Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.06.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

08.06.2023

Година

2023

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мeлиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

100

по описа за

2023

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от „Леском“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***- ***, действащо чрез пълномощника адв. М.Ч., против Решение № 2153-08-56/13.02.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали.

Счита оспореното решение за незаконосъобразно като постановено в противоречие с доказателствата по административната преписка.

Оспорва изцяло изводите на административния орган, излагайки подробни съображения, че между „Леском“ ЕООД, ЕИК *** и пострадалото лице И.Б. не са съществували трудови правоотношение към датата на злополуката. 

Счита, че административният орган не е изследвал въпроса, дали пострадалото лице е било на работа, дали е полагало труд в интерес на „Леском“ ЕООД, както и дали му е била възлагана някаква задача, при или по повод правоотношение между И. и „Леском“ ЕООД. Неправилно длъжностното лице било посочило в мотивите на обжалваното разпореждане, че И.Б. се е намирал на „обичайното си работно място“. В тази връзка моли да се вземе предвид обстоятелството, че И.Б. не е работил в ,Леском“ ЕООД към датата на злополуката, поради което нямал сключен трудов договор, сключена застраховка, както и не фигурирал в списъка на работниците на дружеството. В денят на злополуката на представляващия дружеството не му бил известен факта, че пострадалото лице се е намирало в обект стопанисван от „Леском“ ЕООД. Обекта, в който е настъпила злополуката на 18.02.2022 г. е бил затворен и в него е нямало работници, поради авария във водопровод. С оглед това, посещението И.М. в обекта било изцяло по негова лична инициатива и без знанието на други лица.

Сочи, че всяка друга злополука, извън хипотезата на чл. 55 от КСО, какъвто бил и настоящият случай не следвало, а и не можело да бъде квалифицирана като трудова. При извършеното разследване и установяване не били взети предвид и обясненията на самия пострадал, според които било установено по безспорен начин, че същият не е работил в дружеството, не му била била възлагана задача, не бил извършвал дейност в интерес на предприятието, както и че се е намирал в обекта изцяло по своя собствена инициатива, въпреки че е знаел че обекта не работи.

Сочи, че в изпълнение на задълженията си по закон, длъжностното лице е следвало да изследва подробно въпроса бил ли е на работа И.Б., респ. извършвал ли е трудова дейност в интерес на предприятието. Видно от обясненията на пострадалото лице, същото не е било на работа в „Леском“ ЕООД, в денят на злополуката не му е била възлагана задача, поради което бил налице обоснован извод, че няма как същият да е пострадал при и по повод извършвана работа. Административния орган в изпълнение на задълженията си по закон не бил преценил, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО не е провело пълно и всестранно разследване и е следвало да върне преписката със задължителни указания за доразследване, вместо неправилно да потвърждава разпореждането с което злополуката е призната за трудова, респ. неправилно да отхвърля жалбата против акта па длъжностното лице по чл. 60 от КСО.

Счита, че станалата злополука на 18.02.2022 г. не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като не били налице всички кумулативно предвидени предпоставки визирани в чл. 55 от КСО, при наличието на които злополуката да бъде призната за трудова. Налице било увреждане на здравето, настъпило внезапно, но липсвала функционална връзка между увредата и извършваната работа и законовото изискване, тази работа да е извършвана в интерес на предприятието.

 Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-56/13.02.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на управителя на „Леском“ ЕООД *** против Разпореждане № 5104-08-35/13.12.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание се представлява от адв. Ч., която изцяло поддържа жалбата. Излага съображения, че административният орган не е извършил пълно и всестранно разследване относно наличието на кумулативно предвидените предпоставки на чл. 55 от КСО. Счита, че кумулативно предвидените предпоставки не са налице, тъй като от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се установило, че лицето Б. не е бил в трудови правоотношения с „Леском“ ЕООД – ***, както и същия ден не е извършвал дейности по поръчка и в интерес на дружеството, за който административният орган твърди, че е работодател. Намира за безспорно, че цехът, в който е настъпила злополуката, същия ден не е работил и в него не е имало работници, поради което можело да се направи основателен извод, че пострадалото лице не е работило и не е извършвало дейности в интерес на предприятието, както и по негово поръчение.  Претендира разноски.

Ответникът по жалбата лично и чрез юрконсулт Б., оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна.

Представя писмена защита, в която са развити подборни съображения за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение.

Заинтересованата страна И.М.Б. твърди, че преди злополуката се срещнал с К. и заявил, че иска да работи, но не се уговорили, кога точно. В деня на злополуката бил на работа. В хода на устните състезания заявява, че била налице злополука, за която предоставя преценката на съда.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между „Леском“ ЕООД, с ЕИК *** *** и И.М.Б. *** е бил сключен Трудов договор № **/*** г./ л. 46 от а.д. № 181/2022 г./, съгласно който И.Б. е приел да изпълнява в дружеството длъжността „***“ при работно време от 8 часа и месечно трудово възнаграждение в размер на *** лв. Правоотношенията по трудовия договор са били прекратени със Заповед № 9/09.08.2021 г., считано от 09.08.2021 г. по взаимно съгласие на страните/л. 61 от а.д. № 181/2022 г./;

На 18.02.2022 г. служители на Дирекция Инспекция по труда“ гр. Кърджали са извършили проверка в цех за производство на пелети, находящ се в ***, ***, ул.„***”, ***, стопанисван от жалбоподателя „Леском” ЕООД, по повод настъпила на същата дата, около 11:30 часа, злополука в цеха, с пострадал И.М.Б.. Проверката е продължила по документи до 18.03.2022 г. Контролните органи са приели, че на Б. е извършвал трудова дейност, характерна за длъжността „***“ в полза и за сметка на „Леском” ЕООД, при което работейки с дървообработващите машини в цеха е настъпила злополука, ***. Съставен е бил Протокол за извършена проверка № ПР2205780/18.03.2022 г./л. 131 и сл. от делото/. На дружеството са били издадени 4 бр. АУАН за нарушение на КТ, ЗЗБУТ и относимите подзаконови нормативни актове/л. 134 и сл. от делото/;  

С Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 21.03.2022 г., издадено от главен инспектор при ДИТ – Кърджали/л. 129 от делото/, на основание чл. 405а от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между И.М.Б.,*** – *** в „Леском“ ЕООД в „Цех ***“ *** и „ЛЕСКОМ“ ЕООД, с ЕИК *** ***, в качеството на работодател, считано от 18.02.2022 г. Постановлението за обявяване на съществуването на трудово правоотношение е връчено на датата 21.03.2022 г.

Дружеството е обжалвало постановлението като с Определение № 65/19.05.2022 г., постановено по а.д. № 181/2022 г. по описа на Административен съд –Кърджали/прието в цялост като доказателство по настоящето дело/,жалбата е оставена без разглеждане. Определението е оставено в сила с Определение № 8101/27.09.2022 г. по а.д. № 7946/2022 г. на ВАС;

 Във връзка с настъпилата злополука в РУ – Ардино е било образувано ДП № **/*** г./видно от писмо с УРИ 238000-1335 от 26.05.2022 г. – л. 57/ за това, че на 18.02.2022 г. в ***, в дървообработващ цех, находящ се на ул.„***“ – ***, собственост на „Леском“ ЕООД ***, с ЕИК ***, поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност – механично обработване на дървесина, е била причинена тежка телесна повреда на И.М.Б.,***, изразяваща *** – престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 128, ал. 2 във вр. с ал. 1от НК;

Със Заповед № 1015-08-62/20.04.2022 г./л. 40/, издадена от директора на ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е възложено извършването на разследване на трудова злополука, станала на 18.02.2022 г. с И.М.Б., на длъжност „***“ в „Леском“ ЕООД ***. С заповедта са определени членовете на комисията, която да извърши разследването на злополуката. Срокът за разследването е удължаван със заповеди от 20.05.2022 г. и 24.06.2022 г. Със Заповед № 5106-08-4/27.07.2022 г. производството по издавена на разпореждане или непризнаване на трудова злополука е спряно до приключване на съдебното производство, образувано по жалбата на дружеството срещу постановлението за обявяване съществуването на трудовото правоотношение.

Резултатите от разследването са материализирани в Протокол № 5103-08-4/14.11.2022 г., видно от който комисията е констатирала, че злополуката е настъпила в  „Цех ***“ ***, стопанисван от „ЛЕСКОМ“ ЕООД, с ЕИК *** ***, в 11.30 ч. на 18.02.2022 г. От фактическа страна е отразено, че в деня на инцидента И.Б. се е намирал на обичайното си работно място – цех за производство за пелети. След прекъсване на работата на машината за трици, пострадалият изчиства залепналите трици и пуска наново машината, без да затваря капака на бункера. При опит за затваряне на капака, пострадалият залита и пада вътре в бункера, ***

*****

*****.

Посочено е, че за тези обстоятелства са взети предвид всички налични данни, съдържащи се в постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, медицинската документация от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, писмените обяснения на И.М.Б., съдържанието на кореспонденцията с управителя на „Леском“ ЕООД, данните от протеклото обжалване пред Административен съд – Кърджали и ВАС. В протокола са посочени и допуснати нарушения на нормативните актове от страна на работодателя и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Прието е, че злополуката, станала с И.М.Б., има характер на трудова;

Със Задължителни предписания № ЗД-1-08-01238666/17.11.2022 г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ – Кърджали, на „Леском“ ООД са дадени предписания да представи декларация за трудова злополука за пострадалото лице – И.М.Б., съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от НУРРОТЗ;  

С Разпореждане № 5104-08-35/13.12.2022 г./л. 23/,  издадено от длъжностно лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали, злополуката, станала с И.М.Б., с ЕГН ********** на 18.02.2022 г., е приета за трудова. Разпореждането е връчено на Б. и „Леском“ ЕООД на 29.12.2022 г. Дружеството е обжалвало същото в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „г“ от КЗ.

С Решение № 2153-08-56/13.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л. 1 – л. 13/, е отхвърлена жалбата на Я. Г. Ч. –управител на „Леском“ ЕООД, срещу Разпореждане № 5104-08-35/13.12.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Кърджали.

В акта са изложени доводи, че с писмо вх. № 9101-08-261 от 25.03.2022 г., издадено от ДИТ – Кърджали, ТП на НОИ - Кърджали с уведомено за извършена проверка в ,Леском“ ЕООД но повод настъпила злополука по време на работа с лицето И.М.Б.. При проверката било установено, че на 18.02.2022 г. И.Б. е осъществявал трудова дейност за сметка и в полза на „Леском" ЕООД без сключен писмен трудов договор, за което на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда е било издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между .Леском“ ЕООД - работодател и И.М.Б..

Посочено е, че определената в ТП на НОИ – Кърджали на основание чл. 58,  aл. 1 oт КСО комисия, е  извършила разследване на злополуката с И.М.Б. – „***“ към „Леском“ ЕООД. Съгласно изготвения протокол, Б. е пострадал от злополуката, довела до неговата инвалидност. Отразено е, че основната диагноза на  лицето (*** - ***), е възможно само в резултат на механично въздействие. След извършения анализ на причините за възникване на злополуката, е прието, че злополуката е станала във връзка или по повод на извършваната работа, в интерес на предприятието.  

Обсъдени са твърденията на управителя на „Леском“ ЕООД, въведени в жалбата до административния орган, че лицето не е работило в дружеството, които са приети за неоснователни. В тази връзка са изложени мотиви, че с постановление по чл. 405, ал. 1 от КТ е било обявено съществуването на трудово правоотношение между И.Б. и „Леском“ ЕООД, което постановление е било обжалвано, но с влязъл в сила съдебен акт жалбата е била оставена без разглеждане.

В оспорения акт са изложени доводи, че правилно, в съответствие с наличните доказателства и релевантната нормативна уредба с обжалваното Разпореждане № 5104-08-35/13.12.2022 г.,  издадено от длъжностно лице по чл. 60 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали, злополуката, станала с И.М.Б., с ЕГН ********** на 18.02.2022 г., е приета за трудова.

По изложените мотиви административният орган е отхвърлил жалбата на управителя на „Леском“ ЕООД.     

По делото са разпитани в качеството си на свидетели С.Р.К. и Р.Р.Х. – *** в „Леском“ ЕООД.

В показанията си св. К. заявява, че към момента на възникване на злополуката е бил *** на „Леском“ ЕООД. Сочи, че на 28.02.2022 г. сутринта предприятието не работело, тъй като имало авария. Групата, която добивала дървен материал била в гората. Същият ден имали проверка от горски служители и трябвало да се експедира дървесина. Около 10,00 часа получил обаждане от З. Ф., който работел като ***, при което му съобщил, че в техния цех е възникнал инцидент. Със служебната кола веднага го закарали до цеха и там му казали, че И.М.Б. е пострадал. Познавал Б. от работата му преди години в дружеството, като след 2021 г. същият не работел в дружеството. Твърди, че били водели разговори с лицето да работи при тях, тъй като били много доволни, но същия ден не работел за тях и нямал представа, защо е бил в цеха.

На зададените му въпроси св. Х. сочи, че познавал Б., тъй работили дълги години заедно. И. 5-6 години, преди да се пенсионира, работел в „Леском“ ЕООД – ***, но след това не работел в дружеството. И. се пенсионирал преди 1-2 години. В деня на злополуката цехът не работел, като за инцидента разбрал от телефонното обаждане до К., с когото в този момент били в гората. Заявява, че не бил виждал И.Б. в деня на злополуката, както и предния ден. 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му, поради което по отношение на него не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Съдът намира, че в конкретния случай не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл, със Заповед № 5106-08-4/27.07.2022 г., издадена от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали, производството по издавена на разпореждане или непризнаване на трудова злополука е спряно до приключване на съдебното производство, образувано по жалбата на дружеството срещу постановлението за обявяване съществуването на трудовото правоотношение. Безспорно е, че заповедта не е връчвана на пострадалото лице и дружеството, както и че липсва нарочна заповед, с която производството да е възобновено, но според съда този пропуск не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обоснове отмяна на оспорения акт. Производството по разследването на злополуката е образувано служебно, след постъпил сигнал от ДИТ – Кърджали и представено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение на основание чл. 405, ал. 1 от КТ. Предвид това липсата на уведомяване на юридическото лице/„Леском“ ЕООД/ за спиране на производството и съответно за издаване на заповед за възобновяване на производството, по никакъв начин не води до ограничаване на правата му в административното производство.

При издаването на оспореното решение директорът на ТП на НОИ – Кърджали е обсъдил наличните доказателства, в това число и представените в производството по разследване на злополуката, в съответствие със задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, като е изложил подробни мотиви, с които е обосновавал решението си. С оглед това съдът намира, че в случая не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон, за което съображенията на съда са следните:

Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

По силата на ал. 2 на горната разпоредба, трудова е злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до: основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер; мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден; мястото за получаване на възнаграждение.

Квалифицирането на настъпила злополука като трудова, предполага кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав: 1. увреждане на здравето, което се състои в накърняване на телесната цялост или функциите на човешкия организъм, което е настъпило внезапно; 2. резултатът от увреждането да води до неработоспособност или смърт; 3. причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат и 4. наличието на функционална връзка с извършваната работа, като връзката може да се прояви, когато увреждането настъпва през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при работа, извършена в интерес на предприятието.

На първо място следва да се отбележи, че в конкретния случай фактът, че между „Леском“ ЕООД *** и И.М.Б. е било налице трудово правоотношение на 18.02.2022 г., е решен с влязло в сила Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 21.03.2022 г., издадено от главен инспектор при ДИТ – Кърджали, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между И.М.Б.,*** – *** в „Леском“ ЕООД в „Цех ***“ *** и „Леском“ ЕООД, с ЕИК *** ***, в качеството на работодател, считано от 18.02.2022 г. влязло в сила, без да е било оспорено по реда и при условията на чл. 405а, ал. 7 КТ. Постановлението е било обжалвано от дружеството пред Административен съд – Кърджали, който с Определение № 65/19.05.2022 г., постановено по а.д. № 181/2022 г., е оставил жалбата без разглеждане като просрочена. Определението е оставено в сила с Определение № 8101/27.09.2022 г. по а.д. № 7946/2022 г. на ВАС.

Постановлението е стабилен административен акт, с който се признава съществуването на едно правно отношение (трудово по своя характер) между работодател и работник. То е задължително в отношенията между страните по правоотношението. В настоящия случай постановлението е влязло в законна сила, което осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, какъвто несъмнено се явява то.

Влезлият в сила административен акт, гарантира на адресата си окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него материалноправен въпрос, по начина, по който е установен в акта. С други думи този въпрос не може да бъде пререшаван, респ. преразглеждан в каквото и да било друго съдебно или административно производството,след като веднъж вече е разрешен със стабилен административен акт.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обстоятелството, дали между „Леском“ ЕООД *** и И.М.Б. е било налице трудово правоотношение на 18.02.2022 г., е установен с влязлото в сила постановление за обявяване съществуването на трудови правоотношения между страните/цитирано по-горе/, поради което изложените от пълномощника на дружеството в хода на съдебното производство твърдения в обратната насока са неоснователни.

Следва да се отбележи, че постановлението за обявяване на съществуване на трудово правоотношение, както и задължителните предписания за сключване на трудов договор, разпростират своите правни последици не само по отношение на работодателя, но и по отношение на работника. В този смисъл са без значение намиращите се в административната преписка два броя обяснения, дадени от И.Б., в които се съдържат противоречиви изявления относно това, дали на посочената дата е работил в полза на дружеството със знанието на неговия представител. Очевидно е, че лицето изпитва притеснения да даде крайни, недвусмислени, конкретно квалифициращи данни за наличието уговорка между него и представител на дружеството за започване на работа. Същественото в тази връзка е, че както в хода на производството пред органите на ДИТ, така и в хода на съдебното следствие, И.М. използва израза „работа“, когато описва действията си на 18.02.2022 г. в цех за пелети към „Леском“ ЕООД, находящ се в ***.

От доказателствата по делото се установява, че на 18.02.2022 г. И.М.Б. е извършвал трудова дейност в „Цех ***“ ***, стопанисван от „ЛЕСКОМ“ ЕООД, с ЕИК *** ***. След прекъсване на работата на машината за трици, пострадалият изчиства залепналите трици и пуска наново машината, без да затваря капака на бункера. При опит за затваряне на капака, пострадалият залита и пада вътре в бункера, ***. Веднага след това И.М.Б. е бил транспортиран в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД ***,  където е приет по спешност с диагноза „*** ***.

*****

*****.

Следоперативният период е протекъл гладко. Пациента е изписан на 04.03.2022 г. в добро общо състояние ***.

*****

*****.

По делото е безспорно, че всички травматични увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 18.02.2022 г., при който е пострадал И.М.Б..

Според настоящият съдебен състав, цялостният анализ на релевантните по делото доказателства, обосновава извода, че на 18.02.2022 г. И.М.Б. е извършвал трудова дейност в полза и интерес на работодателя си „Леском“ ЕООД ***, с ЕИК ***, в съответствие с характерните за изпълнения на длъжността си действия, при осъществяването на които е получил гореописаните травматични  увреждания, ***.

Следва да се отбележи, че показанията на свидетелите К. и Х. не водят до обратния извод. Съдът намира, че свидетелите се явяват заинтересовани от изхода на делото, предвид обстоятелството, че първият е бил упълномощен представител на „Леском“ ЕООД към датата на инцидента и очевидно е осъществявал дейност по сключване на трудовите правоотношения с дружеството и е отговарял за изпълнението на законовите изисквания при тяхното осъществяване, а вторият е в трудови правоотношения с дружеството и понастоящем. Предвид това показанията им, преценени от съда по реда на чл. 172 от ГПК, се възприемат от настоящия състав като дадени при липса на безпристрастност и обективност, поради което не следва да бъдат кредитирани.

Отделно от горното, показанията им в голямата си част се явяват нелогични и изпълнени с вътрешни противоречия. В този смисъл крайно нелогично звучи изложеното от свидетелите, че в цеха на дружеството, в който се намират значителни като стойност машини, чиято експлоатация е свързана със специфична дейност и опасност от нараняване, имало врати, който не се заключвали. На следващо място сочат, че имало отговорници, които заключвали и отключвали. На зададените им въпроси дават кратки отговори, като на тези свързани с присъствието на Б. в обекта отговарят, че било неясно как се е озовал там. Налице са и съществени противоречия между показанията на св.К., дадени в съдебно заседание и предоставените обяснения/л. 38 от а.д. № 181/2022 г./, в които свидетелят сочи, че на 17.02.2022 г. водил разговор с Б., който дошъл в цеха след негово обаждане за това дали ще се наеме да изсуши дървените трици, както и сочи, че на 18.02.2022 г. И. отново посетил цеха. В съдебно заседание свидетелят отрича с кратки изрази контакти и срещи на посочените дати с И.Б., като дори твърди, че злополуката е била на 28.02.2022 г., което очевидно не отговаря на действителността. 

С оглед горното съдът намира, че обясненията на свидетелите са недостоверни, поради което не следва да се кредитират при решаването на спора.

По изложените съображения настоящият състав приема, че в случая са налице всички юридически факти от фактическия състав на легалната дефиниция на това понятие трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Касае се за настъпило внезапно травматично увреждане на здравето на И.М.Б., който попада в категорията на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Злополуката е станала при извършване на работа в полза и интерес на работодателя и вследствие на нея е причинена трайна телесна повреда на лицето, като е налице и функционална връзка между злополуката и постигане на целите на изпълнението на трудовите функции на пострадалия. На 18.02.2022 г. при получаване на травматичното увреждане И.Б. е изпълнявал трудова дейност в обект на дружеството, в който обичайно е престирал труд. Това обосновава извода, че към момента на злополуката Б. е изпълнявал трудови функции в интерес на дружеството, т.е. налице е функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и увреждането-загуба на горен крайник, като следствие на извършваната работа. Предвид това са налице материалноправните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО, както правилно е приел и административният орган при постановяването на оспореното решение.

Предвид горното съдът намира, че процесното Решение № 2153-08-104/13.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отменено Разпореждане № 5104-08-13/05.10.2017 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Кърджали, се явява законосъобразно, респ. постановено при липса на отменителните основания по чл. 146 от АПК, като депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Леском“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***- ***, действащо чрез пълномощника адв. М.Ч., против Решение № 2153-08-56/13.02.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена жалбата на Я. Г. Ч. –управител на „Леском“ ЕООД, срещу Разпореждане № 5104-08-35/13.12.2022 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Кърджали .

ОСЪЖДА Леском“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез Административен съд – Кърджали, в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                              Председател: