РЕШЕНИЕ
№ 1362
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20231110217165 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на П. М. И. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 22-4332-028155 от 06.01.2023г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-
СДВР, с което на жалбоподателката на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателката навежда твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП. В
тази връзка сочи, че е болна и прилага решение на ТЕЛК.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В
писмени бележки от 27.02.2024г. /постъпили преди съдебното заседание, в което делото е
било обявено за решаване/ процесуалният представител на въззиваемата страна излага
доводи за законосъобразност на НП и моли същото да бъде потвърдено. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол и направените доводи, намира
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
1
допустима.
Относно допустимостта на жалбата съдът съобрази, че по делото липсват
доказателства за надлежно връчване на НП на санкционираното лице. В тази насока
съобрази приложената по делото докладна записка на Мл.ПИ при 09 РУ-СДВР Росица
Маркова, изготвена във връзка с възложено връчване на процесното НП на жалб. П. И. на
известния адрес. Съгласно докладната – в хода на проверката адресът е бил посетен, но
лицето не е установено. При проведен разговор по телефона - адресатът е бил известен за
необходимостта от получаване на НП и в тази връзка за явяване в приемната на МВР, като
същата не се е явила за връчване на НП.
Така отразеното в докладната, мотивира съда да приеме, че не би могло да бъде прието
връчване на НП при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Съгласно посочената норма на закона -
когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а
новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Тълкуването на
визираната норма, води до извод че законодателят предвижда прилагането й единствено в
случаите, в които безспорно е установено, че адресатът /нарушителят/ е напуснал адреса, на
който е търсен, а нов адрес не е известен. В случая, от докладната записка не може да бъде
прието по безспорен начин, че към момента, в който е била търсена жалбоподателката на
адреса в гр. София, жк. „Люлин”, бл. 316, вх. А, ет. 3, ап. 7, последната да е напуснала
същия, поради което този състав прие, че по делото липсват доказателства за надлежно
връчване на НП на жалбоподателката и в случая приложение не може да намери
разпоредбата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. С оглед на това, жалбата се явява процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 24.12.2022г. около 23:30ч. жалб. П. И. управлявала МПС – лек автомобил „** в гр.
**”, по ул. Без име, с посока на движение от ул. „Г* реализирала ПТП.
Във връзка с ПТП на мястото на инцидента пристигнал екип на ОПП-СДВР, в чийто
състав бил свидетелят В. Г. – младши автоконтрольор. Във връзка с настъпилото ПТП срещу
жалбоподателката бил съставен АУАН № 873552 за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
По време на проверката, около 00:30ч. полицейските служители поканили
жалбоподателката да бъде изпробвана за употреба на алкохол с Дрегер: АлкоТест-7510
/ARNJ-0019/. Жалбоподателката отказала да бъде изпробвана с техническото средство,
поради което свидетелят В. Г. съставил срещу нея АУАН № 873553 за нарушение на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП. АУАН бил предявен на нарушителката, която го подписала без възражения.
Препис от акта й бил връчен. На жалбоподателката бил издаден и талон за медицинско
изследване.
Въз основа на АУАН № 873553 на 06.01.2023г. било издадено атакуваното НП.
С Експертно решение на НЕЛК № 1701 от 28.09.2021г. на жалбоподателката била
2
призната 50 % намалена трудоспособност с водещо заболяване: дисплазична коксартроза,
двустранна.
Горната фактическа обстановка съдът изведе на база показанията на свидетеля В. Г.,
който е очевидец на нарушението, като същият си спомни и пресъздаде достатъчно
подробни сведения относно обстоятелствата, които са установени по време на проверката и
потвърди всички обстоятелства, описани в АУАН.
Показанията на свидетеля намират подкрепа и в писмените доказателства, събрани по
делото, а именно: 2 броя АУАН и талон за изследване.
Съдът кредитира и приобщеното по делото Решение на НЕЛК, от което изведе наличие
на призната частична намалена трудоспособност при жалбоподателката и съответната
водеща диагноза.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи съгласно
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи (съответно
младши автоконтрольор – т. 1.3.2 и началник група при СДВР, ОПП-СДВР съгласно т. 3.10).
Относно заеманите от актосъставителя и наказващия орган длъжности към датата на
издаване на АУАН и НП, по делото са приобщени Заповед № 513з-5073 от 21.07.2015г
относно заеманата от свид. В. Г. длъжност, както и заповед № 8121К-13180 от 2019г. и акт
за встъпване в длъжност на **
При служебната проверка по спазване на материалния и процесуалния закон, съдът не
констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването на АУАН и НП.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при ангажиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са спазени изискванията на
чл. 42 ЗАНН, като АУАН съдържа всички реквизити, посочени в нормата. Същият е
предявен на нарушителя за запознаване, подписан е от актосъставителя, от свидетел –
очевидец на нарушението и от самия нарушител.
Спазена е процедурата и по издаване на НП. Същото е издадено в срока по чл. 34
ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и конкретно са описани елементите от
обективната страна на административното нарушение, същите съответстват на посочената
правна квалификация.
По съществото на спора съдът намира следното:
По делото безспорно се установява, че на процесната дата, време и място
жалбоподателката като водач на МПС, управлявала същото, като реализирала ПТП, за което
е бил издаден АУАН. Установява се също така, че след ПТП по време на извършената
проверка, отказала да бъде изпробвана с техническо средство за алкохол, с което извършила
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
3
Нарушението е извършено виновно – при форма на вината пряк умисъл, доколкото
жалбоподателката е съзнавала задължението си даде възможност на служителите на ОПП-
СДВР да извършат проба с техническо средство, но не е изпълнила това свое задължение,
съзнавайки, че по този начин нарушава закона. Жалбоподателката е съзнавала
общественоопасните последици, които ще настъпят, и е целяла именно тях.
Обстоятелството, че при жалбоподателката към датата на нарушението е била
установена медицинска диагноза и намалена работоспособност, не водят до
несъставомерност на вмененото нарушение. Тези твърдения са ирелевантни, тъй като
законът не дава възможност на водачите алтернативно да изберат дали да бъдат изпробвани
с техническо средство, или да дадат биологични проби в медицинско заведение. Напротив,
задължението, вменено на водачите на МПС за даване на проба с техническо средство за
алкохол, е безусловно предвидено в закона и съставлява самостоятелно нарушение на
закона. За водачите, които имат каквито и да е опасения относно валидността на резултатите
от техническите средства, съществува винаги възможността да оборят евентуалния
положителен резултат с техническо средство, чрез даване на биологични проби в
медицинско заведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, която има смесен характер /същата
съдържа както правилото за поведение, което се предписва, така и санкцията при
неизпълнение на даденото предписание/ - водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.
Граматическото тълкуване на посочена норма на закона и конкретно използването на
израза „или” в отделните хипотези на предписано поведение, води до извод, че
законодателят е предвидил налагането на посочените административни наказания при
неизпълнение на което и да е от посочените предписания на конкретно поведение.
Нещо повече, видно от нормата на закона, ангажирането на
административнонаказателната отговорност на водачите по този текст на закона, не
предвижда едновременно отказ от даване на проба с техническо средство и отказ на водача
да даде биологични проби за установяване на наркотични вещества в техния организъм,
поради което обстоятелството дали след това водачът е дал биологични проби в медицинско
заведение или не, е без значение.
Размерът на глобата и лишаването от право да управлява МПС са фиксирани, поради
което обсъждането на въпроса за тяхното намаляване е безпредметно.
4
Не е налице маловажност на нарушението. Нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е
формално по своя характер и обстоятелството дали от същото са произтекли вредни
последици или не, е без значение. Конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен
от нарушенията от този вид, поради което приложение не би могла да намери нормата на чл.
28 ЗАНН.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че атакуваното НП като законосъобразно и
издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която е
направила искане в тази насока в писмените бележки, постъпили по делото.
Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, този състав счита, че
юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата
на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Водим от горното, Софийски районен съд, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-028155 от 06.01.2023г.,
издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗАНН П. М. И. ЕГН **********
да плати по сметка на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията,
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5