№ 31052
гр. София, 05.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110113632 по описа за 2022 година
намира следното:
По делото е постъпило искане от 19.07.2023 г. от ищеца Г. П. М. за изменение на
постановеното по делото решение от 31.05.2023 г. в частта за разноските, като същото бъде
отменено в частта, в която на ответника Софийски градски съд са присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Изложени са доводи, че ответната страна няма право на
посочените разноски, тъй като не е представлявана от юрисконсулт в производството, а от
съдебен помощник, а и на практика не били извършени каквито и да било процесуални
действия по делото. Ответникът СГС счита, че искането е неоснователно.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за
обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество, същото е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, в настоящия случай предвид отхвърлянето
на предявената претенция ответникът има право на разноски за осъщественото по делото
процесуално представителство. Без значение е обстоятелството дали процесуалният
представител на страната е на длъжност „юрисконсулт“ или на друга длъжност – след като
той е осъществил процесуалното представителство въз основа на редовно пълномощно,
издадено от представляващия страната, и след като представителят притежава юридическо
образование и правоспособност, страната има право на юрисконсултско възнаграждение.
Стеснителното тълкуване на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (аналогична на разпоредбата
на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ) би довела до неравнопоставяне на страните само въз основа на
факта, че длъжността на процесуалния представител не е озаглавена като „юрисконсулт“,
при всички останали равни изисквания и съответствия за същата длъжност. В този смисъл е
и последователната практика на ВКС – Определение № 510 от 26.10.2017 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 2346/2017 г., IV г. о., Определение № 78 от 16.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 16/2020 г.,
1
IV г. о., Решение № 163 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 924/2019 г., IV г. о., и др.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца и в останалата част – ответникът СГС е
подал отговор на исковата молба, както и писмени молби преди откритите съдебни
заседания по делото, в които подробно е изложил становището си и възраженията си срещу
предявената искова претенция, като е релевирал и доказателствени искания. В този смисъл,
по делото е осъществено пълноценно процесуално представителство на страната и същата
има право на разноски съобразно изхода на делото.
Ето защо, съдът намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта за
разноските, поради което молбата на ищеца по чл. 248 ГПК се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Г. П. М. за изменение на постановеното по
делото решение от 31.05.2023 г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2