Р Е Ш Е Н И Е № 260171
гр.Пловдив, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 13.01.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1294/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД
против решение № 650/21.02.2020г. по гр.д.№ 3174/2019г. на ПдРС, ІV
гр.с., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че
въззиваемият В.Н.Г. не му дължи сумата от 3671,15 лева за доставена ел. енергия
през м. януари 2019г. по фактура № **********/31.01.2019г.. Във въззивната
жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено
при непълнота на доказателствата. Сочи се, че първоинстанционният съд
неправилно е разпределил доказателствената тежест или по- точно, че погрешно е
приел, че в тежест на дружеството- жалбоподател е да установи какви обекти се
захранват от кабелите след границите на собствеността.
От въззиваемия В.Г. е подаден отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Обсъдени са събраните по първоинстанционното дело
доказателства, както и относимата, според въззиваемия, нормативна уредба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото,
намира следното:
Производството по гр.д.№ 3174/2019г. на ПдРС, ІV гр.с.
е образувано по искова молба от В.Н.Г. против „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД, с която е предявен иск по чл.124 от ГПК за признаване за
установено, че ищецът- въззиваем в настоящето производство, не дължи на
ответника- жалбоподател сумата от 3671,15 лева- задължение за ползвана
ел.енергия в обект „ракиджийски казан“, находящ се в с.****, с ИТН: ****, за
отчетен период м. януари 2019г., за което задължение е издадена фактура №
**********/31.01.2019г.. В исковата молба се твърди, че ищецът е клиент на
електроснабдителното дружество. През месец февруари установил, че му е
начислена горепосочената сума в размер от 3671,15 лева. През последните месеци електромерът
за обекта на потребление бил многократно подменян от служители на „ЕР Юг“ЕАД.
Оспорва се законността, монтажа и техническата изправност на СТИ. В тази връзка
В.Г. твърди, че монтажът на електромера не е извършен в негово присъствие и не
се бил подписал на констативен протокол за извършването му. Заявява, че не бил
получил уведомително писмо за проверката на електромера, нито протоколи за
техническа проверка и подмяна на същия. Оспорва фактурираните количества ел.енергия,
тъй като обектът не функционирал.
В подадения от „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД отговор на исковата молба се твърди, че притендираната
сума по фактурата е определена въз основа на реално консумирана в обекта ел.
енергия за м. януари 2019г. и на база показания на електромера. Сочи се, че на
15.01.2019г. бил извършена смяна на електромера и тъй като ищецът не бил
намерен в обекта, протоколът бил подписан от двама свидетели и му бил изпратен
по пощата с обратна разписка. Извършен бил регулярния ежемесечен отчет, данните
от който са въведени във фактурата. Твърди се, че за метрологичните
характеристики на електромера е съставен протокол от Българския институт по
метрология. Потребителят многократно бил превишавал доставената му съобразно
договора мощност на ел. енергия в рамките на годината, което наложило подмяна
на електромера пет пъти.
Безспорно между страните е, ме
въззиваемият е потребител на доставяната в горепосочения обект на потребление
ел.енергия. От приетата по първоинстанционното дело фактура
**********/31.01.2019 г. е видно, че задължението в размер от 3671,15 лева е начислено
за потребена в горепосочения обект на потребление ел. енергия в размер от 17293
кВтч, отчетена чрез електромер № ****. Този електромер е монтиран на 22.11.2018г.,
за което е съставен протокол от същата дата. С протокол от 15.01.2019г. същият електромер
е подменен с нов.
По гр.д.№ 3174/2019г. на ПдРС, ІV гр.с.
са разпитани свидетелите С. Л., И. П.- **** в „ЕВН Електроразпределение Юг“ЕАД и
Г. Й. Първият свидетел сочи, че той е извършил проверка на подменения
електромер в обект на въззиваемия. Последният не бил там и затова извикали
двама свидетели, които да присъстват при проверката и да подпишат протокола.
Свидетелят констатирал, че електромерът не отчита. Това било видно от диод,
който при функциониращ електромер примигвал. Този на демонтирания електромер не
светел, което било сигурна индикация, че не функционира. Електромерите били в
табло на уличен стълб. Свидетелят П. сочи, че В.Г. бил уведомен за извършената
на 15.01.2019г. проверка и за подмяната на електромера с писмо с обратна
разписка, която била върната подписана. Свидетелят Й. работив във фирма „*****“,
която се занимавала с отчитане на електромери. Той отчитал електромера за
обекта на въззиваемия. Отчитането се извършвало по електронен път, чрез оптична
глава, която се допирала до електромера и отчитала показанията.
По първоинстанционното дело е прието
заключение по СТЕ, изготвено от в.л. инж.Л. К. Вещото лице констатира, че
електромер № **** е бил предназначен да работи с фазов ток до 60А и същият е
дефектирал поради големи фазови токове- до 78,1 А, текли през месеците юли- август
на 2018г.. Имотът на въззиваемия представлявал едноетажна къща и се снабдявал с
електричество за битови нужди. Съдейки по фактура от 31.07.2002г., с която
инж.К. се е запознал, и по посочената в нея единична цена, към онзи момент
обектът е бил с предназначеие за стопанска дейност. Той бил отразен в електронната
база данни на електроразпределителното дружество „ракиджийски казан“ през месец
май 2008г.. В дружеството липсва искане от собственика за промяна на
предназначението на обекта, но категорично към началото на процесния период в
същия е доставяна ел.енергия по цени за битови нужди. Вещото лице констатира също така, че към
изходящите клеми на изходящия автоматичен прекъсвач, от който се
електрозахранва имота на въззиваемия, има присъединени два трифазни кабела. В
обекта с ИТН **** не се ползвал трифазен ток. Само единият от кабелите е
свързан с ел. таблото в къщата чрез една от фазите си. Вторият присъединен към
изходящия прекъсвач кабел не участвал в схемата на свързване на имота, но
потребената чрез него ел.енергия се отчитала от електромера за обекта на
въззиваемия. Именно поради това в заключението си инж.Л. К. приема, че „фактура
№ **********/31.01.2019г. не остойностява реално доставената в имота на ищеца
електроенергия“, тъй като „доставената в имота на ищеца електроенергия е само
част от общо отчетената по електромера и фактурирана електрическа енергия за
периода 25.12.2018г.- 24.01.2019г.“. Отчетеното от електромера количество
ел.енергия за периода 25.12.2018г.- 24.01.2019г. е както следва: 12444 кВтч.
дневна ел.енергия и 4849 кВтч. нощна ел.енергия или общо 17293 кВтч., колкото е
количеството ел.енергия, за което е начислена сумата от 3671,15 лева по фактура
№ **********/31.01.2019г.. В заключението в отговор на поставените задачи
изрично е посочено, че електромери №№ 42796134 и 47892071 са сертифицирани като
средства за търговско измерване от одобрен тип и са им извършени всички
изискуеми технически проверки.
По настоящето дело е прието
заключение по СТЕ, изготвено от в.л. В.С.. От същото се потвърждава, че към
електромера за обекта на въззиваемия са присъединени два трифазни кабела-
единият тип СВТ 4х10 кв.мм., който захранва сградата на въззиваемия чрез табло
тип апартаментно, и другият тип СВТ 4х16 кв.мм., който е заровен в земята и не
се установява какъв обект захранва. Със заключението са предложени два варианта
за изчисляване на потребеното само от първия кабел количество ел.енергия чрез
приложение на методиката по чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. на база на една втора от
пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи
инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово натоварване. Тази
методика е неприложима не само поради това, че посоченият нормативен акт е
приет след края на процесния период на потребление, но и поради това, че тя е
предвидена за приложение в определена хипотеза- при установено неправомерно
присъединяване на обект към електрическите мрежи, т.е. при потребление, което
не се измерва със СТИ, и по определен ред- въз основа на констативен протокол,
съставен от служители на електроразпределителното дружество по реда на чл.49. Ето
защо, съдът намира, че не е налице основание да бъде възприет единият или
другият вариант по заключението.
Всъщност, определяне на потреблението
отделно по единия и по другия кабел не е необходимо, тъй като отчетеното
количеството от общо 17293 кВтч. е реално потребено и отчитането е извършено
чрез горно средство за търговско измерване, монтирано за обект с ИТН ****, за
който не е налице спор, че е собственост на въззиваемия. Съгласно чл.120, ал.1
и ал.2 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва
със средства за търговско измерване -
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на
имота на клиента, а границата на собственост върху електрическите съоръжения и
мястото на средствата за търговско измерване се
определят съгласно изискванията на наредбата по чл.
116, ал. 7 и на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6.. Действаща през
процесния период наредба по чл.116, ал.7 от ЗЕ е Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, в сила от 04.04.2014г.. Съгласно чл.29,
ал.1 от наредбата, когато електрическата енергия се доставя на клиента
от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение,
границата на собственост е изходящите
клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на
разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Заровеният в
земята кабел тип СВТ 4х16 кв.мм. е след границата на собствеността и се
предполага, че той обслужва съответния клиент, чието потребление се отчита от
електромера /СТИ/ за неговия обект.
В интерес
на потребителя е да бъде изяснено- ако това не му е известно, какви обекти се
захранват от кабелите, свързани към електромера за имота му. В чл.38ж от ЗЕ е
предвидена изрична възможност за клиента да поиска от оператора на
електроразпределителната или газоразпределителната мрежа да се извърши
метрологична експертиза на средството за
търговско измерване. При извършването на една такава проверка несъмнено
би се констатирало, че към електромера за обекта на въззиваемия са свързани два
кабела, единият от които е отведен под земята и не достига до сградата в имота.
По предходно заведено гр.д.№ 1491/2019г. на ПдРС, видно от мотивите към решение
№ 124/30.01.2020г. по гр.д.№ 2918/2019г. на ПОС / л.72 и сл. по
първоинстанционното дело/, той е твърдял, че към електромера му неправомерно е
свързан стопански обект. По настоящето дело не се твърди такова обстоятелство и
не са налице никакви конкретни данни, които да дават основание да се приеме, че
вторият кабел захранва някакъв обект и по- конкретно стопански обект. При всяко
положение обаче заплащане на доставената ел.енергия се дължи по показанията на
електромера за съответния обект и потребител, докато по нормативно установен
ред не се установи основание за коригиране на сметката на потребителя, чрез
редуцирането й до определен размер. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде отменено, включително и в частта относно разноските, като предявеният от В.Г.
отрицателен установителен иск бъде отхвърлен изцяло.
Съобразно
с решението по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на
жалбоподателя „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД ще следва да бъдат присъдени
направените от него съдебни разноски в размер от 355 лева по
първоинстанционното дело, с включено юрк.възнаграждение в размер от 100 лева, и
в размер от 429,65 лева, от които 73,45 лева за държавна такса, 256,20 лева-
депозит за вещо лице, и 100 лева- юрк.възнаграждение. Юрисконсултското
възнаграждение е определено в минималния размер от 100 лева по чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвид неособено високата правна и фактическа сложност на спора по
делото.
Предвид
гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 650/21.02.2020г. по
гр.д.№ 3174/2019г. на ПдРС, ІV гр.с., с което е признато за установено по
отношение на жалбоподателя „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр.****, че въззиваемият В.Н.Г. ***, ЕГН: **********
не му дължи сумата от 3671,15 лева за доставена ел. енергия през м. януари
2019г. по фактура № **********/31.01.2019г., включително и в частта, с която
„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД е осъдено да заплати на В.Н.Г. сумата от
646,85 лева- съдебни разноски, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Н.Г. ***, ЕГН: ********** иск по чл.124, ал.1 от ГПК против
„ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр.**** за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата от 3671,15 лева за доставена ел. енергия през м.
януари 2019г. по фактура № **********/31.01.2019г..
ОСЪЖДА В.Н.Г. ***, ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване“ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:
гр.**** сумата от 355 лева- съдебни разноски в първоинстанционното
производство, и сумата от 429,65 лева- съдебни разноски в производството по
настоящето дело.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: