Решение по дело №86/2022 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 41
Дата: 4 март 2022 г. (в сила от 1 март 2022 г.)
Съдия: Мирослав Данаилов Досов
Дело: 20221400500086
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Враца, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов

Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско
дело № 20221400500086 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,ал.2,т.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на И. Х. Б. от с.***, Община Мездра, с ЕГН**********
против действия на ДСИ при РС-Мездра по изпълнително дело №100/2021 год.
/изп.дело №20211450400100/ по описа на СИС при същия съд по налагане на запор
върху паричното му възнаграждение като личен асистент.
В жалбата и в уточнението към нея жалбоподателят, който е длъжник в
изпълнителното производство, изразява своето недоволство от развитието и
приключването на съдебното производство по гр.дело №1465/2019 год. по описа на
РС-Мездра, по което е издаден изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изп.дело №100/2021 год. /№20211450400100/ по описа на СИС при РС-Мездра, като в
края на уточнението към жалбата сочи, че е в хипотеза по отмяна на влязло в сила
решение по чл.303,ал.1 от ГПК.
Подробно обяснява предисторията и развитието на спора между него и взискателя
по изпълнителното дело във връзка със сключен между тях договор за покупко-
продажба, като излага и предприетите от него действия във връзка с този спор.
С жалбата представя копие от негова жалба до министъра на земеделието, храните
и горите.
В срока по чл.436,ал.2 от ГПК взискателят Т. П. П. от с. ***, Община Роман, с
ЕГН ********** е депозирал възражение, с което заявява становище за допустимост,
но неоснователност на жалбата. Сочи, че запор върху несеквестируемото
възнаграждение на жалбоподателя като личен асистент не е наложен и Банката не е
изпълнила запора за това възнаграждение за работа. Претендира разноски.
В мотивите си по чл.436,ал.3 от ГПК съдебният изпълнител изразява становище
както за недопустимост, така и за неоснователност на жалбата.
1
Според ДСИ, жалбата е недопустима, тъй като длъжникът не може да обжалва
запора като изпълнително действие. Длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението към несеквестируемо имущество, но в случая жалбоподателят не е
уточнил дали смята паричното си възнаграждение като личен асистент за
несеквестируемо. Отделно от това, в самото запорно съобщение е упоменато до
третото задължено лице, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на
постъпления от обезщетения, пенсии, детски добавки и всякакъв вид други
несеквестируеми средства от социален характер. Третото задължено лице / Банката/
изрично е отговорило, че средствата от такъв произход като тези, постъпили по
банковата сметка на длъжника, ежемесечно ще бъдат предоставяни на разпореждане на
титуляря, т.е. последният ще може да оперира с постъпилите по банковата му сметка
средства. Това обстоятелство не изключва възможността изпълнителният способ да
бъде реализиран изцяло или отчасти при последващи постъпления по банковата
сметка.
ДСИ намира жалбата и за неоснователна при изложеното в нея твърдения.
Като съобрази доводите на страните и данните по приложеното изпълнително
дело №100/2021 год. по описа на СИС при РС-Мездра, ОС-Враца в настоящия си
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №100/2021 год. по описа на СИС при РС-Мездра е
образувано по молба на Т. П. П. против И. Х. Б. въз основа на изпълнителен лист от
29.07.2021 год., издаден по гр.дело №1465/2019 год. по описа на РС-Мездра, по който
И.Б. е осъден да заплати на Т.П. сумата от 840.00 лева, представляваща размер на
деловодни разноски за двете съдебни инстанции, както и сумата от 5.00 лева разноски
за издаване на изпълнителния лист.
Като способ за изпълнение взискателят е посочил запор върху банковите сметки
на длъжника. Поискал е от ДСИ да извърши справка за наличието на такива сметки.
Съдебният изпълнител е изискал справка от БНБ за налични банкови сметки на
длъжника, от която е установено, че Б. има три банкови сметки в "Банка ДСК"ЕАД -
една спестовна и две разплащателни, по които няма наложени други запори. След
получаване на тази информация съдебния изпълнител е наложил запор върху
банковите сметки с разпореждане от 19.10.2021 год., като на същата дата до "Банка
ДСК" е изпратено запорно съобщение, в което изрично е посочено, че запорът не
следва да се изпълнява по отношение на постъпления от обезщетения, пенсии, детски
добавки и всякакъв друг вид несеквестируеми средства от социален характер.
Запорното съобщение е получено от Банката на 22.10.2021 год. и на същата дата
Банката е уведомила съдебния изпълнител, че запора е наложен, но по една от сметките
постъпват възнаграждения за работа под установения за страната размер на минимална
работна заплата, по отношение на които запора няма да бъде изпълняван. Банката е
уведомила, че средствата с такъв произход ежемесечно ще бъдат предоставяни на
разпореждане на титуляря, длъжник по запора. Писмото от Банката е получено от ДСИ
на 26.10.2021 год.
На 19.10.2021 год. на основание чл.458,ал.1 от ГПК е изпратено съобщение до
НАП.
На 19.10.2021 год. до длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в
която е посочен общия размер на задължението му към тази дата, указано му е
възможността и срока да изпълни доброволно, както и последиците при липса на
доброволно изпълнение - принудително изпълнение. Посочено е още "запор върху
следните вземания: банковите ви сметки". Поканата за доброволно изпълнение е
връчена на 03.11.2021 год., но изпълнение не е последвало.
2
Жалбата, по която е образувано настоящето възз.гр.дело №85/2022 год. по описа
на ОС-Враца, е постъпила пред ДСИ при РС-Мездра на 06.12.2021 год.
Няма данни и твърдения до датата на изпращане на жалбата в съда -22.02.2021
год., по изпълнителното дело да са предприемани други действия и да са постъпвали
някакви суми по особената сметка на ДСИ за удовлетворяване вземането на
взискателя.
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
От уточнението към жалбата /л.18 от делото, абзац последен/ се извежда, че
жалбоподателят Б. обжалва действие на ДСИ при РС-Мездра по насочване на
изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо - трудовото му
възнаграждение като личен асистент, получавано ежемесечно по разплащателната му
сметка в "Банка ДСК", което е в по-нисък размер от минималната за страната работна
заплата.
Съгласно чл.435,ал.2,т.2 от ГПК, длъжникът има право да обжалва това действие
на съдебния изпълнител в предвидения в чл.436,ал.1 от ГПК двуседмичен срок.
Съдът приема, че този срок е спазен, тъй като с поканата за доброволно
изпълнение длъжникът е уведомен, че ще бъде наложен запор на банковите му сметки
при липса на доброволно изпълнение, а не за наложен вече запор. При това си
съждение съдът приема, че за вече наложения запор длъжникът е узнал по-късно на
неустановена дата, а не на 03.11.2021 год., когато му е връчена ПДИ. А при липсата на
достоверна дата на узнаване съдът е длъжен да приеме, че жалбата е подадена в срок.
По основателността на жалбата:
Жалбата е неоснователна, тъй като е видно от изложеното по-горе, че със запора
принудителното изпълнение не е насочено върху несеквестируемо имущество / в
случая вземане/ на длъжника. Съдебният изпълнител изрично е посочил в запорното
съобщение до Банката, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на
постъпления от обезщетения, пенсии, детски добавки и всякакъв вид други
несеквестируеми средства от социален характер, т.е. ДСИ не е насочил
принудителното изпълнение към несеквестируем доход на длъжника, какъвто е този от
трудовото му възнаграждение като личен асистент, съответно Банката не е изпълнила
запора по отношение на това възнаграждение.
От горното следва, че по отношение на трудовото възнаграждение на длъжника
като личен асистент, от каквото е било и единственото постъпление по банковите му
сметки, принудително изпълнение не е искано, не е предприемано и не е осъществено.
Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За яснота, наложен е запор на банковите сметки на длъжника в "Банка ДСК"ЕАД,
което е допустимо действие на съдебния изпълнител и не подлежи на самостоятелно
обжалване.
Според писмото на Банката, сметките са две - спестовна и разплащателна.
Постъпленията по спестовната сметка не са несеквестиреми, но наличност по тази
сметка не е установена. От постъпленията по разплащателната сметка несеквестируемо
е вземането на длъжника за трудово възнаграждение в размер под МРЗ за страната, по
отношение на което принудително изпълнение е недопустимо, но само в рамките на
един месец от постъпването му по сметката - чл.446а, ал.1, предл.последно от ГПК.
Сметката е запорирана и ако постъпилата от трудово възнаграждение сума не бъде
усвоена от титуляря в едномесечен срок от постъпването, несеквестируемостта отпада
и запорът следва да бъде изпълнен от Банката, като сумата се преведе по специалната
сметка на съдебния изпълнител.
3
Всички останали твърдения, доводи, възражения и съображения на
жалбоподателя са неотносими към предмета на настоящото производство и не следва
да бъдат обсъждани.
По разноските:
При извода за неоснователност на жалбата право на разноски има ответникът по
нея, който е взискател в изпълнителното производство. Същият претендира
присъждане на разноски и представя доказателства за направени такива от 200.00 лева
за адвокатска защита, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя .
При тези си съображения Окръжен съд-Враца
РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на длъжника И. Х. Б. от
с.***, Община Мездра, с ЕГН ********** против действие на ДСИ при РС-Мездра
по изпълнително дело №100/2021 год. /изп.дело №20211450400100/ по описа на СИС
при същия съд, по насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът
счита за несеквестируемо, изразяващо се в налагане на запор върху банковите сметки
на длъжника в "Банка ДСК"ЕАД.
ОСЪЖДА И. Х. Б. от с.***, Община Мездра, с ЕГН ********** да заплати на Т.
П. П. от с.***, Община Роман, с ЕГН ********** направените по делото разноски за
адвокатска защита от 200.00 /двеста/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4