Разпореждане по дело №385/2018 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 февруари 2019 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20187200700385
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

гр.Русе,04.02.2019 г.

 

Административен съд Русе , 6 ти състав, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

Съдия :  ЕЛИЦА Д.

При проверка относно редовността и допустимостта на исковата молба, предмет на  адм.д.385/2018г.  установи ,че

          Производството е по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.74, ал.2  от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Постъпила искова молба от Е.Т.Ш., с която е предявила срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), със седалище гр. София претенция в условията на кумулативно първоначално съединени искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, за които се твърди, че са понесени вследствие на дискриминация, призната за извършена спрямо ищцата от страна на ДАМТН по силата на решение № 89/23.02.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и било образувано адм.дело 9/2016г. Ищцата е претендирала обезщетение за причинени имуществени вреди и неимуществени вреди за периода 2007-2012г. С протоколно определение от 08.02.2016г исковата молба е оставена без движение с оглед необходимостта от уточняване на иска-какви вреди е претърпяла и иска да бъдат репарирани от имуществен характер,в какъв размер и от какви факти.

С оглед направените допълнителни уточнения в изпълнение на указания на съда  твърдяните имуществените вреди са предявени  както следва:

- за периода 09.03.2007 г. – 07.02.2008 г. - 2 000 лв., представляващи разликата в заплатите на младши и старши инспектор и главен инспектор, както и разликата в получаването на допълнително материално стимулиране (ДМС), както и законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане; 

- за периода 07.02.2008 г. – 07.05.2012 г. - 9 000 лв., представляващи разликата в заплатите на младши инспектор и началник отдел, както и разликата в получаване на ДМС, както и законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане;

- за периода след 07.05.2012 г. до настоящия момент - 40 000 лв., представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи за времето, в което ищцата е останала без работа от 07.05.2012г – три години и осем месеца, от които 33 000 лв. неполучена заплата като главен инспектор и 4 500 лв. ДМС, пари за представително облекло, коледни и великденски добавки в размер на 2 500 лв., както и законна лихва върху тази сума от 01.01.2007 г. до окончателното й изплащане; - 18 000 лв., представляващи 24 месечни работни заплати по 900 лв. всяка, като юрисконсулт, които ищцата би получавала, ако беше завършила образованието си като юрист в Софийския университет, което не е успяла да завърши, поради финансови и здравословни проблеми, възникнали вследствие на оставането й без работа, поради прекратяване на служебното правоотношение,за което твърди ,че е била неправомерно уволнена, както и законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.

Претендираните неимуществени вреди са в размер на 150 000 лв., ведно със законна лихва от 01.01.2007 г. до окончателното им изплащане и се изразяват в болки и страдания, вследствие влошено здравословно състояние в резултат на извършена спрямо нея дискриминация и след уволнението / прекратяване на служебното правоотношение/  получаване на нови заболявания и рецидивиране на стари; уронване на авторитета, доброто й име и реномето й в обществото, като по отношение на този иск се акцентира,че след прекратяване на служебното правоотношение  болките са се усилили

          С решение № 1/04.04.2017г по адм.д. 9/2016г по описа на АдмС-Русе ответника Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, със седалище гр. София е осъден да заплати на ищцата  сумата  9 000 лв.(девет хиляди) обезщетение за неимуществени вреди от неравноправно третиране от страна на органи на ДАМТН ведно със законната лихва, считано от 09.03.2007 год. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлена  претенцията за неимуществени вреди в останалата част до предявения размер от 150 000 лева. Отхвърлени са изцяло предявените кумулативно съединени искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди.

С решение 10422/ 07.08.2018г по адм.д. 5886/2017 на ВАС решението на АДм.Съд-Русе е обезсилено в осъдителната му част и отменено в отхвърлителната му част. Дадени са задължителни указания исковата молба относно претендираното обезщетение за неимуществени вреди да бъде конкретизирано с начална и крайна дата на период. Посочено е ,че конкретизацията на периода, през който ищцата твърди, че е търпяла неимуществени вреди е от значение за редовността на исковата молба и за основателността на второ място.Посочено е ,че исковата молба в тази част е нередовна и не е могла да бъде отстранена дори и чрез различните изявления на ищцата, както по повод увеличения размер на иска,включително и чрез изявления,постъпили на 25.01.2016г, на 17.02.2016г, на 19.01.2016г/в които периода или е увеличаван или е скъсяван ,при първоначално твърдение за 6 години,по-късно за 10 години, след това намален на  4 годишен период, а по-късно с твърдение за 8 годишен период на стрес, болки и страдания/.

   

          С указания от 27.08.2018г по адм.д. 385/2018г на АдмС-Русе е дадена възможност на ищцата да конкретизира периода ,за който претендира обезщетение за неимуществени вреди –начална и крайна дата, като посочената нередовност на исковата молба не е била отстранена, тъй като ищцата на 21.09.2018г е посочила ,че претенцията и за неимуществени вреди е от 09.03.2007г до „настоящия момент”. Такова становище е изявил и нейния процесуален представител с оглед на предоставената правна помощ. 

 

          На ищцата с разпореждане от 15.01.2019г. е дадена последна възможност да отстрани недостатъците в исковата молба досежно претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, както и да посочи ясно и точно обстоятелствата и вредите, които обосновават исковата й претенция, като указанията са достатъчно конкретни

В указания 7 дневен срок са постъпили уточнения както от ищцата, така и от процесуалният й представител с оглед на предоставената правна помощ.

Не са изпълнени указанията на съда да посочи времето, през което са претърпени неимуществените вреди с начален и краен момент, в какъв период от време е била дискриминирана, в какъв период е търпяла вреди с начална и крайна дата и да ги конкретизира по периоди, ясно и точно да посочи обстоятелствата и вредите, които обосновават исковата й претенция и да формулира прецизно искане към съда

И двете постъпили уточнения съдържат вътрешни противоречия и неясноти. Ищцата лично, а и нейният процесуален представител веднъж посочват ,че периода през който са търпени неимуществените вреди е с начална дата 09.03.2007г. и краен момент 23.02.2015г. Ищцата твърди ,че е била дискриминирана в периода 09.03.2007г до 07.05.2012г / датата на прекратяване на служебното й правоотношение с ответника/, в последствие конкретизира периода ,през който е търпяла вреди от 09.03.2007 до 21.08.2018г. Същото е отразено и в уточнението от адв. Д.К..

Съдът счита ,че указанията на съда не са изпълнени и отново е налице неопределяемост на периода / начална и крайна дата / на обстоятелствата и петитума на исковата молба, касаеща претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като е налице и противоречие между обстоятелствата/твърденията/ и петитума, включително и в първоначалната искова молба.  Неяснотите относно обстоятелствата, фактическите твърдения, основаващи претенцията, множеството противоречия в твърденията на ищцата ,сочат че указанията не са изпълнени 

 

В уточнението си за претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди

За периода 07.05.2012г до 09.03.2015г-датата на завеждане на иска / според уточнението на процесуалния представител като период, а според ищцата периода е  до 04.04.2017г/ за сумата от 40 000лв ,представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи за времето през което е останала без работа / от които 33 хил лева –неполучена заплата като главен инспектор и 4 500лв ДМС ,както и 2500лв  пари за облекло, коледни и великденски добавки

 и за периода от 01.06.2014г до 01.06.2016г за сумата от 18 000лв  представляващи 24 месечни работни заплати по 900 лв. всяка, като юрисконсулт, които ищцата би получавала, ако беше завършила образованието си като юрист в Софийския университет, което не е успяла да завърши, поради финансови и здравословни проблеми, възникнали вследствие на оставането й без работа,поради прекратеното правоотношение и проявената дискриминация не се излагат никакви фактически твърдения и фактически основания / такива липсват и в първоначалната искова молба и последващите множество уточнения/.Същото се установява и от молбата –уточнение на процесуалният й представител. Самостоятелно противно на твърдението, че е била дискриминирана в периода 09.03.2007г-07.05.2012г., и при проведено първо с.з. на 17.03.2016г едва с настоящето уточнение се въвеждат нови периоди от 01.06.2014г до 01.06.2016г

Изложението на обстоятелствата, на които се основава искът е задължителен елемент от съдържанието на исковата молба, трябва да бъде изготвено от ищеца, тъй като това е негово процесуално задължение.Уточненията, направени от ищеца по реда на чл.143, ал.2 ГПК, не променят основанието на иска такова, каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба, а само го детайлизират посредством релевиране на конкретни фактически твърдения в рамките на заявената от ищеца фактическа рамка на спора.В първоначалната искова молба и към настоящия момент, въпреки указанията на съда не са посочени фактически обстоятелства относно опоменатите имуществените претенции, като се разширява недопустимо периода на търсеното обезщетение

В първоначалната искова молба ,ищцата е твърдяла, че са й причинени имуществени и неимуществени вреди за период 2007-2012. В уточненията по исковата молба ,чрез процесуален представител и от нея лично  № 546/15.02.2016г, от 17.02.2016г и вх № 275/21.06.2016г,не са наведени фактически обстоятелства относно претенции за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди след 07.05.2012г за имуществено обезщетение вследствие оставане без работа и имуществени претенции за пропуснати ползи поради финансови и здравословни проблеми, вследствие неправомерно уволнение/първоначално твърдение/.

Такива не са наведени и до края на първото с.з. на 17.03.2016г. , т.е. в тази част липсват фактически основания за предявения петитум. Не са наведени и към настоящия момент.Липсват фактически твърдения за осъществена дискриминация по признак „пол” в посочените периоди, липсва фактическо обстоятелство ,въз основа на което са предявени претенциите. С исковата молба се индивидуализира предметът на делото - спорното материално субективно право, като основание и петитум, и изложеното определя границите на решаващата дейност на съда, както и предопределя границите на защита на ответника и неговите процесуални действия

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъдат давани допълнителни указания както на ищцата ,така и на правоспособен адвокат, при положение, че законът не го вменява, а чл. 127 от ГПК конкретно урежда, че исковата молба освен обстоятелствата, на които се основава иска, трябва да съдържа и съответстващ им петитум. Даването на по- подробни указания би означавало съдът да толерира недопустимо едната от страните по делото.

Неизпълнението на дадено указание по реда на чл. 158, ал. 1, вр. с чл. 150, ал. 1, т. 8 и чл. 151, т. 3 и т. 4 от АПК обуславя предпоставките на чл. 158, ал. 3 от АПК. Исковата молба като нередовна следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено. Аналогични текстове се съдържат в чл. 127, ал. 1, т. 6 и чл. 128, т. 2 и т. 3 от ГПК, приложим за исковите производства, съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК, като тяхното неизпълнение също обуславя прекратяване на производството на основание  чл. 129, ал. 3 ГПК.

 По изложените съображения и на основание  чл. 129, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 127, т. 2, т. 4 и т. 5, чл. 128, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 204, ал. 1 и 2 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА искова молба, подадена от Е.Т.Ш., с която е предявила срещу Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), със седалище гр. София В ЧАСТТА ,касателно

иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв

иск  за обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 07.05.2012г до 04.04.2017г. за сумата от 40 000лв ,представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи за времето през което е останала без работа, в т.ч. неполучена заплата като главен инспектор и ДМС ,както пари за облекло, коледни и великденски добавки

 и за периода от 01.06.2014г до 01.06.2016г за сумата от 18 000лв  представляващи 24 месечни работни заплати по 900 лв. всяка, като юрисконсулт, които би получавала, ако беше завършила образованието си като юрист в Софийския университет, което не е успяла да завърши, поради финансови и здравословни проблеми, възникнали вследствие на оставането й без работа

като нередовна

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.385/2018 год. по описа на АдмС- Русе в тази му част.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дн.срок от връчването му.

 

                                                Съдия:

 

 

.

 

Когато уволнението е признато за незаконно, работникът или служителят има право на обезщетение за причинените му от това вреди, но само за имуществените, изразяващи се в пропуснат доход от възнаграждение за престиране на труд, съответно разликата между получавано преди уволнението и по-ниското по размер възнаграждение по нововъзникнало правоотношение. Ако уволненият служител е претърпял действително повече вреди, той може да ги търси, но само от длъжностното лице, издало заповедта за уволнение и то, ако с това действие му е причинено непозволено увреждане. В тази хипотеза искът е по чл. 45 ЗЗД и се предявява срещу издателя на незаконната заповед за уволнение.

Когато действието по уволнението е признато и за дискриминационно, тогава се прилага специалният ЗЗДискр. и исковете се разглеждат по чл. 71, ал. 1, т. 3 или 74, ал. 1, съответно ал. 2 ЗЗДискр., като могат да се предявят, както срещу прекия извършител на дискриминационното действие, така и срещу юридическото лице - възложител. Няма ограничение за вида на вредите, за които може да се претендира обезщетение - важи общият принцип на чл. 51, ал. 1 ЗЗД.

Имуществените вреди от незаконно уволнение, което е признато за дискриминационно могат да се изразяват, както в пропуснати доходи от труд, така и в разликата между пропуснатите и действително получените. При положение, че има и присъдено обезщетение с решение по чл. 225 КТ, присъденият размер следва да се съобрази при определяне на вредата по чл. 74 ЗЗДискр.