Решение по дело №11653/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 558
Дата: 29 септември 2021 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20211110211653
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 558
гр. София, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Д. Д
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д. Д Административно наказателно дело №
20211110211653 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Г.С. Г. против Наказателно постановление № СОА21-РД11-
1749/07.07.2021 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 178д ЗДП,
на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4
ЗДП.
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата
си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (разлика
между дата на нарушението и дата на установяването му; АУАН съставен при условията на чл. 40,
а. 3 ЗАНН; непредявена докладна записка; непрецизно описание; липса на мотиви за
немаловажност); за обективна несъставомерност; за маловажност на случая. Моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата си, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, изпраща представител. Оспорва
жалбата, като излага съображения за законосъобразност и обоснованост на атакуваното НП.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
1
страна следното:
На 01.06.2021 г. около 13:55 ч. автомобилът на жалбоподателя Г. – бил паркиран в гр.
София, на ул. „Ангел Кънчев“, срещу № 14, към ул. „Солунска“, в близост до място, определено за
хора с увреждания, обозначено със съответни знаци – Д21, В28 и табела Т17.
Обстоятелството било констатирано от свидетеля С. Г., който разпоредил репатриране на
автомобила, изготвил докладна записка и фотоснимки. Впоследствие, въз основа на тях били
изготвени процесните АУАН и НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля С. Г.; АУАН; НП; докладна записка; възражение; снимков материал.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Разпитаният свидетел Г.а не декларира детайлен спомен за разположението на превозното
средство и за специалното предназначение на мястото за паркиране (което лесно би могло да се
обясни с изминалия период от време) – обстоятелства, които, обаче, се потвърждават от
приложения снимков материал, съобразно който процесният автомобил е трети подред, спрямо
посока на движение, след указателните табели.
Възраженията на жалбоподателя намират сериозна опора в наличния по преписката
снимков материал, от който се установява, че процесното МПС действително се намира в близост
до пътни значи и табела, указващи специално предназначение на 2 бр. места за паркиране, но не и
в непосредствена такава. Дори повърхностен преглед на снимковия материал, изготвен от
контролните органи, показва недвусмислено две неща: първо (както коректно отбелязва и самият
жалбоподател) – липсата на хоризонтална пътна мркировка и второ – наличието на разстояние
между обозначителните знаци и табела и самия автомобил, позволяващо същото да бъде заето от
точно два леки автомобила.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
2

По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени
предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване
на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Правилно е определена и датата на твърдяното нарушение (в конкретния случай, тя
съвпада с датата на установяването му), като контролните органи са посочили приблизителен час
на установяването му. Дори и в принципен план, неправилно установен час на деянието (извън
случаите, когато се твърди по това време санкционираното лице да се е намирало на съвсем друго
място, т. е. обективно да не е могло да го извърши) не съставлява съществен елемент от състава, за
разлика от датата (с нея се свързват всички давностни и преклузивни процесуални срокове).
Същевременно, при наличие на данни за свидетел-очеидец на установяване на
нарушението (Св. Г.а), непонятно остава – защо АУАН е бил съставен, в присъствието на
свидетелите Първан Витанов и Ивайло Кантарджиев, на основание чл. 40, ал. 4 ЗАНН, като
произволната замяна неведнъж е била коментирана от касационната инстанция, в контекста на
съществените процесуални нарушения (Р от 08.04.2008 г. по а.д. 916/2008 АССГ, X кас с-в; Р
20.03.3009 по а.д. 152/2009 VII кас с-в и др.).
Доколкото административнонаказателното производство започва със съставяне на АУАН,
връчването или не на екземпляр от изготвената докладна записка не може да бъде самостоятелно
отменително основание (още повече, че възможност за запознаване с нея е обезпечена в цялото
съдебно производство).
По повод възражението за непрецизно описание на нарушението, и в АУАН, и в НП се
съдържат твърдения за всички съставомерни обстоятелства, подлежащи на доказване, като
наличието на допълнителна конкретика би било уместно, но без липсата й да търпи процесуална
критика.
Липсата на мотиви за немаловажност не съставлява процесуално нарушение, доколкото
приложението на чл. 28 ЗАНН е изключение от правилото, т. е. мотиви се дължат, само и
единствено когато контролните органи решат да приложат цитираната разпоредба.

3
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата и място, жалбоподателят Г. е
паркирал процесния лек автомобил на място, в близост до такива, определени за ползване от хора
с трайни увреждания и изрично обозначени със съответен знак – Д21.
От обективна страна, деянието е несъставомерно. От приложения снимков материал се
установява, че автомобилът е паркиран на отстояние от указателните табели, съответстващо на
приблизителна средна дължина на два леки автомобила (нещо повече – разстоянието между
процесното возило и указателния знак е заето именно от два автомобила). В този смисъл, теза за
нарушение не би могла да бъде споделена. Дори да се приеме, че това разстояние не би било
абсолютно достатъчно, наличието на пространство и в противоположната на пътните знаци посока
би имало съответен компенсиращ ефект и деянието би носило признаците на маловажност, по
смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАНН.
Деянието е несъставомерно и от субективна страна. Независимо от факта, че наличието
на хоризонтална пътна маркировка (оцветяване на мястото за паркиране в синьо и поставяне на
стилизирано означение на лице в инвалиден стол) не е уредено от нормотвореца като
задължителен реквизит, липсата на подобно означение не позволява прецизно съобразяване, от
страна на участниците в движението, на изискванията на дължина и ширина на местата за
ползване от лица с трайни увреждания, поради което и дори да се приеме за налично, частично
застъпване на границите не може да бъде вменено, във вина на водача.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че незаконосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и, като такова,
следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № СОА21-РД11-1749/07.07.2021 г., издадено от
зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл. 178д ЗДП, на Г.С. Г. била наложена
глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 4 ЗДП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5