Р е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 16.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ -
ти състав, гражданска колегия в публично
заседание на деветнадесети декември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА
ДИМИТРОВА
при секретаря ивайло цветков
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж.
Димитрова в.гр.д. N 223 по описа за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение № 99/18.01.2019 г. по гр.д. № 2020/2017 г. Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от В.В.Н. и П.В.Н. против „*******“ АД, гр. ***, ЕИК *******, М.К.И. и В.Н.И., с посочени ЕГН и адреси в гр. Плевен иск с правно основание чл. 440 от ГПК за установяване по
отношение ответниците, че М.К.И. и В.Н.И. не са собственици на недвижимия имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. ********, с площ 80.14 кв.м.,
заедно с принадлежащото към това жилище избено помещение № 25 с площ 5.04
кв.м., както и с 0.818 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавна земя, съставляващ
самостоятелен
обект в сграда с
идентификатор 56722.660.291.2.24 по КККР на гр. Плевен,
одобрена със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г., разположена в ПИ с идентификатор
56722.660.291 срещу който е насочено принудително изпълнение по изп. Дело № 669/2014 г.
на ЧСИ ********.
Със същото решение ПлРС е осъдил В.В.Н. и П.В.Н. да заплатят на „*******“ АД, гр. ***, ЕИК ******* на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК сумата от 300 лв. за деловодни разноски.
Недоволни от така постановеното решение са останали
въззивниците В.В.Н.
и П.В.Н., които обжалват пред ПОС
в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК. Във въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност, незакосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт в
обжалваната част. Според въззивниците за тях е налице реален, а не формален правен
интерес от предявяване на иска, както е приел ПлРС, тъй като върху собственият
им имот е насочено принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело,
принудителното изпълнение засяга правата им на собственици и същите отричат
правата на длъжника, като се позовават на мотивите на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк.
дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВСК. Въззивниците посочват, че не оспорват двете
ипотеки върху имота, учредени в полза на въззиваемата банка преди да придобият
собствеността върху иота, но считат, че действията на съдебният изпълнител, с
които се насочва принудително изпълнение върху имота им чрез изнасянето му на
публична продан ограничават собственическите им права и правото им на ползване
на имота, тъй като не са били своевременно уведомени за тези действия.
Въззивниците считат, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че целта на
отрицателния установителен иск по чл. 440 от ГПК с оглед това, че е предвиден в глава V на ГПК „Изпълнително
производство“ е да се проведе едно законосъобразно изпълнение и същият се
различава от останалите отрицателни установителни искове. Моли се въззивния съд
да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС и да постанови друго,
с което да уважи предявения иск по чл. 440 от ГПК.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „*******“ АД, гр. ***, ЕИК ******* чрез процесуалният й представител юрисконсулт П.К.,
с който се оспорва основателността на въззивната жалба. Оспорва се въвеждането
от въззивниците на нови обстоятелства, обосноваващи правен интерес и уважаване
на иска, изразяващи се в нарушения на съдебния изпълнител по уведомяването на
собствениците на ипотекирания имот в изпълнителното производство, като се
твърди, че тази възможност за въззивниците е преклудирана, тъй като тези
обстоятелства се твърдят за първи път във въззивното производство. Въззивникът
твърди, че тези възражения на въззивниците са и неверни, тъй като не са налице
сочените нарушения от ЧСИ, но счита, че не следва да се събират доказателства в
тази насока във въззивното производство и възраженията следва да бъдат оставени
без разглеждане. С оглед обстоятелството, че въззивниците не оспорват ипотеките
върху имота от 2006 г. и 2007 г., предмет на принудително изпълнение в полза на
Банката – взискател, които предхождат придобиване на собствеността от тяхна
страна през 2008 г., а Банката – взискател не оспорва собствеността им върху
имота, предмет на принудителното изпълнение към момента на осъществяването му
съгласно представения нотаририален акт, въззиваемата страна поддържа
възражението си за недопустимост на предявения иск поради липса на правен
интерес. В заключение се моли въззивният съд да отхвърли въззивната жалба и да
потвърди обжалваното решение на Плевенския районен съд, като присъди в полза на
въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни М.К.И. и В.Н.И..
В съдебното заседание въззивниците В.В.Н. и П.В.Н., както и въззиваемите М.К.И. и В.Н.И. не се явяват и не се
представляват.
Въззиваемата страна „*******“ АД, гр. ***, ЕИК ******* чрез процесуалният й
представител юрисконсулт П.К. оспорва основателността на въззивната жалба и представя списък на разноските за
сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният окръжен съд, като
обсъди оплакванията, изложени в
жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана от съда.
С исковата
молба депозирана пред ПлРС ищците В.В.Н. и П.В.Н. са предявили против ответниците „*******“ АД, гр. ***, ЕИК *******, М.К.И. и В.Н.И. иск с правно основание чл. 440 от ГПК за
установяване по отношение ответниците, че М.К.И. и В.Н.И. - длъжници в изпълнителното производство провеждано по
изпълнително дело № 20148150400669/2014 г. на ЧСИ ********, рег. № 815 по описа на
КЧСИ и район на действие ОС - Плевен не са собственици на недвижимият имот, върху който е насочено
принудителното изпълнение в изпълнителното производство, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.291.2.24 по КККР на гр. Плевен, одобрена със Заповед №
РД-18-71/06.06.2008г., разположена в ПИ с идентификатор 56722.660.291 и представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. ********, с площ 80.14 кв.м.,
заедно с принадлежащото към това жилище избено помещение № 25 с площ 5.04
кв.м., както и с 0.818 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху държавна земя. В исковата молба /основната и поправената/ ищците са
посочили, че са придобили собствеността върху имота, предмет на принудителното
изпълнение като съсобственици въз основа на договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 159
акт том 59 от дв. Вх. Рег. № 21709/10.12.2008 г. по описа на Службата по вписванията при РС –
Плевен, по отношение на който имот
прехвърлителите М.К.И.
и В.Н.И.,
първата от които длъжник по изпълнителното дело са запазили правото си на
ползване на имота пожезнено и безвъзмездно. Твърди се, че ищците не са във
владение на имота, предмет на изпълнението, но през м. ІІ 2017 г. са разбрали,
че срещу същият е насочено принудително изпълнение по посоченото изпълнително
дело, взискател в което е първият ответник „*******“ АД, гр. ***, а длъжник ответницата
М.К.И., което обосновава правният им интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск по чл. 440 вр. чл. 124 от ГПК за признаване на
установено по отношение на страните в изпълнителното производство, че длъжникът
не е собственик на имота, предмет на изпълнението. Твърдят, че към момента на
предявяване на иска изпълнителното производство не е приключило, поради което
правният им интерес съществува, както и че имотът е придобит по време на брака
на прехвърлителите, поради което като ответник по иска е посочен и В.Н.И..
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по
чл. 131 от ГПК пред ПлРС ответникът „*******“ АД, гр. ***, ЕИК ******* чрез процесуалният й представител юрисконсулт П.К.
оспорва допустимостта и алтернативно основателността на предявения иск с правно
основание чл. 440 от ГПК. В отговора се признава правото на собственост на ищците
върху имота предмет на принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело
към датата на подаване на исковата молба и преди това въз основа на
представения с исковата молба нотариален акт от 2008 г., но се твърди, че
принудителното изпълнение върху имота се осъществява въз основа на две
договорни ипотеки, вписани в полза на Банката на 07.07.2006 г. и 20.12.2007 г.,
поради което ищците като правоприевмници на ипотекарните длъжници са длъжни да
търпят последиците от ипотеката, в това число публичната продан на имота им,
тъй като прехвърлителната сделка в тяхна полза не може да се противопостави на
ипотекарния кредитор.
С определение № 4770/28.12.2017 г. ПлРС е
прекратил първоинстанционното гр.д. № 1199/2017 г. по описа на съда, като е
приел, че с оглед твърдените от ищците обстоятелства, на които се основава иска
за тях не е налице правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.
440 от ГПК. ПлРС като е съобразил ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело №3/2015 г.
на ОСГТК на ВКС, т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС и решение № 65/01.08.2017 г. по гр.д. № 4046/2016 г., ІІ г.о. на
ВКС е приел, че правата на ищците в принудителното изпълнение са засегнати в
резултат на вписани ипотеки върху собствения им имот преди сделката – дарение,
въз основа на която се легитимират като собственици, поради което вписаните
върху имота ипотеки, по отношение на които не е направено никакво възражение и
твърдение в исковата молба пораждат действие и по отношение на ищците и се
противопоставя на правото им на собственост. С определение № 722/28.06.2018 г.
по в.ч.гр.д. № 399/2018 г. въззивен състав на Плевенският окръжен съд е отменил
определение № 4770/28.12.2017 г. по
гр.д. № 1199/2017 г. на ПлРС като е приел, че ищците имат правен интерес да
защитят правата си в исковото производство по чл. 440 от ГПК доколкото твърдят,
че са трети лица на изпълнението и правата им са засегнати от изпълнението, а
дали това е така е въпрос по съществото на спора. В мотивите на определението
си ПОС се е позовал на определение № 596/13.07.2010 г. по ч.т.д. № 230/2010 г.,
І т.о., ТК на ВСК, определение № 562/21.11.2011 г. по ч.гр.д. № 365/2011 г., І
г.о., ГК на ВКС и т. 1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд
приема, че предявения от ищците отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440 от ГПК за липса на право на
принудително изпълнение върху собствен на ищците недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.291.2.24 по одобрените КККР на гр. Плевен е недопустим по
следните съображения: Съдът е длъжен
да следи за правният интерес при предявяване на иска по всяко време на производството
и ако констатира, че ищецът няма правен интерес да прекрати производството по
делото без да се произнася по основателността на претенцията. В исковата молба се
твърдят фактически обстоятелства, на които се основава иска, които се поддържат
от въззивниците, ищци в първата инстанция с въззивната жалба като в същата се
заявява също, че ипотеките в полза на Банката – взискател не се оспорват. Ищците
не само не оспорват, че принудителното изпълнение върху имота се осъществява на
основание вписана ипотека, а твърдят, че са придобили правата си върху имота
чрез договор за дарение, сключен на 10.12.2008 г. именно от ипотекарните
длъжници като дарители, като обосновават правния си интерес от иска с това, че
към датата на предявяване на иска са собственици на имота, засегнати са от
изпълнението върху него и не са във владение на имота. Въведените във
възззивната инстанция с въззивната жалба нови обстоятелства, на които се
основава иска свързани с незаконосъобразни действия на ЧСИ в изпълнителното
производство, засягащи правата на ищците не следва изобщо да бъдат обсъждани,
тъй като са заявени за първи път във въззивната инстанция. При така изяснените
твърдени от ищците, въззивници в настощото производство фактически
обстоятелства, на които се основава предявения иск с правно основание чл. 440
от ГПК, въззивният съд приема, че искът е недопустим поради липса на правен
интерес, така както е приел първоначално и ПлРС в прекратителното си
определение № 4770/28.12.2017 г. по гр.д. № 1199/2017 г.. При съобразяване на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК
на ВКС въззивният съд приема, че искът
с правно основание чл. 440 от ГПК е отрицателен установителен иск и за
предявяването му е необходимо да съществува правен интерес, обусловен от
засягането на твърдяното от третото лице право върху вещ /право на собственост
или други права/ от предприетите изпълнителни действия върху вещта, което право
на ищеца е противопоставимо на правото на взискателя в изпълнителното
производство на принудително изпълнение върху вещта и защитата на това право
чрез уважаване на иска се осъществява чрез осуетяване и прекратяване на
незаконното изпълнение върху вещта. Правен интерес от този иск е налице винаги
за третото лице, ако съществуването на правото му върху вещта е отречено или
осуетено от неоснователна претенция на насрещна страна, както и при конкуренция
на правата на третото лице и длъжника върху имота или ако правото на ищеца ще
възникне, ако отрече права на длъжника. Наличието на правен интерес следва да
се преценява конкретно въз основа на твърдените обстоятелства в исковата молба,
като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които черпи правата
си. След като ищците по предявения иск с правно основание чл. 440 от ГПК се позовават на права, придобити от тях през 2008 г. след вписване на втората ипотека върху имота, извършено през 2007 г. в полза на банката – кредитор, т.
е. ипотеката е вписана една година преди придобивната сделка, за
ищците липсва
правен интерес
от иска по член 440 ГПК,
тъй като правото на ответната банка –
взискател да събере вземането не следва от правото на собственост
на длъжника по изпълнението, а произтича от учредената договорна ипотека от ипотекарните длъжници през 2007 г. - преди придобиването на собствеността върху имота от ищците.
Ищците не отричат правото на собственост на длъжника и неговия съпруг върху
имота, предмет на принудително изпълнение към момента на сключване на договора за
ипотека през 2007 г., а напротив основават правото си на собственост и черпят
права от правото на собственост на длъжника и неговия съпруг към 2008 г. след
сключване на договора за учредяване на ипотеката. Няма спор по делото между
страните, че към момента на насочване на принудителното изпълнение върху него
имотът предмет на изпълнението е собственост на ищците и не принадлежи на
длъжника, както и че правата на взискателя произтичат от учредената в негова
полза договорна ипотека от ипотекарните длъжници, чиито правоприемници са
ищците по предявения иск с правно основание чл. 440 от ГПК. Ако искът с правно
основание чл. 440 от ГПК няма за цел прекратяване на изпълнението, а единствено
отричане на права на длъжника и признаване права на третото лице – ищец по
иска, то същият се явява безпредметен, тъй като правните последици на
евентуално позитивно решение за ищеца не могат да се противопоставят на правото
на взискателя да се удовлетвори от ипотекираното имущество, предмет на иска. След
като ищците не твърдят самостоятелни права върху имота, предмет на изпълнението,
които да преодоляват последиците от ипотеката вписана в полза на взискателя без
значение според въззивния съд е дали ищците са собственици на ипотекирания имот
към момента на насочване на принудителното изпълнение върху него чрез публична
му продан, в която насока са основно твърденията в исковата молба. Съгласно
установената съдебна практика, след като ищецът твърди, че е собственик на
вещта върху която е насочено принудителното изпълнение, но това принудително
изпълнение е инициирано от взискател ипотекарен кредитор, вписал ипотеката
върху имота преди придобиването му от ищеца, то липсва правен интерес от иска
за установяване, че длъжника не е собственик на вещта, тъй като
противопоставимостта на правата на приобретателя на ипотекиран имот се определят
от поредността на вписванията. След като ипотеката е вписана преди придобивната
сделка приобретателят няма правен интерес от иск по чл. 440 от ГПК, независимо
дали е в държане/владение на имота или не, тъй като правото на взискателя да
събере вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по
изпълнението, а от учредената ипотека върху имота преди придобиването на
собствеността ищеца. След като върху имота има вписана ипотека преди
придобиването му от третото лице, взискателят има право да се удовлетвори от
цената му, независимо дали длъжникът е собственик на имота към момента на
насочване на принудителното изпълнение върху него. По същият начин се преценява
правният интерес от иска и в хипотеза, в която прехвърлителната сделка е
осъществена след вписване на възбрана върху имота и взискателят се позовава на
правата си по чл. 452 – 453 от ГПК и иска продължаване на изпълнението и
удовлетворяване от възбранения имот. В този смисъл са решение № 65/01.08.2017
г. по гр.д. № 4046/2016 г., ІІ г.о. на ВКС, определение № 395/11.06.2015 г. по ч.гр.д. № 2338/2015 г., ІV г.о., ГК на
ВКС, определение № 364/05.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3650/2015 г., ІІ г.о., ГК на
ВКС, определение № 509/13.12.2019 г. по гр.д. № 2493/2019 г., ІІ г.о., ГК на
ВКС и др., правните изводи в които се споделят изцяло от настоящият състав на
въззивния съд. Правните изводи на ПлРС в същата насока се споделят от въззивния съд, но
обосновават недопустимост, а не неоснователност на предявения иск, както
правилно е приел първоначално ПлРС според настоящия въззивен състав.
При тези
правни изводи въззивният съд приема, че атакуваното решение на Плевенският
районен съд е недопустимо като постановено по недопустим иск, поради което
следва бъде обезсилено, а производството по предявения иск прекратено със
законните от това правни последици.
На основание чл. 78 ал. 8 вр. ал. 4 от ГПК с оглед
прекратяване на производството по делото в полза на въззиваемата страна „*******“ АД, гр. ***, ЕИК ******* следва да бъдат
присъдени разноски за двете съдебни инстанции в размер на 600 лв. /по 300 лв.
за всяка инстанция/ за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 37 от ЗПП и
разпоредбата на чл.
25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
ОБЕЗСИЛВА
като недопустимо на основание чл. 270 ал.
3 пр. 1 от ГПК решение № 99/18.01.2019 г. по гр.д. № 2020/2017 г. на Плевенския районен съд и прекратява
производството по делото по предявеният от В.В.Н. и П.В.Н. против „*******“ АД, гр. ***, ЕИК *******, М.К.И. и В.Н.И. отрицателен
установителен иск с
правно основание чл. 440 от ГПК за липса на право на принудително изпълнение върху
собствен на ищците недвижим имот, съставляващ самостоятелен
обект в сграда с
идентификатор 56722.660.291.2.24 по одобрените
КККР на гр. Плевен.
Осъжда на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК В.В.Н., ЕГН ********** и П.В.Н., ЕГН ********** *** да заплатят
на „*******“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, р-н ********, ЕИК ******* сумата от 600 лв. за направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 3
т. 1 от ГПК, с касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: