РЕШЕНИЕ
№ 758
гр. Бургас, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Д. Русева
при участието на секретаря П. Хр. Колева
като разгледа докладваното от Галя Д. Русева Гражданско дело №
20252100100615 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, ведно с молба-
уточнение вх.№ 8578/02.05.2025 г., на С. П. И. с ЕГН ********** от
**********, със съдебен адрес гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10,
против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 89Б, представлявано от
изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., с която се претендира постановяване
на решение, с което на осн.чл.432 вр.чл.429 КЗ ответникът бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 80 000 лв. – частичен иск от сумата от 120 000
лв. /съгласно приетото в с.з. на 25.09.2025 г. изменение на иска/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 2 315,53 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главниците от 23.10.2024 г., алтернативно от 02.12.2024 г. до
окончателното изплащане на сумите, които вреди са причинени на ищцата
вследствие ПТП на 16.10.2024 г. с МПС л.а. марка „*********“, модел
„*****“ с рег.№ А ****** РК, управляван от А. М. М., застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество.
В исковата молба ищцата твърди, че на 16.10.2024 г. в гр. Айтос, на
1
кръстовището на ул. „Ген. Гурко“ и ул. „Д. Благоев“ е възникнало ПТП, при
което водачът А. М. М., при управление на л.а. марка „********“ с рег. №
А****РК, нарушил правилата за движение по пътищата, като при движение на
заден ход блъснал ищцата – пресичаш пешеходец, в резултат на което същата е
получила телесни увреждания – счупване на лява бедрена кост, множество
травми и наранявания по глава, тяло и крайници, психически стрес и др. След
инцидента пострадалата била транспортирана в Отделение по ортопедия и
травматология към МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД Бургас с оплаквания от
силни болки в долния ляв крайник и невъзможна самостоятелна походка.
Поставена била диагноза „пертрохантерно счупване, закрито“ и
придружаващи заболявания: хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност, с невъзможни активни движения в лява тазобедрена става,
силно болезнени и ограничени пасивни движения, палпаторна болка в
областта на лява тазобедрена става, скъсен и външно ротиран крайник,
симптом на закованата пета. На 19.10.2024 г. е била извършена операция на
ищцата за открито наместване на фрактура на фемура с вътрешна фиксация,
под пълна спинална анестезия, като впоследствие е назначена терапия с
лекарства и след подобрение същата била изписана на 23.10.2024 г. с
препоръки за хигиено-диетичен и двигателен режим, прием на
медикаментозна терапия, амбулаторна смяна на превръзката на 3-4 дни,
пасивна и активна рехабилитация с частично натоварване на оперирания
крайник и сваляне на конците след 12-ти - 14-ти оперативен ден. Насочена
била към отделението по физиотерапия за продължаване на рехабилитацията
и към общопрактикуващия лекар за наблюдение. На 23.10.2024 г. ищцата била
приета в Клиника по физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ
„Сърце и Мозък“ Бургас за физикална терапия и рехабилитация след
непосредствената дехоспитализация, където й била назначена терапия с
пасивни упражнения, механотерапия, умения за обучение в дейности,
свързани с придвижване, стимулираща терапия с терапевтичен лазер и
медикаментозна терапия. Същата била изписана на 30.10.2024 г. с подобрен
обем на движение в лява тазобедрена става, вертикализирала се
самостоятелно до седеж и стоеж, с подобрен кинезиологичен статус и с
препоръки да спазва ХДР, да провежда физиотерапия 2-3 пъти годишно –
амбулаторно или в санаториум. На 17.12.2024 г. ищцата била прегледана от
ортопед травматолог, който й назначил лечебна физкултура. На 29.01.2025 г.
2
специалист по физикална и рехабилитационна медицина й назначил
физиотерапия. Във връзка с проведеното лечение ищцата направила разноски
за лекарства, прегледи и медицински услуги в общ размер на 2 315,53 лева,
подробно уточнени в молба вх. № 8578/02.05.2025 г. Сочи се, че преди
процесното ПТП ищцата е водила активен начин на живот, без здравословни и
психически проблеми, като инцидентът й причинил множество болки и
страдания, както и психически стрес; дълго време след инцидента се налагало
ищцата да е на легло, имало дълъг и труден период на лечение и
възстановяване, интензивни болки, множество ограничения, безпомощност и
необходимост от чужда помощ, тъй като не можела да се справяла сама в
ежедневието. Възстановяването й все още не било приключило и същата
продължавала да изпитва болки и затруднено движение. Всичко това се
отразило негативно на психологическото й състояние, след инцидента станала
тревожна и депресивна. По случая било образувано ДП № 237ЗМ335/2024 г.
по описа на РУ – Айтос, което към момента не било приключило. За
увреждащия л.а. „*******“ с рег. № А **** РК, управляван от А. М., имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по
застрахователна полица със срок на валидност от 03.01.2024 г. до 02.01.2025 г.
Ищцата предявила претенцията си за обезщетение пред застрахователя, който
я получил на 02.12.2024 г. и образувал щета № 43072952400361, но към датата
на входиране на исковата молба в съда липсвало плащане от страна на
застрахователя, поради което ищцата счита, че има правен интерес да иска
осъждането му за заплащане на сумата от 80 000 лева – частичен иск от 120
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и за
сумата от 2 315,53 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главниците от 23.10.2024 г. – датата, на която изтича
срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ във връзка с чл.430, ал.1 от КЗ, алтернативно –
от 02.12.2024 г. – датата на получаване на уведомлението от застрахователя,
до окончателното изплащане на сумите, в какъвто смисъл се предявяват и
настоящите осъдителни искове.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител,
сочи доказателства и претендира уважаване на исковете, а адв. Керанова
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА, ведно с начислен ДДС, тъй като е регистрирана по ЗДДС, за което
представя доказателство.
3
Правното основание на предявените при условията на обективно
съединяване искове е чл. 432, ал.1 КЗ и чл.429, ал.3 КЗ вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е оспорило исковете. Не е
оспорило, че е страна по сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесното МПС, както и че пред него е била депозирана претенция от
ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ,
по която е била образувана щета № 43072952400361/02.12.2024 г. Предявените
искове се оспорват по основание и размер, като се твърди, че по преписката на
ищцата вече е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 34 000 лева
за претърпените неимуществени вреди и в размер на 2 161,17 лева –
обезщетение за имуществени вреди, като общо платената сума от 36 161,17
лева е била заплатена по банков път по сметка с титуляр ищцата, като по този
начин ответникът счита, че напълно е възмездил пострадалата за
претърпените от нея вреди. В този смисъл се оспорва като прекомерна
претенцията за неимуществени вреди, като се сочи, че същата не съответства
на обичайно присъжданите обезщетения за такъв тип травматични
увреждания, както и че не е съобразен приносът на пострадалата както за
настъпване на самото ПТП, така и за настъпването на вредите, както и общото
здравословно състояние на ищцата преди инцидента, които са довели до по-
тежки травми и по-дълъг възстановителен период. Оспорват се твърденията,
че възстановителният период продължава и в момента, както и твърденията за
отражение на инцидента върху психиката на ищцата. В условията на
евентуалност се въвежда възражение за съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат, доколкото същата е нарушила задължението на
пешеходците по ЗДвП преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се ППС, да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение; да не навлизат внезапно на платното за движение; да не пресичат
платното за движение при ограничена видимост. Относно претенцията за
имуществени вреди, същата се признава като основателна до сумата от 2
161,17 лева, като за горницата до претендираните 2 315,53 лева се сочи, че
тази разлика не представлява разходи, които са във връзка с инцидента. С
оглед извършеното плащане на признатите до размера от 2 161,17 лева
разходи, искът за обезщетение за имуществени вреди се оспорва изцяло.
Оспорват се и акцесорните претенции за присъждане на лихви за забава, както
4
предвид оспорването на главните искове, така и с оглед началната дата, от
която застрахователят изпада в забава и от която дължи лихва на
пострадалата.
В с.з. ответникът се представлява от юрисконсулт, който ангажира
доказателства и претендира присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба,
становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е безспорно между страните, че на 16.10.2024 г. около 11.05 ч.
в гр. Айтос, до кръстовището на ул. „Ген.Гурко“ и ул. „Д.Благоев“, на паркинг
на зеленчуков пазар е възникнало ПТП, при което водачът на л.а. марка
„******“, модел „****“ с рег.№ А **** РК А. М. М. е нарушил правилата за
движение по пътищата, като при движение на заден ход е блъснал ищцата –
преминаващ пешеходец, вследствие на което същата е получила описаните в
исковата молба телесни увреждания - счупване на лява бедрена кост,
множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници. По случая е
образувано ДП № 335/2024 г. по описа на РУ Айтос, пр.пр.№ 18089/2024 г. по
описа на РП Бургас за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ вр.чл.342, ал.1 НК,
което в момента се намира в стадия на разследването, без да има привлечено
лице в качеството на обвиняем, видно от изпратеното от РП Бургас писмо.
По делото е разпитан като свидетел водачът А. М. М.. Същата сочи, че
на 16.10.2024 г. се е намирала в гр. Айтос на паркинга на зеленчуковия пазар,
когато е потеглила с автомобила си на заден ход и е блъснала ищцата, без да я
види преди това. Автомобилът бил с двигател с вътрешно горене, с предно
предаване, технически изправен, тъй като бил преминал задължителен
годишен технически преглед; стоповете му работели. Свидетелката не
забелязала човек да преминава отзад, когато тръгнала да извършва маневрата,
като първо потеглила с автомобила леко назад, после – напред, за да го
изправи, след което излязла от автомобила и видяла други хора да вдигат
ищцата от земята – тя не можела да стъпи на краката си, но говорела, била
контактна. Автомобилът не е снабден с парктроник и с камера за задно
виждане. Свидетелката гледала в огледалото, преди да започне маневрата на
5
заден ход, но не видяла ищцата. Пазарът имал постоянен поток от хора и
автомобили.
От заключението на назначената по делото САТЕ става ясно, че към
момента на процесното ПТП пострадалата се е движела в района на паркинга,
който е след кръстовището между ул. „Димитър Благоев“ и ул. „Ген. Гурко“ в
гр. Айтос, като е пресичала зад редицата от паркирани автомобили в паркинга.
Процесният лек автомобил „*********“ е бил паркиран с предница към
реката и със задната си част към ищцата /мащабна скица на л.103 от делото/.
Не е пресичала улица. Лекият автомобил е бил неподвижен и водачът А. М. е
потеглила назад с ниска скорост около 5 км/ч. Произшествието е настъпило в
светлата част от денонощието, ясно време, добра видимост, на суха пътна
настилка, равен сух асфалт, при паркирани автомобили и движение на хора в
близост до пазара на гр. Айтос. Водачът имал видимост към пресичащата
пешеходка и възможност да наблюдава непрекъснато пътя зад автомобила си
в процеса на маневра „движение на заден ход“. Лекият автомобил е потеглил
назад, когато ищцата преминавала зад него на около метър от задната му част.
Пешеходката не е очаквала, че автомобилът ще потегли назад. Автомобилът
изминал около 1,5 м от потеглянето до мястото на удара и от удара с
пешеходеца не са останали никакви следи. Според заключението, водачът е
бил длъжен непрекъснато да следи пътното пространство зад автомобила си
при извършване на маневра „движение на заден ход“ и е следвало да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението преди да
предприеме маневрата.
В с.з. на 25.09.2025 г. в.л. Е. уточнява, че е възможно в някакъв момент
ищцата да е попаднала в т.нар. „мъртва зона“ на видимост на водача на
автомобила. На територията на паркинга няма тротоар, нито друга зона, която
да е пригодена и безопасна и да е само за пешеходци, т.е. единственият
възможен вариант според съда е бил лицето да премине между двете редици
от успоредно паркирани автомобили. Вещото лице добавя, че при автомобил с
двигател с вътрешно горене като процесния е възможно пешеходец, който се
намира на 1 м зад автомобила, да възприеме звука от двигателя при
задействането на автомобила, като задните светлини също светят. Според
вещото лице, това е уязвим участък от движението, тъй като ищцата е
преминала зад паркирани автомобили и е нямала време да реагира, т.е. да
6
предвиди и да предотврати това движение на заден ход – била е съвсем близо
до автомобила и той в това време е тръгнал назад.
От приложената медицинска документация по делото се установява, а и
не е спорно, че след инцидента пострадалата е транспортирана в Отделение по
ортопедия и травматология към МБАЛ „Сърце и Мозък“ ЕАД Бургас с
оплаквания от силни болки в долния ляв крайник и невъзможна
самостоятелна походка, където й е поставена диагноза „пертрохантерно
счупване, закрито“ и е констатирана невъзможност за активни движения в
лява тазобедрена става, силно болезнени и ограничени пасивни движения,
палпаторна болка в областта на лява тазобедрена става, скъсен и външно
ротиран крайник, симптом на закованата пета, видно от издадената на
23.10.2024 г. епикриза. От нея е видно също, че на 19.10.2024 г. е била
извършена операция на ищцата за открито наместване на фрактура на фемура
с вътрешна фиксация с интрамодуларна остеосинтеза, под пълна спинална
анестезия, като впоследствие е назначена терапия с лекарства; след
подобрение същата е била изписана на 23.10.2024 г. с препоръки за хигиено-
диетичен и двигателен режим, прием на медикаментозна терапия,
амбулаторна смяна на превръзката на 3-4 дни, пасивна и активна
рехабилитация с частично натоварване на оперирания крайник и сваляне на
конците след 12-ти - 14-ти оперативен ден. Ищцата е била насочена към
отделението по физиотерапия за продължаване на рехабилитацията и към
общопрактикуващия лекар за наблюдение, като на 23.10.2024 г. е била приета
в Клиника по физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ „Сърце и
Мозък“ Бургас за физикална терапия и рехабилитация след непосредствената
дехоспитализация, където й била назначена терапия с пасивни упражнения,
механотерапия, умения за обучение в дейности, свързани с придвижване,
стимулираща терапия с терапевтичен лазер и медикаментозна терапия.
Същата е изписана на 30.10.2024 г. с подобрен обем на движение в лява
тазобедрена става, вертикализирала се самостоятелно до седеж и стоеж, с
подобрен кинезиологичен статус и с препоръки да спазва ХДР, да провежда
физиотерапия 2-3 пъти годишно – амбулаторно или в санаториум /епикриза от
това отделение от 30.10.2024 г./. На 17.12.2024 г. ищцата е била прегледана от
ортопед травматолог, който й назначил лечебна физкултура /амб.лист на л.15
от делото/. На 29.01.2025 г. специалист по физикална и рехабилитационна
медицина назначил на ищцата физиотерапия /амб.лист на л.16 от делото/.
7
От заключението на извършената по делото СМЕ на д-р Т.-Й. става
ясно, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила пертрохантерно
счупване на лявата бедрена кост /стабилна фрактура/, като механизмът на
получаване на това увреждане е удар върху по-широка твърда плоскост,
каквато е земната повърхност. Полученото травматично увреждане изисква
продължително лечение, нарушава функцията на ляв долен крайник за дълъг
период от време и осъществява медико-биологичния характеризиращ признак
„трайно затруднение на движението на ляв долен крайник“. В последните 30
години медицинската практика е възприела оперативно лечение на такъв вид
фрактури чрез поставяне на метална остеосинтеза – фиксация на фрагментите
с различни метални импланти – интрамедуларни заключващи пирони, плаки и
винтове. При ищцата е извършена интрамедуларна метална остеосинтеза с
проксимален бедрен пирон, който разрешава по-ранно натоварване.
Постоперативният период е протекъл гладко, през м.01.2025 г. и м.04.2025 г.
ищцата е провела 2 курса рехабилитация и физиотерапия. По отношение на
фрактурата, ищцата е напълно възстановена, тъй като счупването е зараснало
в обичайния срок и без дислокация. Останало е известно ограничаване на
движенията в лявата тазобедрена става в сравнение с дясната, но и при двете
тазобедрени стави се наблюдава ограничаване на обема на движение, което се
свързва с наличните дегенеративни изменения в тях – коксартроза І-ІІ стадий.
Нарушена е функцията и на двете коленни стави, същите са деформирани с
болезнени и ограничени движения, което се дължи на напредналите
дегенеративни изменения в тях. Получената фрактура на бедрената кост в
областта на лявата тазобедрена става също е допринесла в известна степен за
по-големия функционален дефицит на лявото коляно. Наблюдава се и
болезненост в областта на големия трохантер при опипване, дължаща се на
горния край на пирона, тъй като ищцата е с много слаба налична подкожна
мастна тъкан и мускулатура. От представените от ищцата разходо-
оправдателни документи, вещото лице е направило извод, че същата е
направила разходи, свързани с увреждането, в размер на 2 246,22 лв. /разходи
на стойност 69,31 лв. не могат да се свържат с конкретното увреждане, тъй
като финасовите документи за тях са нечетливи, или са за лекарства, но не е
посочено за какви/. В медицинската документация има данни, че ищцата има
придружаващо заболяване хипертония, което е без значение за получаването и
лечението на травмата; има анамнеза за анемия /която по принцип в някаква
8
степен може да забави възстановяването, но при ищцата същото е станало в
обичайния срок/; има придружаващи дегенеративни заболявания на коленните
и тазобедрените стави – двустранно тазобедрените са в стадий І-ІІ, а
коленните са с по-напреднали дегенеративни изменения, същите се проявяват
с болка при движение и също могат да затруднят рехабилитацията и
възстановяването като цяло.
В с.з. на 25.09.2025 г. в.л. Т.-Й. заявява, че износването на тазобедрените
стави при ищцата /коксартроза/, което е от І-ІІ степен, отпреди инцидента и
понастоящем е на едно и също ниво, т.е. няма промяна в това й състояние
вследствие на инцидента и то не й е пречило да се придвижва преди
инцидента. При личния преглед на ищцата вещото лице е установило, че тези
стави са деформирани и са със значително ограничени движения, като лявото
коляно е с по-силно ограничено движение от дясното, а ищцата е имала
повече болки в дясното коляно поради натоварването /още през месец януари
2025 г. от физиотерапевта е отбелязано, че тя се оплаква от болки в дясното
коляно, че има оток и ограничени движения/. Според вещото лице няма пряка
причинно-следствена връзка между тези оплаквания и болки в дясното
коляно, от една страна, и самата травма, от друга, но е възможно тези
оплаквания и болки да са били налице и да са се засилили поради това, че
ищцата натоварва повече десен долен крайник. Всичко е комплексно и се
отразява върху походката – оперативната интервенция, много слабата
мускулатура на ищцата, дегенеративните изменения най-вече на коленните
стави, които предполагат болка при движение и променена походка. Ищцата
накуцва с ляв долен крайник и е приведена напред в кръста, като според
вещото лице привеждането напред по-скоро се дължи на проблемите й с
кръста. Накуцването й е резултат от комплексни фактори, а не само от
травмата, а именно - слабата мускулатура, дегенеративните изменения. При
прегледа ищцата не успяла да застане на нито един от краката си
самостоятелно, придвижвала се трудно и затова вещото лице не я накарало да
махне патерицата. Ищцата имала болка предимно в счупената тазобедрена
става при движение. Когато опитвала да сгъне същата и когато се палпирала,
такава болезненост имало в областта на големия трохантер, в областта на
пирона. Понеже ищцата е много слаба, този пирон малко се подавал от костта
и я боляло - с това се обяснява болката в областта на тронхантера при
палпиране. Досежно болката при сгъване в областта на ингвиналната гънка,
9
същата се дължала на няколко фактора: единият фактор са дегенеративните
изменения – коксартрозата, другият фактор са настъпилите сраствания в
областта на ставната капсула вследствие на операцията, като затрудненото
свиване на тазобедрената става също водело до болка. Еднакви са
дегенеративните изменения в двете тазобедрени стави при ищцата, но
травмата е влошила състоянието на лявата тазобедрена става. Вещото лице не
очаква пълно възстановяване, като изминалите понастоящем единадесет
месеца след травмата преценя като доста кратък период за възстановяване при
пертрохантерно счупване. При млади хора натоварването се разрешавало към
втория месец. Пълното възстановяване ставало към 6-тия месец, понякога към
8-мия месец, след което хората могат да се върнат на работа без никакво
инвалидизиране. Самото пертрохантерно счупване не означава, че човек
непременно се инвадилидизира. Според вещото лице, след като на ищцата й
пречи и й убива, металната остеосинтеза следва да бъде премахната
оперативно със спинална анестезия, като това е свързано с търпене на
известни болки и страдания. Иначе, операцията й е извършена много добре и
няма настъпили усложнения, като пиронът е добре поставен. Ако ищцата не
търпи в момента болки, пиронът няма пречка да остане в нея и за цял живот,
тъй като в момента я боли не само при палпация на това място, но и като ляга
на една страна. Очаква се с изваждането на пирона, тя да има по-слаби болки в
трохантерната област.
Относно дегенеративните изменения, вещото лице посочва, че всичко е
строго индивидуално. Има хора с ниска степен на износване на ставите и с по-
силни болки, и такива, които са с по-висока степен на износване на ставите, но
са с по-слаби болки. Няма данни какво е било конкретното състояние на
ищцата преди инцидента, но след като са й предлагали поставяне на
вътреставна инжекция, вещото лице предполага, че вероятно е имала болки.
По данни от наличната по делото медицинска документация, след
настъпването на инцидента ищцата е била адекватна, контактна и не е
съобщавала за други болки по тялото. При по-млади хора възстановителният
период при травми от този вид е доста по-кратък, а при някои възрастни хора
изобщо може да не се стигне до пълно възстановяване. При допълнително
поставяне на вътреставни инжекции и при допълнителна рехабилитация може
да се очаква някакъв ефект и подобрение при ищцата, но вещото лице заявява,
че най-вероятно ищцата няма да се възстанови напълно. Дегенеративните
10
изменения са влошили състоянието й и са забавили възстановяването й, но не
са решаващ фактор за това как ще приключи за нея възстановителният процес,
както и за моментното й състояние.
Съдът напълно кредитира заключенията на вещите лица по СМЕ и САТЕ
като безпристрастни, компетентни и обосновани.
В с.з. на 25.09.2025 г. е представено от страна на ищцата Експертно
решение № 90087810.07.2025 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД
– София, съгласно което на същата е призната 59% ВСУ /вид и степен на
увреждане/ без чужда помощ, с водеща диагноза: пертрохантерно счупване,
като за този вид увреждане са й признати 50% ВСУ пожизнено.
Ищцата е ангажирала по делото гласни доказателства за установяване на
твърдяните от нея факти. Разпитани са св. З. К. и св. И. Й. – съответно снаха и
син на ищцата, от чиито показания се установява, че преди процесното ПТП
ищцата е била жизнен човек, сама се е грижела за домакинството – ходела е да
пазарува, вкл. лекарства за съпруга си в друго населено място, сама е
обработвала двора, отглеждала е животни, сама се е грижела за болния си
съпруг. Непосредствено след инцидента била неадекватна, изплашена, с много
силни болки, които въпреки проведеното оперативно лечение и
рехабилитация са наложили режим на легло в продължение на 3 месеца, с
постепенно раздвижване, като дори получила рани от залежаването. Налагало
се е да бъде придружавана и подкрепяна всеки път, когато се изправи от
леглото, за да отиде до тоалетна, да се преоблече, да се нахрани; от деня на
произшествието до настоящия момент ищцата ползва непрекъснато помощни
средства и не може да се придвижва без тях /като до 6-тия месец е била с две
патерици, а след това е махнала едната и е останала с патерица тип „канадка“/,
на няколко пъти е била намирана паднала в двора, понеже няма стабилност.
Преди инцидента ищцата не е ползвала помощни средства. Вследствие на
уврежданията, ищцата е започнала повече да натоварва здравия си крак и в
резултат на това се е изкривила походката й и този крайник също започнал да
я наболява. От инцидента до настоящия момент ищцата непрекъснато се
налагало да пие обезболяващи, защото имала постоянни болки. Започнала да
вдига кръвно. Преди инцидента имала болки в колената и дори посетила
лекар, който й предписал поставяне на вътреставни инжекции за облекчение,
но ищцата не изпълнила предписанието, тъй като не се чувствала толкова зле,
11
а и според свидетелите тези й болежки по никакъв начин не пречели на
ежедневието й и на придвижването й. И двамата свидетели казват, че преди
инцидента ищцата сама се е грижила за себе си и болния си съпруг, а след
инцидента се е наложило синът й да напусне работа, за да може да се грижи за
двамата. Понастоящем ищцата може сама да се обслужва, вкл. да се къпе и
храни, но трябва някой да й сервира и отсервира /тъй като на едната си ръка се
подпира с патерица тип „канадка“/, съществува и риск от падане. След
инцидента ищцата не е напускала дома си, освен ако трябва да посети лекар,
разхождала се само на къси разстояния в двора. Изпълнявала е всички
лекарски предписания, като няколко пъти е провела и рехабилитация.
Лекарите са й казали, че е добре да се премахне остеосинтезният материал, но
ищцата отказвала, тъй като се страхувала. Според св. Й., майка му не е
напълно възстановена, а е инвалидизирана и не може сама да се грижи за себе
си без чужда помощ.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй
като същите са безпротиворечиви и не са оспорени като недостоверни от
ответната страна, нито се опровергават от останалите събрани по делото
доказателства.
Представени са писмени доказателства за установяване на настъпилите
имуществени вреди и техния размер, като така предявеният иск е оспорен по
размер от ответника с възражения, че направените разходи, които са във
връзка с лечението, са в размер на 2 167,17 лв. и са изцяло изплатени от
ответника в хода на делото, а останалите до претендирания размер от 2 315,53
лв. не са във връзка с проведено от ищцата лечение на травмите от процесното
ПТП.
Представените от ищцата писмени доказателства за направени разходи
са в общ размер на исковата сума от 2 315,53 лв., но кредитирайки изцяло
заключението на СМЕ следва да се приеме, че само сумата от 2 246,22 лв. е
разходвана във връзка с лечение на процесните травматични увреждания.
Както посочва и в.л. Т.-Й. в заключението си на стр.6 и стр.8, разходи на
стойност от 69,31 лв. не могат да се свържат с лечение на процесните
увреждания, тъй като на тази стойност са закупени медикаменти съгласно
фискален бон от 31.10.2024 г. за сумата от 26,40 лв., фискален бон от
01.11.2024 г. за сумата от 12,70 лв., фискален бон от 06.11.2024 г. за сумата от
7,39 лв. и фискален бон от 23.11.2024 г. за сумата от 22,82 лв., без в тези
12
фискални бонове да е уточнено какви са закупените лекарства.
По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика на
процесния лек автомобил марка „*******“, модел „****“ с рег.№ А **** РК
към датата на настъпване на ПТП-то - 16.10.2024 г. съгласно застрахователна
полица № BG/06/124000091197 с валидност от 03.01.2024 г. до 02.01.2025 г.,
както и че на 02.12.2024 г. пред застрахователя е депозирана претенция от
ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ,
по която е била образувана щета № 43072952400361 /л.17/.
Безспорно е също, че след завеждане на исковата молба в съда,
ответникът е заплатил доброволно по банков път на ищцата следните суми, до
които е признал претенциите като основателни: сумата от 34 000 лв. –
обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, и сумата от
2 161,17 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, за
което по делото са представени с отговора на исковата молба и писмени
доказателства, вкл. платежно нареждане от 15.04.2025 г. на сумата от общо
36 161,17 лв. /л.50/, с получател С. П. И., банкова сметка
BG48STSA93000017794361. С протоколно определение от 25.09.2025 г. съдът
е обявил за безспорен този факт на плащане, както и че сумата е постъпила по
посочената банкова сметка на ищцата.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването
на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция
преди завеждане на делото. Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие. Доколкото прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото
на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него,
13
то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който
отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу застрахователя
следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите,
които е претърпял ищецът, респективно ищците, причинна връзка между
деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, като те могат да са имуществени
или неимуществени.
Съгласно чл. 40, ал.1 ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, а
според ал.2, по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
По делото се установява, че са налице елементите от състава на
непозволеното увреждане, като водачът на застрахования л.а. „********“ с
рег.№ А **** РК – А. М. М., виновно е причинил описаното в исковата молба
ПТП, от което произтичат телесните увреждания на ищцата. От приетото
заключение на САТЕ безпротиворечиво се установява, че виновното
противоправно поведение на М. е в причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат, тъй като същата е нарушила чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
като не се е уверила, че пътят зад превозното средство е свободен и че с
предприетата маневра няма да създаде опасност за преминаващия пешеходец,
поради което и с това е станала причина за настъпване на процесното ПТП и
за причиняване на вредоносния резултат. Вещото лице Е. заявява в с.з. на
25.09.2025 г., че е възможно ищцата да е попаднала в т.нар. „мъртва зона“ на
видимост на водача на автомобила, но това е предположение, за което по
делото липсват надлежни доказателства, а и не е релевирано подобно
твърдение от страна на ответника.
Според чл. 51, ал.1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно ал.2, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали.
По отношение възраженията на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца по начина, описан в
14
депозирания отговор /доколкото се твърди същата да е нарушила
задължението на пешеходците по ЗДвП преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се ППС, да не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост
на платното за движение; да не навлизат внезапно на платното за движение; да
не пресичат платното за движение при ограничена видимост/, съдът намира
същите за неоснователни, тъй като тези възражения не кореспондират с
установения механизъм на настъпване на ПТП, доколкото по делото
безспорно се установи, че ищцата не е пресичала на пешеходна пътека, а е
преминавала на необозначено за пешеходци място на общински паркинг. Не са
ангажирани по делото доказателства, които да обосноват категоричен извод за
наличие на принос в съпричиняването на противоправния резултат от страна
на ищцата, а такъв принос следва несъмнено да бъде доказан от страна на
ответника и не може да се базира на предположения. Съгласно константната
съдебна практика - Решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
Решение № 151 от 12.11.2010 г. по т.д. № 1140/11 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
Решение № 169 от 02.10.2013 г. по т.д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
Решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, І т.о., и
Решение № 92 от 24.07.2013 г. по т.д. № 540/12 г. на ВКС, ТК, І т.о.,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, за да бъде намалено на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде
надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието
на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен - да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от
15
страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем /Решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на II ТО;
Решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., II ТО; Решение №
58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2010 г. на II ТО, Решение № 16/04.02.2016 г. по
т.д. № 1858/2013 г., І т.о. на ВКС и др./.
В мотивите на ТР № 1/2021 от 01.08.2022 г. по т.д. № 1/2021 г. на ОСГТК
на ВКС е изложено разбирането, че приносът на увредения като обективен
елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие.
Последният не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата
тогава, когато е създал реална възможност за настъпването или е превърнал
създадената от делинквента реална опасност в действителност. Пострадалият
допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от
Тълкувателно решение №1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на
ВКС, „когато не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението
си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на
вредата”. Поведението на пострадалия, допринесло за увреждането, е
основание да не се възлага отговорност за целия вредоносен резултат на
делинквента, а само за част от него и не поражда за съда право на свободна
преценка дали да намали или не обезщетението.
С оглед на горецитираната практика, съдът намира за неоснователно и
възражението на ответника, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат,
тъй като страдала от хронични заболявания, които са удължили
възстановителния процес – това обстоятелство, вкл. наличните у ищцата
дегенеративни изменения в коленните стави отпреди инцидента, не могат да
обосноват извод за съпричиняване, тъй като не представляват поведение на
пострадалия – действие или бездействие, с което той обективно да е
способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване, или да е довел до увеличаване размера на вредата. В
този смисъл, ирелеватно е здравословното състояние на ищцата отпреди
инцидента и същото не може да служи като основание за възлагане в нейна
тежест на отговорността за част от вредоносния резултат.
Ето защо, неоснователни са направените от ответника възражения по чл.
51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на увреденото лице и не е
налице основание за намаляване на обезщетението както за имуществените,
16
така и за неимуществените вреди.
Според чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС са дадени указания
относно критериите, по които следва да бъде определено справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Посочено е, че обективните
обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определяне размера
на обезщетението, са характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В случая съдът намира, че по делото е доказано от ищцовата страна, че
възстановителният процес за ищцата не е приключил – същата е претърпяла
оперативна интервенция, но продължава да приема обезболяващи и
непрекъснато си служи с помощни средства. Вещото лице д-р Т.-Й. заявява, че
ищцата напълно се е възстановила от счупването, но не и като цяло, тъй като
вещото лице не очаква пълно възстановяване, т.е. засегнатият крайник да е в
същото състояние като незасегнатия; определено е влошено и качеството на
живот на ищцата, която преди това тя сама се е грижила за себе си и за
домакинството, а след инцидента се придвижва в рамките на дома си само на
къси разстояния и има нужда от помощ както поради това, че не се чувства
стабилна и е с нарушена походка и има риск от падане, така и поради факта, че
не може съвсем сама да се обслужва в ежедневието. По тази причина, съдът
приема, че ищцата към момента не е възстановена напълно от причинените й
увреждания. Следва да се отчете, обаче, че наличното ограничаване на
движенията в лявата тазобедрена става в сравнение с дясната се свързва с
наличните дегенеративни изменения в тях – коксартроза І-ІІ стадий, като в
резултат на това заболяване е нарушена и функцията на двете коленни стави,
като същите са деформирани и с болезнени и ограничени движения, което се
дължи на напредналите дегенеративни изменения в тях. Тези увреди на
коленните стави не са в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент,
тъй като не са резултат от поведението на виновния водач, и за свързаните с
17
тях болки и страдания ответникът не може да носи отговорност. Получената
фрактура, обаче, на бедрената кост в областта на лявата тазобедрена става
също е допринесла в известна степен за по-големия функционален дефицит на
лявото коляно. Наблюдаваната болезненост в областта на големия трохантер
при опипване в горния край на пирона, от друга страна, се дължи на
анатомичните особености у ищцата - много слабата й подкожна мастна тъкан
и мускулатура, като към момента ищцата не е изпълнила препоръките на
лекарите да премахне бедрения пирон, което би довело до намаляване на
болките й /такива са налице не само при опипване, но и при лягане настрани/.
По тази причина съдът намира, че част от болките на ищцата са провокирани
от дегенеративните изменения в ставите й и не са свързани с инцидента, а
друга част са следствие от собственото й нежелание да се подложи на втора
оперативна интервенция за премахване на остеосинтезния материал при
положение, че същият й пречи и й създава неудобства. За болките и
страданията в резултат на тези два фактора – дегенеративни изменения и
неотстранен остеосинтезен материал, ответникът не може да носи
отговорност, тъй като не стоят в причинно-следствена връзка с поведението
на виновния водач.
Предвид причинените на ищцата увреждания, които временно са
затруднили движението на долен десен крайник, претърпяната оперативна
интервенция, продължителния оздравителен процес, съпътстван с болки и
неудобства, който още не е приключил /и който не се очаква да доведе до
пълно възстановяване, предвид и напредналата възраст на ищцата/,
доказателствата за влошаване качеството на живот на ищцата в бъдеще
вследствие на тези увреждания, съдът намира, че справедливото обезщетение,
което й се полага съгласно чл. 52 от ЗЗД, възлиза на сумата от 60 000 лв. На
15.04.2025 г. ответникът е заплатил доброволно на ищцата сумата от 34 000
лв., поради което същият следва да бъде осъден да й заплати разликата до
сумата от 60 000 лв., а именно – сумата от 26 000 лв. За горницата над сумата
от 26 000 лв. до претендираното обезщетение от 80 000 лв. – частичен иск от
120 000 лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли като недоказан,
ведно с претендираната законна лихва.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, искът следва да бъде уважен само за сумата от 85,05 лв. –
18
разликата между установената като дължима на ищцата сума в размер на 2
246,22 лв. и доброволно заплатената от ответника на 15.04.2025 г. сума от
2 161,17 лв. За горницата над сумата от 85,05 лв. до претендираните 2 315,53
лв., искът е неоснователен и следва да се отхвърли, ведно с претендираната
законна лихва.
Застрахователят е бил уведомен за претенциите на ищцата на 02.12.2024
г. Ищцата претендира лихви за забава върху главниците за минало време – от
23.10.2024 г. – датата, на която изтича срокът по чл. 429, ал.3 КЗ вр.чл.430,
ал.1 КЗ, алтернативно - от датата на уведомяването на застрахователя –
02.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумите.
Върху главниците се дължи законна лихва, считано от датата на
уведомлението до застрахователя за предявената от увреденото лице
претенция – 02.12.2024 г., до окончателното изплащане /аргумент чл. 429, ал. 3
от КЗ/. Както е прието и в Решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021
г. на І т.о. на ВКС, след уведомяване на застрахователя (независимо дали от
застрахования или от увредения, съответно от предявяване на претенцията от
увредения, като релевантна е най-ранната дата) на основание чл.493, ал.1, т.5
във вр. с чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят покрива спрямо
увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по
чл.496, ал.1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва
върху обезщетението за собствената си забава.
На осн.чл.162 ГПК и след използване на онлайн калкулатор, съдът
изчисли, че дължимата лихва за забава върху заплатената от ответника
главница от 34 000 лв. за периода от 02.12.2024 г. /датата на забавата/ до датата
на доброволното плащане – 14.04.2025 г. вкл., е в размер на 1 724,95 лв., а
дължимата лихва за забава върху доброволно заплатената сума в размер на
2 161,17 лв. за същия период е в размер на 109,64 лв., които суми – общо в
размер на 1 834,59 лв., следва да бъдат присъдени на ищцата като дължима
лихва за забава, ведно със законната лихва върху допълнително присъдените
главници от 26 000 лв. и от 85,05 лв., считано от датата на уведомяването на
застрахователя - 02.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумите.
В обобщение, исковите претенции са частично доказани по основание и
размер, поради което следва да се постанови решение, с което ответникът бъде
19
осъден да заплати на ищцата следните суми: главница в размер на 26 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 02.12.2024 г. - датата на уведомяване на застрахователя, до
окончателното изплащане; главница от 85,05 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.12.2024 г. до
окончателното изплащане, както и лихва за забава в размер на 1 834,59 лв. за
периода от 02.12.2024 г. до 14.04.2025 г. вкл. Искът е неоснователен и следва
да се отхвърли за следните суми: за горницата над сумата от 26 000 лв. до
сумата от 80 000 лв., претендирана като частичен иск от 120 000 лв., ведно със
законната лихва от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане, както и за
горницата над сумата от 85,05 лв. до сумата от 2 315,53 лв., ведно със
законната лихва от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищцата е освободена от държавни такси и разноски по делото съгласно
Определение № 1008/09.04.2025 г., поради което и на осн.чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БОС дължимите за
производството държавни такси и разноски съразмерно на уважената част от
исковете, или сумата от общо 1 282,94 лв. /д.т. в размер на 1 040 лв. по иска за
обезщетение за неимуществени вреди, минимална д.т. от 50 лв. по иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, д.т. от 73,38 лв. по иска за
присъждане на изтекла законна лихва за забава, както и 119,56 лв. - разноски
за вещо лице, направени от бюджета на съда/.
Адвокат Петя Димитрова Стоянова-Керанова от САК е представлявала
ищцата по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и е поискала присъждане
на възнаграждение, определено по този ред, вкл. с ДДС, тъй като е
регистрирана по ЗДДС. Съдът намира, че искането следва да се уважи, като
ответникът бъде осъден да заплати на адв. К. възнаграждение в размер на
2 944,80 лв. с включен ДДС, съответстващо на уважената част от исковете,
определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА във вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004 г.
Ответникът има право на направените по делото разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете и на осн.чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да
бъде осъдена да му заплати сумата от 627,78 лв. - разноски съразмерно на
отхвърлената част от претенциите, вкл. част от определеното от съда в размер
на 450 лв. на осн.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.25 от Наредбата за заплащането на
20
правната помощ юрисконсултско възнаграждение. В сумата от 627,78 лв. не се
включва сумата от 30 лв. – заплатен депозит за свидетел, тъй като същата не е
усвоена от съда и ответникът може да поиска да му бъде възстановена по
посочена от него банкова сметка.
На осн.чл.236, ал.1, т.7 ГПК следва да бъде посочена банковата сметка на
ищцата, по която ответникът е извършил доброволното плащане в хода на
делото на част от претенцията и по която може доброволно да плати
присъдените суми, а именно - BG48STSA93000017794361 – титуляр С. П. И..
Въпреки че съдът е дал указания на ищцата да изпълни задължението си по
чл. 127, ал.4 ПК и да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, това
не е сторено. Ето защо, при липсата на друг посочен от страната начин на
плащане, както и при безспорното обстоятелство, че тази сметка е на ищцата,
следва да бъде дадена възможност на ответника да извърши доброволно
плащане по същата, тъй като в противен случай би се стигнало до злоупотреба
с право от ищцовата страна, а съгласно разпоредбата на чл. 3 от ГПК, страната
и нейният представител са длъжни да упражняват процесуалните им права
добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 89Б,
представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., да заплати на С. П.
И. с ЕГН ********** от **********, със съдебен адрес гр. Казанлък, ул.
„Славянска“ № 6, офис 10, сумата от 26 000 лв. главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за понесените болки и страдания,
претърпени в резултат на ПТП от 16.10.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 26 000 лв. до сумата от 80 000
лв. – частичен иск от 120 000 лв., ведно със законната лихва за забава върху
тази разлика, считано от 02.12.2024 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 89Б,
представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., да заплати на С. П.
21
И. с ЕГН ********** от **********, със съдебен адрес гр. Казанлък, ул.
„Славянска“ № 6, офис 10, сумата от 85,05 лв. главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за понесените болки и страдания,
претърпени в резултат на ПТП от 16.10.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 02.12.2024 г. до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 85,05 лв. до сумата от 2 315,53
лв., ведно със законната лихва за забава върху тази разлика, считано от
02.12.2024 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 89Б,
представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., да заплати на С. П.
И. с ЕГН ********** от **********, със съдебен адрес гр. Казанлък, ул.
„Славянска“ № 6, офис 10, сумата от 1 834,59 лв. – лихва за забава за периода
от 02.12.2024 г. до 14.04.2025 г. вкл.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 89Б,
представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., да заплати по
сметка на Бургаския окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 1 282,94 лв., дължима за държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ 89Б,
представлявано от изпълнителните директори К. Ч. и Б. В., да заплати на
адвокат Петя Димитрова Стоянова-Керанова от САК възнаграждение по чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 2 944,80 лв. с включен ДДС.
ОСЪЖДА С. П. И. с ЕГН ********** от **********, със съдебен адрес
гр. Казанлък, ул. „Славянска“ № 6, офис 10, да заплати на „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ 89Б, представлявано от изпълнителните директори К.
Ч. и Б. В., разноски в размер на 627,78 лв.
БАНКОВА СМЕТКА, по която ответникът може да плати
присъдените суми: BG************************ – титуляр С. П. И..
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
22
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
23