РЕШЕНИЕ
№ 771
Варна, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - V състав, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Съдия: |
ДИМИТЪР МИХОВ |
При секретар НИНА АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТЪР МИХОВ административно дело № 565 / 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208, във връзка с
чл. 197, ал.2 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на “Ив стар“ ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“****, партер,
представлявано от управителя М.А., срещу Решение № 27/14.02.2023г. на Директора
на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна, с което
на основание чл.197, ал.1 от ДОПК е потвърден Отказ за отмяна на обезпечителни
мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с изх. №
С230003-012-0000012/27.01.2023г., издаден от старши публичен изпълнител в Дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП гр. Варна.
С жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение поради издаването му в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че административният
орган е потвърдил отказ на публичен изпълнител, с който последният не е
съобразил всички необходими и относими факти, имащи значение за
законосъобразност. Твърди се, че в действителност обезпечението на публичните
задължения на дружеството значително надвишава самото задължение. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, като счита изложените от
жалбоподателя доводи за неоснователни. Направено е искане да бъде потвърдено
обжалваното решение и отказа за отмяна на обезпечителни мерки. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Варна, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2023г. от “Ив стар“ ЕООД е подадено
искане до публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Варна за отмяна на
обезпечителни мерки с вх. № 2309/16.01.2023г. /с приложена таблица за активите
на дружеството/. В искането се твърди, че задълженията на дружеството са
преобезпечени и следва да се отменят част от наложените обезпечителни мерки със
следните постановления: Постановление №С190003-022-0052456/24.06.2019г.;
Постановление №63610-23/20.06.2012г.; Постановление № 63610-15/15.05.2012г.;
Постановление № С200003-022-0002470/21.01.2020г.; Постановление
№С200003-022-0028340/20.05.2020г. и Постановление №С200003-022-0028412/20.05.2020г.
По искането е постановен отказ на старши публичен изпълнител с изх. №
С230003-012-0000012/27.01.2023г., като органът се е позовал на следното:
-Частта от активите на дружеството, предложени за обезпечение, са в процес на
принудително изпълнение от ЧСИ и не могат да послужат за обезпечаването на
публичните задължения на “Ив стар“ ЕООД; -След извършен анализ е установено, че
частта от активите на дружеството, предложени за отмяна на обезпечителните
мерки, са годни да послужат за обезпечение съобразно размера на публичните
задължения. При проведеното административно обжалване по реда на чл.197, ал.1,
във вр. с чл.208, ал.2 от ДОПК, с Решение № 27/14.02.2023г., директорът на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна е потвърдил
отказът за отмяна на обезпечителни мерки. Решаващият орган се е позовал на
извършена проверка по получена информация от ЧСИ Людмил Станев с рег. № 895 –
Съобщение за насрочване на публична продан изх. № 886/13.01.2023г., при която
публичният изпълнител при ТД на НАП гр. Варна е констатирал, че част от
предложените като обезпечение активи на дружеството са в процес на принудително
изпълнение от ЧСИ и не могат да послужат за обезпечаването на публичните
задължения на „Ив стар“ ЕООД. Обсъдени са и приложените към подаденото искане с
вх. № 2309/16.01.2023г. три таблици: в таблица №1 са посочени всички активи на
дружеството; в таблица № 3 са посочени активи, за които иска отмяна на
обезпечението и в таблица № 2 са посочени активи, които да послужат за
обезпечение, като органът е приел, че активите, които са предложени като
обезпечение са в процес на принудително изпълнение от ЧСИ и не могат да
послужат за обезпечение на дълга, видно от съобщение за насрочване на публична
продан. Освен това посочените стойности на активите са произволно определени от
задълженото лице и съществено се различават с определените от ЧСИ. Активите на
дружеството за които се иска отмяна на наложени обезпечителни мерки са напълно
амортизирани съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно
облагане, а също така липсва информация за актуалната им стойност. Тези активи
са описани в Постановление №С200003-022-0028340/20.05.2020г. и Постановление
№С200003-022-0028412/20.05.2020г.
По отношение обезпечението извършено с Постановление
№ 63610-15/15.05.2012г. е направено уточнение, че същото продължава действието
и запазва реда на наложеното с предходно постановление с изх. №
63610-7/15.03.2012г. предварително обезпечение по РА № 03251200016/09.05.2012г.
Постановлението е издадено за обезпечаване на задълженията по ревизионния акт,
а за останалите задължения по изпълнителното дело е издадено Постановление №
С00003-022-0002470/21.01.2020г.
По отношение обезпечението извършено с
Постановление № 63610-23/20.06.2012г.: Спрямо възбранените два броя недвижими
имоти е насрочен и проведен търг с тайно наддаване за което е съставен Протокол
№ С220003-102-0003668/09.12.2022г. По преписката са постъпили плащания от
купувачите, които са разпределени за погасяване на задълженията на „Ив стар“
ЕООД по изпълнителното дело. Издадени са постановления за възлагане на
недвижима вещ от 16.12.2022г., които са връчени на управителя на дружеството на
21.12.2022г. След подадени молби са издадени постановления за отмяна на
наложените обезпечителни мерки спрямо продадените на търг с тайно наддаване
недвижими имоти, връчени на управителя на дружеството на 01.02.2023г.
Относно обезпечението извършено с
Постановление №С190003-022-0052456/24.06.2019г.: Видно от получените отговори
от „Търговска банка Д“АД, „Българо – американска кредитна банка“ АД и „Банка
Пиреос България“ АД по запорираните банкови сметки на „Ив стар“ ЕООД са
наложени предходни запори и липсват средства и по трите банкови сметки.
По отношение на обезпечението извършено с
Постановление С200003-022-0002470/21.01.2020г.: Относно недвижимия имот описан
в постановлението са предприети действия по принудително изпълнение: насрочен и
осъществен опис и изискана данъчна оценка от Община Чепеларе. Същата е в размер
на 20075.30 лева и не обезпечава в цялост размера на задълженията по
изпълнителното дело. С оглед доказателствата и издадените актове по
изпълнителното дело е прието, че не е налице преобезпечение.
При така установените факти, съдът достигна
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в
преклузивния срок за обжалване, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
В чл.195 от ДОПК е визиран общ принцип, че
на обезпечение подлежат установени и изискуеми публични вземания – подлежащи на
обезпечение публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде
невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително
когато е разсрочено или отсрочено. Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя
обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5.
Член 208, ал.1 от ДОПК урежда изчерпателно
предпоставките, при които публичният изпълнител служебно или по искане на
длъжника отменя допуснатото обезпечение: 1. При погасяване на публичното
задължение; 2. Когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде
обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред; 3. Когато актът за
установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящия орган или
от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или
надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението, в който случай
публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера,
определен в решението за изменение, след което прекратява производството; 4.
При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на
публичното вземане /в този случай отмяната на обезпечението се извършва само по
служебен почин на публичния изпълнител/. В настоящия случай искането за отмяна
на наложените обезпечителни мерки не почива на нито едно от изчерпателно
уредените в закона основания. Наред с това установено е и не се спори, че
предложените от дружеството за обезпечение активи са в процес на принудително
изпълнение от ЧСИ и не могат да послужат за обезпечение на дълга. Освен това, както
е установил решаващият орган, посочените от задълженото лице стойности на
активите са произволно определени и съществено се различават от с определените
от ЧСИ.
Правилна е преценката на решаващия орган, че
не са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки. Сочените в
жалбата доводи за допуснато нарушение на материални и процесуалния закон съдът
намира за неоснователни. Правилно и в съответствие с материалния закон
публичният изпълнител е приел, че не са налице предпоставките на чл.208, ал.1
от ДОПК за отмяна на обезпечителните мерки. Като е потвърдил обжалвания пред
него отказ решаващият орган е постановил решение в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Изложеното сочи на неоснователност на
подадената жалба срещу Решение № 27/14.02.2023г. на Директора на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна, поради което тя следва
да се отхвърли.
При този изход на спора жалбоподателят
следва да бъде осъден, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП,
във вр. с чл.144 от АПК, да заплати на ТД на НАП гр. Варна разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер съгласно чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ – 100.00 /сто/ лева
Воден от изложеното, Административен съд гр.
Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на на “Ив стар“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“****, партер, представлявано
от управителя М.А., срещу Решение № 27/14.02.2023г. на Директора на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Варна, с което на
основание чл.197, ал.1 от ДОПК е потвърден Отказ за отмяна на обезпечителни
мерки на основание чл.208, ал.2 от ДОПК с изх. №
С230003-012-0000012/27.01.2023г., издаден от старши публичен изпълнител в
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП гр. Варна.
ОСЪЖДА “Ив стар“ ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“****, партер, представлявано от
управителя М.А., да заплати ТД на НАП гр. Варна юрисконсултско възнаграждение
по делото в размер на 100.00 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: |
||