О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 01.03.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                   КРАСИМИРА КОНДОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА  гр. дело № 95 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв.С. – пълномощник на Н.Н.П., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете М.С.П., ЕГН ********** ***, против определение от с.з. проведено на 11.01.2021 г. по гр.д. 3708/2020 г. на Сливенския районен съд, с което е било прекратено производството по делото и жалбоподателката е била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 725.00 лв.

         Страната посочва, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Майката  Н.П. не е можела да оттегли иска, тъй като се е касаело за издръжка на малолетното дете М., а издръжката му била в размер по – нисък от законния минимум. Посочва се също така, че пълномощникът на страната адв. С. била депозирала становище за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Твърди се, че въззивницата е била подложена на тормоз поради което е оттеглила исковата претенция, както и че Службата за закрила на детето вече е страна по процеса и може да поддържа искането за увеличение на издръжката. Моли се да се изискат материалите от Службата за закрила на детето от гр. Твърдица за да се установят съществуващи проблеми между страните в производството.

Моли се обжалваното определение да се отмени като недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. Н. – пълномощник на ответника С.К. П., с който тя е оспорена като неоснователна. Посочва се, че молбата за оттегляне на иска е депозирана от законния представител на детето М. и в законния срок – до приключване на първото съдебно заседание, поради което производството правилно е било прекратено. Изтъква се, че в случая се касае за процесуални действия извършени лично от ищцата, поради което не следва да се взема предвид волеизявлението на пълномощника и за даване ход на делото. Страната посочва също така, че е имала право на деловодни разноски каквито са и и присъдени. Моли се да не се уважава частната жалба, а да се потвърди обжалваното определение.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 27.10.2020 г. пред РС – Сливен е била депозирана искова молба от адв.С. – пълномощник на Н.Н.П., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете М.С.П., ЕГН ********** ***, против С.К.П., ЕГН **********,*** с искане ответникът да бъде осъден да заплаща увеличен размер за издръжка на детето М. – от 130.00 лв. на 610.00 лв.

         По делото бил депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника на 07.12.2020г. отговорът бил депозиран от адв. Н. – пълномощник на ответника. Видно от представения договор за правна защита и съдействие на нея е бил заплатен адв.хонорар в размер на 480.00лв. по делото са представени доказателства за пътни разходи за с.з. проведени на 29.12.2020г. и на 11.01.2021г. в размер на 245.00 лв. така общият размер на разноските е 725.00лв.

         Ответникът е баща на малолетното дете М., а родителските права се осъществяват от майката – ищцата Н.П..

         На 29.12.2020г. било проведено с.з., за което ищцата не била редовно призована и не се явила, нито е била представлявана.

         На 08.01.2021г. адв. С. – пълномощник на ищцата П. депозирала молба за даване ход на делото в нейно отсъствие .

         На 07.01.2021г. била депозирана молба лично от ищцата П., с която заявила, че оттегля исковата си молба

         На 11.01.2021г. било проведено съдебно заседание по делото. Съдът докладвал молбата на ищцата П. за оттегляне на исковата молба и на основание чл. 232 от ГПК, производството по делото било прекратено, а в полза на ответната страна били присъдени деловодни разноски в размер на 725.00 лв.

         Определението за прекратяване било съобщено на ищцата на 15.01.2021г. Същото е било обжалвано на 19.01.2021 г. - в едноседмичния законоопределен срок.

         След преценка на събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи:

         Частната жалба е процесуално допустима като депозирана от заинтересована страна с правен интерес от обжалване на съдебния акт и в законоопределения срок. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         На първо място съдът намира, че доказателствените искания на жалбоподателя са неоснователни. Да се изискват материалите от Службата за закрила на детето от гр. Твърдица за да се установят съществуващи проблеми между ст.раните в производството е въпрос неотносим към искането за увеличаване на издръжката на детето М. и направения отказ от иска от майката, поради което не следва да се уважават.

         Законен представител на малолетното дете М. е неговата майка Н.П. и като такава тя има право да предприема всички процесуални действия свързани с неговите права. Защо и поради какви причиня тя е решила да предяви искова молба, а след това да я оттегли е обстоятелство, което не подлежи на изследване в настоящето производство. Съдът може да провери доколко са спазени законовите изисквания за прекратяване на производството поради оттегляне на исковата молба.

         В разпоредбата на чл. 232 от ГПК е посочено, че ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. В случая, тъй като ищцата не е било редовно призована за първото с.з. на 29.12.2020г., първото с.з. е било проведено на 11.01.2021г. и за него – на 07.01.2021г. тя е депозирала молба за оттегляне на иска. Съдът не е можел да не се съобрази с искането и тъй като тя е законният представител на малолетното дете М.. В случая изявлението на пълномощника на страната за даване ход на делото и разглеждането му в нейно отсъствие е без значение, след като законният представител вече е направил искане за оттегляне на иска. Правилно на ответната страна са били присъдени деловодни разноски съобразно правилата на чл.78, ал. 4 от ГПК.

 

         Тъй като правните изводи на съда съвпадат с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да се потвърди.

         С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

        

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адв.С. – пълномощник на Н.Н.П., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на малолетното дете М.С.П., ЕГН ********** ***, против определение от с.з. проведено на 11.01.2021 г. по гр.д. 3708/2020 г. на Сливенския районен съд, с което е било прекратено производството по делото и жалбоподателката е била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 725.00 лв.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: