РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20231110208000 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ксамея Фарм” ЕООД срещу наказателно
постановление № .................., издадено от началник отдел „Оперативни дейности”,
дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, с което на жалбоподателя
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министъра на финансите за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление. Твърди се, че АНО не е установил правилно
фактическата обстановка, тъй като установената сума е била предназначена за
разплащане с доставчици, които пари са били отделени от касата. Твърди се нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в акта е посочено, че нарушението е извършено
на 06.01.23г., докато в протокола за проверката е записана датата 08.01.23г. Твърди се и
нарушение на чл. 42, т. 6 от ЗАНН, тъй като не са посочени точните адреси на
свидетелите при съставянето на акта. Посочва се, че АНО не е обсъдил приложението
на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяната на НП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адв. Пандов, който пледира за отмяна на НП и присъждане на
направените разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Килиев, който
пледира за потвърждаване на НП, а алтернативно за намаляване на санкцията.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
На 06.01.2023г. в 11.26ч. била извършена проверка на търговски обект – аптека,
находяща се в гр. София, ж.к.”Л. Г”, бл. .........8, стопанисвана от дружеството
жалбоподател. В хода на проверката било установено, че разчетената касова наличност
от дневния оборот от монтираното в обекта ЕКАФП, съгл. ДФО 172027/06.01.23г. е в
размер на 218.33лв. в обекта било констатирано и наличието на сумата от 497,97лв.,
която се намирала на отделно място, не в чекмеджето на касата на дружеството.
За проверката бил съставен констативен протокол, който е приложен към
преписката.
Св. Г. съставил на 27.01.2023г. АУАН, с който приел, че фактическата
наличност в касата на дружеството е в размер на 716,30лв. и съответно е налице
промяна в касовата наличност в размер на 497,97лв., което представлява въвеждане на
пари в касата на дружеството, което не еотразено на фискалното устройство.
Въз основа на този АУАН било издадено атакуваното понастоящем наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства – писмените
доказателства – заповеди за компетентност, протокол за извършена проверка, АУАН,
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Г., Иванова и
св. Д.а.
Съдът ще кредитира показанията на горепосочените свидетели като достоверни
и взаимодопълващи се.
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което
съдът го кредитира изцяло, като не намира за необходимо да обсъжда доказателствата
и доказателствените средства поотделно.
При тези факти от правна страна се налага извод за основателност на жалбата.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалния закон, които да накърняват правото на защита на жалбоподателя и да са
поради това основания за отмяна на наказателното постановление. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че са допуснати нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, тъй като в акта е посочено, че нарушението е извършено на 06.01.23г., докато в
протокола за проверката е записана датата 08.01.23г. и нарушение на чл. 42, т. 6 от
ЗАНН, тъй като не са посочени точните адреси на свидетелите при съставянето на
2
акта. Ясно е установена датата на която се твърди да е извършено нарушението, а
именно 06.01.23г., която дата е посочена както в акта, така и в НП. Посочването на
датата 08.01.23г. в протокола от проверката се дължи на техническа грешка, която не
влияе на законосъобразността на акта и НП. Обстоятелството, че не са посочени
точните адреси на свидетелите при съставянето на акта също не може да бъде
определено като съществено процесуално нарушение.
Както актът за установяване на административно нарушение, така и
наказателното постановление, са съставени от компетентни органи в рамките на
техните правомощия.
В АУАН и в НП констатираното от данъчните органи нарушение от страна на
дружеството е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение
относно неговото съдържание, но след анализ на доказателствената съвкупност по
делото се налага извода, че описаното нарушение не е извършено от дружеството
жалбоподател.
Основателно се явява възражението на жалбоподателя, че АНО не е установил
правилно фактическата обстановка, тъй като установената сума е била предназначена
за разплащане с доставчици, които пари са били отделени от касата. Безспорно в
случая се установи, че не е налице извеждане на средства от касата на дружеството.
От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства се установява, че към момента на проверката - 06.01.2023г., както
и преди това, практиката в дружеството била да се предвиди определена сума, която да
стои отделно от касата на дружеството, която да е предназначена за разплащане с
доставчици в брой. Именно това се случило и на 06.01.2023г., когато св. Иванова, която
била магистър фармацевт и оперирала с касата на дружеството , разполагала със
служебен аванс в размер на 1290лв., който бил предназначен за разплащане с
доставчиците и се намирал в складовото помещение, се разплатила и похарчила 800лв.
от аванса, като остатъка от близо 500лв.оставила на плота с идеята по-късно да ги
прибере в складовото помещение, когато пристигнали проверяващите.
От така изложеното се установява, че на 06.01.2023г. в проверявания обект св. Г.
е установил освен касовата наличност в касата на дружеството от 218.33лв. и
намиращата се сума от близо 500лв., останала като остатък след разплащането с
доставчиците, което ставало в брой. Сумата от близо 500лв. определено не била част
от касовата наличност в аптеката и с това се променя коренно извода на АНО при
извършената проверка, като не се установява извършването на посоченото нарушение
от дружеството.
Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски
3
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № .................г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности”, дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален
контрол”, с което на „К. Ф.” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министъра на
финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4