Р Е
Ш Е Н
И Е № 522
гр.Пловдив, 20.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на тридесети
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното
от съдията търговско дело № 663 по описа за 2015 г., взе предвид следното:
Искове с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК и чл. 327 ТЗ.
Ищецът „Виакон България” ЕООД, ЕИК: 20146613 претендира да се установи
спрямо „Пътища Пловдив” АД, ЕИК:
********* съществуването на парично вземане в размер на 100 000 лева,
неплатена главница, представляваща част от признато с Анекс № 1 към Договор за
продажба от 26.01.2011 г. задължение за плащане на парична сума – главница на
обща стойност 1 364 302.87 лв. с ДДС, която обща сума представлява
общата незаплатена част от цената на всички, заявени от Купувача и доставени от
продавача, тръби и конструкции за изпълнение на водостоци за проект А-1
„Марица” Оризово – Капитан Андреево, Лот 1 „Оризово – Димитровград” от км. 5+000 до км. 36+400, ведно
със законната лихва върху сумата от
100 000 лева, считано от 30.04.2015 г. - дата на предявяване на заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. №
5169/2015 г. на РС Пловдив и е
издадена Заповед № 2798 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 05.05.2015 г.
Ищецът „Виакон България” ЕООД, ЕИК
********* претендира да се осъди ответника „Пътища Пловдив” АД, ЕИК *********
да му заплати сумата от 1 264 302,87 лв. - неплатена главница, представляваща
останалата част от признато с Анекс № 1 към Договор за продажба от 26.01.2011
г. задължение за плащане на парична сума – главница на обща стойност
1 364 302.87 лв. с ДДС, която обща сума представлява общата
незаплатена част от цената на всички заявени от Купувача и доставени от
продавача тръби и конструкции за изпълнение на водостоци за проект А-1 „Марица”
Оризово – Капитан Андреево, Лот 1 „Оризово – Димитровград” от км. 5+000 до км.
36+400, ведно със законната лихва върху сумата от 1 264 302,87 лева,
считано от 12.11.2015 г., дата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Претендират се присъждане на разноските в заповедното и в
настоящото производство.
Ищецът твърди, че на 26.01.2012 г.
между страните е бил сключен договор за продажба, по силата на който ищецът, в
качеството си на продавач се е задължил да достави на ответника – купувач тръби
и конструкции за изпълнение на водосток за проект Автомагистрала Марица (А-1)
„Оризово – Капитан Андреево“ Участък Лот 1 Оризово – Димитровград от км. 5 +
000 до км. 36 + 400. Във връзка с ревизирана технологично строителна програма и
график за изпълнение на договорените доставки, на 05.12.2012 г. страните са
сключили Анекс № 1 към Договор за продажба от 26.01.2011 г. С посочения анекс
страните са се съгласили и са приели за установено, че към датата на
подписването му, общият размер на задълженията на купувача към продавача е
1 364 302,87 лв. с ДДС, която сума представлява незаплатена част от
цената на всички заявени от купувача и доставени от продавача тръби и
конструкции за изпълнение на водостоци за А-1 „Марица“ Оризово – Капитан
Андреево, Лот 1 „Оризово – Димитровград“ от км. 5+000 до км. 36 + 400. Със
същия Анекс страните са уговорили разсрочено плащане на паричното задължение на
купувача, като същото е следвало да бъде изплатено в срок най-късно до
15.04.2013 г.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно,
в срок задълженията си и е извършил всички поръчани доставки на тръби и
конструкции, за което са били съставени и двустранно подписани
приемо-предавателни протоколи и са издадени фактури, подробно описани в
исковата молба. Твърди се също, че макар някои от доставките да са били
извършени след 15.04.2013 г., за тях е било уговорено цената да се дължи в срок
до 90 дни от доставката срещу издадена фактура. Въпреки изпълнението на
задълженията на продавача и въпреки изтичането на уговорения в анекса краен
срок, както и уговорения 90-дневен срок за осъществените след тази дата
доставки, ответникът не е заплатил задълженията си. Поради това му е била
изпратена нотариална покана за плащане, връчена на 18.06.2014 г, с която му е бил даден 5-дневен срок от получаването
й за плащане на сумата от 1 364 302,87 лв., ведно с дължимите лихви
за забава.
Ответникът „Пътища Пловдив” АД
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва факта на сключване на
договора от 26.01.2012 г., както и анекса към него. Възразява обаче срещу
твърдяната забава в плащането, като твърди, че между страните е било уговорено
вземането срещу него да подлежи на изпълнение единствено в случай, че „Виакон
България” ЕООД изпълни насрещното си задължение за доставка на тръби и
конструкции в изрично предвидените срокове по чл.1.1, 1.3 и 1.6 от Анекс № 1”.
Твърди, че е налице неточно изпълнение от страна на продавача във времево
отношение. Твърди също, че е упражнил „право на задържане”, поради: а/липса на
декларация за сертификат за качество; б/ липса на идентичност между доставените
и посочените в договора и анекса стоки; в/ липса на уговорено качество на
стоките. Оспорва представителната власт на лицата, подписали от името на
ответника приемо-предавателните протоколи за доставени стоки, като заявява, че
не потвърждава извършените от името на дружеството действия. Не оспорва
обстоятелството, че процесните изделия отговарят на заявените изисквания за
диаметър и защита от корозия, както и на действащите за тези изделия стандарти
в тези два показателя, но твърди, че не е спазено заявеното искане до ищеца за
дебелина на ламарината, за което не е налице стандарт, а е предмет на
индивидуална договорка. В допълнение твърди, че доставените стоки не отговарят
на нормативните изисквания на ЗУТ, тъй като не са съпроводени с декларации за
съответствие и сертификат за качество. Прави възражениe за изтекла погасителна давност по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД на задълженията за плащане на извършените
периодични доставки, обективирани в следните приемо-предавателни протоколи №№ 890/08.01.2012 г.; 891/09.01.2012
г.; 894/10.01.2012 г.; 896/11.01.2012 г.; 899/14.01.2012 г.; 903/22.01.2012 г.;
909/01.02.2012 г.; 911/04.02.2012 г.; 915/05.02.2012 г.; 918/06.02.2012 г.;
920/07.02.2012 г.; 921/07.02.2012 г.; 923/08.02.2012 г.; 928/14.02.2012 г.
Прави следните правопогасяващи
възражения:
-
Възражение за прихващане на
вземането на ищеца със сумата от 377 665,70 лв., представляваща договорна
неустойка, дължима при наличие на недостатъци на доставените стоки в размер на 30 % от стойността на
всички доставени на дружеството стоки в размер на 1 258 885,68 лв.;
-
Възражение за отбив от дължимата
цена в размер на 629 442,84 лв.,
поради доставена му некачествена стока;
-
Възражение за прихващане на
вземането на ищеца със сумата от 91 398 лв. –договорна неустойка, дължима
поради забавено изпълнение от страна на продавача по отношение на осъществените доставки на
уговорените количества тръби по поръчки с № 5а/РР/BG/26.09.2012 г., № 11/РР/BG/13.08.2012 г., № 12/РР/BG/23.08.2012 г., № 14/РР/BG/25.09.2012 г., № 15/РР/BG/26.09.2012 г., № 17/РР/BG/03.10.2012 г., № 22/РР/BG/29.10.2012 г., всички на обща стойност
304 662,46 лв.
Пловдивски окръжен съд, Търговско
отделение, ХІІ състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Искът, предявен по реда на чл. 422
вр. чл. 415 ГПК, е допустим. Установява се от съдържанието на приложеното
ч.гр.д. № 5169 от 2015 г. по описа на ПРС, че кредиторът е предявил исковете си
в законоустановения срок след уведомяването му за подаденото възражение от
страна на длъжника против издадената заповед за изпълнение.
Предявеният осъдителен иск за
остатъка от вземането на ищеца за доставени на ответника стоки по процесния
договор е допустимо да се разгледа в настоящото производство заедно с
установителния иск, като правният интерес от предявяването му е обусловен от
отмяна разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилването на издадения
изпълнителен лист в полза на ищеца за остатъка от вземането.
По същество:
Безспорно е по делото, че между
страните са възникнали правоотношения във връзка с договор за търговска покупко-продажба,
обективирани в представения по делото договор от 26.01.2012 г., по силата на
който ищецът, в качеството си на продавач, се е задължил да достави на
ответника – купувач тръби и конструкции за изпълнение на водосток за проект
Автомагистрала Марица (А-1) „Оризово – капитан Андреево“ Участък Лот 1 Оризово
– Димитровград от км. 5+000 до км. 36 + 400. От разпоредбите на стр.2 от договора е видно, че е уговорено доставените тръби HelCor Zn 600 да бъдат с дебелина на ламарината –
1,5 мм, 2,00 мм, 2,5 мм и 3,0 мм.
Безспорно е по делото, че на
05.12.2012 г. страните са сключили Анекс № 1 към същия договор, с който са
внесли промени в сроковете за доставка и плащане на цената на поръчаните
материали. От текста на цитирания анекс става ясно, че страните са установили в отношенията си, че
стойността на всички заявени от купувача (ответник) до датата на подписване на
анекса тръби и конструкции за изпълнение на водостоци, съгласно условията на
договора за продажба, част от които са доставени от продавача (ищец), е
1 564 033,41 лв. с ДДС, от които купувачът е заплатил на продавача до
същата дата сума в размер на 199 730,54 лв. (1.5. от анекса) с ДДС.
Уговорено е разсрочено плащане на заявените доставки, като сроковете за плащане
са обвързани със сроковете, в които доставките ще бъдат осъществени. Уговорени
са няколко дати, в които поетапно ще бъдат осъществени доставките на
недоставените към датата на подписване на анекса материали – 12.12.2012 г.,
15.02.2013 г. и 15.04.2013 г. В т.1.9 е уговорено в случай, че по каквато и да
е причина заявените от купувача тръби и конструкции за водостоци не са
доставени съответно до 12.12.2012 г., 15.02.2013 г и, 15.04.2013 г., цената на
същите се заплаща от купувача в срок 90 дни от доставката срещу издадена
фактура.
По делото са представени, приложени
към исковата молба 139 двустранно подписани приемо-предавателни протоколи,
съставени в периода 08.01.2012 г. – 26.03.2014 г. за доставка на тръби и скоби,
съгласно уговорките по договора и 57 данъчни фактури, издадени в периода
16.05.2012 г. – 27.01.2014 г. на обща стойност 1 564 711 лв.,
издадени във връзка с направените доставки.
Отделно, в хода на делото са представени още пет фактури, издадени в
периода 22.04.2014 г. – 09.06.2014 г. на обща стойност 85 750,35 лв.
Изготвена е и приета по делото съдебно –счетоводна експертиза. Съгласно данните
по същата процесните данъчни документи (фактури) са осчетоводени от ответника
като задължения към доставчици по надлежните счетоводни сметки; стоките,
предмет на доставените по издадените от ищеца процесни фактури и известия са
отразени в счетоводните регистри на ответника като разходи за спомагателни
материали и резервни части; процесните данъчни документи са отразени в
Дневниците за покупки по ЗДДС на ответното дружество, сумите по тях участват по
Справки декларации за ЗДДС за съответните данъчни периоди; ответникът е ползвал
правото на приспадане на пълен данъчен кредит по същите.
Според заключението на вещото лице,
неразплатеният остатък по процесните фактури е в общ размер на
1 433 504,64 лв. (таблица приложение 1 от заключението). По
счетоводни данни на ответника задължението на последния към ищеца към датата на
завеждане на иска - 01.10.2015 г., както
и към датата на изготвяне на заключението по счетоводни данни на ответника е
1 333 504,64 лв. (Разликата от 100 000 лв. е в резултат на това,
че в счетоводството на ответника има отбелязване,
че 100 000 лв. са преведени по изпълнително
дело на ЧСИ ***).
Съгласно посочените доказателства,
съдът намира за доказано обстоятелството, че поръчаните въз основа на сключения
между страните договор от 26.01.2011 г.
тръби и конструкции, чиято цена е предмет на настоящите искове, действително са
доставени на ответника. Продавачът е изпълнил и задължението си да предаде
стоката, заедно със сертификати за качество. Неоснователни са възраженията на
ответника, направени във връзка с представените двустранно подписани
приемо-предавателни, че същите не са подписвани от лица, имащи право да
задължават дружеството, че в тях нямало посочени единични и крайна цена, за да
могат да се съотнесат към приложените като доказателство фактури, както и че е
узнал за наличието на тези протоколи в деня на получаване на препис от исковата
молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. В тази връзка, твърдението на ответника, че е научил за
приемо-предавателните протоколи и съответно за приемането на доставените стоки
едва с получаване на исковата молба се опровергава от собствените му заявления,
съдържащи се в представената по делото кореспонденция между страните от 2015 г.
(писма на л. 291 – 306).
В подкрепа на казаното е и
представеното по делото писмо от 19.02.2015 г. от ответника до ищеца с
предложение за договаряне на разсрочено плащане на натрупаните му задължения за
24 месеца по 60 000 лв. – месечна вноска.
Не на последно място, фактът че
стоките са приети без възражения се доказва и от обстоятелството, че издадените
от ищеца фактури за плащане на цената са осчетоводени от ответника, в какъвто
смисъл е трайно установената и задължителна съдебна практика. Само по себе си, отразяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по тях - представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорена от страните, съдът намира
същата за компетентно изготвена и непротиворечаща на събраните по делото
доказателства, поради което я кредитира. Съгласно същата, е налице съвпадане на
заявена, доставена и фактурирана услуга, като единичните цени на фактурираните
стоки отговарят на договорените цени.
Договорът за търговска продажба е възмезден и
продавачът има право да получи
цената за предадената от него
стока. Поради изложеното съдът приема, че са налице всички
елементи на фактическия състав на чл. 327, ал.1 ТЗ и за ответника е възникнало задължението за заплащане на
цената по процесните фактури.
Съгласно
нормата на чл.154, ал.1
ГПК
в тежест на ответника е да докаже,
че е изпълнил точно поетото договорно задължение, като е платил на ищеца в
цялост уговорената цена.
В хода на
производството ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства в тази насока.
Съдът намира за неоснователно направеното
от него в тази връзка възражение, че е упражнил „право на задържане“ – неточно
формулирано от ответника като такова, но представляващо по правната си природа
„възражение за неизпълнен договор“ по чл. 90, ал. 1 от ЗЗД, поради липса на
декларация за сертификат за качество, липса на идентичност между доставените и
посочените в договора и анекса стоки и липса на уговорено качество на стоките. От
една страна, посочената правна възможност не може да бъде реализирана
извънсъдебно, доколкото според второто изречение на посочената разпоредба, при
уважаване на възражението, съдът осъжда ответника да изпълни заедно с ищеца.
От друга, разгледано по същество,
съдът намира това възражение за
недоказно и неоснователно.
Съдът разгледа това възражение, на
първо място – общо и на следващо място – конкретно за всеки един от твърдяните
недостатъци и специално на твърдяната „липса на качество“.
Ответното дружество е възложител и
купувач по процесния договор, като същевременно, няма спор, е изпълнител на СМР
на процесния обект.
Твърдяните „липса на декларация за
сертификат за качество“; твърдяната, но недоказана „липса на идентичност между
доставени и посочени в договора и анекса стоки“, както и „липса на уговорено
качество на същите“, освен, че не се установиха по делото, категорично се
опровергават от поведението на ответното дружество. Нито едно от посочените
твърдения, не е станало причина стоката, доставена от ищеца, да не бъде приета,
да не бъдат съставени двустранни приемо-предавателни протоколи, съставените
фактури да не бъдат редовно осчетоводени, да не бъде ползват данъчен кредит по
тях.
Нещо повече, нито едно от посочените
твърдения, не е попречило на ответното дружество да вложи закупените стоки в процесния
строеж и обект, както и да декларира пред съответните приемателни органи,
съответствие на вложеното, както с възложеното и проектираното, така и със
съответните държавни изисквания.
На последно място, извършеното
въвеждане в експлоатация на обекта, според съда, установява до оборването му
извод, че са изпълнени съответните изисквания към такава категория строителни обекти.
В частност, това се отнася до вложените в обекта процесни материали.
Съдът намира, че няма пречка в
рамките на съдебното производство да се установи некачествено изпълнение на
конкретно възложени дейности и СМР, на конкретни детайли, в частност «тръби».
Това неизпълнение може да бъде на база не само конкретната «проектна
документация» със съдържащи се в нея евентуално по-високи или специфични
изисквания, а на общите норми и стандарти в областта на строителството. Нещо
повече. Няма спор между страните, че ответното дружество извършва строителна
дейност и услуги по занятие, в качеството си на търговец/строител. Като такъв,
за него са налице изисквания, в качеството му на добър търговец и строител, да е
запознат с нормативните изисквания и технология на извършваната от тях дейност
и да ги прилагат добросъвестно по занятие. Респ. всяко установено нарушение в
тази насока, дори да не е конкретизирано и индивидуализирано в договора (освен
ако не е за по-високи изисквания и стандарт от обичайните), би довело до извод,
че е налице неизпълнение на задължението за качествено изпълнение.
Казаното означава, че в качеството си на добър търговец и
строител по занятие, ответното дружество, при „липса на
декларация за сертификат за качество“; „липса на идентичност между доставени и
посочени в договора и анекса стоки“, както и „липса на уговорено качество на
същите“, би трябвало незабавно да ги констатира, да преустанови
влагането на една или повече партиди от доставени стоки в обекта, да отправи
кредитно известие за неприетите и върнати стоки, да отправи по съответния ред
възражение и в крайна сметка да вложи други, качествени елементи в строежа,
които притежават декларация за сертификат за качество, съответстват на
посочените в договора и най-важното – отговарят на изискванията за качество с
оглед спецификата на обекта. Всичко това, ответното дружество е следвало да
извърши, ако твърденията му бяха основателни и под страх в противен случай да
не може да изпълни завишените към него изисквания в качеството му на изпълнител
на процесния обект.
В тази връзка, съдът ще посочи и следното: договорът за строителство е свързан с поемане на задължение да се
изработи нещо срещу заплащане на определено възнаграждение, т.е. той е подвид на договора за
изработка. От друга страна, предвид значимостта на обществените отношения,
които се засягат и регулират с този договор, е налице допълнителна уредба в ЗУТ, както и в
подзаконови нормативни актове. Същата детайлно регулира отделните етапи в хода
на строителството, актовете, които се съставят при започването и завършването
им; актовете, които се съставят за констатирани некачествени работи,
установяването и извършването на скрити работи и т.н., т.е. освен съдържанието на договора, следва да се отчита
спецификата на договора за строителство като подвид на договора за изработка.
Както при възникване на посоченото правоотношение, така и в неговото развитие,
така и в крайна сметка при приключването му, законодателят е предвидил специална
писмена форма на етапните и окончателните актове. Тяхното наличие, на първо
място, установява изпълнение на специалните изисквания в ЗУТ и всички
подзаконови актове (Наредби) относно проектирането и строителството като сложен
технологичен процес. (Конкретно - Наредба
№ 3 от 31.07.2003 г. „За съставяне на актове и протоколи по време на
строителството”, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството) От друга страна, наличието на същите установява и изпълнение
на задълженията на строителя на база посочените нормативни актове. Дали същият,
в качеството си на изпълнител, е поел и други по-големи задължения по договора,
е въпрос на конкретната договореност.
Наличието на
посочените писмени актове води в крайна сметка и до възникване на друг вид
отговорност за изпълнителя – гаранционната. Така, при липса на възражения от
възложителя в хода на строителството като забележки във всеки един от етапите
му, при липса на възражения в акт образец 15, както и не на последно място –
при липса на забележки за несъответствия, възражения или предписания за
отстраняването им от страна на независимия строителен надзор, констатираните
след приемане на обекта или приключване на строителството недостатъци или
дефекти, са предмет на друг вид отговорност - гаранционната. А тя възниква, се
упражнява и се реализира при различни предпоставки. Респективно –
неизпълнението й се санкционира на различно основание.
Посоченото
се излага от съда предвид качеството на ответното дружество на „Изпълнител на
СМР“, в каквото качество е поръчал на ищеца, получил и положил изработените и
доставени от него тръби и конструкции за изпълнение на водостоци за проект
А-1 „Марица” Оризово – Капитан Андреево, Лот 1 „Оризово – Димитровград” от км. 5+000 до км. 36+400. В това си качество,
ответникът е закупил и вложил процесните тръби в така посочения обект, с което
е изпълнил задълженията си като „Изпълнител“ на СМР. Няма нито едно
доказателство, в рамките на настоящото производство, за ангажиране
отговорността на ответното дружество като изпълнител на СМР, в частност за
вложените от него тръби и конструкции или некачественото им изпълнение от
Възложителя на процесния проект. Напротив, безспорно между страните е, че
обектът е въведен в експлоатация и отговоря на всички завишени към него
изисквания. Изводът е, че посоченото се отнася и до вложените, закупени от
ищеца материали.
Неоснователно
е възражението на ответника, че вземанията на ищеца за цената на доставените стоки,
обективирани в приемо-предавателни протоколи №№ 890/08.01.2012 г.;
891/09.01.2012 г.; 894/10.01.2012 г.; 896/11.01.2012 г.; 899/14.01.2012 г.;
903/22.01.2012 г.; 909/01.02.2012 г.; 911/04.02.2012 г.; 915/05.02.2012 г.;
918/06.02.2012 г.; 920/07.02.2012 г.; 921/07.02.2012 г.; 923/08.02.2012 г.;
928/14.02.2012 г. са погасени
по давност, основано на тезата, че се касае за периодични плащания, за които следва да се приложи
кратката погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД.
Видно от неоспорените факти по
делото, изясняващи механизма, по който е ставало заявяването и доставянето на
тръби и конструкции между страните, не може да се говори за периодични
плащания. Понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
отнася за изключение и тя не следва да се тълкува разширително. Тя трябва да
се прилага само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и
лихвите (в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на
ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК). Доколкото
в настоящия случай, дължимите от ответника плащания не притежават посочената по-горе съвкупност от отличителни белези,
то по отношение на вземането за цената
на продадените тръби и конструкции, приложима е предвидената в чл. 110 ЗЗД петгодишна давност, която към датата на иницииране
на заповедното производство, респ. към датата на завеждане на исковата молба не
е била изтекла.
Относно конкретните правопогасяващи
възражения на ответника - тук, освен изложеното подробно по-горе, следва да се
има предвид и следното:
На първо място се прави възражение
за прихващане на вземането на ищеца за цената на доставените стоки със сумата
от 377 665,70 лв. , представляваща договорна неустойка в размер на 30 % от
стойността на всички доставени на дружеството стоки в размер на
1 258 885,68 лв., която неустойка ответникът намира, че му се дължи
поради некачествено изпълнение от страна на ищеца. Съгласно § 4, т. 4 от
договора в случай на некачествено производствено изпълнение на стоката
продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 30 % от стойността на всяка
поръчка. Твърдението на ответника за некачествено изпълнение от страна на ищеца
се заключава в това, че доставените му тръби са с дебелина на ламарината
по-малка от поръчаната.
Съгласно чл. 194 ЗЗД задължение на
купувача е да прегледа стоката и ако същата не отговаря на изискванията, да
уведоми незабавно продавача, ако иска да запази правата си на купувач на стока
с недостатъци (чл. 195 ЗЗД). За явни недостатъци, както и за липса на
необходимите документи по ЗУТ, ответникът е следвало да направи възражение при
приемането им. При неуведомяване се предполага, че купувачът е одобрил стоката
като съответстваща на изискванията, освен ако недостатъците са били скрити. В
настоящия казус твърдяното несъответствие на доставената стока с поръчаната по
отношение дебелината на ламарината е явен недостатък, доколкото при приемане на
стоката, дебелината е можела да бъде измерена и установена при полагане на дължимата
грижа от страна на ответника, в качеството му на търговец- професионалист.
В случай, че се приеме, че към
момента на получаването на тръбите и конструкциите, купувачът – ответник,
въпреки че е търговец и съответно специалист в областта си, не е можел да
установи несъответствието между поръчаното и доставеното, т.е. че става въпрос за скрити недостатъци, то отново е
налице задължението за незабавно уведомяване на продавача, което обаче следва
да се осъществи в определените от закона или от договорените от страните
срокове.
В този смисъл ищецът е направил
възражение за изтекла погасителна давност за реализиране на правата на
ответника по чл. 197 ГПК, като тези срокове действително са изтекли. В
изречение трето от ал. 1 на същата законова разпоредба е предвидена възможност
страните да променят тези срокове. И действително, в договора е бил уговорен 10
– годишен гаранционен срок от страна на продавача за недостатъци на доставените
от него стоки.
Въпреки казаното, възражението на
ответника отново следва да се счете за неоснователно по две причини. Първата е,
че тежестта да проведе пълно главно доказване на наличието на скрити
недостатъци лежи върху ответника. За тази цел, същият е инициирал производство
по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 207 и сл. Образувано е било
ч.гр.д.№ 378/2015 г. на Чирпански районен съд, в хода на което са били
изслушани и приети първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи,
според заключението по които тръбите и скобите, предмет на изследване не
отговарят на конкретните и специфични качествени показатели в посочената
поръчка, както и на уговорените в Договора параметри. Има отклонение в
дебелината, а именно доставените тръби и скоби са с намалена дебелина на
ламарината на конкретната спецификация в поръчката. Факт е обаче, че и двете експертизи са
изготвени от лице, което не притежава
необходими специални знания. Както самият експерт е потвърдил в съдебно
заседание, той няма компетентност да извърши необходимите за експертизата
измервания и няма специални знания в пътното строителство и металните
конструкции, а специалността му е ВиК. Експертът е заявил, че заключението му е
направено не въз основа на собствени измервания и/или изчисления, а единствено
във основа на резултатите от измерванията, записани в протоколи на
специализирана лаборатория, които измервания не са събрани по реда на ГПК и се
отнасят само до някои от процесните стоки, а не до всички. Още повече вещото
лице е заявило, че констатираните неблагоприятни изменение на конструкциите е
възможно да се дължат и на неспазена технология при вграждането и монтажа на
стоките. Не може да се изведе категорично заключение, че доставената стока не
отговаря на поръчаната по отношение дебелината на ламарината и от показанията
на разпитания по делото свидетел Г.П.П., който е извършил извънсъдебно по молба
на ответника, замервания на част от тръбите.
Втората причина е че, гаранционната
отговорност на продавача е поставена под условието, че бъде спазван
технологичния режим по време на монтажа и вграждането на тръбите. Доказване
на изпълнението на това условие отново
лежи върху купувача – ответник, като посоченото обстоятелство не само не се
потвърждава от събраните доказателства, но и сериозно се разколебава както от
коментираните в предходния абзац показания на вещото лице – техник, така и от
представените от страните писмени доказателства. Така, видно от Писмо изх. №
294/19.11.2014 г. и Писмо изх. № 295/04.12.2014 г., ищецът е уведомил ответника,
че е констатирано сериозно неспазване на изискваната технология при монтажа и
вграждането на доставените стоманени тръби и конструкции за водостоци.
С оглед изложеното, съдът намира
възражението на ответника за прихващане на дължимата от него цена за получените
стоки с твърдяната като дължима от страна на ищеца неустойка за некачествено
изпълнение, за неоснователно.
Със същите мотиви за недоказаност
наличието на недостатъци, вкл. и скрити, съдът преценя като неоснователно и
направено от ответника възражение за отбив от цената поради некачествено
изпълнение.
Неоснователно е и възражението за
прихващане с договорна неустойка за забавено изпълнение от страна на продавача
за доставка на уговорените количества тръби по поръчки с № 5а/РР/BG/26.09.2012 г., № 11/РР/BG/13.08.2012 г., № 12/РР/BG/23.08.2012 г., № 14/РР/BG/25.09.2012 г., № 15/РР/BG/26.09.2012 г., № 17/РР/BG/03.10.2012 г., № 22/РР/BG/29.10.2012 г.
В чл. 6 от § 2 от договора страните
са уговорили, че продавачът се задължава да предостави на купувача стоките по
всяка заявка на своята работна площадка, находяща се в гр. Ямбол, ул. Ямболен
35, в срок до 10 дни от датата на получаване на заявката. Със сключения в
последствие анекс, във връзка с ревизирана технологично строителна програма и
график за изпълнение на договорените резултати за проекта, страните са променили
сроковете за доставки и са разсрочили плащането на вече осъществени доставки
като са поставени крайни срокове за това. На първо място от текста на сключения
анекс става ясно, че купувачът вече е бил в забава за плащането на доставените
му стоки (този факт се потвърждава и от
изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза, като видно от таблица
Приложение № 1 е налице неосъществено плащане от страна на ответника още на
втората издадена му фактура от 30.05.2012 г., а общият размер на натрупаните му
задължения към продавача, за периода преди подписване на анекса е в размер на
1 045 960,08 лв. ). На второ място, дори и да се приеме, че е била налице
виновна забава и от страна на ищеца за доставяне на поръчаните стоки (каквото
обстоятелство се опровергава от събраните доказателства по делото- Нотариална
покана, връчена на ответника на 09.10.2013 г., чрез нотариус ** – л.565 от
делото, писмо № 188 от 13.03.2013 г. на л. 564)) , то с подписването на анекса,
ответникът е приел такава забава като се е съгласил с поставените крайни
срокове за доставка. Предвид казаното и безспорно установеният факт, че
ответникът е неизправна страна по договора, същия не може да претендира
неустойка на основание забава на съконтрагента му.
Съобразно изложените мотиви,
исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 и предвид
изрично направеното искане, на ищеца следва да се присъдят и направените в
настоящото производство разноски в общ размер на 103 284,12 лв., от които
52 572,12 лв. – платена държавна такса, 50 000 лв. – платен
адвокатски хонорар, 200 лв. – внесен хонорар за вещо лице и 40 лв. – държавна
такса за призоваване на свидетел, както и направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 5169/2015 г. на ПРС разноски в размер на 2000 лв. –
държавна такса и 2640 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение
за исковото производство, предвид високия размер на защитавания интерес,
сложността и обема на работа по делото.
Воден от така изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл. 422 от ГПК, че „Пътища Пловдив” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ 76 дължи на „Виакон България” ЕООД, ЕИК
20146613, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Възраждане“,
бул. „Иван Евстатиев Гешов“ № 2Е, Сграда 3, офис 206А сумата 100 000 лв., като част от общо
1 364 302.87 лв. с ДДС, представляващи незаплатена част от цената на
заявените от Купувача и доставени от продавача, тръби и конструкции за
изпълнение на водостоци за проект А-1 „Марица” Оризово – Капитан Андреево, Лот
1 „Оризово – Димитровград” от км.5+000 до км. 36+400 по Договор за продажба от
26.01.2011 г. и Анекс №1 от 05.12.2012 г., за която сума е
издадена Заповед № 2798 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 05.05.2015 г. по ч.гр.д. № 5169/2015 г. на ПРС,
ведно със законната лихва върху сумата
от 100 000 лева, считано от 30.04.2015 г. - дата на предявяване на
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА „Пътища Пловдив” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ 76 да
заплати на „Виакон България” ЕООД, ЕИК
20146613, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Възраждане“,
бул. „Иван Евстатиев Гешов“ № 2Е, Сграда 3, офис 206А сумата от 1 264 302,87 лв.,
представляваща останалата част от неплатена
главница по Договор за продажба от
26.01.2011 г. и Анекс № 1 от 05.12.2012 г. в общ размер от
1 364 302.87 лв. с ДДС, която обща сума представлява незаплатена част
от цената на всички заявени от Купувача и доставени от продавача тръби и
конструкции за изпълнение на водостоци за проект А-1 „Марица” Оризово – Капитан
Андреево, Лот 1 „Оризово – Димитровград” от км. 5+000 до км. 36+400, ведно със законната лихва върху сумата от 1 264 302,87 лева,
считано от 12.11.2015 г., дата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата 103 284,12 лв. - разноски в настоящото
производство, както и направените в заповедното производство по ч.гр.д. №
5169/2015 г. на ПРС разноски в размер на 2000 лв. – държавна такса и 2640 лв. –
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: