Решение по дело №319/2019 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260021

 

гр. Тутракан, 20.11.2020 г.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 319/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца БНП П. П. Ф.С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ  представлявано от  юрисконсулт Н. А. М.(л. 5), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 222/22.03.2019 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 143/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:

1.1. равностойността на заета сума ползвана чрез кредитна карта (главница), дължима на основание чл.  240, ал. 1 от ЗЗД, по  Договор за револвиращ потребителски кредит, инкорпориран в Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15056746/13.07.2017 г., в размер на 906,66 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД върху главницата за периода: 01.04.2018 г. - 05.09.2018 г. на договора  в размер на 177,77 лв.;

1.3. мораторна лихва по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху изискуемата част от главницата и възнаградителната лихва за периода от 05.09.2018 г. - 11.03.2019 г., вкл. в размер на 47,28  лв.

1.4. законната лихва по чл. 33 от ЗПК, във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.03.2019 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.5. В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите вземания.

1.6. Твърди се, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-15056746, А.А.А. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта „МаsterСаrd“. На 20.11.2017 г. ответникът е бил активирал, предоставената му от ищеца - Париж рег. № *********, кредитната карта № CARD -15434845, с максимален кредитен лимит в размер 1 000 лв. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент

1.7. Твърди се, че ответникът бил преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.04.2018 г., когато последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на минус 1 084,43 лв.

2. Ответникът А.А.А., не е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 27.08.2019 г., исковата молба е получена на 10.09.2019 г. чрез Р. А. А.- съпруга, което налага извода, че едномесечният срок е изтекъл.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 13.07.2017 г. между ищеца в качеството му на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15056746/13.07.2017 г. (л. 15 и сл.). Със сумата, предмет на горепосочения договор, са заплатени посочените в договора стоки на стойност 2 983 лв. и застрахователна премия - 572,74 лв., което лицето удостоверява с подписа върху договора съгл. т. 27. Представено е Приложение № 1 към договора (неподписано от кредитополучателя), в което са посочени условията за ползване на издадената във връзка с договора кредитна карта с кредитен лимит от 1 000 лв.  (л. 36 и сл.).

4. На 12.09.2018 г.  от ищеца до ответника е изготвена покана, която няма данни да е получена от адресата (л. 41).

5. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза, която е установила размера на вземанията (л. 62 и сл.).

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.

 

II. Относно възникването на кредитното правоотношение

 

7. Съгласно чл. 12 от договора кредиторът може да предостави на кредитополучателя кредитна карта след проучване на изпълнението на задълженията по договора. Посочено е, че съществените условия на договора за ползване на кредитната карта (кредитния лимит, лихвата и таксите за усвоените суми, начинът на връщане на сумите и др.) ще бъдат включени в Приложение към чл. 21 от договора, заедно с което ще бъде „доставена” и кредитната карта. В чл. 12 е уговорено също така, че задълженията, произтичащи от ползването на картата, ще възникнат след активирането на картата. В този смисъл съдът приема, че договорът съдържа принципна възможност за допълнително договаряне на кредитно правоотношение, свързано с предоставяне на кредитна карта, чието възникване зависи от изпълнението на задълженията на кредитополучателя по основният договор за предоставяне на кредит за закупуване на стоки и заплащане на услуги.

8. По делото е представено Приложение № 1, уреждащо ползването на кредитна карта, което обаче е подписано единствено от представител на кредитодателя. В тази връзка  съдът приема, че между страните не е постигнато съгласие за сключването на последващо облигационно кредитно правоотношение, свързано с ползването на кредитната карта.

9. Дори да бе постигната обаче такава договорка, реалното облигационно правоотношение не би могло да възникне, докато сумата не бъде предадена на кредитополучателя.

10. При кредитните правоотношения, свързани с ползването на револвиращ кредит чрез кредитна карта, предаването на кредитната карта на кредитополучателя е съществен елемент от сключването на реалната сделка, тъй като предоставянето на заетата сума се извършва именно чрез легитимирането на кредитополучателя с картата и приложения към нея идентификационен номер (PIN) при всяка една транзакция. Следователно държателя на картата ще е формално легитимиран да усвоява суми от името на кредитополучателя, поради което следва да бъде доказано по безспорен начин, че именно ответника я е получил.

11. В конкретният случай по делото не са ангажирани доказателства за предаването на кредитна карта на кредитополучателя, което е констатирало и вещото лице в експертизата си.

12. С оглед недоказването на факта на възникването на правоотношението, предявените установителни искове, и (в условията на евентуалност) осъдителни такива следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяването спрямо ответника А.А.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, на съществуването на вземанията на ищеца  „БНП П. П. Ф.С. А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, предмет на Заповед № 222/22.03.2019 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 143/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: равностойността на заета сума ползвана чрез кредитна карта (главница) по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15056746/13.07.2017 г., в размер на 906,66 лв., възнаградителна лихва върху главницата за периода: 01.04.2018 г. - 05.09.2018 г. на договора  в размер на 177,77 лв.; и мораторна лихва върху изискуемата част от главницата и възнаградителната лихва за периода от 05.09.2018 г. - 11.03.2019 г., вкл. в размер на 47,28  лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за осъждането на ответника А.А.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, да заплати на ищеца „БНП П. П. Ф.С. А., КЛОН БЪЛГАРИЯ” КЧТ, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, предмет на Заповед № 222/22.03.2019 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 143/2019 г. на Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: равностойността на заета сума ползвана чрез кредитна карта (главница) по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15056746/13.07.2017 г., в размер на 906,66 лв., възнаградителна лихва върху главницата за периода: 01.04.2018 г. - 05.09.2018 г. на договора  в размер на 177,77 лв.; и мораторна лихва върху изискуемата част от главницата и възнаградителната лихва за периода от 05.09.2018 г. - 11.03.2019 г., вкл. в размер на 47,28  лв.

 

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: