Решение по дело №419/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 265

 

град Горна Оряховица, 09.08.2019 г. година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         районен съд – горна оряховица, девети състав, в публично заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                   

                                                                Председател: Х. ПОПОВ

 

при секретаря Цветомира Николова и прокурор …., като разгледа докладваното от съдията АНД № 419 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Х.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, действащ чрез процесуалния си представител в лицето на адв. адв. Петя Тихомирова Тихчева от АК – Варна, със съдебен адрес:***, е недоволен от издадения против него електронен фиш Серия К № 1805255 на ОД на МВР - Велико Търново. Счита същия за неправилен и незаконосъобразен. Според него електронният фиш бил издаден в нарушение на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, тъй като лекият автомобил, с който е извършено нарушението, бил собственост на „Райфайзен Лизинг България” ООД. Освен това не била изпълнена процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП. Липсвала и снимка на нарушението. Също така мястото на нарушението не било оповестено по реда, предвиден в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Б. оспорва техническата изправност на процесната камера. Спори, че при наличието на мобилно техническо средство за видеоконтрол и на контролни органи на мястото на реализиране на нарушението следвало административното наказване да се наложи по реда и условията на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и НП. Излага подробни доводи в жалбата си.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба с вх. № 1972/09.07.2019 г. чрез своя пълномощник адв. Петя Тихчева от АК - Варна, в която моли на делото да бъде даден ход в негово отсъствие. Заявява, че поддържа депозираната жалба и няма доказателствени искания. Прилага договор за правна помощ и съдействие.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата ОД на МВР – Велико Търново, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема отношение по жалбата.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – Горна Оряховица също не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя, действащ чрез своя защитник, и след като обсъди събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.08.2017 г., в 14,07 ч., на ПП I-4 (Варна – София), км 161+900 в посока гр. София, при ограничение на скоростта от 60 км в час за извън населено място, въведено с пътен знак В-26, с АТС (автоматизирано техническо средство) тип мобилна система TFR1-M № 604 и приспаднат толеранс от – 3 км/ч, е заснето движението на МПС -  лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер СВ8408АК, със скорост от 121 км/ч, при което е фиксирана превишена стойност на скоростта от 61 км/ч. Въз основа на заснетия с посоченото АТС клип № 6997 и след справка за собствеността на автомобила, от ОД на МВР – Велико Търново е издаден процесния електронен фиш серия К № 1805255, в който се установява извършено нарушение на  чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя Х.Б.Б. е наложена глоба в размер на 700,00 лева.

Електронният фиш е бил връчен лично на Б. на 22.05.2019 година (справка – „Преглед фиш”, л. 11 от делото).

 В законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДВП, Х.Б. е депозирал жалба против електронния фиш чрез своя защитник адв. Тихчева от АК – Варна.

По делото е приобщен като доказателство снимков материал от автоматизирано техническо средство тип TFR1-M № 604 на нарушението – клип № 6997 от 27.08.2017 г., в който е отразена измерена скорост от 125 км/ч, при въведено ограничение от 60 км/ч и констатирано превишение от 65 км/ч (без отчетен толеранс), както и извлечение от регистъра на МПС, воден при ОД на МВР – Велико Търново, съдържащ данни за собствеността на МПС лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер СВ8408АК.

 От Протокол № 5-6-17/22.02.2017 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR1-М (л. 13) и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 (л. 10) се установява, че използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство TFR1-M № 604 представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, същото е одобрен тип средство за измерване и към датата на констатираното нарушение е било технически изправно и годно средство за измерване.

 Видно от данните в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 350р-7713 от 28.08.2017 г. (л. 14), конкретната мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 604, посочена в електронния фиш, е била монтирана и настроена на служебен автомобил с рег. № ВТ7108ВС, собственост на РУ – Стражица, като е посочена дата на използване: 27.08.2017 г. с начален час на работа в 13,43 часа, когато е заснет клип № 6991 и край на работа в 15,30 часа с № на последно статично изображение – 7010.

 От полученото от Областно пътно управление – Велико Търново писмо с рег. № 11-00-223/20.06.2019 г. ведно със схема на хоризонталната и вертикална пътна маркировка на път I-4 (Севлиево – Велико Търново – Антоново) от км 161+000 до км 163+000, актуална към 27.08.2017 г. е видно, че този участък от път I-4 попада в зоната на действие на пътен знак В-26.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена, въз основа на приетите писмени доказателства по делото.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата срещу електронен фиш серия К № 1805255, издаден от ОД на МВР – Велико Търново е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от дееспособно лице, притежаващо процесуална легитимация за това.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Същият е издаден по одобрения образец и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното ѝ плащане.

От приложените към АНП писмени доказателства се установява, че процесното автоматизирано техническо средство - мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M” с № 604 е одобрен тип средство за измерване и към датата на констатираното нарушение е била технически изправно и годно средство за измерване.

Относно възражението в жалбата, че електронният фиш е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП и че не била изпълнена процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, съдът намира следното:

От справката, приложена на л. 9 от делото действително се установява, че посоченият автомобил е собственост на „Райфайзен Лизинг България” ООД, а жалбоподателя е вписан във водения от Пътна полиция регистър като ползвател на автомобила (т. 2 от същата справка). Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за нарушение, извършено с моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, по реда на чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП се наказва законният представител на юридическото лице, освен ако той посочи конкретното лице, което е управлявало моторното превозно средство. В настоящият случай „Райфайзен Лизинг България” ООД се е възползвал от правото си да посочи лицето, което управлява МПС и е декларирал в КАТ предоставянето на правото на ползването на Х.Б.Б., на жалбоподателя е вписан като ползвател на автомобила. Тежестта за доказването на друг нарушител се носи от на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 от ЗДвП, в едно производство по  чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В този смисъл, несъбирането на данни кой е управлявал автомобила не представлява нарушение на процесуалните правила и не влече незаконосъобразност на издадения фиш. За пълнота следва да се посочи също, че целта на регламентираната в закона процедура по установяване на действителния извършител на конкретното  нарушение  посредством подписване на декларация по чл. 188 от ЗДвП е именно  тази - да бъде  наложено наказание и да бъде санкциониран този, който е извършил конкретно административно нарушение, а не собственика на автомобила. Точно, за да бъде избегнато  ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които са  извършени от лизингополучателя, в свидетелството за регистрация на МПС  ясно е посочено кой ползва този автомобил, кому следва да бъде ангажирана отговорността при извършване на  нарушение или  непозволено увреждане  с конкретния  автомобил. Ето защо съдът приема, че наказващият орган правилно е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че участъкът от пътя, на който е заснето нарушението, не бил обозначен с пътен знак Е-24 и не бил оповестен на интернет страницата на ОД на МВР – Велико Търново като място за контрол с автоматизирани технически средства и системи съгласно изискванията на чл. 7, ал. 1 и 2 от Наредба № 8121з-532. Цитираната от жалбоподателя наредба е подзаконов нормативен акт по прилагането на Закона за движение по пътищата в частта относно регламентираните в този закон правила за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение (така изрично чл.165, ал.3 от ЗДвП). С § 1, т.2, б.“а“ и „б“ от Закона за изменение на ЗДвП (ДВ, бр.54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.) е изменена разпоредбата на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП и е отменена изцяло разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от същия закон. Съпоставката на новата редакция на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП (ДВ, бр.54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г.) и съответно изменената и отменената разпоредба на чл.165, ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП (ред. ДВ, бр.11 от 2017 г.) налага извода, че с посоченото изменение на закона са отменени изискванията за обозначаване с пътен знак и оповестяване на интернет страницата на МВР на местата за контрол с автоматизирани технически средства и системи. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. В процесния случай с отмяната на установените в ЗДвП изисквания за обозначаване с пътен знак и оповестяване на интернет страницата на МВР на местата за контрол с автоматизирани технически средства и системи и по силата на цитираната разпоредба от ЗНА са загубили сила и разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-532, регламентиращи същите две изисквания. Посочените разпоредби от наредбата са загубили сила от датата на отмяната на съответните изисквания, регламентирани в закона, а именно 09.07.2017 г. Поради това тези разпоредби от наредбата не са били в сила към датата на заснемане на процесното нарушение (27.08.2017 г.), независимо от обстоятелството, че формалната отмяна на тези разпоредби е извършена след тази дата.

С посочените изменения на ЗДвП, обнародвани в ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 09.07.2017 г., е въведена промяна и в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, регламентираща условията за издаване на електронен фиш за извършено нарушение на правилата за движение, като процесното деяние попада в приложното поле на предвидения облекчен ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. В съдържанието на изменената норма е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В тази връзка, според съдебния състав, постановките на Тълкувателно решение на ВАС № 1/2014 г. по т. д. № 1/2013 г. не са приложими към настоящия случай и са загубили сила, като понастоящем са регламентирани нов начин, осъществяването на контрол и установяване на процесното нарушение на ЗДвП, които не са поставени в зависимост, и с условие за присъствие или отсъствие на контролен орган.

Предвид това настоящият съдебен състав счита, че при установяване на нарушението с конкретното техническо средство - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М, са спазени всички законови изисквания и процесния ЕФ е законосъобразен.

Съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и по същество.

 От обективна страна по делото се установява, че е осъществен състав на административно нарушение по смисъла на  чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. По делото не се представят доказателства, с които да се оспорва авторството на деянието. От приложения към административнонаказателната преписка снимков материал от изготвения с АТС клип № 6997, е видно, че именно описания и посочен в процесния ЕФ лек автомобил „Фолксваген Голф” с регистрационен номер СВ8408АК е автомобила, чиято скорост е засечена с процесното автоматизирано техническо средство, и то на посочената дата, час и място (отразено с точни географски координати). От четирите броя снимки, се установява, че към момента на засичането на скоростта (снимка № 2 с отразен момент Т=0s), именно и единствено в обхвата на техническото средство е същия процесен автомобил с рег. № СВ8408АК. От изпратената схема на хоризонталната и вертикална пътна маркировка на път I-4 (Севлиево – Велико Търново – Антоново) от км 161+000 до км 163+000, актуална към 27.08.2017 г. е видно, че този участък от път I-4 попада в зоната на действие на пътен знак В-26, тоест разрешената максимална скорост на движение при км 161+900 в посока гр. София е 60 км/ч за извън населено място. Като не се е съобразил да управлява автомобила с въведената от пътен знак В-26 скорост, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на  чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Следователно всички обстоятелства, релевантни към отговорността на жалбоподателя, са описани изчерпателно с оглед на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и се установяват несъмнено и от приложеното веществено доказателствено средство, представляващо снимков материал. Както вече бе отбелязано, в електронния фиш изрично е идентифицирано средството, посредством което е установено нарушението, местоизвършването на нарушението, посоката на движението на автомобила, въведеното ограничение на скоростта.

Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта, въведена с пътен знак В-26, в извън населено място с 61 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, като на жалбоподателя е наложено абсолютно определеното в закона по вид и размер административно наказание за превишение над 50 km/h - с глоба 600,00 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50,00 лв.

Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 125 км/ч с 3 км/ч до приетата за установена скорост от 121 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва възможните неблагоприятни за него последици от допустимата грешка на измерване с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M. Така извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния принцип в административнонаказателното право, че наказание може да бъде наложено само тогава, когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъжданото редуциране не води до промяна на правната квалификация на нарушението, тъй като фактически измереното превишение от 65 км/ч и приетото за установено превишение от 61 км/ч попадат все в хипотезата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

 По всички изложени дотук съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е законосъобразен и правилен, и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 1805255, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на Х.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, за извършено нарушение на  чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 700,00 лв. (седемстотин лева) като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. В. Търново в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: