№ 11803
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110134989 по описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК за признаване
на установено в отношенията между страните, че М. А. С.,
като наследник на А.С. С. не дължи на /ФИРМА/, сумите по
изпълнителен лист от 20.11.2008г., издаден в
производството по ч.гр.д. № 28122/2008г. по описа на СРС,
59-ти състав, както следва: сумата в размер на 924,13 лева
за главница, 370,63 лева представляваща възнаградителна
лихва, сумата в размер на 217,82 лева, представляваща
мораторна лихва, сумата в размер на 71,61 лева за
разноски, сумата в размер на 1315,28 лева, представляваща
неолихвяема сума за законна лихва, сумата в размер на
150,00 лева за разноски за юрисконсултско възнаграждение,
неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 378,00 лева,
както и сума по т.26 в размер на 316,75 лева, поради
1
обстоятелството, че сумите са погасени по давност, и за
които суми е образувано изпълнително дело №
2022***0400127/2022г. по описа на ЧСИ А.Б., въз основа на
горепосочения изпълнителен лист.
Ищецът излага, че срещу наследодателя му е издаден
горепосочения изпълнителен лист в полза на /ФИРМА/.
Първоначално въз основа на издадения изпълнителен лист
било образувано изп.д. № 2009***0400107/2009г. по описа на
ЧСИ А.Б.. Наследодателят му починал на 16.04.2009г., като
на 22.11.2021г. ищецът упражнил правото си от отказ от
наследство. Твърди, че на 23.11.2021г. е входирал пред ЧСИ
заявление, че вземането предмет на изп.д. №
2009***0400107/2009г. е погасено по давност, като
впоследствие делото било прекратено. Вследствие на
запорно съобщение с № 17-10-053540 от 15.04.2022г. узнал,
че по молба на ответника, като цесионер по договор за
цесия, сключен с цедента /ФИРМА/, по силата на който,
вземането предмет на изпълнителното производството било
прехвърлено на ответника, е образувано ново
изпълнително дело № 2022***0400127/2022г., въз основа на
същия изпълнителен лист. На дата 12.05.2022г. с молба с
вх. № 6487/12.05.2022г. поискал от ЧСИ да прекрати
изпълнителното производство, поради обстоятелството, че
вземането е погасено по давност, като искането му не било
удовлетворено, което и предопределило и правния интерес
на ищеца от предявяване на исковете. Моли за
уважаването им. Претендира разноски.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, с който исковата
претенция се оспорва като неоснователна. Оспорва
твърденията на ищеца, че вземането е погасено по давност,
доколкото по време на първото изпълнително дело, били
предприети редица същински изпълнителни действия,
водещи до прекъсване на давността, като перемпцията
била без значение за давността. Излага подробно доводи.
Позовава се на актуална съдебна практика. Моли съда да
постанови решение, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове, претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът М. А. С., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Б., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите
претенции.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не се представлява. С молба с вх. №
92***/04.04.2023г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
3
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение или да е предмет на издаден
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за
изпълнение. Длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по влязлото в сила
решение/разпореждане, и въз основа на което е издаден
изпълнителен лист, само въз основа на факти, настъпили
след издаването му. В конкретния случай ищецът се
позовава на изтекла погасителна давност, юридически
факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 28122/2008г. по описа на
СРС, 59-ти състав, въз основа на която, като годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 404, ал.1,т.1 от
ГПК е издаден изпълнителен лист от 20.11.2008г., поради
което и исковете са допустими.
Не е спорно между страните, че въз основа на
изпълнителен лист от 20.11.2008г., издаден в
производството по ч.гр.д. № 28122/2008г. на СРС, 59-ти
състав срещу А.С. С., за сумата в размер на 924,13 лева,
представляваща незаплатена главница, за сумата от 370,63
лева, за договорна лихва, за периода от 29.12.2006г. до
30.06.2008г., за сумата от 217,82 лева, мораторна лихва, за
периода от 30.01.2007г. до 10.09.2008г. и за сумата от 71,61
лева за разноски, по молба на /ФИРМА/ с №
00735/14.03.2009г, е образувано изп.д. № 107/2009г. по описа
4
на ЧСИ А.Б., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие,
районна на СГС.
Не е спорно в производството, че ищецът е бил
единствен законен наследник на лицето срещу което е
издаден изпълнителния лист – А.С. С., починал на
16.04.2009г. Не е спорно също така, а и сам ищецът посочва
в исковата молба, че той се е отказал от наследството на
наследодателя си със заявление за отказ от наследство с вх.
№ 92909/22.11.2021г., по което е образувано гр.д. №
66294/2021г. по описа на СРС, 91-ви състав. С разпореждане
от 24.11.2021г. е разпоредено вписване на отказа от
наследство в особената книга на СРС по чл. 49, ал.1 от ЗН.
Следва да се посочи, че отказа от наследство не прави
настоящото производство недопустимо, тъй като за
допустимостта му е достатъчно наличието на образувано
изпълнително производството срещу ищеца към датата на
подаване на иска, с угроза застрашаваща имуществената
му сфера. Разбира се той има значение в изпълнителното
производство, което ще бъде коментирано по-долу от съда.
Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния
срок възниква право за длъжника да се позове на давността
чрез възражение и да откаже изпълнение, ако такова се
претендира от кредитора. Ако това е сторено, но
кредиторът продължава да претендира вземането, налице е
правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на
вземането по съдебен ред. В този смисъл са Определение №
5
188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 722/2022 г.;
Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г.; Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по
в. ч. гр. д. № 3264/2021 г. и др.
Първото същинско изпълнително действие,
осъществено по изп.д. № 107/2009г. е налагането на запор
върху трудовото възнаграждение на покойния А. С. в
/ФИРМА/ от дата 10.04.2009г., както и налагане на запор
върху всички бъдещи вземания на С. в редица банки на
01.04.2009г. С молба с вх. № 10042/23.07.2015г. ответникът
/ФИРМА/ е отправил молба до ЧСИ да бъде конституиран
като взискател по изпълнителното производство на
основание сключен с /ФИРМА/ ЕАД договор за цесия от
15.05.2015г., като с молбата е отправил искане за
извършване на изпълнителни действия. По молба на
ответника с вх. № 6917/14.05.2016г. ЧСИ е сезиран с искане
за изискване на удостоверение за наследници на А. С..
Ищецът М. С. е конституиран като длъжник в
производството. С постановление от 06.12.2021г.
производството по изп.д. № 107/2009г. е прекратено в
хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. Изпълнителният
лист е върнат на правоимащия взискател по негова молба с
вх. № 3558/10.03.2022г.
С молба с вх. № 3590/11.03.2022г. пред ЧСИ Б. е
отправена молба за образуване на ново изпълнително
производство по същия изпълнителен лист. Образувано е
6
изпълнително дело № 127/2022г. по описа на ЧСИ Б.. На
15.04.2022г. е наложен запор върху всички бъдещи
вземания на М. С. в Банка /ФИРМА/.
Горнато фактическа обстановка съдът приема за
установена, между писмените доказателства няма
противоречия, поради което съдът ги кредитира.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.
110 и чл. 118 ЗЗД следва, че погасителната давност е
законоустановен период от време, през който носителят на
едно вземане бездейства и с изтичането на който
последният губи възможността да получи защита на
правото си чрез средствата на държавната принуда.
Погасителната давност е сложен юридически факт,
включващ два елемента: бездействие на титуляра на
правото и изтичането на определен период от време. В
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е предвиден общият
петгодишен давностен срок, който намира приложение
спрямо всички вземания, освен когато в закон не е
установено изключение, каквито са хипотезите,
регламентирани в чл. 111 ЗЗД, като конкретното вземане се
погасява с изтичане на петгодишен давностен срок.
С постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, бяха
дадени разяснения, че за вземанията започва да тече нова
погасителна давност, считано от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно
7
изпълнително действие, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител въз основа
на негово възлагане. В цитираното тълкувателно решение
изрично е посочено кои действия в изпълнителния процес
имат характера на същински такива по принудително
изпълнение, съответно с предприемането на които се
прекъсва давността, а именно: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица,
като е изяснено, че такива не са образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга.
Според Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д.
2382/2017 г. с постановяването на нов тълкувателен акт за
приложението на правната норма, в случая т. 10 от TP №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС е налице промяна в начина, по
който ще бъде прилагана нормата, който е различен от този
8
по предшестващия тълкувателен акт - ППВС №
3/18.11.1980г. Дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за
съответните органи и същите следва да я прилагат в
смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение
отпада едва с отмяната им. В тази връзка вярно е че бе
образувано тълкувателно дело № 3/2020г. на ОСГТК на
ВКС, което да отговори на въпроса от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/1980г., извършена с т.10
от ТР № 2/2015г. и прилага ли се то за изпълнителни дела
образувани преди приемането му. С решение постановено
по горното тълкувателно дело ОСГТК на ВКС прие, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
като даденото с последното задължително разрешение се
прилага от тази дата и само по отношение на висящите
изпълнителни производства, но не и по отношение на
приключилите преди това. В конкретния случай това
означава, че давността на вземанията на взискателя е
спряла от датата на образуване на изп. дело №
107/14.03.2009г. до 26.06.2015 г. След този момент всяко
поискано и предприето изпълнително действие е
прекъсвало давността и е започнала да тече нова давност. С
постановление от 06.12.2021г. производството по изп.д. №
107/2009г. е прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от
9
ГПК, като съдът не установи от дата 26.06.2015г. до датата
на прекратяване на производството да са извършвани
същински изпълнителни действия от категорията на тези,
прекъсващи давността и тя е изтекла на 26.06.2020г. Към
датата на второто образувано дело и то срещу починало
вече лице - изп.д. № 127/2022г. по описа на ЧСИ Б.
давността отдавна е била изтекла, още повече, че още в
хода на изп.д. № 107/2009г. с молба с вх. №
10101/23.06.2016г. ЧСИ е узнал, че длъжника С. е починал,
взискателят също, след което е образувал ново
изпълнително дело и то срещу починалото лице, като
впоследствие няма данни делото да е спряно, да са
издирани наследниците, съответно да е съобразен отказа от
правото на ищеца да приеме наследството на своя
наследодател, напротив върху банковите сметки на ищеца
на дата 15.04.2022г. е наложен запор.
По всичко гореизложено съдът намира, така
предявените искове за основателни и като такива следва да
бъдат уважени.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищеца.
Ищецът е заплатил в исковото производство единствено
държавна такса в размер на 149,77 лева, която сума за
разноски следва да му се присъди.
10
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявените от М. А. С., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК ***********, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК,
че М. А. С. не дължи на /ФИРМА/, сумите по изпълнителен
лист от 20.11.2008г., издаден в производството по ч.гр.д. №
28122/2008г. по описа на СРС, 59-ти състав, както следва:
сумата в размер на 924,13 лева за главница, сумата в
размер на 370,63 лева, представляваща възнаградителна
лихва, сумата в размер на 217,82 лева, представляваща
мораторна лихва, сумата в размер на 71,61 лева за
разноски, сумата в размер на 1315,28 лева, представляваща
неолихвяема сума за законна лихва, сумата в размер на
150,00 лева за разноски за юрисконсултско възнаграждение,
неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ в размер на 378,00 лева,
както и сума по т.26 в размер на 316,75 лева, поради
обстоятелството, че сумите са погасени по давност, и за
които суми е образувано изпълнително дело №
2022***0400127/2022г. по описа на ЧСИ А.Б., въз основа на
горепосочения изпълнителен лист.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ
на М. А. С., ЕГН **********, сумата в размер на 149,77
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
11
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12