Р Е Ш Е Н И Е
№ 221
гр. Габрово, 19.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 48 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 219 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ и чл. 215 от ЗУТ.
Производството е образувано по жалба на Ц.Х.П. *** против
Решение № 29 от 22.02.2018 година на Общински съвет – Габрово, с което е
одобрен ПУП-ПР за ЧИ на ЗРП на уличната регулация на улица с о.т.
9а-10а-11а-15а-15б-15-16-17-18 и улица с о.т. 14г-14д по плана на гр. Габрово,
актуализация кв. Бичкиня.
Предметът на делото е определен с влязло в сила Определение
№ 230 от 11.04.2018 година /л. 99/, а съобщение за оспорването е публикувано в
„Държавен вестник“, бр. 38 от 08.05.2018 година /л. 109/.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката твърди, че не била уведомена за заседанието на Общински съвет – Габрово, на което било взето оспореното решение, а разбрала от публикация в местен вестник. В жалбата се сочи, че оспореното решение е прието след като със Заповед № 80 от 19.01.2018 година Кметът на Община Габрово е оттеглил Заповед № 2712 от 20.12.2017 година с идентичен предмет. В жалбата се навеждат доводи за нарушение на чл. 40, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Габрово, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация и на чл. 49, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. Относно материалната законосъобразност на оспореното решение се навеждат доводи за немотивираност на решението от фактическа страна и липса на посоченото правно основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за изменение на процесния ПУП. В жалбата се сочи, че предвидената да отпадне част от улицата е с дължина 50 метра, а новопредвиденото трасе е 35 метра, но двете трасета са съвсем различни, като се развиват доводи, че новото трасе е много по-трудно осъществимо от гледна точка на необходимите ресурси, вкл. и финансови, а не се постига по-удачен достъп до имотите, като имотът на жалбоподателката се засяга съществено, тъй като новото трасе, съобразено изцяло само с искането на М.Х., е изцяло за сметка на нейния имот. Прави се искане за отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателката се явява лично
и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат,
поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са
развити в депозирани по делото писмени бележки /л. 240-242/.
Ответната страна Общински съвет – Габрово, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 117/, изразява
становище за неоснователност на жалбата. В депозирана по делото писмена защита
се прави искане за отхвърляне на жалбата /л. 175-177/, като се претендира и
присъждане на направените разноски съгласно приложен списък /л. 178/.
Заинтересованата страна М.Х. се
явава лично в открито съдебно заседание и се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител – адвокат /л. 181/, оспорва се жалбата, по
същество се прави искане за отхвърлянето ѝ по съображения, развити в
депозирано по делото писмено становище /л. 233-236/, като се претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Заинтересованата страна Община
Габрово, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт /л. 118/,
изразява становище за неоснователност на жалбата. В депозирана по делото писмена
защита се прави искане за отхвърляне на жалбата /л. 175-177/, като се
претендира и присъждане на направените разноски съгласно приложен списък /л.
178/.
Съдът
намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по
чл. 215, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспореното Решение № 29 от 22.02.2018 година на Общински съвет – Габрово е прието след като със Заповед № 80 от 19.01.2018 година /л. 30/ Кметът на Община Габрово е оттеглил своя Заповед № 2712 от 20.12.2017 година /л. 36/ с идентичен предмет, срещу която е била подадена жалба от Ц.П. /л. 32-33/.
Процесното решение е прието по предложение на Кмета на Община Габрово № К-27 от 09.02.2018 година /л. 26/. Производството по изработване на процесния ПУП е започнало със Заповед № 944 от 30.05.2017 година, с която е наредено изработването на ПУП по служебен път /л. 86/. Преди издаване на посочената заповед е налице Становище от главен архитект на Община Габрово /л. 151-152/, в което е посочено, че реализирането на действащия план, одобрен със Заповед № 367 от 01.08.2000 година, и откриването на улица с о.т. 9а-10а-11а-15а-15б-15-16-17-18 е необосновано и икономически нецелесъобразно е отчуждаването на засегнатите от улицата части от имоти – частна собственост. Според главния архитект, предвид дългия период от приемането на сега действащия план и неприлагането му, промяната в обществено-икономическите условия, при които е създаден планът /други нормативни актове, в това число друга Конституция и режим на собственост/, са налице условията на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за изменение на плана.
По изработения проект е депозирано възражение от заинтересованата страна М.Х. /л. 75/ и от жалбоподателката П. /л. 74/.
Видно от Протокол № 28 от 19.09.2017 година на ОЕСУТ /л. 69-72/, процесният ПУП е разгледан от Съвета, като възражението на П. не е уважено, а това на Х. е уважено с доводи, че наличието на голяма теренна денивелация /в участъци повече от 9-10 м/, водене на отчуждителни процедури за отчуждаване на част от имоти, необходимостта от скъпи съоръжения, дълго и трудно за изпълнение трасе, с което се осигурява достъп само до двата имота УПИ ІІ-4560 и УПИ ІІІ-4561, е нецелесъобразно и икономически неизгодно. Новопредвиденото трасе с проектни о.т.14е-14ж-14з е с малка дължина и наклон, което го прави най-целесъобразно, икономически и функционално изгодно; отчуждава се само част от един имот – УПИ ІІ-4560, без да се влошава възможността за застрояване и използването му съобразно предназначението, като трасето осигурява достъп до същите УПИ ІІ-4560 и УПИ ІІІ-4561. С тези мотиви ОЕСУТ е изразил становище ПУП да се преработи, като улица с о.т. 16-17-18 в участъка пред лицето на УПИ ІІ-4560 и УПИ ІІІ-4561 да отпадне и теренът да се отреди за озеленяване.
По повод възражение от Ц.П. /л. 66/, проектът за ПУП и възражението са били разгледани от ОЕСУТ, като видно от Протокол № 33 от 24.10.2017 година /л. 61-64/, ОЕСУТ не уважава възражението и потвърждава становището си за преработка на ПУП.
По преработения проект е депозирано ново възражение от Ц.П. /л. 52/, което, видно от Протокол № 36 от 28.11.2017 година от заседание на ОЕСУТ /л. 46-50/, не е прието с мотиви, посочени в решението, и е прието ПУП да се съгласува със Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/.
Видно от представеното по делото Удостоверение, издадено от СГКК – Габрово /л. 42-43/, проектът за ПУП е приет и съгласуван.
Проектът за процесния ПУП е приет от ОЕСУТ на заседание, проведено на 12.12.2017 година – Протокол № 38 /л. 37-41/, като е предвидено да бъде издадена заповед за одобряването му на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ.
Последвало е издаването на Заповед № 2712 от 20.12.2017 година на Кмета на Община Габрово /л. 36/, оттеглена по повод оспорването ѝ от Ц.П. със Заповед № 80 от 19.01.2018 година на Кмета на Община Габрово.
След посоченото оттегляне, по предложение на Кмета на Община Габрово /л. 26-27/ и след разглеждане от Общински съвет – Габрово на заседание, проведено на 22.02.2018 година, видно от Протокол № 3 /л. 139-148/, е прието процесното Решение № 29 от 22.02.2018 година на Общински съвет – Габрово, с което е одобрен ПУП-ПР за ЧИ на ЗРП на уличната регулация на улица с о.т. 9а-10а-11а-15а-15б-15-16-17-18 и улица с о.т. 14г-14д по плана на гр. Габрово, актуализация кв. Бичкиня, както следва: 1. Видоизменя се трасето на улица с о.т. 16-17-18, като отпада участъкът между о.т.17 и о.т.18 пред лицата на УПИ ІІ-4560 и УПИ ІІІ-4561 и се предвижда нова осова точка 16а; 2. Образува се нов УПИ ХІV – за озеленяване; 3. Северозападните регулационни линии на УПИ ІІ-4560 и УПИ ІІІ-4561 се поставят в съответствие със северозападните имотни граници на ПИ 4560 и ПИ 4561; 4. За сметка на част от площта на УПИ ІІ-4560 се продължава съществуващата улица с о.т. 14г-14д до о.т. 14з за осигуряване на достъп до УПИ ІІІ-4561.
Решението е публикувано в „Държавен вестник“, бр. 24 от 16.03.2018 година и по депозирано в законния срок оспорване е образувано настоящото производство.
Като правно основание за издаване на процесното решение са посочени разпоредбите на чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, чл. 21, ал. 7 във връзка с чл. ал. 1 на ЗОС и чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
Оспорващата страна се легитимира като собственик на УПИ ІІ-4560 /л. 95-98/ и този факт не е спорен между страните по делото, а посоченият имот е засегнат непосредствено от предвижданията на процесния план в хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
За изясняване на делото от фактическа страна е изслушана съдебна експертиза, оснвоното и допълнителните заключения по която не са оспорени от страните и са приети от съда като доказателства по делото /л. 169-174; 208-213; 225-231/.
Според заключението на вещото лице, единият вариант за улична регулация е този, предвиден по действащия план от 2000 година, при който е предвидена улица с о.т.15а-15б-15-16-16а-17-18, по която се осъществява достъп до 7 /седем/ урегулирани поземлени имота, като за целта е предвидено отчуждаване на части от тези имоти, вкл. и от имот 4560, собственост на жалбоподателката, 108 кв.м., като е необходимо и да се изпълни улица изцяло ново строителство с дължина на трасето 280 м, тъй като липсва изцяло реализирана улица от о.т. 8 до о.т. 18. Вещото лице сочи, че шест от посочените по-горе 7 имота, вкл. и този на жалбоподателката - УПИ ІІ-4560, към момента се обслужват от ул. „*****“, която съществува на място, обществено достъпна е и е отворена. Другият вариант е по процесния ПУП, при който отпада участък пред лицата на УПИ ІІ-4560 и УПИ ІІІ-4561 с дължина от 52 метра, а за обслужване на имотите се ползва ул. „*****“. Вещото лице сочи наличието на стар полски път, от западната /горната/ страна на който се намира имотът на жалбоподателката УПИ ІІ-4560, а от източната страна – дере с висока растителност. Полският път е разположен в земеделска земя – собственост на жалбоподателката и няма вариант на това място да се предвиди улица, поради това, че се касае за земеделска земя, теренът е неподходящ – стръмно дере с голяма денивелация, не е допустимо този път да се ползва за подход към УПИ ІІІ-4561, а следва да е чрез улица в регулация. При това положение с процесния ПУП е предвидена улица от западната страна на полския път, в УПИ ІІ-4560, като ще е необходимо отчуждаване на около 120 кв.м. от имота на жалбоподателката - УПИ ІІ-4560, като ще се изгради трасе от около 35 м. длъжина и 3.5 м. ширина. Както бе посочено по-горе, и в двата варианта определена площ ще бъде отчуждена от имота на жалбоподателката. Според вещото лице изпълнението на процесния ПУП ще налага изграждането на подпорни стени, граничещи с имота на жалбоподателката, с ориентировъчна височина 0.5 – 1.5 метра, но това зависи от бъдещо проектно решение, а точните видове и количества строителномонтажни работи ще бъдат определени с инвестиционен проект в съответните му части. Вещото лице сочи наличие на денивелация на терена, част от имота на жалбоподателката, предвиден за изграждане на улица по процесния ПУП, от около 4 метра от южната към северната му граница, което при дължина на трасето от 35 метра представлява наклон 11.4%, който не е много за такъв вид улица. При изслушването в съдебно заседание вещото лице заявява, че полският път, за който говори, е констатиран на място, но по картите не е отразен. Според изготвеното от вещото лице допълнително заключение /л. 208-213/, относно предвиденото по плана от 2000 година продължение на ул. „*****“ регулацията не е приложена на място, тъй като са необходими отчуждавания на части от няколко имота; дължината на участъка от о.т. 8а до о.т. 18 е около 286 м и предвиден проектен габарит 8м, в който участък е необходимо да се изпълни улица изцяло ново строителство, тъй като липсва изцяло реализирана и построена улица от о.т. 8а до о.т. 18. Вещото лице е измерило денивелация в имота на жалбоподателката от южната /о.т.14е/ до северната граница /о.т.14з/ от 5.42 метра, като сочи, че хоризонталите, отразени в плана, са от стар план и е възможно в периода на ползване на имота да е променена вертикалната му планировка, с цел по-добра функционалност поради наличието на сграда, овощни дървета и др. Вещото лице сочи, че имотът на жалбоподателката представлява урегулиран поземлен имот /УПИ/; уличните регулационни линии не са станали граница на имота, защото уличната регулация не е приложена /чл. 14, ал. 3 от ЗУТ/, а с оспореното решение се изменя влязъл в сила ПУП с неприложена по плана улична регулация; с оспореното изменение не се местят граници между съседни поземлени имоти /вътрешни регулационни линии/, а само улични регулационни линии. Според даденото допълнително заключение, находящо се на л. 225-231, лицето на УПИ ІІІ-4561 е предвидено да бъде 3.5 метра, колкото е и ширината на предвидената улица според оспореното изменение на плана, която улица е задънена по смисъла на закона. Относно ул. „*****“ вещото лице сочи, че са необходими отчуждения на участък с дължина от 193 м, започващ на 21 м от о.т. 11а; въпреки че не са необходими отчуждителни процедури, в останалата част на улицата с дължина 93 м е необходимо да бъде изпълнено изцяло ново строителство като продължение на улицата с обща дължина 286 м. Съдът намира, че заключението на вещото лице /основно и допълнителни/ е компетентно и обективно изготвено, поради което го кредитира и не оспорва фактическите констатации и изводите на вещото лице по поставените му задачи.
В процесния случай изработването на проект за изменение на ПУП е допуснато в хипотезата на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. В ал. 1 на чл. 134 от ЗУТ са посочени основанията за изменение на общи устройствени планове, а в ал. 2 е посочено, че влезлите в сила ПУП могат да се изменят както на основанията, посочени в ал. 1, така и на изброените в ал. 2. Основание за изменение по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е настъпването на съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Доколкото и теорията, и съдебната практика, приемат, че е допустимо мотивите да не съвпадат по време с издаването на акта, както и да бъдат изложени в отделен документ, та дори и от орган, различен от органа-издател на акта /напр. помощен орган или по-горестоящ/, следва да се посочи, че в случая само в Становището на главен архитект /л. 151-152/ са изложени съображения, за които се сочи, че са относими именно към посоченото правно основание за приемане на решението. Конкретно главният архитект е посочил, че поради дългия период от приемането на сега действащия план и неприлагането му, промяната в обществено-икономическите условия, при които е създаден планът /други нормативни актове, в това число друга Конституция и режим на собственост/, са налице условията на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ за изменение на плана. Съдът намира, че посоченото в становището в една част представлява преповтаряне на текста на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, като не се сочат никакви конкретни факти, свързани със съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия. Позоваването на промени в законодателството също е неясно, тъй като не е посочено какви промени и в кои нормативни актове са относими към процесния казус. Освен това, законодателството е динамична система от актове, които търпят непрекъснати промени с оглед нуждите на държавата и обществото. Липсва конкретно посочване и на настъпили съществени промени в устройствените условия – само фактът, че от момента на приемане на действащия план до момента на образуване на преписката са изминали около 17 години не достатъчен, за да се приеме, че са налице съществени промени, респ. че предвижданията на действащия план са недопустими или неизпълними.Противно на твърдяното в административната преписка, от 2000 година насам не е налице нито нова Конституция, нито нов режим относно собствеността. Посочените в Обяснителната записка /л. 22-23/ обстоятелства, свързани с нецелесъобразност и икономическа неизгодност, също не могат да установят и мотивират основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
Съдът намира, че предвиждането за продължаване на съществуващата улица с о.т. 14г-14д до о.т. 14з за осигуряване на достъп до УПИ ІІІ-4561 /собственост на заинтересованата страна М.Х./, което предвиждане да бъде реализирано изцяло за сметка на площ от имота на жалбоподателката П. е в нарушение на принципа за съразмерност съгласно чл. 6 от АПК. Предвижданията за имота на жалбоподателката засягат правата и интересите ѝ в степен, по-голяма от необходимата за постигане целите на закона. Продължението на улицата не се предвижда с единствена цел да обслужва имота на жалбоподателката, но се реализира единствено с площ от нейния имот. В същото време от другия имот, които е предвидено да обслужва продължението - УПИ ІІІ-4561 не се отнема никаква площ. Би следвало и този имот, за чието обслужване се предвижда продължението на улица тупик, също да участва с определена площ, а не това да е само и единствено за сметка на жалбоподателката и нейния имот. В този смисъл са мотивите на Решение № 860 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14355/2014 г., II отд. Следва да се има предвид и че преди процесното изменение е налице разрешение, осигуряващо достъп до улица на имотите на жалбоподателката и на заинтересованата страна и то по начин, че северозападните граници на имотите изцяло граничат с улица, докато с изменението, за сметка единствено и само на площ от имота на жалбоподателката, имотът на заинтересованата страна има лице към улица 3.5 метра. Нарушението на принципа за съразмерност се установява и при приложението на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ. Самото съществуване на друга по-благоприятна възможност за процедиране, каквато не е разглеждана и съобразявана при одобряването на ПУП, обосновава нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, изискващ от административния орган да прилага онези мерки, които са по-благоприятни за гражданите, чиито права са засегнати от административния акт. За да приложи такива мерки органът е длъжен да изследва различни целесъобразни възможности и да мотивира избора си. В случая такова изследване и мотивиране на процесното предвиждане на практика липсва. В административната преписка се изтъкват едниствено факти, свързани с това, че новопредвиденото трасе е с по-малка дължина и наклон, отчуждава се само част от един имот, което обаче не води автоматично до извода, че процесното изменение е по-икономично осъществимо в сравнение с предвиждането по плана от 2000 година. Според заключението на вещото лице и при изграждане на новото трасе ще е необходимо изграждането на подпорни стени и други съоръжения, за чиято стойност вещото лице не може да даде заключение, тъй като това зависи от проектно решение, каквото не е разработвано. В горния смисъл са мотивите на Решение № 9273 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2013 г., II отд., Решение № 6552 от 15.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2451/2014 г., II отд. и други.
Съдът намира, че процесното предвиждане се явява материално незаконосъобразно и по друга причина. От писмените и графичните материали по делото, както и от заключението на вещото лице, се установява, че предвиденото продължаване на съществуващата улица с о.т. 14г-14д до о.т. 14з за осигуряване на достъп до УПИ ІІІ-4561 на практика квалифицира улицата като задънена улица за осигуряване на достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти по смисъла на чл. 81 от ЗУТ. Процесното предвиждане за продължение на улицата не отговаря на условието по чл. 81, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 148 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 година за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии, когато задънената улица обслужва повече от 4 урегулирани поземлени имота, ширината на улицата да е най-малко 6 м, както и на това задънени улици, по-дълги от 100 м, да завършват накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока. В случая следва да се има предвид цялата дължина на улицата, а не само на предвиденото продължение с трасе около 35 м, което не следва да се възприема като самостоятелна улица. Според вещото лице /л. 171/ преди процесния ПУП ул. „*****“, по която се осъществява достъпът до имота на жалбоподателката, и чието продължаване е предмет на процесната разработка, е с дължина малко под 400 м, т.е. улицата се явява по-дълга от 100 м. В административната преписка липсват данни, като не са ангажирани и доказателства за наличие на обстоятелства, визирани в чл. 81, ал. 2 от ЗУТ – да се касае за улици в населени места или в части от тях с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение, както и за улици в населени места или части от тях с много тежки теренни и други специфични условия или предназначени за застрояване със социални жилища, при които разпоредбите на ал. 1 на чл. 81 от ЗУТ не се прилагат.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай е допуснато и нарушение на чл. 156, ал. 3 от АПК, според който оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства, т.е. установява се забрана за повторно издаване на оттегления акт при същите фактически обстоятелства. От данните по делото е видно, че процесното решение и оттеглената Заповед № 2712 от 20.12.2017 година на Кмета на Община Габрово имат един и същ предмет и са издадени въз основа на напълно идентични фактически установявания. Видно от административната преписка, след оттегляне на посочената по-горе заповед едниственото действие, което е предприето, е предложението до Общински съвет – Габрово за приемане на процесното решение /л. 26-27/. Фактическите основания за издаване на административния акт са онези факти и обстоятелства от обективната действителност, които мотивират приложимостта на конкретна правна норма, представляваща правното основание за издаване на акта. В случая фактическите установявания по отношение основанието за издаване на акта, предмета на акта и адресатите му, при оттеглената впоследствие заповед и процесното решение са напълно идентични. Процесното решение е било прието при същия фактически материал и преписка, при които е била издадена и оттеглената Заповед № 2712 от 20.12.2017 година на Кмета на Община Габрово. Промяната в органа – издател на акта с оглед компетентността съдът намира, че не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 156, ал. 3 АПК, тъй като не рефлектира върху правно релевантните за приложението на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ факти и обстоятелства и не обосновава извод за наличие на нови факти и обстоятелства, различни от съществуващите при постановяване на Заповед № 2712 от 20.12.2017 година на Кмета на Община Габрово.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, а обжалваното решение за незаконосъобразно – макар да е издадено от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и при липса на съществени процесуални нарушения, налице е противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, което налага отмяна на решението.
Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Община Габрово /предвид липсата на самостоятелен бюджет на общинския съвет и разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и чл. 29а, ал. 1 от ЗМСМА/ следва да бъде осъдена да заплати на оспорващата страна сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева – 30 /тридесет/ лева дължима и внесена държавна такса /л. 7/ и такса за съобщаване на оспорването /л. 103/, 600 /шестстотин/ лева платено адвокатско възнаграждение /л. 118/ и 380 /триста и осемдесет/ лева депозит за вещо лице /л. 157, 205, 224/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 29 от 22.02.2018 година на Общински съвет –
Габрово, с което е одобрен ПУП-ПР за ЧИ на ЗРП на уличната регулация на улица с
о.т. 9а-10а-11а-15а-15б-15-16-17-18 и улица с о.т. 14г-14д по плана на гр. Габрово,
актуализация кв. Бичкиня, в частта относно УПИ ІІ-4560.
ОСЪЖДА Община Габрово да заплати на Ц.Х.П. с ЕГН ********** сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща
извършени разноски по делото.
Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: