О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 2076 06.10.2022 год. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, IІ състав, в закрито съдебно заседание на шести октомври през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА Д.
като
разгледа докладваното от съдия Г.Д. административно дело № 381 по описа за 2022
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, вр. §2, от ДР на ДОПК.
Образувано
е по молба, подадена от главен юрисконсулт в ТД на НАП – Пловдив, ИРМ – Стара
Загора - Т. Т. – Л., в качеството й на процесуален представител на
Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, с която е
направено искане за изменение на постановеното по делото Решение № 344 от 08.08.2022г.
в частта за разноските, като бъде намален размера на присъденото адвокатско
възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, че делото е без определен
материален интерес, доколкото предмет на спора е законосъобразност на действия
на публичен изпълнител, без обаче да се извършва преценка на стойностното
изражение на претендираната сума /публичен дълг. В тази връзка обосновава, че
адвокатското възнаграждение за оказаната на жалбоподателя по делото адвокатска
защита, следва да бъде определено по реда на чл.8, ал.3 или чл.10, т.5 от
Наредба № 1от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответната
страна изразява становище за
неоснователност на направеното искане.
Искането
за изменение на съдебното решение в частта за разноските е направено в законово
установения срок по чл.248, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и като такова е
процесуално допустимо.
Условията за възникване, съществуване и
надлежно упражняване на процесуалното право да се иска изменение на съдебния
акт в частта за разноските, като една от хипотезите за преразглеждане на
въпроса за разпределението на отговорността за разноски, са регламентирани в
разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената норма, в срока за
обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл при
постановяване на решението респ. на определението по въпроса за разпределението
на отговорността за направените в хода на съдебния процес разноски. При втората
хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице произнасяне на съда по дължимостта на
претендираните разноски, като се иска промяна на вече постановения съдебен акт
в частта за разноските поради грешка – фактическа или в правните изводи на
съда.
В случая направеното от процесуалния
представител на Националната агенция за приходите искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, се основава на втората
хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК.
Разгледано по същество искането се явява
основателно, по следните съображения:
С постановеното по делото Решене № 344
от 08.08.2022г. е отменено по жалба на Г.П.П. Решение № 196/ 20.05.2022г. на Директора на
ТД на НАП – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение № С210024-029-0003222/ 04.02.2021г., издадено от Ж. м. на длъжност
публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, офис Стара Загора, като е осъдена Национална агенция за
приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52, да заплати на
адвокат Д.П.Д. ***, сумата от 830 /осемстотин и тридесет/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на Г.П.П. безплатна адвокатска помощ и
съдействие на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
За да
присъди адвокатско възнаграждение в посочения размер съдът е приел, че делото е
с определен материален интерес, представляващ размера на публичното вземане, за
което е била наложена обезпечителна мярка и съответно е било постановено
процесното разпореждане за изпълнение на запорно съобщение. Така формираният
извод е грешен, тъй като предмет
на делото са действията на публичния изпълнител във връзка със събирането на
установените публични задължения на жалбоподателя, като в производството по делото,
развило се по реда на чл.268 от ДОПК, съдът не проверява правилното
установяване на тези задължения, нито техния размер. В този смисъл основателно
се сочи в подаденото от НАП искане за изменение на решението в частта за
разноските, че адвокатското възнаграждение за осъществената от адв. Д.Д. правна
защита и съдействие на жалбоподателя Г.П., съгласно приложения по делото
Договор за правни услуги от 25.05.2022г., следва да се определи по реда на чл.8,
ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.20204 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид
на това решението в частта за разноските следва да се измени, като се намали
присъденото в полза на адв.Д.Д. адвокатско възнаграждение от 830лв. на 500лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯ Решение №
344 от 08.08.2022г., постановено по адм.дело № 381/ 2022г. по описа на
Административен съд – Стара Загора, в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО:
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52, да
заплати на адвокат Д.П.Д. ***, сумата от 830 /осемстотин и тридесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на Г.П.П. безплатна
адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.1 от Закона за
адвокатурата,
ДА СЕ ЧЕТЕ:
ОСЪЖДА
Национална
агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз Дондуков“№52, да
заплати на адвокат Д.П.Д. ***0 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана на Г.П.П. безплатна адвокатска помощ и съдействие на
основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата.
Определението
не подлежи на обжалване по арг. от чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.268, ал.2
от ДОПК.
СЪДИЯ: