Р Е
Ш Е Н И Е
№
181
гр.
Габрово, 30.12.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание
от двадесет и трети декември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по адм. дело № 273 по описа
за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото адм.
дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен
съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-1811 от 15.10.2021 г., подадена от К.Е.М.,***,
ЕГН: **********, чрез адв. И.Д. ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0258-000088 от 7.09.2021 г., с искане
за нейната отмяна.
Процесната Заповед е издадена на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, като с нея е наложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление
на МПС на водача К.Е.М. до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 18 месеца за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
същия закон.
Нарушението се изразява в
следното: На 4.09.2021 г., около 18.11 ч., на посочен общински път в община
Дряново, с. Ганчовец, ул. „Денчо Славов“, същият управлявал товарен автомобил „Опел
Комбо“, с ДК № ***, собственост на търговско дружество „***“ АД, гр. София, като
при извършена от контролните органи проверка за употреба на алкохол с
техническо средство дрегер с посочен
фабричен номер е отчетено наличието на алкохол в концентрация от 1.77 промила в
издишания въздух. На М. е издаден талон за медицинско изследване с посочен
номер, в който той собственоръчно вписва, че приема показанията на техническото
средство. Въз основа на така описаното административният орган е приел, че
водачът е извършил нарушение, като управлява МПС с наличие на алкохол в кръвта
над 1.2 промила, установено по надлежен ред.
Видно от приложената към
процесната Заповед разписка, ИАА е връчен на своя адресат на 27.09.2021 г.
Жалбата против нея е депозирана при ОД на МВР – Габрово на 30.09.2021 г., което
означава, че е подадена в законния срок. Като подадена от заинтересовано лице и
против подлежащ на обжалване по съдебен ред пред административен съд ИАА, тя се
явява редовна и допустима, поради което съдът я разгледа по същество.
В депозираната жалба е посочено,
че процесната Заповед е издадена от лице без материална компетентност и това я
прави нищожна, с оглед на което се иска прогласяването й като такава.
Алтернативно се излагат съображения за нейната незаконосъобразност и се иска
отмяната й последните доводи в тази насока: Административният орган /АО/ се е
позовал в издадения от него ИАА на АУАН № 364631 от 4.09.2021 г. и е приел за
достоверни съдържащите се в него констатации, но този АУАН има съществени и
непреодолими пороци– не е подписан от актосъставител и нарушител, не е оформен
законосъобразно и отказ да бъде подписан от своя адресат, което означава, че
той не съдържа валидно изявление и съдържащите се в него констатации са
юридически невалидни. Той не може да е основание за издаване на процесната
ЗППАМ.
В проведено по делото открито
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. Д., които поддържат
депозираната жалба.
За ответната страна се явява
юрисконсулт С., която оспорва жалбата.
Съдът направи проверка както за
наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на
всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК, като за наличието
на основания за нищожност на процесния ИАА той следи служебно.
От фактическа и правна страна се
установява следното:
Заповедта е издадена на
посоченото в нея основание – чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, според която
разпоредба за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В нея е посочено
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия нормативен акт, според който текст на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като в случая
описанието на фактическите мотиви за налагането на мярката съответства на хипотезата на тази
норма.
С оглед горното съдът намира, че
процесната Заповед е фактически и правно мотивирана, като от съдържанието й
става ясно по каква причина се налага ПАМ, а описанието на релевантните факти
съответства на хипотезата на правната норма, цитирана от административния орган като нормативно
основание за налагането й.
Безспорно посоченият в процесната
Заповед АУАН е издаден за процесното нарушение. Той е изготвен в три
екземпляра, но е неподписан от актосъставител и адресат, съответно той не може
да се приеме за редовен, но това обстоятелство не е достатъчно, само по себе
си, за отмяната на процесната Заповед. Не е задължително Заповедта за налагане
на ПАМ, която се издава по реда на АПК и на основание ЗДвП, да съответства на
издаден преди нея АУАН, нито дори да бъде мотивирана с такъв, т.к. с акта се
стартира административнонаказателно производство по издаване на НП за търсене
на административнонаказателна отговорност от виновни за извършване на
административно нарушение лица, а не е задължително начало за издаване на
административен акт, с който се налага ПАМ. Нито АПК, нито ЗДвП предвиждат като
задължителна предпоставка за издаването на заповед от типа на процесната
издаване на редовен АУАН. Нещо повече – в случая става въпрос за управление на
МПС след употреба на алкохол при установена концентрация на такъв в над 1,2
промила, което е изрично упоменато в Заповедта и което, евентуално, би довело
до носене на наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 1 от НК, която поглъща
административнонаказателната такава, а наказателната отговорност се преследва
не по реда на ЗАНН и при нея съставянето на АУАН също не е задължителна
предпоставка. Съответно – „решаване на въпроса с отговорността“ е факт, който
към момента на издаването на процесната заповед не може да се реализира по ясни
и обективни причини. Затова и законодателят сам е предвидил, че мярката се
налага „до решаване на въпроса за отговорността“, имайки предвид, че тя се
налага при установяване на нарушението и трае докато то не бъде доказано по
безспорен начин с влязъл в сила друг акт /съдебен или такъв на административен орган
- НП/ или извършването му не бъде опровергано отново по законово установения
ред. Не случайно и нормата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП предвижда издаване на
заповедта за налагане на тази мярка още със съставяне /не връчването или
предявяването/ на АУАН, което е направено. Друг е въпросът дали АУАН е редовно
съставен или не – това евентуално би се отразило на законосъобразността на едно
издадено въз основа на него в последствие НП. „Наведените от касатора доводи за
допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по съставяне на АУАН са
неотносими към това производство.“ - Решение № 1715 от 7.02.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 10196/2018 г., VIII о. „Правилно е
прието от съда, че в административното производство по АПК по налагане на принудителна административна мярка, са неотносими и
неоснователни възраженията, че след като е налице грешка при издаване на
АУАН, това води до незаконосъобразност на заповедта за налагане принудителната
административна мярка. Подадените от жалбоподателя възражения по издадения акт
за установяване на административно нарушение имат значение в производството по ЗАНН по издаване на наказателно
постановление.“ - Решение №
4614 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2014 г., VII о.
Мярката има превантивен и
преустановителен характер и не се изисква към момента на налагането й да е
доказано по безспорен начин нарушение на ЗДвП. Това би било и нелогично с оглед
процедурата и необходимостта от време, докато бъде решен „въпросът за
отговорността“. Предназначението на процесната ПАМ е с
превантивен характер, целта е да се осуети
възможността на дееца да извърши други нарушения, като тази мярка не съставлява
вид административно наказание. Административният акт, с който се прилага мярката, предхожда
наложено на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна
юрисдикция /НП/, като двата
акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение.
Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. Различна са
обаче както процедурата, така и изискванията за издаването им. ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение, като двата вида мерки могат да се кумулират, макар и не в общ АА, но те
съществуват самостоятелно, разделно една от друга. Административнонаказателната
отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно
неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за
обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането
на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова
тя не е средство за реализиране на правна отговорност. /В този смисъл,
напр., Решение №
5226 от 3.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015 г., VII о./
В случая при нередовно съставен
АУАН просто няма да бъде приложена обвързващата доказателствена сила на акта,
призната по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, но това не означава, че
фактическата предпоставка за налагането на мярката – нарушението, не може да се
установи по друг начин, с помощта на други относими и допустими доказателства в
обхвата на административния процес. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически
факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е
установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на
административната отговорност на жалбоподателя, а наличието на такова нарушение
с посочена нарушена правна норма е цитирано в самата Заповед и е въпрос на
доказване в рамките на административния процес, което се реализира с всякакви
допустими и относими доказателства. Дали е налице, едновременно с това, и
основание за носене на административнонаказателна или наказателна отговорност,
които могат да се изключат по различни причини, не е относимо към настоящия
административен процес и това е законодателно решение.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по т.1, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със Заповед № 8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи
и на основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗМВР са определени службите
за контрол по този закон, сред които на основание т. 1.1. от същата са
секторите Областните дирекции на МВР на територията на съответната област. Съответно
ръководителят на ОД на МВР – Габрово – директорът на същата, със Заповед №
264з-1455 от 2.08.2018 г., цитирана в процесния ИАА, на основание чл. 172, ал.
1 от ЗДвП, е определил служителите, които могат да налагат ПАМ на посочените
правни основания, сред които и на процесното такова по чл. 171, т. 1 от този
закон. Съгл. т. 1.6 от тази Заповед на началник
РУ при ОД на МВР е възложено налагането на процесната ПАМ за нарушение на ЗДвП.
В заключение въз основа на така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е
издаден от оправомощен орган, притежаващ както материална, така и териториална
компетентност, с оглед местоизвършването на нарушението. Заповедта е
представена като препис, със заличен подпис на автора й, като следва да се
отбележи, че тя е и служебно известна на съда, прилагана многократно по
административни дела от аналогичен характер и не е оспорена от страните по настоящото
дело.
Материалноправните предпоставки за
прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП изискват да
е установено по надлежния ред управление на моторно превозно средство от водач
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
За да се установи наличието или
липсата на това нарушение, като предпоставка за прилагането на ПАМ и елемент от
хипотезата на приложената правна норма, съдът взе предвид събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност.
По делото е приложена Докладна
записка до началника на РУ Дряново на Ж. Ч., мл. автоконтрольор в същата
административна структура, от 7.09.2021г. – датата на издаване на процесната
Заповед, в която се описва фактическата обстановка, съдържаща се и в обжалвания
ИАА. Освен в това в нея се излагат и причините, поради които АУАН не е подписан
от нарушителя, поради което на този тази докладна записка е отбелязано АУАН да
се предяви на дееца.
По делото е приложен и Талон за
изследване с изх. № 258р-10126 от 7.09.2021 г., който, като писмено
доказателство - официален документ, не е оспорен от страна по делото. В него е
отразено, че резултат от проверката за наличие на алкохол в издишан въздух от
водача и настоящ жалбоподател М., направена на 4.09.2021 г., в 18.11. ч., е
1,77 промила, като самият той собственоръчно е изписал „Приемам“ относно
показанието на техническото средство и се е подписал. В този талон е записано,
че същият трябва да се яви във ФСМП гр. Дряново на посочен адрес до 45 минути
от връчването на талона, но не е стопил това, видно от свидетелските показания
и писменото отразяване от 4.09.2021 г., 19.40 часа, направено в тази насока от
Р. Г.. По делото не са постъпили възражения и не са представени доказателства,
оборващи изводите за такава фактическа обстановка. Отразеното в този документ
съответства с показанията на свидетелите Ч., К. и П., участвали в проверката.
Показанията на тези трима
свидетели следва да се кредитират от съда като непротиворечиви, логични и
последователни, съответстващи си, както и в съответствие с останалия събран по
делото доказателствен материал. Свидетелят Ч. е съставил АУАН, приложен по
делото, т.к. той е имал правомощията за това. Той е боравил и с посоченото в
документите техническо средство и е взел пробата при направената проверка,
установявайки наличието на нарушение от страна на жалбоподателя – управление на
автомобила след употреба на алкохол, като съдържанието на алкохола в издишания
въздух е не само повече от 05 промила, но и повече от 1,2 промила, както бе
отразено по-горе. Според показанията му, както и тези, на другите двама
посочени по-горе свидетели, става ясно, че отразеното в процесния ИАА деяние е
извършено от жалбоподателя. Този извод не се опровергава от други събрани в
хода на делото доказателства. Показанията, вписани в самия талон, не са
оспорени от адресата на ИАА, напротив, той изрично се е съгласил с тях. Не са
оспорени и в хода на делото. При наличие на спор по този въпрос е налице
процедура за установяване на обективната истина, а именно – провеждане на
кръвно изследване, каквото М. по свое решение не е направил. Показанията на
свидетеля И., воден от същата страна, установяват, че именно М. е бил водач на
процесната дата на посоченото МПС, че е правена проверка за алкохол с дрегер.
Съдът не дава вяра на твърденията му, че е отказал да направи проба, т.к. в
талона за изследване същият е потвърдил, че такова е направено и той се е съгласил
изрично с резултатите от него. Игнатиев сам сочи, че АУАН е бил съставен и
предявен на водача, т.е. жалбоподателят е бил запознат с обвинението срещу него
още по време на проверката. Това, че не е подписал този акт, не разколебава
изводите за наличие на нарушение, почиващи на горепосочените обсъдени
доказателства. Свидетелят К., също воден от жалбоподателя, не е присъствал на
самата проверка и не дава показания, с чиято помощ да се установят релеванти за
спора факти, нито такива, с които да се оспорят събраните по делото допустими и
относими доказателства и изводите от тях. От неговите показания става ясно, че М.
е знаел, че АУАН му е съставен именно за процесното нарушение, поради което му
е наложена ПАМ, като сам му е споделил в разговор по телефон с този свидетел,
че му бил съставен „акт за алкохол“.
С оглед гореизложеното съдът
счита, че от обективна страна е установено по несъмнен начин осъществяването на
хипотезата на чл.171, т. 1, б. „б“, във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП – МПС
е управлявано на посочената дата и час и в посоченото населено място от жалбоподателя
след употреба на алкохол със стойност над 0,5 промила, поради което му е
наложена процесната мярка. Така цитираните норми са императивни, те не
предоставят на
компетентния орган право на преценка дали да наложи мярката или не, а
последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При
реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане
на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи
предвидената в закона ПАМ.
Срокът на действие на временната
мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на правна
норма, поради което непосочването му в заповедта не съставлява порок на акта,
тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на
административния орган. В случая процесната Заповед преповтаря в тази си част изцяло приложената
правна норма. Разпоредбата
на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП предвижда,
че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, както е посочил и административния
орган.
Разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от административния орган
в определени граници. Следователно при посочването на срока, за който е
приложена принудителната административна мярка, административният орган не
действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е
определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона
срок, а не се определя такъв от органа. В същия смисъл, напр., Решение №
4314 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 523/2018 г., VII о.
С оглед така изложеното
процесната Заповед се явява издадена в съответствие с материалния закон и без
съществено противоречие с процесуалните правила, поради което подадената против
нея жалба следва да се остави без уважение.
В тази връзка основателно се
явява искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане
на деловодни разноски, което е направено своевременно, в проведеното по делото
о.с.з от 23.12.2021 г. В полза на страна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно, във вр. с
ал. 1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО с жалба с
вх. № СДА-01-1811 от 15.10.2021 г., подадена от К.Е.М.,***, ЕГН: **********, на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0258-000088 от 7.09.2021
г., издадена от началник РУ Дряново към ОД на МВР Габрово, с която на основание
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка на
жалбоподателя – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като
неоснователно.
ОСЪЖДА К.Е.М.,***, ЕГН: **********,
да заплати на Областна дирекция на МВР – Габрово деловодни разноски в размер на
100.00 /сто/ лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.
Препис от Решението да се изпрати
на страните в едно с призовките.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/