РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 695
/ 27.9.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на дванадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втората
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Г. ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ХУБЧЕВА
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ЯНКА
ВУКЕВА, като разгледа докладваното
от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 569 по описа на съда за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
2. Постъпила
е касационна жалба от Г.А.Г., ЕГН **********,***, чрез процесуалния
представител адвокат В.С., с посочен съдебен адрес,***, срещу Решение №329 от
29.04.2022 г., постановено по адм. дело
№ 50 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г., с което е отхвърлен
като неоснователен, предявения от Г.А.Г. иск, да бъде осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, да му заплати сумата от 75 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
22.03.2021 г. до 17.01.202 г., причинени от бездействието на администрацията на
Затвора Пазарджик да осигури на ищеца нормална среда за обитаване, както и в
резултат на упражнено спрямо него насилие от страна на служители на главната
дирекция, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.01.2022 г.
до окончателното ѝ изплащане.
3.
Възраженията в касационната жалба се свеждат до твърдението, че Г. е доказал
твърденията си в хода на първоинстанционното производство, поради което
исковата му претенция е следвало да бъде уважена изцяло. В допълнителна молба
от 26.04.2022 г., Г. е добавил, че според него, като нетна следва да бъде
определена площта от помещенията, която остава след приспадане на площта на
4. Ответната
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра на правосъдието, гр.
София, чрез процесуалния представител юрк. Р., в представени по делото
възражение и писмени бележки е на становище, че касационната жалба е
неоснователна.
Поддържа се,
че ищеца не е бил лишен от достъп до санитарен възел и течаща вода по начин,
който да накърнява неговото човешко достойнство.
За
необосновани се считат твърденията на ищеца за наличие на лоша хигиена в килиите,
доколкото същите, както и коридорите и сервизните помещения се почистват
ежедневно от лишените от свобода, като отговорността за чистотата в килиите
съгласно ЗИНЗС е на самите лишени от свобода.
Заявява се,
че спалните помещения, в които е настаняван Г. и съответната им площ са
посочени в справките, приети по делото, като обстоятелствата, описани в
цитираните справки не са спорни между страните.
Счита се, че
първоинстанционния съдебен състав, правилно е съобразил факта, че след
приключването на ремонта през месец март на 2020г. всички лишени от свобода в
Затвора Пазарджик са били настанени,
вече в напълно нови и основно ремонтирани килии, с нова „PVC“ дограма на всички
прозорци, нова „ВиК“ инсталация за чистата и мръсна вода, нова ел. инсталация,
измазани и шпакловани стени, изградени бани във всяка килия и осигурени
задължително най - малко 4 квадратни метра жилищна площ лице.
Относно
твърденията на ищеца за наличие на дървеници след основния ремонт в Затвора Пазарджик,
се поддържа, че в килиите на затвора са били премахнати всички дървени
дюшемета, като са били заместени с
теракоти плочки върху бетонова замазка и е практически невъзможно да живеят
дървеници в килиите, като допълнително, редовно се провеждат дезинфекция,
дезинсекция и дератизация в затворническите помещения.
Сочи се, че Г.
не е подавал писмени заявления или оплаквания за лоши условия и пренаселеност в
обитаваните от него помещения.
Сочи се също
така, че по време на претърсването в килия № 907, обитавана от Г., служителите
от администрацията са му наредили да влезе в килията с тях и да присъства на претърсването
съгласно чл. 21 от ППЗИНЗС. Вместо да изпълни законното разпореждане на
служителите съобразно чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС, лишения от свобода Г. отказва
няколко пъти да влезне в килията, прикляква на пода и оказва съпротива, при
което съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от ЗИНЗС, дежурният офицер
Любенов нарежда на надзирателите да употребят физическа сила, за да вдигнат от
пода Г. и да го внесат в килията, за да присъства по време на претърсването.
5. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и обосновано. Счита се, че доказателствата
по делото не съдържат данни за действия или бездействия на администрацията,
които да са предприети в нарушение на закона.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за
това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.
ІІІ. За фактите :
7. Възведените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които Г. е
основал исковата си претенция са следните : килиите в които е обитавал в
периода от 22.03.2021 г. до 17.01.2022 г. са пренаселени, с площ по малко от
3,00м² на човек; хигиената е много лоша; има хлебарки, дървеници,
гризачи; има мухъл и влага в стаите; през зимата е много студено, а през лятото
е много горещо; няма достъп до естествена светлина и чист въздух; няма
достатъчно светлина и вентилация; топла вода се пуска само два пъти в
седмицата; в килиите няма санитарен възел с течаща топла и студена вода и
тоалетна; кабелната телевизия е спряна от 30.12.2021 г.; на 09.01.2022 г.,
около 15:00 – 15:30 чса е бил влачен влачен демонстративно и публично по пода
на коридора от надзирателите, защото отказал да присъства на претърсване. Като
последица от това, Г. твърди да е изпитал обида, огорчение, чувство на
малоценност и принуда да търпи и върши противни на волята му неща.
8. Въз основа на
представените в първоинстанционното производство Справка вх. № 1108 от 02.02.2022г. на Началник
затвора Пазарджик; Справки от 31.01.2022 г. и 01.03.2021 г., относно условията
на обитаване в Затвора Пазарджик и Становище относно увреждането на сградния
фонд на затвора от лишените от свобода от 01.03.2022 г., изготвени от главен
инспектор Е.С., на длъжност началник Сектор „Финанси, логистика и капиталови
разходи” в Затвора Пазарджик; Справка изх. № 204/14 от 17.02.2022 г. на
Началник Затвора Пазарджик за правното положение на лишения от свобода Г.А.Г. ;
Докладни записки от мл. инспектор Любен Г., мл. инспектор Л. У., надзирател А.
С., мл. инспектор М. Д., мл. инспектор К. А., мл. инспектор К. Т., мл.
инспектор В. Л., мл. инспектор Н. Г.; данните
заявени от разпитаните свидетели Й. А. А. и И. П. С. К. А. С., първоинстанционния
съдебен състав е приел за установено следното :
Г. изтърпява наказание
лишаване от свобода за 20 години, чието фактическото начало е било сложено на
26.03.2013 г. На 22.03.2021г. е преведен в Затвора Пазарджик, като от тази дата до м февруари 2022 г. е
настанен в ІХ отделение, спално помещение № 907. Въпросното помещение е с
размери 3,82 м. х 5,96 м. или 22,77 м², с включен санитарен
възел с размери 1,22 м. х 1,18 м. или 1,44 м², като при пълен капаците
могат да бъдат настанени 5 лишени от свобода. В същото има две двойни и една единична
вишка и 5 шкафчета за лични вещи. Вишките са с размери 70/190 см. или 1,33
м²/ бр., а шкафчетата с размери 45/40 см или 0,18 м²/ бр. Осигурен е
санитарен възел и течаща студена вода и достъп до топла вода по график, както и
достъп на дневна светлина посредством прозорци. В затвора на щат има назначен
главен готвач, който разполага е необходимата професионална квалификация,
изискваща длъжността. Качеството и количеството на храната, която се полага на
лишените от свобода се определя по рецептурник с необходимия калориен състав.
На лишените от свобода със здравословни проблеми се предоставя диетична храна.
Съобразно данните от
справките изготвени от главен инспектор Е. С. е прието, че в Затвора Пазарджик
са създадени всички условия, осигуряващи бита на лишените от свобода съобразно
стандартите за годишна бюджетна издръжка на един лишен от свобода. Помещенията,
в които се настаняват лишените от свобода, са проектирани и оборудвани по
начин, гарантиращ спазване на изискванията за минимални стандарти за жилищна
площ в затворническите институции. Всяко спално помещение разполага със
санитарен възел, като достъпът до него е постоянен. Затворът Пазарджик е
газифициран от 2003 година. Отоплението е осигурено с природен газ, така е
осигурена и топлата вода за битовите нужди на лишените от свобода. Всички
спални помещения имат прозорци, в зависимост от размера на помещението,
отваряема част на прозорците, за осигуряване на дневна светлина и възможност за
проветряване по всяко време на денонощието. Изкуственото осветление е организирано
при съобразяване площта на помещенията и пространството за ползване, равномерно
е и компенсира светлината в тъмните часове на денонощието. Извършват се
дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения,
кухненския блок, общите помещения, както и прилежащите пространства за
провеждане на престой на открито. Лишените от свобода имат право да слушат
радиопредавания и да гледат телевизия, съгласно изискванията на регламента в
ЗИНЗС.
Обсъдени подробно са
показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство
свидетели.
Като окончателни изводи,
съдът е приел, че не са установени незаконосъобразни действия или бездействия
на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на
човешкото достойнство на ищеца. посочено е, че индивидуалната обитаема площ с
която е разполагал ищецът по време на изтърпяване на наказанието е над 4 м². Спалното помещение е разполагало със
санитарен възел и течаща вода, тоест ищецът е имал постоянен достъп до тях,
както и до общия такъв, разположен на етажа, като от данните заявени от
свидетелите е прието, че спалното помещение е с добри хигиенни и битови
условия. На Г. са били предоставени нужното обзавеждане, шкафчета за лични вещи,
маса, столове, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване.
9. Като изцяло
неоснователни счетени, претенциите на ищеца, че е бил влачен демонстративно и
публично по пода на коридора от надзирателите, защото отказвал да присъства на
претърсване на помещението. Посочено от Съда е, че според чл. 95 от ЗИНЗС, при
претърсване на помещението задължително следва да присъства лишен от свобода от
помещението, в което се извършва претърсването, като в този смисъл е издадено и
разпореждане на лишения от свобода Г. да присъства като отговорник на килията
на претърсването, именно да констатира, че няма да има неправомерни действия. В
този контекст е прието, че от представените по делото докладни записки се
установява, че лишеният от свобода е
отказал да съдейства при направата на обиска и претърсването в неговата килия,
демонстративно легнал на заметя, което именно е наложило физически да бъде
пренесен в килията. Съобразен е и факта, че всъщност причината, за да бъдат
извършвани засилени претърсвания в помещението обитавано от ищеца е факта, че обитателите
редовно употребяват алкохол, правят заготовки за неговото производство, като
заради тази дейност ищецът е наказван 38 пъти.
ІV. За правото :
10. По отношение на твърденията,
възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличния съдебен състав
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне отново.
11. Във връзка с
поддържаните касационни доводи, трябва да се поясни, че предмет на осъдителния
иск е конкретно, субективно материално право, което се въвежда в процеса от
правните твърдения на ищеца, за проявлението или липсата на конкретни факти с
правно значение, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба и
заявеното от него искане, обективирано в петитума на исковата молба.
Основателността на предявената искова претенция пък, е резултат от установяване
в хода на съдебния процес на истинността на твърденията на ищеца, тоест
констатиране на проявлението на посочените от него факти или пък липсата на
отричаните от него факти.
В случая, както правилно
е констатирал първоинстанционния съд, съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, налага несъмнената констатация, че не се установява,
администрацията на Затвора Пазарджик да е предприела такива действия, или пък
да е бездействала при изпълнение на задълженията, което да е имало за
последица, поставянето на Г. в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
12. Прегледа на
действащото национално законодателство сочи, че съобразно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите
жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие,
а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица. В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4,00м². Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС пък,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Според чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС, спалните помещения
се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Ясно е, че с оглед
изричното указание на закона, установяването на кой да е от фактите, посочени в
хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, е достатъчно за да обоснове извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието
възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
13. В контекста на
цитираната нормативна уредба, съобразно правилото чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът
задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В
случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани
съответните факти.
Приложението на тази
процесуална презумпция налага наличието на позитивно проявените факти –
задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това
положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за
Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен
факт с правно значение.
Следва обаче да се
съобрази, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни
лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при
невярно удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК, ал. 1 от Наказателния кодекс,
длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в
който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван
тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва
с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Това налага да се приеме, че удостоверените от
длъжностните лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до
установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството
доказателства.
14. В случая, Началника
на Затвора Пазарджик е изпълнил това свое задължение, като са представени
съответните справки, съдържащи конкретна информация свързана с пребиваването на
Г. в мястото за изпълнение на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Данните от тези справки, бяха подробно описани в предходния раздел на
настоящото решение. Еднозначния и несъмнен извод който те налагат е, че по
отношение пребиваването на Г. *** през исковия период, не се установява той е
бил подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
Относно твърденията на Г.
за пренаселеност на помещенията, обитавани от лишените от свобода, трябва да се
съобрази, че ЗИНЗС не съдържа дефинитивна норма, която да определя какво
съдържание е вложил законодателя в синтагмите „достатъчно жилищна площ“ и
„минималната жилищна площ“. Както действащото, така и отмененото
законодателство са непротиворечиви по отношение на разбирането, че под „жилищна
площ“, следва да се разбира сборът от площите на помещенията в жилището с
основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена по вътрешните
зидарски очертания на стените(така например в § 1, т. 2 от ДР на Закона за гражданската
регистрация, също в § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за
настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на
Министерството на отбраната). Казано с други думи, в случая при определяне на минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода по смисъла на чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС, санитарните помещения следва да се изключат от общата площ
на помещението.
При това положение
съобразно представената в първоинстанционното производство Справка № 621 от 01.02.2022 г. на Началника на
Затвора гр. Пазарджик се установява, че общата площ на обитаваното от Г.
помещение № 907 е 22,77 м²², разполагащо със санитарен възел от 1,44
м², което при пълен капацитет 5 лишени от свобода означава, че за всеки от
тях е била осигурена 4,27 м².
Очевидно през исковия период,
изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС за осигуряване на минимална жилищна площ
в спалното помещение за всеки лишен от свобода не по-малка от 4,00м², в
случая е било точно изпълнено от администрацията на Затвора Пазарджик.
15. Действително, в Решение
от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Н. и
други срещу България, по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893
от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г., Четвърто
отделение, председател Инета Зимеле е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в затворническа килия има голяма
тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3
от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват изрично какъв размер
жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята за минимален стандарт
при настаняване в обща килия, то отделните национални доклади за извършените от
КПИ посещения и препоръките по тези доклади предполагат, че желателният
стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Въпреки това, ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В
оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството,
заемано от мебели и обзавеждане в килията (подчертаването наше). Недостигът
на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за
спане (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни
препратки). Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява
сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до
нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на
задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша
вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на
подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на
страдание, което надвишава това, присъщо на задържането (виж Torreggiani and
Others, цитирано по-горе, § 69).
167. От това следва,
че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по
отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид
следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за
спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра
жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните
лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи
сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в
нарушение на този член (виж Ананиев и други, цитирано по-горе, § 148, с
допълнителни препратки)..“.
16. Явно е, че
разбирането на Европейския съд по правата на човека, за съобразяване на
мебелите и обзавеждането на помещенията при определяне на жилищната площ е
относимо, към схващането, че минималния размер на същата не следва да е под
3,00м² за човек. При това положение, ако се съобразят
мебелите(включително
наличието на двойни легла, при които заеманата площ е 1,33 м²,
каквато е и при единичните) в помещение № 907, включително и като се изключи площта на
санитарния възел (независимо, че в решението на ЕСПЧ това не е споменато), то
отново свободната жилищна площ за всеки един от лишените от свобода, обитавали
тези помещения в исковите периоди е била над 3,00м².
17. На следващо място,
данните съдържащи се в представените по делото справки, налага да се приеме, че
при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в исковия
период, Илиев е обитавал процесното пенитенциарно заведени при наличието на
необходимата като вид, количество и калории храна, подходящо отопление и
климатичен режим през съответните сезони на годината. В помещенията обитавано
от касационния жалбоподател е имало необходимото естествено осветление,
достатъчно проветряване. Осигурени са били условия за двигателна активност. Не
се установи, спрямо него да е прилагана като наказателна мярка, продължителна
изолация без възможност за общуване или пък необосновано да са употребявани помощни средства.
Показанията на свидетелите
А. и С. относно условията на обитаване и инцидента на 09.01.2022 г., са общи и
в същността си представляват квалификации, основани на техните субективни
представи за условията при които трябва да обитава лишеният от свобода в
пенитенциарното заведение. В тези показания липсва всякаква конкретика, поради
което сами по себе си, те не съдържат каквито и да е отделни данни, които да
подлагат на съмнение или да изключват истинността на фактите и обстоятелствата,
удостоверени от длъжностите лица в представените по делото справки и докладни
записки, така както те са описани в първоинстанционното и в предходния раздел на
настоящото решение.
Все в тази насока, с
оглед възраженията съдържащи се в представената по делото писмена защита от
пълномощника на жалбоподателя, следва да се посочи, че предмета на
производството, в хода на което е постановено Решение от 30.09.2010 г. на
Европейския съд по правата на човека по делото на Деянов срещу България, по
жалба 2930/04, Четвърто отделение, председател Ренате Йегер е съвършено
различен от правния спор, предмет на текущото производство, развило се пред
първоинстанционната и касационната инстанция.
Що се отнася до
позоваването на процесуалния представител на жалбоподателя, на Решение от 04.06.2020
г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Иванов и други срещу
България, по жалби №№ oNo2727/19
и 6 други, Пето отделение, председател Габриеле Кучко-Щадлмайер, трябва да се
посочи, че в процесния случай става реч за недоказаност на исковата претенция
изцяло, а не за конкретния размер на
евентуалното обезщетение, което се иска да бъде присъдено.
18. Като е достигнал до
същите изводи, първоинстанционния съд е постановил един обоснован и съответен
на материалния закон резултат. Не се констатира в хода на първоинстанционното
производство да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №329 от
29.04.2022 г., постановено по адм. дело
№ 50 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1.
/п/
2. /п/