РЕШЕНИЕ
№ 574 12.02.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
І граждански състав
На двадесет и трети януари две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8706 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на Т.Е.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***
– адвокат Г.Р.Г., против „УниКредит
Булбанк” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Света
Неделя” № 7, представляван от изпълнителните директори Т.А.П. и Д.В. със съдебен
адрес ***, *** – адвокат С.Ч.М.. С исковата си молба и приетото в съдебно
заседание изменение на иска ищецът моли съда да приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на следните парични вземания, за които е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54579/ 2018г. по
описа на РС – София : 714,40 евро -
получена без основание през периода 07.08.2017г. – 07.08.2018г. по месечни
вноски на ищеца за погасяване на задължения за лихви по договор за кредит №
483/ 21.09.2006г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 15.08.2018г. доизплащането на
вземането.
Ищецът твърди неоснователно
обогатяване на банката с така получените недължими плащания. Твърди, че след
сключването на договора за кредит са приети нови общи условия, които
едностранно изменят начина на формиране на базовия лихвен процент, който е
елемент от дължимия годишен лихвен процент, както и че общите условия не
съдържат информация за размера на премията, която е елемент от базовия лихвен
процент. Поради това счита направеното увеличение на лихвения процент за
неправомерно, а направените погасителни плащания в размер на исковата сума за
посочения период за платени при липса на основание. Позовава се на нарушения на
чл.298, ал.1, т.1, ал.2 и чл.430 ал.3 от Търговския закон. Твърди неравноправност
по смисъла на чл.143, т.10, т.3 и т.6 от ЗЗП на клаузите на чл. 9.2., чл.
9.3.1. от ОУ на банката от 2008г. и чл.3.09, ал.8, б.“б“ от ОУ на банката от
2006г. Поради това твърди нищожност на тези клаузи на основание чл.146 ал.1 от
ЗЗП. Сочи и постановени между същите страни съдебни решения по идентични
спорове за предходни периоди от време.
Ответникът в
преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК представя писмен отговор, с който оспорва
иска и и въведените основания за нищожност на договорни клаузи. Счита, че
атакуваните клаузи попадат в изключенията на чл.144, ал.2, т.1 и чл.144, ал.3,
т.1 от ЗЗП.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират
и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Искът е с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 54579/
2018г. по описа на РС – София е постановена заповед за изпълнение на задължение
въз основа на документ по чл.410 от ГПК № 914/ 06.03.2017г.за заплащане на
процесното парично вземане от длъжника „УниКредит Булбанк“ АД на заявителя –
кредитор Т.Е.А.. Заповедта за изпълнение е редовно е връчена на длъжника на
28.08.2018г. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК – на 07.09.2018г. длъжникът е подал
писменото си възражение против заповедта за изпълнение. С разпореждане от
17.09.2018г. на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на заявителя
да предяви иск относно вземането си. Разпореждането е съобщено на ищеца на 04.10.2018г.
Настоящият иск е предявен в срока по чл.415 ал.4 вр. чл.60 ал.6 от ГПК – на 05.11.2018г.
По делото не се
спори по съществуването на договорното правоотношение между страните и
получаването от ответника на оспорените в настоящото производство вноски.
Страните са обвързани от договор за ипотечен кредит № 483/ 21.09.2006г. за
сумата от 20 000 евро, със срок на погасяване 20.09.2031г., платим на 299
месечни погасителни вноски, дължими на 20-о число от месеца. Договорът е
сключен от ищеца с „Ейч Ви Би Банк Биохим“, чийто правоприемник след вливане е
ответникът „УниКредит Булбанк“ АД. При сключването на договора е договорена
размер на месечната погасителна вноска от 168 евро. Уговорена е и договорна
лихва с годишен лихвен процент, определян от сбора на базовия лихвен процент на
банката с надбавка от „- 1,7812 %“. Към момента на сключването на договора БЛП
е 7,916 %, следователно ГЛП се определя на 6,1348 %.
Съгласно
приложимите представени по делото Общи условия на банката в сила от 01.09.2006г.
/чл.3.09., ал.3/ базовият лихвен процент в евро се формира от сумата на
тримесечния пазарен индекс EURIBOR
и надбавка от 5,10
%. Съгласно чл.3.09., ал.6 актуализацията на БЛП се осъществява автоматично в
първия календарен ден на месеца - при промяна на стойността на съответния
пазарен индекс към последната дата от предходния месец с повече от 30 базисни
пункта спрямо стойността му, използвана за изчисляване на действащия БЛП.
Съгласно следващата т.7 при кредити с равни погасителни вноски, като процесния,
стойността на дължимата вноска се променя /актуализира/ веднъж годишно през
месец януари чрез отразяване на актуалния към този момент БЛП, като клиентът
дължи новия размер на погасителните вноски от падежа на първата следваща
вноска, дължима след съответната годишна актуализация.
Клаузата на чл.3.09.,
ал.8 от Общите условия на банката от 2006г. постановява, че надбавките и
отстъпките към базовите лихвени проценти по кредитните продукти се определят съобразно
риска по конкретния вид кредитен продукт и изискванията за
конкурентноспособност на банката, като дължимата годишна лихва се формира от
сбора на БЛП за съответната валута на кредита и определената надбавка в
процентни пункта. Оспорената от ищеца клауза на чл.3.09., ал.8, б.“б“ гласи, че
при 10-годишно финансиране по всички видове кредити при увеличаване на
разходите по ликвидността в сравнение с размера им към датата на сключване на
договора за кредит, банката има право едностранно да увеличи надбавката над БЛП
с размера на увеличените разходи.
На основание
чл.298, ал.2 и ал.1, т.1 във връзка с чл.430 ал.3 от ТЗ следващите изготвени
общи условия /от 2008г./ не са приложими в процесното правоотношение, тъй като
не са били представени на ищеца и приети от него.
Процесният договор за ипотечен
кредит от 21.09.2006г. е сключен при действието на Закона за защита на
потребителите, в сила от 10.06.2006г. в приложимата при сключването на договора
за кредит редакция след изменението, обнародвано в ДВ бр.53/ 30.06.2006г. На
основание §13 т.1 и т.12 от ЗЗП /т.12 б.”б” преди изменението от ДВ, бр.61/
2014г., в сила от 25.07.2014г./ кредитополучателят Т.Е.А. има качеството на
потребител на финансова услуга по смисъла на този закон. Следователно Законът
за защита на потребителите е приложим по отношение на процесния договор за
кредит.
С влязло в сила
съдебно решение по гр.д. № 11569/ 2015г. по описа на РС – София ответникът
„Уникредит Булбанк“ АД е осъден да плати на ищеца Т.Е.А. сумата от 2 000
евро – частичен иск от 4 031,25 евро, платени без основание по процесния
кредит през периода 06.03.2010г. – 06.03.2015г. С решение по гр.д. 24773/
2018г. по описа на СРС е прието за установено съществуване на вземане на ищеца
от ответника в размер на 2 011,27 евро – платена без основание
възнаградителна лихва по процесния договор през периода 07.03.2015г. –
07.08.2017г. С решаващите мотиви на последното съдебно решение е установена нищожност
на клаузата на чл.3.09., ал.8, б.“б“ от Общите условия от 2006г. на основание
чл.146 ал.1 от ЗЗП поради неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Тъй като
тези мотиви се отнасят до основния факт, на който е основан предходния иск
между същите страни за неоснователно обогатяване поради липса на основание
/нищожност на договорни клаузи/, съдът приема, че съгласно чл.297 от ГПК е
обвързан от формираната по този въпрос сила на пресъдено нещо на цитираното
съдебно решение
От приетото и
неоспорено от страните в настоящото производство заключение на вещото лице по
извършената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за процесния период
07.08.2017г. – 07.08.2018г. ищецът е внесъл за погасяване на задълженията
сумата от общо 2 187,60 евро, от които 839,07 евро са отнесени за
погасяване на главницата по договора, а 1 348,53 евро – за погасяване на
договорни лихви. През целия процесен период действащият годишен лихвен процент
по кредита е бил определен от банката в размер на 7,089 %, включващ БЛП в размер
на 9,273% с надбавка от „-2,184“. Вещото лице установява, че за процесния
период не е имало промяна на съответния пазарен индекс по смисъла на чл.3.09.6.
– с повече от 30 базисни пункта. Вещото лице дава заключение, че определеният
съгласно договора и общите условия базов лихвен процент за процесния период е
следвало да бъде 4,773, включващ „-0,327“ EURIBOR с надбавка от 5,10 %. Така определената съгласно
договора за кредит и общите условия погасителна вноска за процесния период е
следвало да бъде в размер на 569,16 евро. Така общата стойност на дължимите за
процесния период 12 погасителни вноски е 1 348,53 евро, от които 569,16
евро – за погасяване на договорни лихви и 839,07 евро – за погасяване на
главницата. Разликата между внесената от ищеца лихва и дължимата съгласно
началния погасителен план лихва е 779,37 евро. Вещото лице установява, че
последната вноска от ищеца преди началото на процесния период е направена на
20.07.2017г. Платената увеличена договорна лихва, за периода от тази дата до
началото на процесния период на 07.08.2017г., е в размер на 64,97 евро. Тази
сума е включена във общия размер на паричното вземане, за което със съдебно
решение № 512286/ 22.10.2018г. по гр.д. № 24773/ 2018г. по описа на РС – София,
е прието, че представлява възнаградителна лихва платена без основание от ищеца
на ответника. След приспадането на това вземане от 64,97 евро от установения
размер на платената по-висока лихва от 779,37 евро се получава сумата от 714,40 евро.
Носещият
доказателствената тежест ответник не установи съществуването на валидно
основание за получаването на тази сума, поради което на основание чл.55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД той дължи връщането ѝ на ищеца. По тези съображения
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото
разноски. Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 37,17
лв. – държавна такса и 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. В
настоящото производство ищецът е направил разноски в размер на 37,16 лв. –
заплатена държавна такса, 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 150
лв. – възнаграждение на вещо лице. Съдът намира, че делото не се отличава с
висока фактическа и правна сложност, поради което намира за основателно
ответниковото възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение от общо 1 300 лв.
Дължимото адвокатско възнаграждение за ищеца следва да се определи към
минимума, определен по реда на чл.7, ал.7 и ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 300 лв.
за заповедното производство и 350 лв. за исковото производство. Така общият
размер на дължимите от ответника на ищеца разноски е 874,33 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Света Неделя” № 7, дължи на Т.Е.А. с ЕГН ********** ***,
следното парично вземане, за което е постановена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 54579/ 2018г. по описа на РС – София : 714,40 евро - получена без основание
през периода 07.08.2017г. – 07.08.2018г. по месечни вноски на ищеца за
погасяване на задължения за лихви по договор за кредит № 483/ 21.09.2006г.;
ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 15.08.2018г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.”Света Неделя” № 7, със съдебен адрес ***, *** –
адвокат С.Ч.М., да заплати на Т.Е.А.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** – адвокат Г.Р.Г., сумата от 874,33 лв. за направените по делото
съдебни разноски
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД