№ 580
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско
дело № 20231800500490 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба на Община К. – ответник в
първоинстанционното производство, подадена от процесуалния представител
адв. Е. К. от САК, срещу решение № 92/25.044.2023 г., постановено по гр. д.
№ 7/2023 г. по описа на РС – Ихтиман, в частта, с която е уважен предявеният
срещу общината иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
В жалбата се излагат съображения за неправлност на постановеното
решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
нарушение на материлания закон и необоснованост. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд за основателност на претенцията, като в тази връзка
се посочва, че недоказан е останал фактът дали кучето е бездомно, респ.
безстопанствено, доколкото липсвала ушна марка. Поради това не се
установявал по безспорен начин фактическият състав на деликтната
отговорност по реда на чл. 49 от ЗЗД. Съдът не е съобразил, че Община К. е
предпирела мерки за овладяване и контрол над популацията на
безстопанствените кучета и не е взел становище по представената от
жалбоподателя програма. Неправилен бил и изводът на съда за наличие на
причинно-следствена връзка между получените наранявания и твърдяното
ухапване от куче. При определяне на размера на обезщетението следвало да
се вземат предвид предишните хронични заболявания на ищцата, което
районният съд не направил. В условията на евентуалност се правят
1
оплаквания за прекомерност на присъденото обезщетение, което не
съответства на вида на полученото увреждане. Отправено е искане съдът да
отмени решението в обжалваната му част, като отхвърли изцяло предявения
иск, евентуално да намали размера на присъденото обезщетение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в
първоинстанционнто производство – Й. С. С., с който въззивната жалба се
оспорва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
въззиваемия – Й. С. С., срещу Община К., за осъждане на ответната община
да заплати на ищеца сума от 12 500,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие ухапване от безстопанствено
куче. В исковата молба се твърди, че на 09.05.2022 г., около 9;00 часа
сутринта, на ул. „М.“ в гр. К., С. е била нападната от безстопанствено куче,
което я ухапало по лявата подбедрица. В резулта на ухапването получила
разкъсна рана и изпитала остра болка. Ищцата била откарана от съпруга си в
Центъра за спешна медицинска помощ в гр. К., където й била направена
превръзка. На следващия ден болката била по-силна, а превръзката напоена с
кръв, поради което се наложило в следващите 15 дни да посещава болницата
в гр. И. по два пъти на ден за смяна на превръзката, а в следващите 15 дни –
по веднъж. Била настанявана в болница за оперативно лечение през месец
август и през месец октомври, тъй като оттокът не изчезвал и С.
продължавала да изпитва затруднения при ходене и схващане на крака.
Поддържа се в исковата молба е, че кучето е безстопанствено, поради което
отговорна за нанесените на ищцата вреди съгласно чл. 40 от Закона за защита
на животните, е ответната Община, която би следвало да осъществява надзор
над бездомните кучета.
Ответникът Община К. – сега въззивник, е оспорил предявения иск и е
искал отхвърлянето му като недопустим, неоснователен и недоказан, в
условията на евентуалност – да бъде намален размерът на претендираното
обезщетение, поради прекомерност.
С обжалваното решение РС – Ихтиман е приел предявения иск за
частично основателен, поради което е осъдил въззивната община да заплати
на ищцата сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие ухапване от куче на 09.05.2023 г. , ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане,
като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 12 500,00 лева.
Решението на РС – Ихтиман е обжалвано само от ответника и само в
осъдителната част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция
само в тази част. В останалата (отхвърлителна) част, първоинстанционното
решение е влязло в сила.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият
въззивен състав намира обжалваното решение за ваилдно и допустимо.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното.
2
От фактическите твърдения в исковата молба е видно, че предявеното
спорно право е основано на виновно поведение на определени лица, на които
по силата на правна норма, която задължава ответника да извършва дейност
по изолиране и надзор на безстопанствени кучета, са възложени именно тези
действия. Общината носи обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49
от ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от страна на
физическо лице при или по повод иззпълнение на възложената им от
общината работа.
За уважаване на предявения иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД
ищецът следва да докаже по безспорен начин следния фактически състав,
пораждащ тази безвиновна отговорност: противоправно деяние (действие или
бездействие) от страна на лице, на което е възложено извършването на
някаква работа (без да е необходимо установяването на конкретно лице –
изпълнител), настъпили за него вреди и причинна връзка между
противоправното поведение и вредите. Сгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2
от ЗЗД вината с предполага. В конкретния случай искът се основава на
противоправното бездействие на органите и служителите на общината,
поради което е необходимо доказването на задължението за действие.
Безспорно между страните, а и доказано по делото е, че на 09.05.2022
г. ищцата е била ухапана от куче. Спорният момент в производството е дали
това куче е бездомно/безстопанствено, съответно дали общината е отговорна
за причинените вреди по реда на чл. 49 от ЗЗД, налице ли е причинна връзка
между претендираните вреди и твърдяното ухапване, както и дали
претендираните вреди съответстват на претндирания размер на обезщетение.
От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели – св. М., св. С. и св. В. се установява, че кучето обитава квартала, в
който е настъпил инцидентът, като няма собственик или лице, което да
полага грижи за него, няма ушна маркировка и проявява агресия към хората.
С оглед на така даденото описание кучето следва да се определи като
безстопанствено по смисъла на Наредба № 4 от 1.02.2021 г. за прилагане на
Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното
изпълнение, механизма на финансиране и отчетност (Наредбата). Съгласно
§1, т. 1 от Наредбата „безстопанствено куче“ е всяко изоставено, изгубено,
родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без
надзор.
От представената и приета като доказателство по делото програма за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на
Община К. (Програма) е видно, че за целите на програмата за
безстопанствено се приема и следва да бъде преброено като такова всяко
куче, намиращо се на обществено място, без видимо присъствие на
собственик. На следващо място в програмата общината приема, че всяко
куче, което няма дом или се намира извън границите на дома на своя
собственик или гледач или не е под прекия надзор на собственика или гледача
има статут на „скитащо куче“ и се приема за безстопанствено.
В разпоредбите на Закона за защита на животните (ЗЗЖ) са предвидени
редица задължения на общините (в частност на общинските съвети и
кметовете) за овладяване популацията на безстопанствените кучета и
3
осъществяване на системен надзор и грижи. Законът предвижда, че
общиснките власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени
кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им
срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл.
41, ал. 1 – ал. 4, чл. 47 ал. 1 и ал. 3, § 5 от ПЗР ЗЗЖ). Основната мярка за
надзор е именно настаняването на кучетата в приюти, като по изключение се
допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети – при
спазване изискванията на чл. 48 и чл. 49 от ЗЗЖ. В разпоредбата на чл. 47, ал.
3, изр. 2 изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на
общините, следователно независимо от вида мерки (настаняване в приют или
връщане по места), общината е адресат на задължението за надзор над
безстопанствените кучета и следва да гарантира както живота и доброто
състояние на животното, така и безопасността на хората.
Настъпилото увреждане на ищцата говори за бездействие от страна на
служителите на общината, натоварени с функциите, които са предвидени в
ЗЗЖ, което е противоправно и е основание да се ангажира отговорността на
общината по чл.49 от ЗЗД като възложител на работата. Поради
неопроверганата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД бездействието се явява и
виновно.
Предвид гореизложеното съдът намира възражението свързано с
недоказаност на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, поради липса на ушна
маркировка на кучето за неоснователно. Обстоятелството, че кучето не е
имало ушна марка, не би могло да дерогира отговорността на общината за
причинениете на ищцата вреди, дори напротив – това обстоятелство се явява
доказателство за неположените в достатъчна степен грижи и надзор от страна
на общината за конкретното куче. Съществуването на приета от общината
Програма, в която са изложени конкретни цели и мерки, сама по себе си не е
доказателство за предприети реални действия по изпълнението й.
Неоснователно е и възражението за липса на причинно-следствена
връзка между вредите и противоправното деяние.
За установяване на фактическите твърдения изложени в исковата
молба, относно настъпилите увреждания и продължителността на лечението,
в първоинстанционното производство са ангажирани гласни и писмени
доказателства и е приета съдебно-медицинска експертиза.
От представените медицински докуметни се установява, че на
процесната дата – 09.05.2022 г. Й. С. е посетила Център за спешна
медицинска помощ – гр. К., с оплакване за ухапване от куче и рана в областта
на лявата подбедрица, а на следващия ден – 10.05.2022 г. е посетила личния
си лекар. Видно е, че ищцата е била хоспитализирана през месеците август и
октомври, като е претърпяла и хирургическа намеса.
Тези обстоятелства се подкрепят от показанията на св. С., които
преценени съгласно чл. 172 от ГПК настоящият съд намира за логични,
безпротиворечиви и подкрепящи се от останалите доказателства по делото.
От заключението на приетата съдебно медицинка експертиза се
установяват както вида и характера на уврежданията, така и механизмът на
получаването им. Според вещото лице С. е получила рана от ухапване от куче
в областта на лявата подбедрица, която е усложнена с развитието на абсцес,
4
което от своя страна е наложило оперативно лечение и масивна антибиотична
и медикаментозна терапия, продължила с месеци. В заключението е отразено,
че нараняването се дължи на действието на кучешки зъби, като механизмът на
причиняването е разкъсване и размачкване на тъканите, под сравнително
ограничена кожна рана, през която в увредените меки тъкани се вкарва
бактериална инфекция от замърсените кучешки зъби. Относно вида и
характера на причинените телесни увреждания вещото лице посочва
следното: в първоначалния вид и с последващите усложнения увреждането е
причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на левия
долен крайник за срок по-голям от 30 дни. Развитието на възпалителните
усложнение от своя страна са причинили разстройство на здравето временно
опасно за живота, а след приключване на възстановителните процеси –
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота , както и
обезобразяване.
При разпита си пред първоинстанционния съд вещото лице е
категорично, че съпътстващите заболявания на ищцата не са в състояние да
повлияят негативно на възстановителните процеси. От друга страна –
полученото нараняване затруднява механиката на крайника, което би могло
да доведе до промяна на стойката и начина на походка – нараненият крайник
ще натоварва другия, което може да доведе до задълбочаването на
съществуващото заболяване.
Въз основа на съвкупната преценка на посочените доказателства,
настоящият състав намира за доказани по несъмнен и категоричен начин
настъпилите за ищцата вреди, като същита са в пряка причинна връзка с
осъществено от общината виновно противоправно бездействие по отношение
на вменените й със закон задължения за овладяване на популацията на
бездомните кучета и полагането на грижи и надзор над тях. След като са
установени всички елементите от фактическия състав на деликта,
гаранционно-обезпечиталната отговорност на Община К. следва да бъде
ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да рецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обещетение, което има
компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението (т. 2 от Постановление №4 от 23.12.1968г. на
Пленума на ВС). Съдът оперделя размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, отчитайки степента и интензитета на
конкретно преживяните физически болки и страдания и тяхната
продължителност. В разглеждания случай по делото е установено, че
констатираните увреждания са причинили на ищцата болки и страдания.
Съобразявайки вида и тежеста на уврежданията, възраста на пострадалата –
същата е била на 74 години към момента на увреждането, продължителността
5
и вида на проведеното лечение, както и на възстановителния процес и
обстоятелството, че затрудненията в походката и белезите ще останат за цял
живот, окръжният съд намира, че справедливото по размер обезщетение за
търпените неимуществени вреди възлиза на 10 000 лева, което е дължимо
ведно с претендираната законна лихва, както законосъобразно е приел и
първоинстанционният съд.
Крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд съвпадат,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. В. К. сума в размер на 1 300,00 лева, представляваща възнаграждение
за оказаната от нея безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 92/25.044.2023 г., постановено по гр.
д. № 7/2023 г. по описа на РС – Ихтиман, в обжалваната част
ОСЪЖДА Община К., ЕИК *********, гр. К., ул. „И.В.“ № 2 да
заплати на адв. В. К. сумата от 1 300,00 (хиляда и триста) лева, предствляваща
възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6