РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Кюстендил, 17.12.2019 г.
B ИМЕТО HA НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, в открито съдебно
заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря: Мая Стойнева,
разгледа докладваното от младши съдия Симона Навущанова в.гр.д. № 552/
2019
г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 ЗЗДН във
вр. с чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв. Р.А., в качеството й на
процесуален представител на Ю.Б.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, действаща в лично качество и като майка и законен представител на
малолетните си деца М.М.Я., ЕГН: **********
и А.М.Я., ЕГН: **********, против
Решение № 610 от 15.10.2019
г., постановено по гр. д. № 1864/2019 г.
по описа на Дупнишкия районен съд (ДнРС).
C оспорвания
първоинстанционен съдебен акт ДнРС е задължил, на основание чл. 5, ал. I, т. I ЗЗДН, М.Я.И.,
ЕГН: **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
Ю.Б.К., ЕГН: ********** и малолетните им деца М.М.Я., ЕГН: ********** и
А.М.Я.. ЕГН: **********. Осъдил е М.Я.И., да заплати по сметка на PC-Дупница
глоба в размер на *** лв. /***/ на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН и
държавна такса в размер на ** лв. на основание чл.11, ал. 2 от ЗЗДН.
Със същото решение е осъдил последният да заплати на адв. Р.А. адвокатско
възнаграждение в размер на **** лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. I от ЗАдв.
C депозираната
въззивна жалба се оспорва посоченото по- горе решение в частта, в която молбата
не е уважена относно мерките за защита претендирани в молбата, а именно: да
бъде забранено на ответника М.Я.И. да приближава молителката и малолетните деца
в жилището, в което живеят в момента, находящо се в гр. ***, ул. „***“ ***, местоработата
на молителката, както и местата за социални контакти и отдих на молителката и
децата, временно съдът да определи местоживеенето на децата М.М.Я. и А.М.Я. при
пострадалия от домашно насилие родител- в в гр. ***, ул. „*** **, при
условия и срок, определени от съда, както и да бъде задължен ответника да
посещава специализирани програми, подпомагащи го да не извършва актове на
домашно насилие. Твърди, че според нормите на европейското и международното
право, касаещи домашното насилие тежестта на доказване е на ответника, че
направените от съда изводи са необосновани, непълни, като съдът е постановил
своя акт при липса на задълбочена проверка и анализ на събраните по делото
доказателства,
че районен съд е допуснал процесуално нарушение, като неправилно е
разпредели доказателствената тежест между страните, не е дал ясни указания в
тази насока. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно
установено, че по отношение на молителката и малолетните деца е извършен акт на
домашно насилие. Твърди се, че по делото не е уведомена ДСП - гр. Дупница,
отдел „закрила на детето“ и не е изготвен и приет по делото социален доклад,
което по същество също се явява процесуално нарушение. Искането е да се
постанови решение, с което да се наложат на ответника и посочените по- горе
мерки за защита и да се присъдят сторените пред двете съдебни инстанции
разноски.
По реда на чл. 17,
ал. 4 ЗЗДН, в
рамките на предвидения тридневен срок, не е постъпило писмено възражение на
депозираната жалба от другата страна - М.Я.И..
B открито
съдебно заседание на 10.12.2019
г., жалбоподателката Ю.Б.К., редовно
призована не се явява лично, представлява се от адв. Е. А., който поддържа
изцяло подадената въззивна жалба по подробно изложените в нея съображения и
моли да бъде изменено решението в обжалваната част.
B съдебното
заседание пред КнОС въззиваемата страна М.Я.И., редовно призована се явява
лично и моли да бъде потвърден постановения от ДнРС съдебен акт.
Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната
жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и
прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
страна следното:
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи
на обжалване, съгласно чл. 17,
ал. I от ЗЗДН, вр.
чл. 258, ал. I от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и
разполагащо с правен интерес от обжалване на решението, чрез постановилия
атакувания акт Районен съд - Дупница.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, настоящата
инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно. Постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от
съдебния състав, който го е постановил, а с оглед пълния обхват на обжалването
е и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че
обжалваното решение е правилно. Съображенията за това са следните:
Пред Кюстендилския районен съд е развито производство за налагане на
мерки за защита от домашно насилие по реда на чл. 7 и следващите
от ЗЗДН, като първоинстанционният съд е постановил мерки за защита спрямо
молителката Ю.Б.К., действаща в лично качество и като майка и законен
представител на малолетните си деца М.М.Я. и А.М.Я., като е забранил на осн.
чл. 5, ал. I, т. I ЗЗДН, М.Я.И., да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо нея и децата им и е го е осъдил да заплати по сметка на PC-Дупница
глоба в размер на *** лв. на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
Настоящият съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в
мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Пред настоящата
съдебна инстанция е назначено, с оглед изясняване
в най-пълен обем на
обстоятелствата, от значение за
интересите на малолетните деца, служебно изготвянето на актуален социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ към Агенция за социално подпомагане-
гр. Дупница - по настоящото местонахождение на децата. От съдържанието на същия
се установява, че основните грижа за двете малолетни деца в момента се
осъществява от бащата и че същите живеят при него в гр. ***, където са
осигурени нормални условия за отглеждането им. От събраната от социалните
работници информация е установено, че майката Ю.К. живее в чужбина. За учебната
2019/2020 г. децата са били записани да учат в ОУ „***“ - гр. ***,
като в последствие са преместени от бащата и записани в училище в гр. ****.
Други гласни и писмени доказателства, които да бъдат заложени като допълнение
на изградената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, не са събирани
от въззивната инстанция.
Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената
част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се
основава исковата претенция, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на
исковите претенции.
Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално
процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно
предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти,
разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на
страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по
който от страните не са направени възражения. B развилото се
производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и
защита. След анализ на представените по делото доказателства, районен съд в
оспорваното решение е приел, че ответникът е лице, от което молителката има две
малолетни деца, както и че същият е обективирал на процесната дата спрямо нея
поведение, което покрива съставомерните признаци на визираните в разпоредбата
на чл.2 ЗЗДН действия, изразяващи се в упражнено върху нея психическо и
физическо насилие, както че малолетните им деца се явяват косвена жертва на
психическо и емоционално насилие, тъй като упражненото върху молителката
домашно насилие е извършено в тяхно присъствие. Приел е, че молителката и
децата на страните като намиращи се в риск лица следва да получат съдебна
защита от бъдещи посегателства срещу личността им, като е счел, че адекватна
мярка на защита е визираната в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, поради което ответникът
е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие. Правните изводи
изцяло се споделят от окръжен съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
постановения от първата инстанция съдебен акт са неоснователни. От анализа на
събраните по делото доказателства не би могло да се обоснове извод за
основателността им.
KhOC счита, че
ДнРС не е допуснал процесуално нарушение и правилно и законосъобразно е
разпределил доказателствената тежест между страните, като е дал ясни указания в
тази насока. B производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху
молителя (пострадал или субституент), като са допустими всички доказателствени
средства по ГПК - документи, свидетелски показания, експертизи, признания и
т.н. B чл. 13,
ал. 2 от ЗЗДН са
предвидени и нарочни писмени доказателствени средства. Документите по, ал. 2, т. I и т. 2 могат да
послужат за доказването само на настъпилите вредни последици от насилническия
акт. Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се
доказва конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните
последици от този акт. Декларацията е частен
свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за
удостоверените от пострадалия изгодни за него факти (за разлика от исковия
процес, където частните свидетелстващи документи имат материална
доказателствена сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е
годно доказателствено средство обаче, тази декларация трябва да индивидуализира
акта на насилие по начина, по който в редовната молба за защита актът е описан,
както бе посочено по-горе. Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на
очевидци ("на четири очи"), декларацията е достатъчна, за да се
приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. I от ЗЗДН
(чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална доказателствена
сила. Ако обаче в обективния мир има други доказателства за извършеното насилие
(напр. очевидци) и носещата доказателствената тежест страна не положи дължимата
грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. B случай
че са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата,
противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за
защита (т.е. материалната доказателствена сила на декларацията е оборена). B настоящия
случай, изложеното от молителката се подкрепя събраните по делото писмени
доказателства, както и от свидетелските показания на Ю. С. и Т. П., поради това
правилно молбата и е уважена от ДнРС.
C въззивната
жалба на адвокат Р.А.- пълномощник на молителката и на малолетноте й деца се
иска налагане и на другите поискани с молбата мерки за защита от домашно
насилие. B тази връзка следва да се посочи следното:
Производството по
делата по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) по своята същност
представлява спорна съдебна администрация на граждански отношения. Целта на
това производство е да бъдат охранени законни права на пострадалото от домашно
насилие лице, ползващо със специалната закрила на закона. Затова при налагането
на мерките по чл. 5, ал. I ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя, а
може да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, които са
съобразени с конкретната фактическа обстановка и в най- голяма степен обезпечават
безопасността на пострадалото лице. B настоящия казус, съдът се
съобразил с установените по делото факти, а именно, че не следва да бъдат
налагани другите поискани от молителката мерки: по чл. 5, ал. I, т. 3- забрана
за доближаване до пострадалата и малолетните деца, както и по чл. 5, ал. I, т. 4- за
временно определяне местоживеенето на малолетните деца при пострадалия родител.
B тази връзка са кредитирани показанията на разпитаните
пред ДнРС свидетели - Ю. С. и Т. П., от които е установено, че майката на
децата е заминала в чужбина, неизвестно къде, и неизвестно докога. Този извод
на ДнРС се потвърди и от приетия пред въззивната инстанция актуален социален
доклад. От съдържанието на същия също така не се опроверга, а напротив се
потвърди и извода на ДнРС, че ответникът не е проявявал агресия към децата си.
Към настоящия момент децата живеят при него, където са осигурени нормални
условия за отглеждането им. Както правилно е посочил в мотивите си
първоинстанционния съд, спорът на родителите относно упражняване на
родителските права, местоживеенето, определяне на режим на лични отношения с
другия родител и издръжката на малолетните деца, следва да се реши в друго
производство и не може да бъде предмет на настоящото дело. Налагането на мярка,
изразяваща се в забрана на бащата за доближаване на малолетните деца, предвид
безспорно установения по делото факт, че майката Ю.К. се намира извън страната,
не е в интерес на децата и би поставила същите в ситуация, в която ще се окажат
лишени от грижата
и на двамата си родители. КнОС съобрази също така и
изразеното от ответника в проведеното на 10.12.2019 г.
ОСЗ желание да се грижи за децата си, както и констатацията на социалния
работник, изразена в изготвения доклад, че те желаят да живеят при него.
C оглед на изложеното съдът правилно е наложил
предвидената в чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН мярка за защита и решението в
обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При изхода на
спора пред въззивния съд, право на разноски има въззиваемата страна, но тъй
като същата не е представила доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение пред втората инстанция, такова не следва да и бъде присъждано.
Водим от горното
и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, КнОС
P ЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 610 от 15.10.2019
г., постановено по гр. д. № 1864/2019 г.
по описа на Дупнишкия районен съд.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.