Решение по дело №1953/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 653
Дата: 9 май 2019 г. (в сила от 9 май 2019 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20184110101953
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№….

гр.В.Търново, 09.05.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИЛИЕВА

при секретаря П.Павлова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№1953 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Предмет на производството е предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцовото дружество и  ответника са страни по сключен между тях договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга: № М4090440/10.05.2014г. Ищецът твърди, че е предоставял на ответника далекосъобщителни услуги по договора, но ответникът не изпълнил задължението си да заплати стойността им по посочени фактури, описани в исковата молба, като общата сума, която се претендира е в размер на 145,53лв., от която лв. 63,03 лв. -незплатена далекосъобщителна услуга и 82,50лв.-  неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.  Ищецът твърди, че за исковите суми за главница от 63,03лв  – стойност на незаплатена далекосъобщителна услуга, сумата от 82,50лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги и сумата 17,46лв.-лихва за периода 28.03.2015г-18.12.2017г. по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано Ч.гр.д. №331/2018г. по описа на ВТРС, по което против длъжника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника на основание чл.47 ал.5 от ГПК, като след дадени на заявителя указания по реда на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, същият е предявил настоящите положителни установителни искове по чл.415 ал.1 от ГПК  вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК за установяване дължимост на горепосочените суми. В уточняваща искова молба ищецът е направил отказ от предявения иск за установяване дължимост на сумата 17,46лв.-лихва за забава за периода 28.03.2015г-18.12.2017г., за която е издадена заповед за изпълнение по частно гр.дело 331/2018г. по описа на ВТРС.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В проведеното открито съдебно заседание на 09.05.2019г. ответникът редовно призован на основание чл.41, ал.2 от ГПК, не се явява, не се представлява.

С молба от 20.03.2019г., депозирана по делото ищцовото дружество „А1 България”ЕАД е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника Д.Д.А., при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се  явява и не се представлява в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован на основание чл.41 ал.2 от ГПК, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване  на препис от исковата молба.

От представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира вероятна основателност на исковите претенции. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъдат уважени предявените искове, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 145,53лв., от които 63,03 лв. за незаплатена далекосъобщителна услуга по договор № М4090440/10.05.2014 г. и 82,50 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № М4090440/10.05.2014 г.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 205 лв., от които държавна такса в размер на 25лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. В исковото производство претендираните  от ищеца, посочени в негова молба-становище от 20.03.2019г. разноски са 75 лв. за държавна такса, както 180лв. за адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 460 лв., като с оглед уважаване на  исковата претенция на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 460 лв. за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответника  Д.Д.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дЪЛЖИ на ищеца „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД / предишно наименоване „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, сумата 145.53 (сто четиридесет и пет лева и петдесет и три ст.) лева – от която: 63.03 (шестдесет и три лева и три ст.) лева – стойност на далекосъобщителна услуга по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М 4090440/10.5.2014 г., сумата 82.50 (осемдесет и два лева и петдесет ст.) лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № М 4090440/10.5.2014 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №189 от 31.01.2018г. по частно гр.дело 331/2018г. по описа на ВТРС.

 

ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД / предишно наименоване „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Илинден, ул. „Кукуш” №1, сумата общо 460лв. /четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство по частно гр.дело 331/2018г по описа на ВТРС и в настоящото исково производство.  

                   На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи обжалване.

                   Препис от решението да се връчи на страните.

                   Препис от решението да се приложи по частно гр.дело 331/2018г. по описа на ВТРС.

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: