Р Е Ш Е Н И Е № 153
12.01.2024г., гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена
Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №553 по описа
на съда за
2023г.
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от М.М. Д.М.М., действащ като ЕТ „М. – М.М.“, със седалище в гр.
Павел баня, ЕИК *********, чрез адв. Я.Т.,*** против Уведомително писмо /УП/ с
изх. № 02-240-2600/8633-6 от 20.07.2023г. на Зам. Изп.
Директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
схеми/мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., в
частта на извършено намаление /отказ от оторизиране/ на сума в размер на
7909,87лв. от заявената за подпомагане сума от 13 780,20 лева, както и в
частта, с която е извършено прихващане на оторизирана сума в размер на 5870,30
лева с наложена санкция за бъдещ период от камп.
2018г.
Оспорващият
на първо място претендира нищожност на посоченото писмо на осн. чл.177, ал.2 от АПК, с довода, че процесното УП било постановено след отмяна на предходен акт
на органа от съда и връщане на преписката за ново произнасяне със задължителни
указания, което ответникът не спазил по никакъв начин и така не се съобразил с
указанията, дадени от съда. Претендира нищожност и поради липсата на годно
правно основание за постановяване на този пълен отказ, предвид това, че и
оторизираната сума не била изплатена. В алтернатива претендира
незаконосъобразност на визираното УП, като издаден в противоречие с материален
закон, при съществени процесуални нарушения на административно производствените
правила и в несъответствие с целта на закона.
От
фактическа страна се твърди, че жалбоподателят подал заявление с УРН
24/140619/14426 за камп. 2019г. по схеми и мерки,
базирани на площ, където заявил за подпомагане и по мярка 11 „Биологично
растениевъдство“. Вече имало постановен съдебен акт, който отменил издаден от
ответника ИАА за тази мярка и той бил влязъл в законна сила през 2023г. Новото
произнасяне на органа било идентично, защото не ставали ясни мотивите, респ.
правното основание за намаляване на част от заявената за подпомагане сума в
размер на 7909,87лв., както не ставало ясно, защо оторизираната сума от 5870,30
лева се прехващала и така де факто 100 % от исканата сума не била изплатена.
Мотивира,
че при новото произнасяне и поясненията на данните от кол.3 на УП не
представлявали мотиви на органа, а само механично възпроизвеждане на общи
правни основания, които обаче не били конкретни. Липсвали изобщо фактическите
основания на органа да извърши процесното намаление на заявените за подпомагане
суми. Такива съображения не се съдържали и в друг документ, част от административната
преписка. Органът по никакъв начин не се съобразил със задължителните указания
на съда при предходното обжалване на УП за същата мярка и кампания, нито с
изричния диспозитив на съда. Изцяло неглижирани били от органа задължителните
мотиви на ВАС относно извършеното прихващане. Ответникът при постановения от
него повторен отказ да не заплати 100% от заявената сума за камп.
2019г. дори се позовал на правна рамка, относима към
следващата година и за следващите кампании, но не и за процесната. Жалбоподателят
поддържа довода си за липса на фактически основания за повторния отказ, които
да послужат за правилната преценка относно приложението на материален закон. Де
факто УП имало само информативен характер. В заключение претендира, че
незаконосъобразно било повторно отказано от органа да изплати изцяло заявената
сума за камп.2019г.
Иска
се обявяване за нищожно УП в оспорваните му части на отказ от оторизиране на
сумата от 790987лв и извършеното прихващане на сумата от 5870,30лв. за наложени
санкции за бъдещ период от камп.2018г. Моли се съда да не постановява връщане
на преписката на органа, а да реши спора по същество. Претендира разноски и
прилага списък на същите по чл.80 от ГПК /л.71/.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., не се явява и не изпраща
представител. От последния се прилагат писмени становища, в които се поддържа
оспорването и се излагат подробни правни съображения по същество на спора.
Ответникът
– Зам. Изп. Директор на ДФЗ, редовно призован в с.з., не се явява и не изпраща представител. Не взема
становище по жалбата.
Съдът,
въз основа на представените доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със Заявление 24/140619/14423 от
01.05.2019г. земеделският производител и настоящ жалбоподател заявил подпомагане
по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, по Схема за преразпределително
плащане /СПП/ по Схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на
хектар /ПНДП/, по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/, по
под Мярка 13.1/НР1 –компенсаторни плащания в планински райони. Декларираната
площ на парцелите, заявени по схемите и мерките за единно плащане на площ била
в размер на 19.44ха. и същите били описани в таблица на използваните парцели
през 2019г към заявлението /стр.44-46 от д. №143/2022г./. В резултати от
автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по
директни плащания за 2019г., извършени към 01.05.2019г. било констатирано
следното: шест парцела - 73451-97-11, 73451-337-1, 73451-97-13, 73451-97-8,
73451-97-9, 73451-84-1 са фермерски блокове без физически блок. Пет парцела -
73451-84-1-1, 73451-97-11-1, 73451-97-13-1, 73451.97-8-1, 73451-97-9-1 попадали
във физически блокове с НТП „Трайно неподходящи за подпомагане“, както и, че
под 0.1ха от тези земеделски парцели попадали във ФБл,
различен от основния. Такива площи не подлежали на теренна проверка. За БЗС:
73451-336-10, 73451-97-8, 73451-97-11, 73451-84-1, 73451-336-9, 73451-97-9,
73451-97-13 било установено, че
заявената площ или части от нея под 0.05ха попадали извън полигоните с площи
допустими за подпомагане и също не подлежали на теренна проверка. За парцел
73451-336-8 било установено, че 0.05137ха излизали извън площите, подходящи за
подпомагане за директни плащания на площ.
Заявителя декларирал, че бил запознат с резултатите от извършените
автоматични проверки при подаване на заявлението за подпомагане. По така подаденото заявление
Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ издал Уведомително
писмо № 02-240-2600/8633 от 05.08.2021г., с което в табл. 1 посочил по всяка от
заявените схеми/мерки за подпомагане оторизираните суми и съотв.
намаления, които били в общ размер на 7909,87 лева от общо заявена за
подпомагане сума в размер на 13 780,17лв., а в табл.2 от писмото, в кол.4,
посочил и размери на прихваните суми по заявените схем/мерки, което били в общ размер на 5870,30 лв. Това УП
било обжалвано от жалбоподателя пред Админстративен
съд Стара Загора, където било образувано а.д. № 143/2022г. С Решение №
312/14.07.2022г., съдът отменил въпросното писмо. С Решение №
5619/30.05.2023г., ВАС обезсилил решението на административния съд в частта, в
която била отменена частта от УП от 05.08.2021г. за оторизиране на сумата в
размер на 5870,30 лева и оставил в сила решението на първоинстанционият
съд в останалата му отменителна част. Било
постановено и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по подаденото
заявление за подпомагане за камп. 2019г. в частта, в
която било отменено УП при спазване задължителните указания на съда.
Във
връзка с решението на съда органът издал процесното тук УП изх. №
24-240-2600/8633-6 от 20.07.2023г. В същото се обективира
табл. 1, съдържаща 10 колони, обхващащи данни за индивидуализиращия номер на
заявен за подпомагане парцел, площта на декларирания парцел /в ха/, площи след
извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП /кол.3-5/, установена площ на парцела /в
ха/, кол.6, разликата между декларираната и установена площ на парцела /наддекларирана площ/, кол.7, а в кол.10 от таблицата е
дадено пояснение за приложеното правно основание за извършените намаления. В
съдържание под таблицата са дадени разяснения на съдържащите се в отделните
колони данни. В табл.13 от УП са дадени данни за размери на финансовото
подпомагане по заявените от производителя схеми/мерки за директни плащания,
базирани на площи, вкл. и за сума на санкции за наддеклариране
и оторизирана сума, а под таблицата се съдържат и пояснения на тези данни. В
табл. 14 от УП са дадени данни относно заявените схеми/мерки, исканата сума по
тях, намаленията и оторизираните суми, като под нея се съдържат пояснения на
същите. В табл. 15 от УП съдържа данни относно заявените схеми/мерки,
оторизираните суми, прихванати суми и под нея се съдържат пояснения на същите.
Писмото било съобщено на жалбоподател чрез „Български пощи“ ЕАД на 25.07.2023г.
С жалба, изпратена чрез органа на 08.08.2023г. /л.33/, жалбоподателят оспорил
УП в частта на извършените намаления на плащания по заявените схеми/мерки за камп. 2019 и в частта на извършеното прихващане на
оторизираната сума от 5870,30 лева. Жалбата била регистрирана в ДФЗ под вх. №
02-240-2600-8633 на 09.08.2023г.
Допълнително
се удостоверява по делото, че по подадено от жалбоподателя заявление за камп. 2018г. за подпомагане по мярка 11 „Биологично
растениевъдство“ от ПРСР 2014-2020г. са били наложени санкции за бъдещ период в
размер общо на 19 249,36 лева с УП изх.
02-240-2600/844-21 от 27.10.2023г. на Зам. Изп.
директор на ДФЗ, което е съобщено на ЕТ на 10.11.2023г.
Това писмо било издадено след връщане на преписката за ново произнасяне от
органа, съгласно решение на съда, постановено при обжалване на предходно
издаденото УП за съотв. камп.
2018 по мярка 11 с изх. № 02-240-2600/844 от 02.06.2020г. След приключване на
съдебното дирене по настоящото дело, в съда е подадена жалба от ЕТ против това
УП, по която е образувано а.д. № 752/2023г. по описа на съда на доклад на
настоящия съдия-докладчик.
При
така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното:
По
допустимостта на оспорването: същото се заявява частично – в частта на
извършени намаления на заявената за подпомагане по посочените схеми/мерки суми
в общия размер на 7 909,87 лева, както и в частта на разпореденото
прихващане на оторизирана сума по заявлението в общ размер на 5870,30 лева с
наложени санкции за бъдещи период, съгласно УП изх. № 02-240-2600/844 от 02.06.2020г.
Така
заявеното частично оспорване Съдът приема за процесуално допустимо преди всичко
доколкото се прави изрично изявление за обявяване нищожността на оспорените
части от процесното УП, което искане не е ограничено със срок. Що се отнася до
алтернативното искане за отмяната на тези части от акт като незаконосъобразни,
то същото отново е процесуално допустимо като направено в преклузивния 14 дневен срок, съгласно данните по делото.
Оспорването изхожда от активно легитимирано лице, против годен за съдебен
контрол ИАА, в частите, които засягат пряко и негативно неговата правна сфера.
Направено е пред местно компетентния административен съд.
По
същество на спора:
На
първо място, Съдът дължи произнасяне по искането за обявяване нищожност на
оспорените части от УП. Това искане са аргументира на първо и основно място с
разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК, а в допълнение сe
аргументира с довод за липса на годно правно основание за неговото
постановяване, както и наличието на тежки пороци, допуснати при повторното
произнасяне на органа.
Съдът
не споделя за основателни доводите на жалбоподателя за нищожност на жалените
части от УП с довода, че липсва годно правно основание за тяхното
постановяване. Извършеното намаляване на сумите за заявените за подпомагане парцели
по посочените схеми/мерки за камп. 2019г. е правно
основано на чл.43, ал.3 от ЗПЗП, както и на чл.13 от Наредба №6/2015г. за
прилагане на мярка 13 от ПРСР 2014-2020г. и това е изрично визирано в УП. Дали
тези норми са правилно приложени е въпрос на материална законосъобразност на
акта и това ще бъде предмет на обсъждане допълнително. Въпросните норми са
валидно съществуващи правни текстове, както към дата на първото УП, така и към
датата на процесното и то в относимата редакция.
Не се споделя за основателен
доводът, че е налице нищожност на УП в частта на постановеното намаление на
суми за заявените за подпомагане парцели /посочени в таблица 1/, поради
допуснати тежки пороци на административно производствените правила. Принципно е
приетото в съдебната практика, че такива водят до унищожаемост на ИАА, което
обосновава извод за неговата незаконосъобразност, а не нищожност. Не е налице
обективно липсващо властническо волеизявление, тъй като УП е издадено в
изискуемата се писмена форма, подписано от своя издател /за който не се спори,
че притежава компетенция в тази насока/, поради което не може да се обоснове
извод за невалидността на тези части на властническото волеизявление.
Относно довода за нищожност на
процесните част от УП на осн. чл.177, ал.2 от АПК, Съдът приема следното:
Действително се доказа по делото,
че по процесното заявление на ЕТ, касаещо подпомагане по мерките за директни
плащания на площ за камп. 2019г. е било издадено
предходно УП № 02-240-2600/8633 от 05.08.2021г., което първо този съд е отменил
изцяло, а в последствие ВАС е потвърдил отмяната в частта на извършения отказ
от подпомагане по схемите и мерките в размер на 7909,87лв. и извършеното
прихващане на оторизираната част в размер на 5870,30 лева, като преписката по
заявлението е била върната за ново произнасяне от органа, съобразно дадените
задължителни указания на съда.
Съгласно решението на
административния съд, издаденото първоначално уведомително писмо не съдържа
конкретни фактически основания, които да служат за прилагане на правните норми,
изискващи редукция на исканата сума, съотв.
прихващане на оторизираните средства. Това е възприето, като невъзможност за
проверка на материалната законосъобразност на акта и основание за отмяната му
по чл.164, т.4 от АПК. Допълнително съдът е сочил, че такива фактически мотиви
не могат да се извлекат и от текста преди табл.1 от писмото, нито следва да се
сочат едва в представено по делото писмено становище, след издаване на акта. Що
се касае до разпореденото с предходното писмо
прихващане на оторизираната сума от 5870,30 лева Административният съд е приел,
че и тук липсва фактическа обоснованост на същото, която да може да бъде
подложена на проверка за неговата материална законосъобразност. С решението си ВАС
възприема за правилен извода, че първоначалното УП не е мотивирано с конкретни
фактически основания за издаването си и че съдържащите се такива в
представеното от ответника писмено становище не може да имат характер на такива
мотиви. Касационната инстанция потвърждава и извода, че конкретни съображения за постановения отказ за
финансиране и направеното прихващане не се намират нито в акта, нито в
друг съпровождащ или предхождащ неговото издаване документ, както и че не се съдържат фактически твърдения, за
какви други задължения е извършено прихващането на оторизираната сума, с какъв
акт са установени и дали е влязъл в
сила.
Горните
мотиви на двете съдебни инстанции съставляват указания за ответника, които при
новото поизнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания
2019 по посочените схеми/мерки са задължителни за изпълнение под угрозата новият
АА да бъде обявен за нищожен на осн. чл.177, ал.2 от АПК. Именно на тази основа
е и искането на оспорващия, който претендира, че ответникът по никакъв начин не
е съобразил тези указания, а повторно е издал акт, който не съдържа конкретна
фактическа /и правна/ обосновка за извършената частична оторизация на суми и
прихващането на оторизираната сума.
Съдът
обаче не споделя изцяло за основателно това твърдение, а от там не приема за
основателно искането за обявяване нищожност на процесните части от УП на осн.
чл.177, ал.2 от АПК. Указанията на съда към органа са - при новото произнасяне
в акта да се изложат конкретни фактически основания, които да обосноват
прилагането на правните норми, установяващи правомощието за органа да откаже
частично финансово подпомагане на стопанисвани площи по посочените схеми/мерки,
както и онези фактически основания, които обосновават правомощието на ответника
да прихване оторизираните суми, а именно
налице ли е административен акт, с който в тежест на земеделския
производител да е установено финансово задължение за бъдещ период и той да е
влязъл в сила към датата на издаване на УП.
При
съобразяване съдържанието на процесното УП /табл.2/ и съпоставянето му с
предходното УП /отмененото от съда/, този състав приема извод, че органът е
съобразил указанието на съда при новото
произнасяне в акта да бъдат изложени конкретни фактически основания, които да
обосновават предвиденото в конкретна
правна норма правомощие на ответника да постанови частичен отказ от
финансово подпомагане на заявените и стопанисвани от земеделския производител
за кампания 2019г. 17 парцела. Видно от съдържанието на табл.1 от УП, за 9 от
заявените за подпомагане парцели и след извършените административни проверки по
чл.37 от ЗПЗП органът е установил площи /изрично посочени в кол. 5-7/, за които
приема, че не са налице правни основания да бъдат подпомагани и поради това
следва да бъде отказано такова. Конкретното фактическо основание, което органът
изрично визира в кол.10 от таблица 1 към УП е – установена площ от съотв. парцели, попадаща извън специализирания слой „ПДП“,
одобрен със Заповед № РД-09-228/28.02.2020г. на Министъра на земеделието,
храните и горите, която е именно относимата за
кампания 2019г. Това е и конкретното фактическо основание за извършените с
процесното писмо намаления на искано финансово подпомагане за площи.
Ето
защо, оплакването на жалбоподателя, че отново не е налице фактическа обосновка
на акта в частта му на извършения частичен отказ от оторизиране на суми се
явява неоснователно. Напротив, ясно и без противоречиво органът сочи факта на
издадената за конкретната кампания 2019 г. заповед по чл.16г, ал.4 от Наредба
№105/2006г., която съгласно ал.5 от текста е задължителна за органа и отново
конкретно сочи данни, че части от заявените за подпомагане площи от посочените
в табл. 1 парцели не попадат в окончателно одобрения с въпросната министерска
заповед специализиран слой „ПДП“. Налице е ясна и конкретна фактическа
обосновка, защо ответникът приема, че от общо заявените от жалбоподателя за
подпомагане 19,44 ха за кампания 2019г. и след извършените проверки са
установени наддекларирани площи в размер на 4,98 ха
/според данните от УП/, които не са допустими за подпомагане и за тях следва да
се откаже такова, защото тези площи не са част от окончателно одобрения
специализиран слой „ПДП“ за камр. 2019, съобразно
визираната заповед, както отново ясно органът визира в кол.10 от табл.1 от УП и
кое правно основание е налице да откаже частично финансовото подпомагане и това
е - чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП.
Ето
защо, Съдът приема, че при новото произнасяне ответникът е съобразил указанията
на съда, дадени с решението, с което е отменено предходното УП да изложи
конкретни фактически основания, чрез които да обоснове правния си извод за
частично финансово подпомагане. Такива изрично се визират в акта и то по начин,
даващ обективна възможност засегнатият адресат на акта да ги узнае, за да
организира защитата си, както и дава възможност на контролиращия съд да ги
провери, съотв. да извърши преценката въз основа на
тях налице ли е материална законосъобразност на ИАА, т.е. тези факти
обосновават ли прилагане на визираното правно основание от органа да откаже
частично изплащане на исканото финансово подпомагане. Оплакванията, че това не
е извършено и е налице неизпълнение на задължителни указания на съд, се явяват
напълно неоснователни, а това от своя страна води до извод за неоснователност
на искането за обявяване нищожността на УП в частта на повторно постановения
частичен отказ от оторизиране на средства в размер на 7909,87 лева.
Второто
задължително указание, дадено от съда при отмяната на първия акт на органа е
също в насока да се посочи при новото произнасяне на органа конкретно
фактическо основание, което да обоснове разпореденото
с акта прихващане на оторизирани средства за камп.
2019 с наложени санкции за бъдещи период. Дадено е изрично указание да се
посочи кой е актът, който установява такива санкции за бъдещи периоди и дали
той е влязъл в сила. Като се съобразиха данните от съдържанието под табл.15 от
УП, Съдът приема, че не е налице изпълнение на дадените указания. Макар изрично
да се визира от органа, че е налице фактическо основание да се извърши
прихващане на оторизираната сума от 5870,30 лв. за кампания 2019г., тъй като
земеделският производител има наложени санкции за бъдещ период, съгласно УП
изх. № 02-240-2600/844 от 02.06.2020г., за което писмо оспорващият бил
уведомен, като се сочи, че с това писмо на същият производител било отказано
изплащане на финансова помощ за камп. 2018 за установено
наддеклариране на площи, то това в недостатъчна
степен изпълва дадените задължителни указания на съда в неговото решение.
Фактът
на визиране на конкретен акт, издаден от същия орган, въз основа на който се
претендира извършване на прихващане на оторизираните с процесното УП писмо
финансови средства, само по себе си в недостатъчна степен изпълнява
задължителните указания на съда, дадени с неговото решение. Макар да се визира
конкретен ИАА, издаден по отношение на същия земеделски производител и касаещ
предходна кампания, то никъде от съдържанието на УП не става ясно /не се сочат
данни/, какво разпорежда този акт, дали с него са определени задължения за
бъдещи периоди, които да подлежат на прихващане от бъдещите вземания на
земеделския стопанин, нито се сочи в какъв размер са определени тези санкции.
Още по малко се съдържат данни, че този акт, към датата на издаване на жаленото
писмо е вече влязъл в сила. Само се сочи, че жалбоподателят е запознат с него. Този
извод не може да се промени, както с оглед съдържанието на самата таблица 15,
така и от съдържанието на обясненията, посочени под табл.15, защото никъде там
не се визират ясни данни нито от кой момент е в сила УП изх. № 02-240-2600/844
от 02.06.2020г., касаещо кампания 2018г., нито какъв е размерът на наложените с
него санкции за бъдещи период. Освен това и съобразно представените данни по
делото, въпросното УП е също отменено от съда /изрично се визира това в
представеното ново издадено УП, вж./ л.84-86/, като преписката и по него също е
върната за ново произнасяне от органа. Т.е. към датата на новото произнасяне
тук – 20.07.2023г., дори не е налице издаден акт, с който обективно да има
произнасяне на органа по заявлението на жалбоподателя за кампания 2018г., още по-малко той да е
влязъл в законна сила. Към дата 20.07.2023г. УП изх. № 02-240-2600/844 от
02.06.2020г. е отменено от съд.
Пред
този съд са събрани данни, че новоиздадения АА за кампания 2023г. дори е връчен
на жалбоподателя едва в края на 2023г. /т.е. много след издаване на процесното
писмо/, като предстои тепърва разрешаването на спора за неговата валидност и
законосъобразност. Т.е., разпореденото прихващане на
оторизирани средства за камп. 2019г. за възстановяване
на наложените санкции за бъдещи период от предходната кампания, се основава на
акт, който първо към 20.07.2023г. не съществува в правния мир, нито се визира
друг акт, който да е окончателен и да предпоставя фактически извършеното /разпоредено/ прихващане на сумата от оторизираната с
процесното УП сума от 5870,30 лева
Ето
защо, Съдът приема, че в действителност, ново издадения УАА, не е съобразен с
дадените от съда задължителни указания /вж. решението на ВАС, и е налице неизпълнение
на същите, което обосновава извод за нищожността на частта от УП, с която е разпоредено прихващане на оторизирани суми в размер на
5870,30 лева, на осн. чл.177, ал.2 от АПК, която следва да бъде прогласена с
това настоящото решение.
С
оглед извода на състава, че не е налице твърдяната нищожност относно частта от
процесното УП, с която се намаляват частично по различните схеми и мерки
финансовото подпомагане, Съдът следва да извърши преценка на алтернативно
заявеното оплакване на жалбоподателя, че то е извършено незаконосъобразно.
Няма
спора, че със заявлението за камп. 2019г. ЕТ е заявил
за подпомагане общо 17 парцела по различни схеми/мерки /вкл. СЕПП, СПП, ЗДП и подмярка 13.1/НР1/. Също не е спорно, че за кампания 2019 е
издадена заповед от Министъра на земеделието, храните и горите с №
РД-02228/28.02.2020г., с която е одобрен окончателния специализиран слой „Площи
допустими за подпомагане“, както и не е спорно, с оглед данните по делото, че
тази заповед не е обжалвана от настоящия жалбоподател в частта на заявените от
него за подпомагане парцели, вкл. и тези, посочени в табл.1 от УП. При това
положение е налице влязъл в сила
административен акт по чл.16г, ал.4 от Наредба №105/2006г. /ред. от ДВ
бр.18/2020г./, като съгласно чл.16г, ал.5 от наредбата, одобреният от
министъра на земеделието, храните и горите окончателен специализиран слой
"Площи, допустими за подпомагане" се използва от
РА при извършване на
финална оторизация и плащания на площ
за съответната кампания на подадените заявления
за подпомагане по отношение на
площите, които не са били обект на
проверка по чл. 37, ал.
3 от ЗПЗП, и приема на заявления
за
подпомагане през
следващата кампания.
В
табл.1 от УП са налични подробни, ясни и конкретни данни за кои от заявените за
подпомагане 17 парцела, след извършените автоматични проверки по чл.37, ал.2 от
ЗПЗП органът е установил несъответствия и кое е фактическото основание за това
несъответствие, като в случая пак там се сочи, че конкретни части или цялата площ
от посочените в табл.1 парцели, попадат извън специализирания слой „ПДП“,
одобрен с визираната министерска заповед и съответно те са недопустими за
подпомагане. Пред този съд не се опровергаха тези данни, нито досежно размерите
на площите, определени като над декларирани /непопадащи
в специализирания слой, одобрен с министерската заповед/, нито се опровергаха,
данните засягащи конкретните парцели.
Основните
оплаквания на жалбоподателя са за немотивираност повторно с фактически доводи
на АА, което както вече се посочи по-горе не се споделиха за основателни. В
случая, както в табл.1, така и в съдържанието на поясненията на данните от
всяка от колоните в нея се съдържат ясни фактически
основания, на базата на които органът приема, че части или целите площи от тези
парцели се явяват наддекларирани. В пояснението на
кол.5 от таблицата, отново се визира въпросната министерска заповед от
28.02.2020г., касаеща камп.2019г. Идентично е пояснението и в кол.10 от
таблицата
На базата на данните от табл.1 са и
извършените обобщения, дадени в табл.13 по всяка от заявените за подпомагане на
площ схеми/мерки. В тази таблица ясно се съдържат данни за общо заявена площ за
подпомагане по тези схеми и мерки /която се доказва и не се оспорва/,
установената площ, след извършените административни проверки /съответно на
данните от табл.1/, получената наддекларирана площ
/т.е. тази за която органът претендира, че не е включена в окончателно
одобрения специализиран слой „ПЗП“/, процентът на наддеклариране,
съобразно приложението на чл.19 и чл.19а от Делегиран Регламент 640/2014 на
Комисията. Т.е., за разлика от първото УП, с издаването на настоящото органът е
изпълнил законовото си задължение да издаде един фактически и правно обоснован
административен акт, като така той е изпълнил и дадените му задължителни
указания от съда в тази насока.
При неопровергани пред съда данни
за наличие на площи, които не са част от специализирания слой, одобрен с акта
по чл.16г., ал.4 от Наредба № 105/2006г. за съответната кампания, за РА е
налице изрично предвидено правомощие в закон да се откаже или намали размера на
плащането съгласно чл.43, ал.3, т.6 от ЗПЗП /в сила за кампания 2019г., ред. от
ДВ бр.2/2018/. Именно в кол.10 от табл. 1 на УП това правно основание е
визирано като приложимо за всеки случай на установено несъответствие между
декларираната и установената площ на посочените парцели, след извършените
административни проверки, за които се търси подпомагане от жалбоподателя. Единствено
по отношение на площта за парцел 7345-337-1-1 е визирано и второ правно
основание за намаляване на плащането, като е визиран чл. 43, ал.3, т.1 от ЗПЗП
- кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от
определените в чл. 38в.
Видно от данните в табл.1 от УП, 0,07 ха от площта на този парцел не попада в
одобрения специализиран слой „ПДП“ за кампания 2019г., при което остават 0,08
ха от общата площ в размер на 0,15ха. Съгласно чл.38в, ал.3 от ЗПЗП, минималният
размер на земеделските парцели, които могат да бъдат заявявани за подпомагане,
е 0,1 хектара. Макар и парцелът да е заявен с площ над тази, то след
извършените проверки и установеното наддеклариране на
площ от 0,07 ха, оставащата площ е под минималната, за която законът допуска поддпомагане и същата се явява недопустима за подпомагане, съотв. на осн. чл.43, ал.3, т.1 не се следва изплащане на
субсидия за нея, а за площта от 0,07 ха такава не се следва на осн. чл.43,
ал.3, т.6 /в относимата за съотв.
кампания редакция на нормата/.
Що се отнася до определения процент
наддеклариране, доколкото същият е в размер на над
20%, то помощ се следва единствено за площите, които отговарят на изискванията
за подпомагане., като в тази насока е налице правилно прилагане на чл.19 от Делегиран
регламент 640/2014г. Съобразно чл.19а от същия регламент, ако наддекларираната площ съотнесена към установената е до 10%
или над 2 ха, то санкционираната площ е равна на наддекларираната
площ, умножена по 1,5. В конкретният случай наддекларираната
площ е 4,98 ха за мерки СЕПП, СПП и подмярка 13.1, което е над 2 ха и нормата на чл.19а от
регламента намира приложение, поради което тя, умножена по 1,5, сочи на
санкционирана площ в размер на 7,47 ха, която се визира в ред 9 от табл.13 от
УП. В ред 10 от таблицата е визирана ясно каква е разликата между установената
площ /14,46 ха/ и санкционираната площ /7,47ха/, а именно 6,99 ха, която е
площта, подлежаща на подпомагане по тези мерки. Умножена тази площ от 6,99 ха
по съответната ставка за различните схеми и мерки дава именно така определените стойности на
подпомагането, посочени на ред 23 от табл.13 като оторизирани суми. С тях е
намален размерът на исканото подпомагане, като разликата е посочена ясно в ред
22 от табл.13 и табл.14 от писмото и тя се явява и размер на отказаната помощ,
като за СЕПП е в размер на 2422,80 лв., за СПП е 1708,39 лева, подм. 13.1 – е 3165,46 лв. и ЗДП – 613,18 лв.
При
новото произнасяне на ответника с процесното УП в частта на отказаното
подпомагане в размер на 7909,87 лева, същият е съобразил дадените му
задължителни указания от съда, като е посочил ясни фактически и правни
основания за издаване на акта, относно отказа му за финансово подпомагане,
съставляващи мотиви на административния орган, които се съдържат в табличен вид
в оспореното уведомително писмо, включително и в разясненията под колони на
самите таблици. Съдържанието на таблиците в пълна и достатъчна степен /вкл. и
за съда/ позволява установяване на конкретно фактическо и правно основание за
отказаната с оспореното уведомително писмо оторизация по заявлението на
земеделския производител. От представените таблици може да се извлече заключението, че наддекларираните
площи се явяват последица на това, че не са част от одобрения за съответната
кампания специализиран слой „ПДП“ с акт по чл.16г, ал.4 от Наредба №105/2006г.
и това е конкретната причина за установената недопустимост на заявените за
подпомагане площи. Налице е законосъобразно издадено от надлежно
упълномощен административен орган властническо волеизявление, при правилно
приложение на закона и в тази част жалбата се явява неоснователна, а искането
за отмяната като незаконосъобразно на процесното УП, с което е извършено
намаление на исканата финансова помощ в размер на 7 909,87 лева е
неоснователно.
За пълнота на изложението съдът
намира, че следва да посочи, макар и да не се спори, че УП е издадено от
надлежно упълномощен административен орган –Зам. Изпълнителя директор на ДФ
„Земеделие“, който по делегация от материално компетентния орган притежава правомощията
да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане на
кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявление по реда на
Наредба №5/27.02.2009г за условията и реда за подаване на заявления по схеми
мерки за директни плащания.
Съгласно представен на л. 95 списък
по чл.80 от ГПК, оспорващият претендира разноски в размер на 1650 лева, от
които 1600 лева възнаграждение за един адвокат, като от приложения договор за
правно съдействие и защита се установява, че то е заплатено еднократно и в
брой. При този краен правен извод за частична основателност на оспорването,
частично основателна е и акцесорната претенция на жалбоподателя за присъждане
на заплатените от него разноски по делото, поради което на същия следва да се
присъдят разноски в размер на 825 лева, съразмерно на уважената/отхвърлената
част от жалбата.
Водим от горното и на осн. чл.172,
ал.2 и чл.177, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНО
Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-240-2600/8633-6 от 20.07.2023г. на Зам. Изп. Директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми/мерки за директни плащания, базирани на площ за
кампания 2019 г., в частта, с която
е разпоредено прихващане на оторизирана сума в размер
на 5870,30 лева с наложена санкция за бъдещ период от камп.
2018г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането на М.М. Д.М.М., действащ като ЕТ „М. – М.М.“, със
седалище в гр. Павел баня, ЕИК ********* за обявяване нищожността на
Уведомително писмо /УП/ с изх. № 02-240-2600/8633-6 от 20.07.2023г. на Зам. Изп. Директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми/мерки за директни плащания, базирани на площ за
кампания 2019 г., в частта на
извършено намаление /отказ от оторизиране/ на сума в общ размер на 7909,87лв.
от заявената за подпомагане сума от 13 780,20 лева.
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на М.М. Д.М.М., действащ като ЕТ „М. – М.М.“, със седалище в гр.
Павел баня, ЕИК ********* за отмяна като незаконосъобразно на Уведомително
писмо /УП/ с изх. № 02-240-2600/8633-6 от 20.07.2023г. на Зам. Изп. Директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми/мерки за директни плащания, базирани на площ за
кампания 2019 г., в частта на
извършено намаление /отказ от оторизиране/ на сума в общ размер на 7 909,87лв.
от заявената за подпомагане сума от 13 780,20 лева.
ОСЪЖДА
ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, гр. София да заплати
на ЕТ „М. – М.М.“, със седалище в
гр. Павел баня, ЕИК ********* разноски по делото в размер на 825,00 лева,
съразмерно на уважената част на оспорването.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в срок 14 дни от съобщението му на страните.
Административен
съдия :