РЕШЕНИЕ
№ 2437
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия А.
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
в присъствието на прокурора Т. Ив. П.Я. К.
като разгледа докладваното от Емилия А. Гражданско дело №
20231100108035 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 29, вр. чр. 30, вр. чл. 3 от
Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане
на деца, депозирана от молителя Й. В. С., гръцки гражданин и баща на детето
Х.В. М., родено на ****г. в Атина, Атика, Гърция, срещу майката М. Н. М., с
искане за връщане на детето в държавата по обичайното му местопребиваване
– Република Гърция.
Твърди, че на 15.07.2022Г. майката на детето Х.В. М., а именно М. Н.
М., извела детето от общия им дом, находящ се на адрес: **** ****, RAFINA,
Гърция и го отвела в България без негово знание и съгласие.
Излага, че обичайното пребиваване на детето е в Гърция и извеждането
на детето е незаконно, тъй като не е давал съгласие детето да бъде изведено
от обичайното си пребиваване, като извеждането на детето без съгласието на
бащата, представлявало нарушение на правата на съвместна грижа и правната
рамка, установена между родителите. Излага, че съгласно Индекс на закон
4800/2021 Република Гърция, чл. 9, родителите на детето имат съвместно
1
попечителство, тъй като майката доброволно е признала бащинството,
регистрирано с Акта за раждане на детето, но майката е нарушила съдебен акт
на гръцкия съд, а именно: Индекс на закон 4800/2021 Република Гърция, чл.
9. в нарушение на правото на съвместно упражняване на родителски права,
което имат и двамата родители, майката неправомерно извежда детето от
Гърция на територията на България. Твърди, че това действие е извършено
без съгласието му, като не е спазена установената правна рамка, уреждаща
споразумението им за съвместно попечителство. Многократно молителят
говорил с майката за връщане на детето в обичайното му пребиваване -
Република Гърция. Майката изразила желание да върне детето, но постоянно
променяла позицията си и поради това молителят започнал тази процедура но
връщане на детето. Излага, че многократно е идвал в България да посети
детето, но достъп до детето му бил отказван от майката и от роднините, с
които същата била заобиколена и под чието влиЯ.е майката не му
позволявала да види детето. Молителят сочи също, че майката страда от
психично заболяване, като са налице три хоспитализаци по отношение на
заболяването й - биполярно разстройство и хормонален дисбаланс, които
оказвали значително влиЯ.е върху моделите й на поведение и способностите
й за вземане на решения. Последната хоспитализация била през месец март
2023 г. Молителят излага също, че към момента майката и детето живеят в
неблагоприятна среда, като поради болестта на майката, детето се
отглеждало от роднините й, което оказвало неблагоприятно влиЯ.е върху
развитието на детето. Майката и нейните близки постоянно искали от бащата
парични средства, като оказвали манинулативно действие върху детето по
отношение невъзможността бащата да общува с детето. Прекъснат бил
всякакъв контакт на детето с бащата. В молбата се сочи, че тъй като детето е
родено и израснало в Гърция, то е с гръцка идентичност и съответнов Гърция
се осигурява по-подкрепяща и грижовна среда за растежа и развитието на Х..
Сочи се, че благосъстоЯ.ето на детето вероятно ще се повиши, ако то се
намира в среда, която насърчава здравословните взаимоотношения,
културното познание и емоционалната стабилност, освен това завръщането в
Гърция ще доведе до затвърждаване на връзката на детето с бащата, който
постоянно е демонстрирал непоколебимата си ангажираност към нейното
благополучие и е бил лишен от възможността да поддържа пълноценни и
любящи отношения с дъщеря си. Сочи се, че възстановяването на тази
2
жизненоважна връзка между родител и дете би било от решаващо значение за
емоционалното развитие на детето, чувството й за идентичност и цялостното
й щастие. Твърди се, че в Гърция майката и детето биха имали по-добра
възможност за достъп до мрежа от психиатри, които са запознати с нейния
произход и могат да й осигурят необходимата психиатрична помощ и
лечение. Твърди се, че Гърция предлага на М. възможности да възобнови
кариерата си като адвокат, което ще й позволи да възстанови финансовата си
независимост и стабилност. Сочи се, че в най-добър интерес на детето е то да
расте в Гърция в среда на стабилност и възможности, необходими за неговото
здравословно развитие и бъдещо благополучие.
Ответницата М. Н. М. оспорва молбата по Хагската конвенция, като
изразява становище, че същата е неоснователна. Излага съображения, че от м.
февруари 2021г. нито нейното обичайно местопребиваване, нито това на
детето Х. М. е в Република Гърция От същата дата с ищеца нямали общ дом
и домакинство, от същата дата обичайното местопребиваване на детето Х. М.
било в Република България, гр. София, кв. Лозенец, ул. „****“ **, **, **, **,
за което се прилага Удостоверение № 5046/ 25.10.23г. за адресната
регистрация на детето Х. М.. Сочи, че ищецът не може да се позовава на
защита по Хагската конвенция от 25.10.1980г., тъй като детето е напуснало
Република Гърция преди повече от 2 години и 9 месеца, за който период нито
е полагал грижи за детето, нито е заплащал издръжка. Сочи, че детето не
следва да бъде връщано по реда на Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца от 25.10.1980Г., тъй като освен
всичко останало, в настоящия случай са налице и
предпоставките/изключенито на чл.13 буква „б“ от Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 година,
а именно: b) съществува сериозна опасност връщането на детето, да го
изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакьв
друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация. “. Твърди, че молителят
Й. В. С. е бил хоспитализиран осем пъти в психиатрична клиника
"Дромокайтио" в гр. Атина, първоначално с диагноза биполярно афективно
разстройство, която впоследствие била променена на шизофрения.
Заболяването му било установено неколкократно и от гръцкия компетентен
орган, съответстващ на ТЕЛК. Във връзка със санкцията/решението на този
орган молителят С. получавал месечно обезщетение. Твърди, че вследствие на
3
прекомерна употреба на алкохол, молителят осъществил актове на физическо
и психическо насилие над нея /в Гърция счупил чиния в главата й/, като
тормозът над децата, нея и семейството й продължавал на приливи и отливи,
в зависимост от степента на адекватност и трезвеност на молителя.
Моли да бъде отхвърлено искането на молителя за връщане на детето
Х. М. в Гърция, тъй като детето не се явява с обичайно местопребиваване в
Гърция, същото не е незаконно изведено от Гърция, молителят не е
притежавал родителски права, в нарушение на чието упражняване детето да е
било отведено, а още повече да е налице кумулативно ефективното
упражняване на тези несъществуващи към момента на напускане на
Република Гърция през м. 02.2021г. родителски права. Ако не се уважи
предходното, то се моли да бъде съобразено, че в настоящия случай са налице
и предпоставките/изключенито на чл.13 буква „б“ от Хагската конвенция.
По делото са изслушани страните, разпитани са свидетели, водени и от
двете страни, прието е заключение на комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза (КСППЕ).
При изслушването му от съда, молителят е посочил, че майката и детето
са дошли в София, България, през месец февруари 2021 г., след това детето се
върнало в Гърция м.06.2022 г., като на 15.07.2022 г. майката го извела от
Гърция.
При изслушването й от съда, ответницата е посочила, че от едномесечна
възраст детето Х. има постоянно местопребиваване в Република България. В
Гърция заминала през м. юни, на 22-ри и се върнали м.07.2022 г., като
единствета цел на заминаването в Гърция, била детето да се запознае с
родителите на бащата, но уговорката била да останат за малко на морето,
било временно посещение в Атина, не било говорено да се остава за
постоянно там, там нямало нито ясла, нито детска градина, нито личен лекар.
В България детето посещавало ясла до последно преди да заминат и веднага
след като се върнали, започнало да я посещава. Заявила е, че се е върнала в
България на 15.07.2022 г. заедно с детето, като предупредила предишната
вечер бащата, че си заминават на следващата сутрин, но той бил в нетрезво
състоЯ.е, след употреба на голямо количество алкохол, като дори не се
събудил, когато ответицата изнасяла багажа и си тръгвали с детето, не се
противопоставил на това. Единственото което се случило, било че на
4
молителката се обадила служителка от местното РПУ, която по телефона
искала да се увери, че са добре, защото бащата отишъл във видимо
афектирано състоЯ.е и казал, че ги няма. Искала да се убеди, че са добре, като
майката била заблудена, че законът все още не е променен и има право да
изведе детето от държавата и че е единствен попечител. Ответницата е
посочила, че въпреки, че това е професията й, била по майчинство и не била
разбрала. Служителката от РПУ й пожелала приятен път, без да каже нищо
друго.
Ответницата е заявила също, че целият кръг приятелски и роднински, е
в България, както и че всички документи, които прилага сочат, че 2 г. и 9
месеца детето живее в България. Също така единственият документ, който
прилагал молителят бил за записване в детска ясла, на който подписът не бил
неин, а си личало, че е поставен на компютър.
От показанията на свидетеля М. В., баща на молителя, се установява, че
детето Х. се родило в Гърция през декември 2020 г., впоследствие детето и
майката се върнали в България през януари 2021 г., като свидетелят няма
представа и не си спомня точно кога и къде са дошли в България, знае, че
през месец юни 2022 г. се върнали в Гърция. Свидетелят сочи, че видял
детето Х. през юни 2022 г., когато се върнало с влака, с Я.с (Й.), като Х. била
с Й. и майка му в Гърция. Взел ги от ж.п. гара, станцията „Лариса“ в Атина.
Детето Х. било в Гърция от 10-ти юни до 15-ти юли – месец, месец и нещо
пребивавало в Гърция, след което отново се върнало в България, знае за
някакви започнати процедури за есента, за да може детето да влезе в детска
градина в Рафина, не знае детето да има личен лекар в Гърция. Свидетелят
сочи, че не си спомня синът му да е бил хоспитализиран в психиатрично
заведение.
Видно от показанията на св. М. А. М., майка на ответницата, същата
заминала в Гърция след раждането на детето, за да окаже помощ на младата
майка, като намерила дъщеря си в квартира на нейна приятелка, тъй като
предната вечер имало скандал и майката и детето избягали от къщата, където
живеели заедно с молителя. Още с пристигането там намерила дъщеря си в
квартира на нейна приятелка, наблизо до квартирата, където живеели, защото
предната вечер имало скандал и тя с бебето избягала от къщата, в която
живеели заедно с молителя Й. В., като това бил поредният скандал.
5
Ответницата събрала смелост в присъствие на своята майка и се върнали в
къщата в която живеели, защото не била взела нищо за бебето, а и там бил
домът им. Свидетелката сочи, че пребиваването й било ограничено, на 04.01.
трябвало да се върне, като тя дала напътствия за отглеждането на детето, а
ответницата била решена да се върне в България, защото в Гърция, в условия
на пандемия се живеело доста трудно. През времето, когато живеели в едно и
също жилище, на свидетелката й правели впечатления избухванията на
молителя под въздействие на алкохол – пиене на бири по цял ден, а вечер
включвал твърд алкохол, всяка вечер имало скандали, включително и на Нова
година, молителят ограничавал ответницата, която, като родилка на дни,
поемала цялата домакинска работа.
След като молителят излязъл от къщата, свидетелката, ответницата и
детето напуснали дома на страните, като ответницата заминала при нейна
приятелка в Атина, а свидетелката се прибрала в България, като очаквала да
се вземе пасаван от посолството за бебето Х. да се приберат в България, което
се и случило в началото на февруари 2021 г., когато ответницата се прибрала
в България (с 20 шева на челото), в семейното жилище на майка си и с
помощта на свидетелката, отглеждането на детето продължило в България.
Няколко дни след това молителят се появил пред къщата им, скандирайки, че
иска да види детето си, скандирайки, че семейството на свидетелката е
организирана престъпна група, която е подмамила ответницата да го
изостави. Това продължавало всекидневно. Свидетелката заявява, че владее
гръцки език и разбирала, когато молителят крещи под прозорците, че иска да
види детето, като това се случвало вечер около 9-10 часа. Викали полиция, но
молителят умело избягвал по пешеходните пътечки между блоковете и
полицията почти никога не го била засичала, като непрекъснато от страна на
свидетелката било искано съдействие от ІV РПУ. Свидетелката разбрала, че
ответникът е наел квартира и иска да вижда детето, като твърди, че тя няма
против това да се случва, но когато бащата е в адекватно състоЯ.е, като тя, в
началото, месеци наред, придружавала детето и ответницата, когато
молителят иска да ги види. Свидетелката сочи, че се страхува за тях, като
описва как протича една такава среща – ответникът се зарадва за секунди на
детето и след това „промива“ мозъка на ответницата, като я склонявал да
заживеят заедно, да се върнат в Гърция, да бъдат семейство. През лятото на
2022г. молителят успял да убеди ответницата да отидат в Гърция, за да се
6
запознае с неговите родители, като ответницата споделила със свидетелката,
че молителят ще поеме всички разноски, ще обезпечи доброто им
пребиваване там, детето ще бъде на море, на плаж. През трите седмици обаче,
престоят в Гърция протекъл не като на почивка, а като в затвор, под домашен
арест. Живели във вилната зона на Рафина, в наето от нея жилище за този
период на почивката й, с околни парцели, обрасли с магарешки тръни, почти
не виждали хора, по едни баири, мястото било далеч от магазини и от плажа,
който бил обещан. В началото всекидневно се чували по видеовръзка, но
когато г-н С. бил там, той се опитвал да ограничи разговорите. Последният
път, когато се чули, молителят не бил там, като ответницата споделила, че
повече не може да живее там и помолила свидетелката да я прибере, ако
може. Свидетелката събрала пари на заем, намерила приятел с надеждна кола
и със сестра й, заминали за Гърция, пътували цяла нощ, след което взели
ответницата и детето, по средата на пътя се обадили по телефона от
Районния инспекторат на Рафина. По микрофон свидетелката чула, че се
задават въпроси относно ответницата и детето, като ответницата обяснила, че
пътува за България с майка си и детето и е решила да се прибере в България.
На ответницата било обяснено при това телефонно обаждане, че г-н С. е
отишъл в полицията и е обяснил, че има отвличане на дъщеря му Х. М., но
служителката от полицията направила справка в тяхната система и видяла, че
той няма права над детето, като им пожелала приятно пътуване, след което се
прибрали в България. Два или три дни след това, ответницата била причакана
пред входа от молителя, който започнал да я дърпа и да ограничава
възможността й да се прибере вкъщи, това продължило около 20 минути. По
този повод било заведено дело, въз основа на което била издадена
ограничителна заповед, като това станало на 07.07.2023 г. На 20 ноември 2022
г. молителят привикал ответницата и й нанесъл телесна повреда, вследствие
на която същата получила мозъчно сътресение, преди да роди второто си
дете, като молителят дърпал детето Х. от ръцете на майка й. Междувременно
се родило и второто дете на страните – А.. През месец март 2023 г. в един
много студен ден, ответницата завела детето при молителя, за да може
същият да го види. Вечерта ответницата се прибрала вкъщи безкрайно
притеснена, че е извела децата и са влезли – уж, той да си вземе да си направи
кафе, а пък тя излязла да му купи мляко за кафето, тогава г-н С. заключил
вратата и не позволил на ответницата да влезе в жилището му при децата.
7
Обадили се в Отдела „Закрила на детето“ на горещ телефон, оттам извикали
мобилна група и заедно със сестра й и със сина й, две полицейски патрулни
коли, защото се предполагало, че молителя е в нетрезво състоЯ.е, отишли в
дома на молителя, но той не отварял вратата, в жилището нямало ток, но
през процепите под щорите се виждали горящи свещи, котаракът, който
прескача, децата в две отделни стаи, като едното плачело, на следващия ден
през нощта, в 3 часа, пожарната команда разбила вратата, със съгласието на
собственика на жилището, полицията влязла, като намерили г-н С. готов да
скача през балкона на кухнята. Върнали го в жилището, децата били
изведени, писали протоколи и прибрали децата в жилището на ул. „****“.
Ежедневието на детето, след прибирането му от Гърция, продължило по
старому с едно изключение, тъй като съдът разпоредил на свидетелката да
бъде дадено малкото дете на страните - А., а на сина й – за отглеждане, в едно
и също домакинство - Х. М.. Това се наложило поради състоЯ.ето на
ответницата. Св. сочи, че детето Х., присъствайки на всички тези скандали,
се страхувало, казвало: „Ще се кача на прозореца, искам да погледна снега
долу. Я. го няма долу!“ Детето било свикнало да вижда баща си долу и да го
чува под прозорците, то посещавало психолог от края на март 2023 г., към
който било насочено от „Закрила на детето“, район „Лозенец“, посещавало и
логопед, детето не говорело гръцки език. Според свидетелката бащата
използва детето Х., за да се добере до майката, отношението му към детето
било като към кукла. Свидетелката е посочила също, че ответницата им
диагноза „маниакална депресия“, редовно си пиела лекарствата и се чувствала
добре, адекватно се включвала в грижите за децата
От показанията не свидетеля Р.Г.Р., българска гражданка, неосъждана,
на 29 г., без дела и родство със страните, съседка на ответницата, се
установява, че е виждала молителя често в градинката, но той не си играел с
детето, а по-скоро с ответницата си говорел на гръцки, но нямал интерес
особен към детето. Св. сочи, че около лятото на 2022 г. отишли на море за две
три седмици и като се върнали, ответницата била много притеснена и
афектирана, след седмица, две, започнали да общуват с молителя, той идвал
пиян вечер и крещял пред блока, блъскал, снимал с телефон, минавайки
покрай градинката, като това се случвало от м. септември 2022 г. до края на
2023 г. Св. Р. сочи, че детето Х., заедно с нейното дете, посещава детска
градина „***“, гр. София, кв. Лозенец, ул. „Кораб планина“. Свидетелката
8
излага, че през лятото на 2022 г., ответницата отишла с детето на море, а
когато самата свидетелка се върнала м. август от море, те вече се били
прибрали. Свидетелката заявява, че е виждала молителя да крещи, имало
съседи, които викали полиция, но тя самата не била викала полиция.
От показанията на свидетеля Й. Н., М., брат на М. М., се установява, че
има жалба срещу молителя, както и че грижи и за двете деца в момента, не
само за детето Х., полагат той, майка му, сестра му и баща му, като сестрата
на майка му, също помага. Посочил е, че ответницата е избрала да не
съжителства с Й. и те помагат с каквото могат, но сестра му сама си гледа
децата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите само в частта, в която са
непосредствени, в резултат на техни лични впечатления и възприятия, като се
съобрази с разпоредбата на чл.172 от ГПК и ги преценява с оглед всички
други данни по делото, като взе предвид тяхната възможна заинтересованост.
Видно от заключението на приетата и неоспорена от страните КСППЕ,
изготвена от вещите лица Л. К. – психиатър и З. М. – психолог, ответницата е
посочила, че страда от психично заболяване - Биполярно афективно
разстройство. Първата психиатрична хоспитализация била през 2014г., в
Гърция, където е учила и работела. Второто лечение било през 2016г., отново
в Гърция. Имала и трета психиатрична хоспитализация през 2023г. в
България, отново с маниакална симптоматика. Имала до момента само един
депресивен епизод, алтернантно превключила от мания в депресия на фона на
провеждано невролептично лечение. В заключението е уточнено, че
биполярното афективно разстройство /БАР/ е ендогенно психично
заболяване, което се характеризира с промени в настроението / мания -
депресия/, които се явяват под формата на фази. Между тях настъпват светли
интервали и независимо от продължителността на заболяването и броя на
фазите не се развиват съществени промени на личността, но в някои от
случаите, след отзвучаване на фазите, остават известни психични промени -
астенни прояви, протрахирана дистимия /при депресивни състоЯ.я/, а при
периодичната мания - протрахирано хипоманиакално състоЯ.е. Разяснено е,
че манийната фаза се характеризира с хипертимия /повишено настроение/,
ускорен мисловен процес и хипербулия, изразяваща се с повишена склонност
към дейност. За разлика от нея при депресивната фаза е налице дистимия
9
/понижено настроение/, забавен мисловен процес, двигателна подтиснатост.
Смесената фаза представлява или смесица от, или бързо редуване на манийни
и депресивни симптоми. Биполярното афективно разстройство е психично
заболяване в тесния смисъл на понятието, което се приравнява към
продължително разстройство на съзнанието по смисъла на закона по време на
маниакален и депресивен епизод. При изследването М. М. е била спокойна,
контактна, ориентира, със съзнание за психично заболяване. Не са установени
промени в емоциите, волята и мисленето на фона на заявеното от нея
поддържащо лечение с Депакин хроно 500 мг., 3 т. и 1/2т. дневно по схема.
Проследява се от д-р П., психиатър. Посетила го за последен път през месец
септември. Вещите лица са посочили, че въз основа на констатираното при
прегледа, приемат, че М. М. понастоящем е в ремисия по отношение на
Биполярното афективно разстройство, като тя има интелигентност в рамките
на нормата. Вниманието, възприятията и мнестичните процеси не страдат от
качествени отклонения. Мисленето е нормално по темп на протичане и
свързаност, в съдържанието на мисленето в момента на прегледа не се
откриват болестно повлиЯ. интерпретации и налудности. Вещите лица са
посочили, че към моменат на прегледа М. може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си и е в състоЯ.е да се
грижи за своите работи и да защитава интересите си, т.е. тя е дееспособна.
Вещите лица изтъкват, че по време на маниакална или депресивна фаза в
рамките на Биполярно афективно разстройство страдащите са недееспособни,
но сравнително рядко се налага да бъдат поставени под запрещение, защото
продължителността на фазите/пристъпите, особено при съвременните
терапевтични възможности, е твърде кратка за да има смисъл подобен правен
акт. На въпроса „Какво е било здравословното състоЯ.е на ответницата към
15.07.2022г. и била ли е в състоЯ.е да се грижи за своите работи и интереси?“,
вещите лица са посочили, че при прегледа същата е разказала нейната версия
за случилото се на 15.07.2022г. - тогава била в Гърция с голямото дете и
бременна в 5-6-ти месец с второто. Отношенията й с Й. В.-С. се влошили в
рамките на около месечното й пребиваване там и решила да се прибере в
България. Обадила се на родителите си да я приберат с детето и те се
отзовали. На 15.07.2022г. със съдействие на родителите си се прибрала в
България, като за това не уведомила Й. В.-С.. Запитана от вещите лица какво
е било психичното й състоЯ.е към 15.07.2022г., М. М. заявила, че е била в
10
добро психично състоЯ.е. Такава е оценката и на Й. В.-С. за този период. В
заключение вещите лица сочат, че към 15.07.2022г. ответницата е била в
ремисия по отношение на Биполярното афективно разстройство, като е могла
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си и е била в състоЯ.е да се грижи за своите работи и да защитава
интересите си, т.е. тя е била дееспособна. На въпроса „Способна ли е майката
да полага самостоятелно грижи за детето Х. М.?“, вещите лица са посочили,
че същата може да се грижи за своите деца.
Относно Й. С. вещите лица са посочили в заключението, че той
категорично заявил, че не боледува от психично заболяване и никога до
момента не е имал психиатрични хоспитализации и не е провеждал лечение с
медикаменти от групата на психофармака. Това негово изявление е в
противоречие с казаното от М. М., тъй като по нейна информация се е
запознала с Й. В.-С., докато е била на лечение в психиатрия, втората й
хоспитализация през 2016г. Като вероятни негови диагнози е посочила
Биполярно афективно разстройство, която диагноза по-късно била променена
на шизофрения. На въпроса „Молителят има ли отклонения от нормалното
психическо състоЯ.е в момента на изследване и ако има в какво се изразява
то?“, вещите лица са посочили, че при прегледа му е направила впечатление
една стеничност на емоциите и волята. Мисловният процес бил ускорен по
темп, говорел на висок тон. Отговор покрай въпроса. Фиксиран негативно
към семейството на М. М. - майка и брат и сестрата на майката и нейния син,
за които мисли, че искат да му навредят, да го убият, да му вземат децата.
Заявил, че е под голям стрес във връзка с тези негови подозрения и е търсил
защита от «Анимус» и от полицията. Вещите лица са посочили, че езиковата
бариера ги е затруднила кагегорично да заявят дали се касае за особености на
характера и декомпенсация на Й. В.-С., поставен в една необичайна ситуация
или за същинско психично заболяване - Биполярно афективно разстройство
или Шизоафективно разстройство. На въпроса „Молителят страда ли от
хроничен алкохолизъм или други зависимости?“, вещите лица са посочили, че
при прегледа Й. В.-С. заявил, че не употребява алкохол и наркотични
вещества, бил е без белези на интоксикация или на абстиненция, които се
срещат при дългогодишна употреба на тези вещества. При влизане в
кабинета бил с алкохолен дъх. На въпроса „Способен ли е молителят да
полага самостоятелни грижи за детето си Х. М.?“, вещите лица са посочили,
11
че Й. В.-С., заявил, че не би могъл да полага самостоятелни грижи за дето си
Х. М. без неговата майка. В интервюто споделил, че до сега не е полагал
грижи и разчита двамата с майката, като родители да правят това. На въпроса
„Може ли да се оцени как молителят реагира в стресова ситуация?“, вещите
лица са посочили, че Й. В. С. е приспособяваща се личност, това е стил при
овладяване на конфликтни ситуации. Има леко завишена конфликтност, което
граничи с нормата и няма изразеност. Този стил на поведение е средно между
налагащият се и предлагащ съдействие. Целта е да се намери експедитивно и
взаимно приемливо решение, което отчасти удовлетворява и двете страни.
Този стил стои по средата между конкуриращият се и отстъпчивия. На
въпроса „Склонен ли е да проявява агресия и какво я провокира? Проявявал
ли е агресия към ответницата, изразяваща се във физически и психическо
насилие?“, вещите лица са посочили, че при прегледа Й. В.-С. заявил, че
никога не е проявявал агресия към ответницата М. М., нито физическа, нито
психическа. На въпроса „Молителят страда ли от мания за преследване, има
ли конспиративни мисли?“, вещите лица са посочили, че при прегледа Й. В.-
С. заявил, че семейството на М. М. - майка и брат и сестрата на майката и
нейния син искат да му навредят, да го убият, да му вземат децата. Самият
той заявил, че е под голям стрес във връзка с тези негови подозрения и е
търсил защита от «Анимус» и от полицията. Показал ограничителна заповед
по отношение на майката и брата на М. М.. Разказал за един случай, когато
братът на М. хвърлил върху него голям камък.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е
неоснователна.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи, приема за установено следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете в Германия по
реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца се предпоставя от следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в
Гърция непосредствено преди отвличането му; 2) детето да е било
прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в
нарушение на установените в Гърция правила за упражняване на
родителските права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на
12
детето да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или
задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е
приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е
подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал
ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането;
5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в
Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или
задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна
опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в
неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на
основните принципи на Република България в областта на защитата на
правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и
степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото
мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се
противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на
зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.
Видно от представеното от молителя копие от удостоверение за
раждане, детето Х.В. М. е родено на **** г. в Атина, Атика, Гърция, като
негови родители са молителят и ответницата.
Видно от документ от 19.05.2022 г., представен от молителя и оспорен
от ответницата, представляващ доказателство за регистрация в Детска
градина „Оранжево, синьо мехурче“, наименован „Формуляр за регистрация“
за учебната 2022 – 2023 г., същият се отнася до детето Х..
На 25.10.2023 г. е било издадено от МВР, СДВР, отдел „Български
документи за самоличност“ на М. Н. М., законен представител на дъщеря й
Х. М., в уверение на това, че в Национален автоматизиран информационен
фонд – „Национален регистър на българските лични документи“ (НАИФ
НРБЛД), лицето има регистрирани данни за постоянен адрес по издаден
паспорт на 28.09.2021 г. за гр. София, ул. „****“ **, **, ет. 2, ****.
От препис от справка УРИ N° 228000- 17938/27.10.23г. за подадени и
разгледани сигнали от 4 - то РПУ, се установява, че са били подадени
заявления и сигнали от М. Н. М. за мъж, който я притеснява, като в справката
са посочени докладни записки за скандали на ул. „****“ ***, на място е
13
установена М. Н. М. за това, че бившият й мъж я притеснява, отразено е и
постановление по пр. пр. 24582/2023 г. по жалба от М. Н. М., с оглед данни за
причинена телесна повреда в условията на домашно насилие за сведение.
От препис от Решение № 11998/07.07.2023 г. по гр.д.№
20221110139000 по описа на 37 с-в СРС, се установява, че в полза на
ответницата по настоящото дело, срещу молителя, е издадена заповед за
защита по реда на ЗЗДН
От препис от Постановление за образуване на досъдебно производство
по пр. пр. N° 24582/23Г. по описа на СРП се установява, че е било образувано
досъдебно производство за това, че на 20.11.2022 г. чрез нанасяне на удар с
глава, е била причинена лека телесна повреда на М. Н. М., като деЯ.ето е
извършено в условията на домашно насилие.
По делото е представен и препис от съдебномедицинско удостоверение
№V-433/20.11.2022 относно ответницата във връзка с установени
травматични увреждания.
От препис от Служебна бележка от 20.10.2023 г., издадена от СО,
Детска ясла **, гр. София, се установява, че детето Х. М. е посещавало
Детска ясла ** от 25.01.2022 г. до 08.09.2023 г.
От препис от Служебна бележка от 03.11.2023 г., издадена от Детска
градина № ****, находяща се в град София, ул. „Кораб планина“, се
установява, че детето Х. М. е записана и посещава 1-ва група в посочената
детска градина.
От препис от Служебна бежка от 30.10.2023 г., издадена от ЕТ „Д-Р
Мария Найденова“, ИППМП, се установява, че по отношение на детето Х. М.
са извършени всички задължителни планови имунизации, в същата служебна
бележка са отразени и извършените прегледи за периода от 23.04.2021 г. до
05.02.2023 г.
От социален доклад, изготвен от Д „СП“ Лозенец на 01.11.2023 г. се
установява, че същият е изготвен на база проведени срещи и разговори с
майката М. М. и бащата Й. В. С., с бабата по м. л. М. М., вуйчото на децата Й.
М. и наблюдения по отношение на детето Х. М., като за детето е налична и
информация от детската градина и личния му лекар, посетени са жилищата на
майката и децата, както и на бащата, проведен е разговор с бабата и дядото по
14
бащина линия – Е.С. и М. Й.. Посочено е, че са провеждани устни
консултации с роднините на майката, когато са идвали в ОЗД –Лозенец по
тяхно желание, без да подават сигнали или жалби. Посочено е също, че на
11.03.2022 г. постъпило писмо от 04РУ – СДВР зе детето Х. относно
конфликни отношения между родителите, между биологичния баща на
детето и бабата и дядото по майчина линия и за постъпил сигнал при тях за
отвличане на детето от бащата от детската ясла. В социалния доклад е
отразено, че в проведен разговор с майката, същата е споделила, че от април
2018 г. до януари 2021 г. са живели заедно в Гърция, след което тя се е
върнала в България с детето, бабата и дядото по майчина линия не желаят тя
и детето да се виждат с бащата, тъй като го смятат за психично неустойчив.
М. М. е заявила, че живее с детето при нейните родители и брат й, а бащата е
в апартамент в близост до нейното жилище, като всеки ден извеждала Х. на
разходка, за да се види с баща си в близката градинка. Заявила е, че
отношенията в нейното семейство са силно оптегнати. По нейна информация,
през ноември 2021 г. бабата по м. л. и брат й подали сигнал в 04 РУ – СДВР
срещу бащата, като го обвинили, че употребява наркотици, а за нея казали, че
е в следродилна депресия. М. М. е посочила при социалното проучване, че
бащата не употребява психоактивни вещества и смята, че е неправомерно
обвинен от нейните роднини. Майката разказала, че е имало случай, в който
брат й е нападнал физически нея и г-н С., нейните роднини активно се
намесвали в отношенията между нея и г-н С., твърдели, че двамата са
психически нестабилни, болни и ще им вземат детето. Във връзка с
последното, искали да заминат за Гърция тримата – тя, бащата и детето, като
към края на март 2022 г. щяли да имат достатъчно пари за това. По думи на
майката, детето всеки ден се виждало с баща си, той не давал пари за
издръжка, единствено веднъж и купил обувки и консумативи, често пиел
бира.
В проведения разговор с бащата при социалното проучване, същият
споделил, че има конфликтни отношения с роднините на майката, а с нея
имали много добри отношения и се разбирали. По негова информация,
роднините на майката го заплашвали, искали да го убият, като брат й
употребявал марихуана, имал аморално поведение. Според г-н С., бабата по
м. л. била „кукловод“ на другите роднини и иска да вкара майката в лудница,
-ти
споделил, че има ограничителна заповед от СРС 117 състав по гр. дело №
15
25370/22.03.2022 г. срещу бабата по м. л. и брата на майката да не
упражняват психическо насилие върху него. Бащата е посочил, че роднините
на майката непрекъснато се намесват в отношенията му с М. М. и упражняват
психическо насилие. Посочил е, че неговите родители също са против тяхната
връзка, като е заявил, че в средата на април 2022 г. заедно с майката и детето
ще се върнат в Гърция, Халкидики, предполагал, че майката ще се връща в
България понякога, за да види баща си. Посочил е, че майката е влизала два
пъти в клиника за психично болни в Гърция, поради нервен срив, в България
й били направени изследвания и се установило, че има проблеми с
щитовидната жлеза.
В социалния доклад е отразена и ситуацията относно получени писмени
сигнали на 06.03.2023 г., подадени от бабата на детето по м. л. – М. М. и г-жа
Б.П., нейна сестра, като се сочи, че междувременно М. М. е родила и второ
дете – А. М.М., впоследствие с имена А. В.С.. По думите на бабата по м. л.
бащата е алкохолик и шизофреник. Бабата разказала, че на 06.03.2023 г.
майката М. М. се прибрала без децата, била неадекватна, отказала да се върне
и да прибере децата, в резултат на това бабата подала сигнал на НТЛД, била
помолена да отиде на адреса, на който пребивават децата, от своя страна тя
помолила да има полиция, тъй като г-н С. е агресивен, същият бил във
видимо нетрезво състоЯ.е. Със съдействието на пожарната и дадено
разрешение от собственика, вратата била отворена, като децата спели в две
отделни стаи, в жилището нямало ток, хигиената била силно занижена, г-н С.
се опитал да избяга през балкона на кухнята, в същото време майката М. М.
била взета от екип на Бърза помощ и настанена в ЦПЗ „Шипковенски“ за
лечение. На базата на тази информация, от страна на социалната служба бил
констатиран риск за живота и здравенот на децата, като със Заповед на
директора на ДСП Лозенец с изх. № ЗД/Д-С-ЛЦ-024/28.04.2023 г. детето Х.
било настанено при вуйчото Й. Н. М.. В тази връзка било постановено и
Решение № 11403/30.06.2023 г., 83 състав на Софийски районен съд.
В заключителната част на социалния доклад е посочено, че
понастоящем базисните потребности на детето като битови условия, храна,
материална издръжка, образование и лечение /при необходимост/, се
задоволени от вуйчото Й. М., като се изразява становище, че е в интерес на
детето Х. М. да й бъде онигурена сигурна и стабилна семейна среда,
16
отговорни и всеотдайни грижи за отглеждането и възпитанието й, които към
момента се осигуряват от роднините по майчина линия и с участието на
майката. В заключителната част на социалния доклад е посочено също, че за
бащата няма яснота какви са родителските му умения и съответно дали би се
справил с отглеждането на детето в Гърция без майката, както и че
разделянето на детето от майката и роднините по майчина линия, би се
отразило негативно върху неговото психо-емоционално развитие, тъй като те
са хората, които в по-голяма част от живота му са полагали грижи за него.
Оставането на детето да живее в България под грижите на майката и
роднините й с установен режим на контакти с бащата, би защитило в най-
добра степен интереса на детето. Към социалния доклад са приложени копия
от удостоверение за раждане на Х./М., копие от удостоверение за раждане на
детето А. М. М., копие от декларация за припознаване на дете, копие от акт
за раждане на детето Х. М..
По делото са предтавени и копие от Заповед № ЗД/Д-С-ЛЦ-
09/07.03.2023 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ Лозенец, от която видно, че детето Х. М. спешно е настанено в
семейството на М. М. за срок от 6 месеца. Видно от копие от Решение №
11403/30.06.2023 г., постановено по гр. д. № 8075/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, 83-ти състав, детето Х. е била настанена в
семейството на неговия близък – Й. Н. М. за срок от шест месеца, считано от
влизане в сила на съдебното решение, като е прекратено настаняването на
детето при неговата баба по м. л. М. А. М..
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.7 КМЧП, под обичайно
местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост
от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За
определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от
трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде
такива връзки.
Действително в случая детето Х. е родено в Република Гърция, но в тази
страна същото е живяло твърде кратко – от раждането му на **** г. до месец
януари 2021 г., когато майката е довела детето в България, тъй като е била
17
малтретирана физически и психически от бащата (прибрала се с 20 шева на
челото, според св. показания на нейната майка). След това детето е
пребивавало в Гърция за кратък период от време – от края на юни 2022 г. до
15.07.2022 г., когато, по твърдения на бащата, детето е било изведено от
общия им дом в Република Гърция, като видно от свидетелските показания и
от обясненията на страните, детето е било заведено в Република Гърция на
море и за да се запознае с роднините по бащина линия.
От друга страна, майката е пребивавала в Република Гърция и преди
раждането на детето Х., но след връщането на детето в България през месец
януари 2021 г., молителят и баща на детето също е пребивавал в България в
нает от него апартамент, като в България е родено и се отглежда и второто
дете на страните – А., родено на **** г. в град София, видно от копие от
удостоверение за раждане на това дете (л.98 и л. 99 по делото).
При тези данни, съдът намира, че държавата по обичайното
местопребиваване на детето Х. М. от месец януари 2021 г. е в Република
България, като при тази фактическа обстановка се налага извод, че не е
налице незаконно прехвърляне или задържане по смисъла на Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
С оглед на изложеното, останалите предпоставки за възникването на
правото да се върне малолетното дете Х. М. в Гърция не следва да се
анализират и съдът отхвърля молбата за връщането на детето в Гърция, като
неоснователна.
Предвид изхода на делото, молителят няма право на разноски, а и
същият не претендира такива.
Разноски се следват на ответницата, като съдът осъжда Й. В. С., гръцки
гражданин, роден на **** г. в Република Гърция, да заплати на М. Н. М.,
ЕГН **********, сторените разноски в производството по гр. дело №
-ви
8035/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I брачен състав, в общ
размер на 2809.50 лв, от които 2000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 800 лв. заплатен депозит за две вещи лица по допусната
КСППЕ, и 9.50 лв. такси за банкови преводи съгласно вносни бележки за
внесени депозите за КСППЕ.
Така мотивиран, съдът
18
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 29, вр. чр. 30, вр. чл. 3 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,
депозирана от Й. В. С., гръцки гражданин, роден на **** г. в Република
Гърция, за връщането на детето му Х.В. М., ЕГН **********, родено на ****
г. в Атина, Атика, Гърция, в Република Гърция като неоснователна.
ОСЪЖДА Й. В. С., гръцки гражданин, роден на **** г. в Република
Гърция, да заплати на М. Н. М., ЕГН **********, сторените разноски в
производството по гр. дело № 8035/2023 г. по описа на Софийски градски съд,
-ви
ГО, I брачен състав, в общ размер на 2809.50 лв, от които 2000 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, 800 лв. заплатен депозит за две вещи
лица по допусната КСППЕ, и 9.50 лв. такси за банкови преводи съгласно
вносни бележки за внесени депозите за КСППЕ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
19