О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
гр.
Велико Търново, 22.12.2021
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. ВЕЛИКО
ТЪРНОВО – шести състав, в закрито заседание
на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря ………………..,
като разгледа докладваното от съдия Буюклиев адм. дело №599 по описа на Административния съд за 2021
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят,
кметът на община Лясковец, е оспорил като незаконосъобразно решение №316 от
7.09.2021 година на ОбСъвет – Лясковец, в частта му
по т.1,1, с която част е разпоредено
на оспорващия кмет, че при издаването на негова заповед за забрана на масови мероприятия,
провеждани на открито и липса на забрана от Министъра на здравеопазването на
пазарите и тържищата в страната, Кметът на Община Лясковец организира
нормалното функциониране на неделния пазар в село Джулюница, като прилага противоепидемични
мерки и процедури, утвърдени от държавните органи на Република България и
спазва условията за провеждането му, регламентирани от предишните точки на
решение №179 от 29.10.2020 година.
С
жалбата е направено искане да се спре изпълнението на тази оспорена част от
решението.
Предвид
определение № 12813 от 15.12.2021 година на ВАС, следва да се приеме, че
искането е допустимо.
По
същество искането е неоснователно.
След
като ВАС е приел, че става въпрос за общ административен акт и, че приложимост
по силата на чл.180, ал.2 от АПК намират разпоредбите на чл.166, ал.2 и 3 от АПК, то условията, които съдът следва да съобрази, за да спре изпълнението на
общият акт са тези, които предвиждат тези общи процесуални разпоредби.
Основателността
на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Предварителното
изпълнение на оспореното решение с оглед на посоченото в определението на ВАС е
допуснато по силата на чл.180, ал.1 от АПК, при което за ответният
административен орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои
от условията по чл.
60, ал. 1 от АПК. Законът презюмира наличието им
при издаването на общия акт предвид липсата на суспензивен
ефект от обжалването на такъв акт.
Обратно,
за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е
необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващият значителна,
трудно поправима или, с аргумент за по-силното, непоправима вреда. Вредата може
да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и
да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е
значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние
да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това
настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства –
вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на
доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия
принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващия, който иска
спирането на изпълнението.
В
случая в искането за спиране на предварителното изпълнение е посочено, че
изпълнението на оспореното решение би довело до накърняване на общественият
интерес за опазване на здравето заради вероятността да се увеличи разпространението
на болестта COVID
19. Самото твърдение в искането сочи на хипотетичност
и предположение за настъпване на наведените факти, а не за доказаността
им и за сигурността на настъпването на твърдените от проявлението им
неблагоприятни последици, които биха релевантни и за молителя и за трети лица.
Извън
горното и независимо от него, не става ясно как точно и защо при прилагането на
разпоредителната част на решението - изискваща при издаване на заповед за налагане
на забрани молителят да организира работата на пазара в село Джулюница в
съответствие с противоепидемичните мерки, утвърдени от органите на централно
управление - ще се стигне до драстичното увеличаване на разпространението
на посоченото заразно заболяване, при което е неприложима и хипотезата на
чл.45, ал.5, предложение първо от ЗМСМА. Всъщност решението предвижда
спазването например и на приложената по преписката заповед №РД-01-647 от
29.07.2021 година на министъра на здравеопазването, при което няма как да се
поддържа, че допуснатото предварително изпълнение ще доведе до сочените от
молителя последици. Действително, в случаите по чл.45, ал.5 от ЗМСМА може да се
приеме, че искането на кмета за спиране на действието на общ акт не е
обусловено от настъпването на неблагоприятни последици само за него, а и от
настъпването на такива последици за неограничен брой субекти, намиращи се на
територията на общината, но оспореното решение на общинският съвет всъщност не
предвижда настъпване на последици, които да доведат дори и до хипотетично
посочените и евентуално възможни неблагоприятни последици по вече изтъкнатите
по-горе съображения.
Всъщност цитираните доводи са евентуално
относими към законосъобразността на оспореното решение, а не към
обстоятелствата, които следва да се установят, за да се спре допуснатото по
закон предварително изпълнение на същото.
Към
искането, технически обекивирано в жалбата, не са
приложени доказателства, от които да се направи извод за твърдяната вероятност
от драстично увеличаване на заболеваемостта от сочената инфекция, ако
въпросният открит пазар се провежда при прилагането на противоепидемичните
мерки, утвърдени от държавните органи в страната.
Предвид
изложеното, Административен съд – Велико Търново, тричленен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на кмета на Община Лясковец за спиране на изпълнението на решение №316
от 07.09.2021 година, в частта му по т.1, с която се създава нова точка V в
решение №172 от 29.10.2020 г. на Общински съвет – Лясковец.
Определението
може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: