Р Е Ш Е Н И Е
№262284/15.7.2021г.
град Варна, 15.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т. Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №293/2020 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба на Я.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която против „Е.П.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, е
предявен иск по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за установяване
дължимостта на сумата от 1767,83 лв., представляваща платена без основание сума
по фактура №*/*г., издадена от ответника
след едностранна корекция на сметка, за периода от 19.12.2016 г. до 18.12.2017
г., за обект с адрес: ***, кл. № * и аб. №*, ведно със законната лихва считано
от 21.11.2019 г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 8965/27.11.2019 г. по ч.гр.д.
№19138/2019 г. по описа на ВРС. Претендират се сторените разноски в исковото и
в заповедното производство.
Обстоятелства, на
които се основават претендираните от ищеца права.
Ищецът е клиент на „Енерго - Про
Продажби” АД, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление с
адрес: ***, кл. № * и аб. №*. При проверка в ответното дружество ищецът установява,
че има неплатено задължение към последното, в размер на 1767,83 лева, за което е
издадена фактура №№*/*г. Същата е претендирана като стойност на доставена и
потребена ел. енергия в периода от 19.12.2016 г. до 18.12.2017 г., като е
начислена след проверка, извършена на 18.12.2017 г. в обект с адрес: ***.
Тъй като се притеснява
електрозахранването от евентуално прекъсване на електроснабдяването на обекта,
ищецът заплаща горепосочената сума, ведно с лихва за забава в размер на 0,49
лв., начислена за периода от 18.04.2019 г. до 19.04.2019 г. Въз основа
заявление на ищеца по чл.410 ГПК, пред ВРС е образувано ч.гр.д № 19138/2019 г.
по описа на съда, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
за претендираните суми. Ищецът твърди незаконосъобразност на проведената
корекционна процедура. Същият не дължи сумата по фактура №*/*г., тъй като начисленото количество
електроенергия не е доставено и не е потребено от него. Въвежда се твърдение за
негодност на СТИ, измерващо ел. енергията в обекта на ищеца. За ответника не е
налице законово основание за извършване на корекцията.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че
ищецът дължи заплащане на сумата по процесната фактура. Не спори, че същата е
издадена след извършена корекция поради установено неизмерване на електрическа
енергия от проверено СТИ. Заявява, че е налице основание за възникване на
вземането му към ищеца. Твърди, че ищецът безспорно е потребител на
електрическа енергия и обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа
и като такъв е страна по Общите Условия за продажба на електрическа енергия (ОУ
на ДЕЕ), съгласно чл. 98а, ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ), както и на
Общите Условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи (ОУ на ДПЕЕЕМ), съгласно чл. 98, ал. 4 ЗЕ.
На 18.12.2017 г., при извършване
на проверка изправността на СТИ на обекта, служители на „Електроразпределение
Север” АД регистрират неизправност на
електромера. Изготвен е Констативен протокол № 1202042/18.12.2017 г., в който е
отразен резултатът от извършената проверка. Електромерът е предоставен на БИМ
от „Електроразпределение Север” АД, в запечатан плик с пломба № 508433. В БИМ е
извършена експертиза на електромер с фабр. № 1114021666914054, като
заключението е обективирано в КП № 897/02.04.2019 г. Видно от същия, при
експертизата е констатирана намеса в софтуера на електромера. Последният не
съответствал на техническите характеристики. При софтуерно прочитане е
констатирано наличие на преминала ел.енергия по трета тарифа, която не е
визуализирана на дисплея. Съставено е становище за начисляване на ел.енергия,
като след прочитане на регистър 1.8.3. е установено, че същата е в размер на
10462 кВТч. Твърди се, че оспорената сума е начислена след провеждане на
законосъобразна корекционна процедура. Моли за отхвърляне на иска, като
претендира заплащане на разноски.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на
електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ЗЕ, на адрес: ***, кл. № * и аб. №*,
както и че страните по делото се намират във валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът доставя, а ищецът заплаща
доставената електроенергия - валиден договор за продажба и доставка на
електрическа енергия. Съществуването на облигационно правоотношение между
страните е уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е
указано, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които
купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено
приемане. Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общи условия
за продажба на електрическа енергия на „Е.П.” АД и Общи условия на договорите
за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
на „Енергоразпределение
Север” АД, валидни към посочения период.
Ответникът не оспорва, че ищецът
е заплатил процесната сума.
Видно
от представен по делото препис от КП № 1202042/18.12.2017
г., на същата дата, служители на „Електроразпределение Север“ АД
извършват проверка по измерване на електроенергията потребявана в обекта на ищеца, с адрес: ***. Видно от текста на документа, при проверката се
отчетени следните показания на тарифните регистри: нощна тарифа /тарифен регистър
1.8.1/ - 000836 kWh, дневна тарифа /тарифен регистър
1.8.2/ - 007753kWh. СТИ е демонтирано и
е подменено с нов уред с показания 0 kWh по първи и втори тарифни регистри. Видно от отбелязванията в КП,
тарифният превключвател е вграден, като същият е точен. Констативният протокол
е подписан от представител на ищеца – съжителстваща с него жена и от свидетел.
След демонтирането му, проверяваният
елекромер е поставен в индивидуална опаковка - плик, запечатан и пломбиран с
пломба №508433.
Съставеният констативен протокол е подписан от проверяващите служители и от двама
свидетели. СТИ е предадено на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО
– Варна, за извършване на метрологична експертиза.
Видно
от КП № 897/19.12.2017 г. на
БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО - Варна, проверяваното СТИ е постъпило
за проверка в запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 508433 и
е придружено с КП № 1202042/18.12.2017 г. Съгласно констатациите, отразени в протокола,
при проверката не са установени механични дефекти по кутията, на клемите, на
клемния блок на електромера. Констатирано е наличие на необходимите обозначения
на табелата на електромера, както и поставени пломби.
Резултатът
от извършената метрологична експертиза сочи, че проверяваното СТИ съответства
на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за точност при
измерване на електрическа енергия. При софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да се състои от
две тарифи – Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3 – 010462,6 kWh.
На
04.04.2019 г. от „Електроразпределение Север“ АД е изготвено становище за начисление
на електрическата енергия, видно от което е одобрено да се начисли допълнително
общо количество ел. енергия в размер на 10462 kWh,
за периода от 19.12.2016 г. до 18.12.2017 г. В документа е посочено, че
корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при
което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
На
08.04.2019 г., въз основа изготвената справка за корекция, ответното дружество съставя
фактура № ********** за вземанията към получателя Я.К.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, за сумата от 1767,83 лева, представляваща стойност на
електроенергия, потребена в обект на потребление с арес: ***, , за периода 17.05.2018
г. до 19.11.2018 г., кл. № * и
аб. №*, платима в
срок до 18.04.2019 г.
От
представен фискален бон, издаден на 19.04.2019 г. на ответника, се установява,
че на посочената дата, ищецът е извършил плащане на сумата от 1768,32 лева по
фактура № **********/08.04.2019 г.
По
делото е допусната и изготвена СТЕ, заключението, на която, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните е прието от съда. Видно от същото, СТИ
измерващо потребената е имота на ищеца електрическата енергия, е произведено
през 2016 г., като му е била извършена задължителна проверка за годност. Срокът
на метрологична годност изтича през 2022 г., като към датата на извършване на
проверката, той е годно СТИ. Налице е софтуерно претарифиране по отделните
регистри, като е въздействано чрез инфрачервения порт на електромера, следствие
на човешка намеса. Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3. в размер
на 10462 kWh е отчетена от процесното СТИ. Манипулацията цели неотчитане в
пълен обем на количествата ел. енергия по нощна и дневна тарифи. Прехвърлянето на ел.енергия в скрития регистър
1.8.3, не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от
инкасатора и реално не се заплаща. Процесното СТИ не е „smart“
устройство, поради което не може да бъде установена точната дата на въздействието.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск намира правно
основание в разпоредбите на чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Искът е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността
му. В процесния
случай, допустимостта на предявения иск се обуславя от наличието на правен
интерес за ищеца да се установи обстоятелството, че същият е заплатил, без
основание, в полза на ответника, сумата от 1767,83 лева, съставляваща, според
последния, стойността на ел. енергия, потребена от ищеца за периода от
19.12.2016 г. до 18.12.2017 г., в стопанисван от него обект, чието количество
не е отчетено, а е начислено на основание чл.50 ПИКЕЕ.
Налице е успешно проведено
производство по чл. 410 ГПК, като по образуваното въз основа заявление на „Е.П.”АД,
ч.гр.д. №19138/2019 г. по описа на ВРС, е издадена заповед за изпълнение
№8965/27.11.2019 г., поправена с разпореждане №262973/07.09.2020 г. Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника, който в
срока по чл. 414, ал.2 ГПК е оспорил същата.
Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК,
според която, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения, по предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че
е заплатил сумата по процесната фактура, че същата е недължимо платена или че
са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането
ѝ. В тежест на ответника е да установи фактите, с които обосновава своето
право на вземане, а именно: че ответникът е бил потребител на ел. енергия през
процесния период; че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил
посоченото в справката за корекция количество електроенергия, което не е
отчетено поради посочената от него причина, че е извършена надлежно проверка на
изправността на електромера и е използвана правилната хипотеза за корекция на
сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия; настъпването на
падежа на паричното задължение.
Касае се за
използвана от ответника специална хипотеза на коригиране на сметката на
потребителя за минало време, чрез която се остойностява действително
консумирана ел.енергия, която е била отчетена от скритите регистри на СТИ. В чл.50 ПИКЕЕ е регламентирана възможността за
служебно начисляване на количества електроенергия, като е указано, че в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа
коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното
количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия
за времето от допускане на грешката до установяването ѝ, но за период не
по-дълъг от една година.
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ал.1 ЗЕ,
електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за
търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или
на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента, а съгласно чл.29, ал.8 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, изд. от
ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 31/04.04.2014 г., електромерните табла са собственост на
оператора на разпределителната мрежа и се поддържат от и за негова сметка. С
оглед вмененото задължение на оператора на разпределителната мрежа да поддържа в техническа изправност СТИ /чл.9, ал.2 ПИКЕЕ/, в тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществено от ищеца неправомерно въздействие върху уреда, което се е отразило
на способността на уреда за точно и коректно измерване на потребената енергия. Осъществяване
на нерегламентиран достъп от страна на потребителя, с цел извършване на
манипулация върху СТИ, следва да бъде доказано от ответника, доколкото не би
могло да се приеме презюмиране на неговата вина. Ищецът не само няма задължение
да поддържа в изправност СТИ, но и по делото не се установиха извършени от него
неправомерни действия в тази насока. При извършената проверка на адреса и при проверката,
извършена от БИМ не са констатирани механични повреди, деформации или неизправности в корпуса, схемата на свързване или
схемата на измерване на потребената ел. енергия. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ПИКЕЕ
въвежда още едно задължение за оператора на съответната мрежа - да осигурява на
страната, която купува ел. енергия възможност за контрол на показанията на СТИ.
Доколкото по делото се установи, че тарифен регистър 1.8.3 е скрит за абоната,
то следва да се приеме, че това му право е нарушено, което от своя страна
предпоставя незаконосъобразност на корекционна процедура основана на нарушение
на императивна норма на ПИКЕЕ. След като невизуализираният регистър може да
бъде разчетен само със специален софтуер, с който абонатът не разполага, то
предписаната възможност той да осъществява контрол на показанията е
неосъществима. По делото не се събраха
доказателства, които да установят по безспорен начин, че ел.енергията по тарифен регистър
1.8.3 действително е била потребена от ищеца – абонат, за процесния период, в кой часови диапазон е била
консумирана същата, както и че соченото въздействие е било осъществено именно през
процесния период.
Отделно от горното, константната съдебна практика
не допуска възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция, с клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи
потребителите Общи условия. Ищецът е поставен в неравноправно положение, тъй
като не може да защити интереса си при извършване от страна на дружеството
едностранна корекция на сметката му за минал период, вследствие на твърдяно
неточно измерване на ел. енергията, дори, когато доставената и потребена
енергия е била редовно отчитана и заплащана във времето. Възможността, която ЗЕ
предоставя за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период не е
тъждествена на автоматично начисляване
на суми за неточно измерена ел. енергия. Към нея може да се пристъпи едва след
надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя,
в т.ч., че грешката в отчитането на ел.енергията или нейното неправилно
измерване се дължи на виновно поведение от страна на абоната, в т.ч.
неизпълнение на договорни задължения.
С решение № 13691/08.11.2018 г. по адм. дело №
4785/2018 г. на ВАС, 5-чл. състав е оставено в сила решение № 2315 от
21.02.2018 г., по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, с което са отменени чл.48 – 51
ПИККЕ. Последното решение е обнародвано в ДВ бр.97 на 23.11.2018 г. и влиза в
сила от тази дата /чл.194 АПК/. При данни, че корекционната процедура касае
период от 17.05.2018 г. до 19.11.2018 г., то при отменени ПИКЕЕ, ответното
дружество не е имало правно основание за извършване на корекционната процедура.
При горните доводи, съдът намира, че
ответникът не доказа своите възражения,
поради което и предвид разместената доказателствена тежест при
разглеждане на отрицателен установителен иск, същият следва да бъде уважен като
основателен.
С оглед изхода от спора, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер общо на 500 лева, съгласно
представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът въвежда възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, Възражението е
неоснователно. При данни, че цената на иска е над 1000 лева, то размерът на
адвокатското възнаграждение следва да се определи съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес от 1000 до 5000 лева, възнаграждението е
в размер на 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева. Изплатеното в полза на
процесуалния представител на ищеца, адвокатско възнаграждение, в исковото
производство, е в размер много близък до минималния посочен в Наредбата, като
съдът не е длъжне да намали заплатено адвокатско възнаграждение до минималния
размер, посочен с Наредбата.
В съгласие с разрешението дадено с
т.12 ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Възражението
на ответника за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца
/заявител в заповедното производство/ е основателно. Размерът на същото следва
да се определи при съобразяване разпоредбата на чл.7 ал.7 от Наредбата – въз
основа на половината от стойностите, от претендираните суми или дължимото
възнаграждение за заповедното производство е в размер на 300 лева. На ищеца се следват сторените от него
разноски по ч.гр.д. №19138/2019 г. по описа на ВРС, в размер на 360,36 лева.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, че „Е.П.”АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДЪЛЖИ на Я.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1767,83 лв. –
представляваща платена без основание сума по фактура №*/*г., издадена от ответника след
едностранна корекция на сметка, за периода от 19.12.2016 г. до 18.12.2017 г.,
за обект с адрес: ***, кл. № * и аб. №*, ведно със законната лихва считано от
21.11.2019 г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 8965/27.11.2019 г. по ч.гр.д.
№19138/2019 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Е.П.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Я.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 лева,
представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото производство, както и
сумата от 360,36 лева - разноски по ч. гр. дело № 19138/2019 г. по описа на
Районен съд Варна.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: