитив понастоящем е
нА.чен.
След оставяне на производството по първоинстанционното дело и по
настоящото без движение за отстраняване нередовностите на исковата молба
от настоящата инстанция с определение №413/30.09.2021г. ищците,
въззивници пред ВАпС, с молба вх.№3617/15.10.2021г., депозирана в срок, са
уточнили претенцията си за началната дата, от която се претендира
присъждане на законна лихва върху посочените главници, която е датата, на
която е предявена застрахователната претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ
пред ответника, а именно датата 03.05.2018г.Представили са и доказателства
в подкрепа на твърденията им за датата на предявяване на претенциите им
пред ответното дружество.Във връзка с издаденото съдебно удостоверение
последното също е представило по делото копия от заведените пред него
претенции.В рамките на дадения срок дружеството не е депозирало
становище по направените от ищците уточнения на исковата молба.
4
Частна жалба/погрешно наименована „въззивна“/, подадена от адв.М.Я.
като процесуален представител на ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., АЙЛ. СЮЛ. АЛ. и С.
СЮЛ. АЛ., против определение №260318/02.08.2021г., постановено по т.д.
№88/19г. по описа на ДОС, т.о., с което е отхвърлено искането,
инкорпорирано във въззивна жалба вх.№262205/16.04.2021г., с пр.осн. чл.248
от ГПК за изменение на решение №260044/29.03.2021г., постановено по т.д.
№88/19г. по описа на ДОС, т.о., в частта за разноските.В жалбата се твърди,
че определението е неправилно по подробно изложените в същата
съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се уважи молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК, инкорпорирана във
въззивната жалба, като се измени първоинстанционното решение в частта за
разноските, с която по реда на чл.38, ал.2 от ЗА е присъдена общо сумата от 5
000лв. на процесуалния представител на ищците, и на същия да се присъди
действително дължимото му се възнаграждение, определено по реда на чл.7,
ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, съразмерно така уважената част от
исковете, а именно сумата от по 5 436 лв. за всяка от ищците или общо
сумата от 16 308лв. с включен ДДС.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“АД, редовно уведомена, не е
депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Генерал Тошево, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1
от ГПК.
Направените във въззивната жалба доказателствени искания са само във
връзка уточняване твърденията на въззивниците за началната дата, от която се
претендира присъждане на законна лихва върху посочените главници, по
които искания съдът се е произнесъл с определение №413/30.09.2021г.В
отговора не са направени доказателствени искания.Следва да бъдат приети
представените заверени копия от: справка относно датата на регистриране на
щетите, претенция вх.№100-1589/03.05.2018г. на Г.А., претенция вх.№100-
1590/03.05.2018г. на А.А. и претенция вх.№100-1591/03.05.2018г. на С.А..
Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото заверени копия от:
справка относно датата на регистриране на щетите, претенция вх.№100-
1589/03.05.2018г. на Г.А., претенция вх.№100-1590/03.05.2018г. на А.А. и
претенция вх.№100-1591/03.05.2018г. на С.А..
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№469/21г. по описа на ВАпС, гр.о. в
открито съдебно заседание на 16.03.2022г. от 09, 00ч.Да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6