Р Е Ш Е Н И Е
№ 1416 /02.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение,VI състав
На 28.10.2019г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.гр.дело № 2284 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д.В. ***, чрез
пълномощника адв.М.М. *** против Решение № 2904/10.07.2019 г. по гр.д. № 15670
по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, II брачен състав, в частта,
с която е отхвърлен предявения от нея срещу
Н.Г.К., ЕГН ********** ***
насрещен иск с правна квалификация чл.59, ал.9 СК за изменение на режима на лични отношения с
детето А. Н.К., ЕГН ********** по
следния начин: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 ч. в
събота до 18.00 ч. и от 10.00 ч. в неделя до 18.00 ч., когато бащата ще връща
детето в дома на майката без преспиване и общо 15 дни през лятната ученическа
ваканция, както и в частта, с която е
отхвърлен предявения от нея насрещен иск срещу
Н.Г.К. за осъждане на бащата да
заплаща на детето А. Н.К. чрез неговата майка и законен представител Д. В. В.,
ЕГН ********** ИЗДРЪЖКА в увеличен
размер от 150,00 / сто и петдесет/ лева месечно съгласно Решение № 1010/22.03.2018г. по гр. дело № 117/2018г. на
ПдРС, на 250,00 /двеста и петдесет/ лева
месечно, считано от завеждане на насрещния иск – 07.11.2018г. Жалбоподателят
счита решението в обжалваните части за необосновано и постановено при нарушение
на процесуалния и материалния закон. Моли да бъде отменено и постановено друго,
с което се уважат предявените насрещни искове. Претендира разноски.
Въззиваеманата
страна Н.Г.К. не е депозирал отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ГПК.
В съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност и моли
решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.
Съдът, след като се запозна с акта предмет на
обжалване, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери
за установено следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Производството
пред районния съд е било образувано по молба с вх.№ 58268/02.10.2018 г. от Н.Г.К.,
за изменение на режима на лични контакти с детето А. Н.К., утвърден с решение №
1010/22.03.2018 г. по гр.д.№ 117/2018 г. на РС-Пловдив и вместо него бъде
определен по-разширен режим.
В срока за отговор
по чл.131 ГПК майката и ответник по молбата Д.В.В. е предявила насрещни претенции,
с които от своя страна също е поискала изменение на установения между страните
с предходното съдебно решение режим на лични контакти, както и увеличение на
определената с него издръжка, която бащата следва да заплаща на детето, от 150
лв. на 250 лв. месечно. Искането на насрещната ищца е да бъде определен следния
по-стеснен режим на лични отношения:
-
Всяка първа седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа,
когато бащата ще връща детето в дома на майката без преспиване, както и на
следващия ден от 10 часа в неделя до 18 часа;
-
Всяка трета седмица от месеца от 10 часа в събота до 18 часа,
когато бащата ще връща детето в дома на майката без преспиване, както и на
следващия ден от 10 часа в неделя до 18 часа и
-
Общо петнадесет дни през лятната ученическа ваканция.
За да обоснове
предявените насрещни искания Д.В. е изложила следните твърдения:
Твърди
се, че детето А. е израснало с баща – насилник, който упражнявал психически
тормоз над него и нея, и който редовно злоупотребявал с алкохол, под
въздействието на който ставал агресивен. Поради това след определяне на режима на лични
отношения със съдебното решение, детето отказало да ходи при баща си в определените
за това дни. През м.Април 2018 г. психическото му състояние се влошило, защото
бащата не спирал да пие и да го тормози. Още тагава с детето започнали да
работят социални работници и психолог по определен график за срещи с детето,
защото според тях детето било много травмирано от баща си. Пред тях то
разказало как бащата пиел алкохол, как упражнявал физическо и психическо
насилие, как лично виждало бащата да удря майката не само в къщи, а и на
улицата и виждало как той я замервал с торба в парка. Бащата живеел с
неомъжената си сестра и същата, когато той е в пияно състояние, виждала как той
плашел сина си като крещял пред него, блъскал врати, обиждал ги и ги наричал с
цинизми – „чуми проклети“, „кучки“, „курви“, „помияри“ и други подобни. Твърди
се, че бащата не участвал в социалния живот на детето. Не било вярно
твърдението му, че играят заедно и че времето им минавало в забавления. Твърди
се, че бащата за тези шест месеца / от влизане в сила на предходното решение на
22.03.2019 г . до завеждане на иска /не е направил опит да се промени. Всеки
разговор с него бил съпроводен с обиди и скандали, като това винаги било пред
детето, което било пряк свидетел. Твърди, че действията на бащата влошили
положението на детето и отношенията им като родители. Сочи се конкретен пример
на 15,09,2018 г. след като бащата бил пил цял ден алкохол, детето започнало да
кашля и това подразнило бащата така, че той започнал да му се кара, да крещи и
да блъска предмети в дома си. Детето плачело през цялото време. Същата вечер ответникът
провел телефонен разговор с майката в присъствието на А., при който й отправил
заплахи, че ще я убие, нарекъл я „малоумна“ и „курва смотана“. Акцентира се, че
съгласно споразумението, бащата няма право да пие никакъв алкохол по време на
осъществяването на личните контакти с детето. Твърди, че детето е правило
забележки на баща си да спре да пие и по повод тези забележки бащата го е удрял
и е упражнявал физическо насилие. След постановяване на режима за лични
контакти и поради влошаване на психическото му състояние, детето е било
квалифицирано като „дете в риск“ и включено в програма при Отдел „Закрила на
детето“, която посещавало.
Относно
претенцията за увеличаване на определената издръжка се поддържа, че досегашният
размер не отговаря на нуждите на детето. Детето имало увеличени разноски и
разходи. Твърди се, че бащата има достатъчно средства от работата си като ш. и
реалното му заплащане е от около 1000 - 1500 лв. на месец, тъй като получавал
процент от доставката на хляба. Твърди се, че се осигурява на минимална
заплата, но реално получаваната била в по-голям размер. Имал собствено жилище,
което майката ремонтирала и обзавела. Имал и имот в Община Б.. Майката живеела
в дома на родителите си и нямала
собствено жилище. Доходите й били много по-малки от неговите.
По така
изложените съображения, от съда се иска да постанови решение, с което да се
променят мерките относно режима на лични отношения между бащата и детето,
постановен с досегашното съдебно решение, като се определи визирания в
насрещната искова молба стеснен режим на лични отношения между бащата и детето,
като се увеличи досегашната издръжка за детето от 150 лв. на 250 лв. месечно,
считано от завеждане на насрещния иск в съда – 07.11.2018 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил всички
предявени искове, като е приел, че не е налице изменение в обстоятелствата,
които да обуславят необходимост от изменение на мерките за лични отношения
между бащата и детето, както и че с оглед краткия 6-месечен период от
определяне на досегашния размер на издръжка не са настъпили съществени промени
нито във възрастта на детето, нито във възможностите на бащата да заплаща
увеличен размер издръжка. Решението се обжалва само от Д.В. по отношение на
тази му част, с която са отхвърлени предявените от нея искове по чл.59, ал.9 СК
и чл.150 СК. В останалата му част - по иска на Н.К. за изменение на режима на
лични контакти, решението на ПРС е влязло в сила като необжалвано.
При извършената служебно преценка по смисъла на
чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
С оглед на това въззивната жалба следва да се
разгледа по същество, като предвид характера на спора съдът не е обвързан
единствено от оплакванията в жалбата, тъй като следва да следи служебно за
интереса на малолетното дете.
Преценявайки самостоятелно събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното:
По делото не се е спорило, че страните
са имали сключен граждански брак, прекратен по взаимното им съгласие с Решение
№ 1010/22.03.2018 г. по гр.д.№ 117/2018 г. на ПРС. От брака си имат дете- А.,
роден на *** г. Тези обстоятелства са и документално установени по делото.
Според утвърденото със съдебното решение от 22.03.2018 г. споразумение, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А. е предоставено на майката и е определен режим на лични контакти на бащата, както следва: бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10 часа в събота до 18 часа в неделя – с преспиване в дома на бащата; след навършване на деветгодишна възраст на детето – всяка сряда на месеца за времето от 16 до 18 ч., като бащата ще посреща детето от учебното заведение, което посещава, и ще го връща в дома на майката; всяка нечетна година на Коледа за пет дни с начало 24 декември за времето от 10 ч. на първия ден до 18 ч. на последния; всяка четна година на националния празник 24 май за два дни през времето от 10 ч. на 23 май до 18 ч. на 24 май; всяка четна година за пет дни по време на великденските празници за времето от 10 ч. на Разпети петък до 18 ч. на последния ден; на рождения ден на бащата – от 10 ч. до 18 ч. на 1-ви септември; за четири часа на рождения ден на детето с предварителна уговорка с другия родител; както и в продължение на един месец през лятото, който да бъде разделен на две седмици по предварителна уговорка между родителите. Решението е било окончателно и е влязло в сила в деня на постановяването му- 22.03.2018 г.
Не е спорно също така, че утвърденият със съдебното решение режим е бил напрактика осъществяван в периода от датата на решението до образуване на настоящото дело .
Според разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК при промяна на обстоятелствата, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Следователно релевантен за настоящото производство е периодът след постановяване на решението-22.03.2018 г. , като с оглед нормата на чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и обстоятелства от значение за спора, възникнали след завеждане на делото.
Същността на понятието
"промени в обстоятелствата" е разяснена в т. 5 от ППВС № 1/1974 г. По вътрешното им съдържание новите
обстоятелства могат да имат различно проявление. То може да се изразява и в неблагоприятното въздействие
върху детето на утвърдения режим на лични отношения с родителя, при който
детето не живее, като съдът е
длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и
на ефикасността на мерките, които го определят.
На следващо място, релевантните за
спора обстоятелства следва да бъдат обсъдени при съблюдаване единствено на интереса на детето, а не на желанието на родителите. Кой е най-добрият интерес на детето се
определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при определяне на подходящ режим на
лични отношения. Според законовото определение
най-добрият интерес на детето се преценява с оглед : а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в)
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е
причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат
за детето; е) последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Съдът е длъжен да
обсъди всички тези и други съществени обстоятелства (ако има такива) поотделно
и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето.
В аспекта на
гореизложеното, от събраните по делото доказателства се установява следното:
В социален доклад на ДСП
–Пловдив от 19.04.2018 г., изготвен във връзка с подадено от Д.В. заявление от
18.04.2018 г. за ползване на подходящи социални услуги от детето А. , се сочи,
че към момента на съставянето му детето се отглежда от майката и живее в едно
домакинство с баба си и дядо си по майчина линия. Отразено е, че А. има
изградена емоционална връзка и с двамата си родители, но след раздялата им
трудно се съгласява да се среща с баща си и да преспива в жилището му. По данни
на родителите те имат затруднения в комуникацията. Издадено е Направление за
ползване на социални услуги, като детето и родителите са насочени към
инидивидуално и семейно консултиране. Съгласно
приложените междинен и окончателен доклад за предоставените социални услуги, са
били проведени срещи както с всеки от двамата родители, така и с малолетното
дете. При първата среща на екипа с майката , тя съобщава за ежедневни скандали
с бившия си съпруг по време на съвместното им съжителство преди развода и
постоянната му злоупотреба с алкохол, под влиянието на който ставал агресивен.
Споменава за един от скандалите, при които ситуацията ескалирала и той посегнал
и на четиригодишния тогава А.. Изразила е мнение, че този акт все още се помни
от детето. То не желаело и категорично отказвало за посещава баща си след развода,
разстройвало се и плачело преди срещите им.
При проведените срещи на
екипа с детето то потвърдило информацията относно семейните взаимоотношения
преди и след рзвода на родителите си. Обективирани са данни са възприети от
малолетното дете агресивни прояви на бащата към майката в негово присъствие. След
приключване на работата по предоставяне на услугата , продължила до м.ноември
2018 г., ДСП дава заключение, че детето е поело връху плещите си бремето на
крайно влошените отношения на майка си и баща си, приел е позицията на „защитник“
на Д. и „укротител“ на Н.. У детето било формирано мнение, че бащата е
основният генератор на напрежението и конфликтите, а майката е пасивна. По
наблюдения на екипа А. общува на ниво, по-високо за неговата възраст, има
пространствена и времева ориентация и адекватно вербализира емоциите и
преживяванията си. Родителите са консултирани да обсъждат въпросите, свързани с
детето, когато са насаме или по телефона , както и че в интерес на сина им е
пред него единият родител да не коментира другия в негово отсъствие, да не се
разискват теми, които са отговорност на възрастните, в т.ч. съдебни дела и
влошените им взаимоотношения. Бащата е консултиран да овладява агресивните си
импулси пред детето, да се въздържа от нецензурни изрази и обидни думи по адрес
на Д., да прояви търпение и толерантност към детето предвид все още прясната
травма от развода и сложната семейна ситуация, в която е живял Сашко преди
раздялата. Взето е решение за продължаване на социалната услуга, което е
предприето с подадено от майката заявление на 14.12.2018 г. и издадено
направление от 02.01.2019 г.
Илюстрация на
отношенията между родителите след развода и най-вече на поведението на бащата
представлява обективираното на хартиен носител съдържание на проведен помежду
им на 15.09.2018 г. телефонен разговор, което съдържание не е оспорено. Не се
спори за това, че на посочената дата А. е бил в дома на своя баща за
осъществяване на личен контакт съобразно съдебното решение, но е имал кашлица,
която провокирала раздразнение у Н.К.. По този повод се провежда и разговора по
телефона, при който, в присъствието на детето, К. е отправил обидни думи ,
наричайки майката „малоумна“, „курва смотана“ и др.подобни, използвал псувни, отправил
заплахи / л.41 и сл. от първоинстанционното дело/. Отразено е, че детето плаче
през цялото време. Майката отива при него , за да го успокои. По тези факти не
се спори.
В първоинстанционното
производство е възложен социален доклад за детето и такъв е постъпил от ДСП на
08.02.2019 г. От него се констатира, че са проведени среща и разговори с детето
и майката. Среща с бащата не е осъществена, защото той не е отговарял на
телефонните обаждания. Посетен е бил и адреса му и са били оставени съобщения,
на които той не се е отзовал. Според доклада влошените отношения между
родителите, присъствието му на скандални сцени между майката и бащата
рефлектират върху психо-емоционалното му състояние. Пред социалните работници А.
е заявил, че не желае да вижда баща си, защото той му крещи.
Показания пред районния
съд е дала свид.Р. В.- майка на Д.В. и баба на А., с която майката и детето
живеят в едно домакинство. Свидетелката пресъздава обстоятелствата около
раздялата на родителите и причините за това. Потвърждава, че след м.март 2018
г. А. е отказвал да ходи при баща си. Когато в събота К. дошъл да го вземе,
детето започнало да плаче и казало, че не иска да отива там, защото пак ще му
викат и изпаднало в истерия. Д. успяла да го убеди и детето тръгнало. Това се
повтаряло всеки път, когато тлябвало да отиде при баща си. Изразява мнение, че
детето е уплашено от действията на баща си преди раздялата, който проявявал
агресия след употреба на алкохол в присъствието на А.. Свидетелката споделя и
преките си възприятия относно навиците на Н.К. да започва да пие алкохол от 10
ч.сутринта първо в заведението, след което си носел вкъщи и продължавал. След
като Д. и детето се преместили да живеят при нея, той два пъти идвал в нетрезво
състояние и отправял заплахи към свидетелката, което дало основание за налагане
на мерки за защита по реда на ЗЗДН. Последното се потвърждава от приложения заверен препис от Решение №
365/31.01.2018 г. по гр.д.№ 95/2018 . по описа на ПРС, с което спрямо
въззиваемия К. са наложени мерки по чл.5 от ЗЗДН, в т.ч. му е забранено за
приближава пострадалата и жилището й за срок от 6 месеца, считано от
постановяване на решението-31.01.2018 г.
Показания е дала и свид.А.
К.- сестра на Н.К. и леля на А., която твърди, че когато бащата вземе детето ,
ходят да обядват в ресторант и някъде на разходка. А. преспивал в стаята при
баща си . Условията в жилището били добри. През лятото бащата и детето били на
море и прекарали добре, а след това и ходили и във В. Свидетелката виждала как
двамата общуват, детето се радвало, играели с топка. Според нея брат й няма
проблеми с алкохола, но самият му характер бил малко по-строг, не обичал да се
вдига шум. К. разказва за случая от 15.09.2018 г., при който Н. се ядосал,
понеже детето кашляло и се обадил на майка му. Тогава А. се разплакал.
Свидетелката тдвърди, че не е чула как брат й се разправя с Д.. Твърди също, че
когато почива, брат й употребява по-малко алкохол.
Приета е съдебно
психиатрична експертиза на малолетното дете, изготвена от в.л.д-рН. П.- д. п.
Заключението на експерта е, че при А. няма данни за тревожност, потиснатост,
депресивност или агресивност. Има позитивно отношение към майката, лелята и
родителите на майката, налично е декларативно негативно отношение към бащата.
Според вещото лице съществуват данни, че към детето е упражнено психологическо
насилие от страна на бащата. То е въвлечено в конфликта на родителите. Бащата
говори срещу майката при срещите с А., подобно поведение имат и майката и
бабата на детето. Детето е присъствало на обиди, заплахи от страна на бащата
към майката и нейните роднини. Бащата употребява лакохол в негово присъствие. А.
не изпитва страх от баща си. Дадено е също заключение, че съществува връзка
между описаните събития от март-септември на 2018 г. и нежеланието на А. да
вижда баща си. Не са налице сигурни данни, че срещите на детето със социалните
работници и психолози от ОЗД са му помогнали да желае срещи с баща си.
Изслушано е заключение и
на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на бащата,
изготвена от лекар-психиатър и психолог. Според вещите лица при Н.К. не се
установява клинично изразено психично заболяване, но са налице характерови
абнормности в посока на тревожност и ситуативна реактивност и раздразнителност.
При К. не са налице психични заболявания и данни за алкохолна зависимост. Агресивното
му поведение е предимно вербално и се свързва със ситуативни фактори и семейни
конфликти, като значение има и улесняващата роля на алкохола. Ексепртите дават
заключение и за ограничен родителски капацитет поради липса на умения за
справяне в ситуации на затруднение, ограничена социална компетентност и прояви
на инфантилизъм. Независимо от тези дефицити, според вещите лица същият с
поведението си не представлява заплаха за околните и детето. К. осъзнавал, че
не следва да намесва детето си в конфликта с майката и че трябва да му даде
свобода при срещите си с него, за да преодолее детето травмата от насилието, на
което е било свидетел в годините.
Във въззивното
производство са събрани доказателства във връзка наведени във въззивната жалба
обстоятелства за проявена агресия от страна на К. на 14.07.2019 г. Видно от
приложените документи по преписка, образувана в 05 РУП-Пловдив по подадена от
майката жалба, на въззиваемия е съставен протокол за предупреждение по реда на
чл.56 от ЗМВР. По този повод е възложен и допълнителен социален доклад. Пред
социалните работници детето е споделило, че на сочената дата са били с майка му
в парка и баща му е отишъл да го вземе. Той е отказал да тръгне с него и се
разплакал, а баща му го е ударил.
Родителите са изслушани
на осн.чл.56, ал.6 СК от въззивния съд в с.з. на 28.10.2019 г. Майката заявява,
че детето не иска да преспива при баща си и тя счита, че за него е по-добре,
ако не спи там, защото ще се чувства по-спокоен. Излага твърдения за това, че К.
употребява алкохол в събота и неделя и вечер става агресивен.
Бащата
признава, че е употребявал алкохол пред детето и всичко минавало нормално.
Когато детето било при него, ходели на разходки, вечеряли, гледали телевизия и
си лягали. Твърди, че единственият случай, в който е повишавал тон, е този от
15.09.2018 г. , защото бил изморен и се изнервил. По нататък обаче казва, че
избухванията му са заради това, че Д. не си вдига телефона.
При така установените обстоятелства,
съдът приема, че са налице предпоставките по чл.59, ал.9 СК за изменение на
утвърдения с предходоното съдебно решение режим на лични отношения на бащата с
детето. В утвърдената съдебната
практика по приложението на посочената законова разпоредба е прието, че
изменение на обстоятелствата, даващо основание да се ограничи определения режим
на лични контакти е налице, когато те се отразяват
неблагоприятно на развитието на детето; когато при новото разрешение
положението му би се подобрило; когато е установено, че определените мерки са
неефективни и не отговарят на интереса на детето. В настоящия случай несъмнено
е установено по делото, де определеният по споразумението между страните ражим
не се отразява благоприятно на малолетния А.. Детето е въвлечено в конфликта на родителите си, като основен принос за
това има бащата, който в негово присъствие нееднократно е проявявал агресивно
поведение спрямо майката на детето. Събраните по делото доказателства са
категорични в тази насока- такова е заключението на в.л.д-р П., писмените доказателства /
разпечатката от телефонния разговор от 15.09.2018 г./, социалните доклади. Демонстрираното
негативното отношение към майката, отправянето на заплахи, обидни и нецензурни
думи в присъствието на детето, квалифицирани от вещото лице Попов като
психологическо насилие над малолетния от страна на бащата, са причината за отказа на А. да се вижда с
него. Независимо, че според вещите лица К. и М. К. осъзнавал, че не следва да намесва детето си в
конфликта с майката и че трябва да му даде свобода при срещите си с него, за да
преодолее детето травмата от насилието, на което е било свидетел, родителят не
е съобразил поведението си с тази необходимост за правилното развитие на А.. Поведението
му през релевантния период не сочи на такива опити от негова страна. Напротив ,
фактите по делото сочат на обратното- бащата не полага усилия да промени
поведението си пред детето , въздържайки се от агресия / пример за което са събитията от 15.09.2018 г., инцидента в парка на 14.07.2019 г./. Въззиваемият следва да преосмисли и поведението си към жалбоподателката,
най-вече заради сина си и в бъдеще следва да положи максимални усилия за
избягване на конфликтите с майката на детето си, да се въздържа от негативни
коментари за нея и прояви на агресия особено пред А., като си даде сметка, че
такова поведение засяга дълбоко психиката и емоционалното спокойствие на
детето. В тази
ситуация утвърденият с предходното решение режим на лични контакти с бащата не
благоприятства за нормалното психо-емоционално развитие на детето и се оказва травмиращ за него. Негативизмът
у детето по отношение престоя при бащата категорично
изисква премахване на преспиването при него през по-голямата част от режима,
така че да се намали стресът у детето и то да се адаптира по-лесно. От друга
страна, режимът не следва прекалено да се ограничава, за да не се постигне
обратният ефект и детето да се отчужди.
В аспекта на изложеното основателна
е молбата на майката да бъде изменен режима на лични контакти на бащата с
детето , като бъде постановен такъв без преспиване през уикендите , както и да
бъде намален периода за пребиваване на детето при бащата през лятото от един
месец на две седмици, колкото е и годишния платен отпуск на бащата /
вж.изявлението му, дададено по реда на чл.56, ал.6 СК/. Определянето на
по-дълъг период през лятото, през който детето да пребивава при баща си, докато
той е фактически на работа и то при трудовата му заетост през нощта, не
осигурява ползотворно общуване на детето с този родител. Освен това, с оглед
обстоятелството, че през настоящата година детето вече е ученик в първи клас,
което е удостоверено с представената във въззивното производство Служебна бележка от СУ „***“-
гр.П., режимът следва да бъде съобразен с ученическите ваканции. В тези периоди
срещите
на бащата с детето ще се осъществяват без преспиване през вторите половини на пролетната
и зимната ученически ваканции през нечетните години до навършване на 9
годишна възраст на детето, а след тази
възраст ежемесечните срещите на бащата с детето, както и срещите през вторите
половини на пролетните и зимни ученически ваканции да се осъществяват и с
преспиване. Бащата следва да има право да вижда и взима при себе си
детето на рождения си ден от 10ч. до 18 ч., както и за четири часа на рождения
ден на детето след предварителна уговорка с майката.
Относно иска по чл.150 СК.
Установи се, че детето А.
понастоящем е ученик в първи клас, което обосновава нужда от повече средства за
покриване на нуждите му с оглед осигуряане на ученически пособия и учебни
помагала. Поради това пресъдената издръжка от 150 лв. месечно следва да бъде
изменена като недостатъчна, като бащата
заплаща такава в увеличен размер от 180 лв. месечно. В тази част претенцията е
основателна и ще се уважи, а до пълния претендиран размер от 250 лв. месечно
следва да се отхвърли, тъй като не се доказват по-големи нужди от средства за
детето от една страна, а от друга- не се установява да е настъпило увеличаване
на доходите на бащата в процесния период.
С оглед на изложеното,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която молбата на Д.В.
по чл.59, ал.9 СК е отхвърлена и същата се уважи, като се измени режима на
лични отношения на бащата с детето според изложеното по-горе, както и в частта, с която е
отхвърлен иска за увеличение на издръжката до размера от 180 лв. и претенцията
в тази й част се уважи. В останалата част- с която искът за увеличаване на
издръжката за размера над 180 лв. до 250 лв. месечно е отхвърлен, като правилно
и законосъобразно, ще се потвръди.
С оглед уважаване на
молбата по чл.59, ал.9 СК на жалбоподателката се следват направените по този
иск разноски в пълен размер на осн.чл.78, ал.1 ГПК. Пред районния съд В. е
направила такива в размер на 60 лв. ДТ, 15 лв. ДТ за издадени СУ , общо 796 лв. внесени депозити за експертизи и 300
лв. платено адвокатско възнаграждение, а във въззивното производство- 30 лв. ДТ
и 300 лв. платено адвокатско възнаграждение. Общо дължимата на жалбоподателката
сума за разноски по този иск за двете инстанции е от 1501 лв.
Частичното уважаване на
иска по чл.150 СК налага присъждане на разноски по съразмерност.
Жалбоподателката е направила разноски за адвокатско възнаграждение от по 300
лв. за всяка инстанция или общо 600 лв. , от които по съразмерност се следва
сума от 180 лв. съобразно уважената част от иска.
На въззиваемия ще се
присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от претенцията на осн.чл.78,
ал.3 ГПК. Страната е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. за
всяка интстанция –общо 700 лв., като съдът приема, че възнаграждението е за
процесуално представителство и по двата иска, поради което дължимата сума за
разноски се определя на база половината от общия им размер. От направените
разноски в общ размер от 350 лв. по иска по чл.150 СК, на въззиваемия се следва
по съразмерност сумата от 280 лв.
Въззиваемият ще следва
да заплати и ДТ съобразно уважената част от иска , възлизаща в минимален размер
от 50 лв.
Мотивиран от изложеното,
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2904/10.07.2019 г.
по гр.д. № 15670 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, II брачен състав,
в частта, с която е отхвърлен
предявения от Д. В. В., ЕГН ********** против Н.Г.К., ЕГН ********** *** насрещен иск с правна квалификация чл.59,
ал.9 СК за изменение на режима на лични
отношения на бащата Н.Г.К., ЕГН ********** с детето А. Н.К., ЕГН ********** , утвърден с Решение №
1010/22.03.2018 г. по гр.д.№ 117/2018 г. на районен съд Пловдив, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ утвърдения с Решение №
1010/22.03.2018 г. по гр.д.№ 117/2018 г. на районен съд Пловдив режим на лични
отношения между бащата Н.Г.К., ЕГН ********** с детето А.
Н.К., ЕГН ********** по следния
начин: бащата има право да вижда и взема
детето при себе си всяка първа и трета седмица
от месеца за времето от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. и от 10.00 ч. в неделя до
18.00 ч., когато бащата ще връща детето в дома на майката без преспиване и общо
две седмици през лятната ученическа ваканция, през
вторите половини на пролетната
и зимната ученически ваканции през нечетните години до навършване на 9
годишна възраст на детето без преспиване, а след
тази възраст ежемесечните срещите на бащата с детето, както и срещите през
вторите половини на пролетните и зимни ученически ваканции през нечетните години ще се осъществяват
и с преспиване. Бащата има право да вижда и взима при себе си детето на
рождения си ден от 10ч. до 18 ч., както и за четири часа на рождения ден на
детето след предварителна уговорка с майката.
ОТМЕНЯ Решение № 2904/10.07.2019 г. по гр.д. № 15670 по описа
за 2018 г. на Районен съд Пловдив, II брачен състав и в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. В. В.,
ЕГН ********** насрещен иск против Н.Г.К.
за осъждане на бащата да заплаща на
детето А. Н.К. чрез неговата майка и законен представител Д. В. В.,
ЕГН ********** ИЗДРЪЖКА в увеличен
размер от 150 лева месечно съгласно Решение №
1010/22.03.2018г. по гр. дело № 117/2018г. на ПдРС, на 180 лева месечно, считано от
завеждане на насрещния иск – 07.11.2018г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН ********** да заплаща на детето А. Н.К. чрез неговата
майка и законен представител Д. В. В., ЕГН ********** ИЗДРЪЖКА в увеличен размер от 180 лева месечно,
считано от завеждане на насрещния иск – 07.11.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2904/10.07.2019 г. по гр.д. № 15670 по описа
за 2018 г. на Районен съд Пловдив, II брачен състав в
частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от Д. В. В.,
ЕГН ********** насрещен иск против Н.Г.К.
за осъждане на бащата да заплаща на
детето А. Н.К. чрез неговата майка и законен представител Д. В. В.,
ЕГН ********** ИЗДРЪЖКА над размера от 180
лв. до предявения такъв от 250 лв. месечно.
ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН ********** да заплати на Д. В. В.,
ЕГН ********** сумата от 1501 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д. В. В.,
ЕГН ********** да заплати на Н.Г.К., ЕГН ********** сумата
от 180 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА Н.Г.К., ЕГН ********** да заплати сумата от 50 лв. държавна такса в полза на Бюджета на съдебнат авласт по сметка
на Окръжен съд Пловдив.
Решението в частта за изменение на режима на лични отношения по чл.59, ал.9 СК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, а в останалата си част – по иска за изменение на издръжката,
решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………..
ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………………
2.
……………………..