Решение по дело №1295/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 АПК, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор Пътна полиция против Решение № 27/28.04.2024г., постановено по АНД № 67/2024г. на Районен съд Асеновград, с което е отменено наказателно постановление № 23 – 1030 -002607от 26.05.2023г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което на Г. З. Т., [ЕГН] с адрес:с.Нареченски бани, [улица], на основание чл.178ж, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размерна 1000 лева – хиляда лева и „Лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 – три месеца“,за нарушение по чл. 58,т.3 от ЗАНН.

Жалбоподателят моли да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение и евентуално прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът по касационната жалба Г. З. Т., чрез процесуалния си представител адвокат Минцева, оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. ата страна – ОДМВР-Пловдив редовно призована не изпраща представител и не дава становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно постановление № 23 – 1030 -002607от 26.05.2023г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, упълномощен със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което на Г. З. Т., [ЕГН] с адрес:с.Нареченски бани, [улица], на основание чл.178ж, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размерна 1000 лева – хиляда лева и „Лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 – три месеца“,за нарушение по чл. 53,т.3 от ЗАНН.

Установено е от фактическа страна, че на 20.04.2023г. в 14,34 часа на път Автоматистрала № А-1, като водач на товарен автомобил Форд Транзит, рег.№ [рег. номер], км. 135+500 в посока Бургас, водачът се е движил в лентата за принудително спиране без повреда на ППС и без здравословни проблеми на водача и пътниците.

Съставен е АУАН за нарушение на чл.58,т.3,пр.1 от ЗДвП, а въз основа на него и НП, с което е наложена санкция по чл.178ж, ал.1,пр.1 от ЗДвП.

За да отмени НП, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита, тъй като не са вписани свидетелите очевидци. Мотивирал се е още с това, че нарушението не е установено, като при анализа на събраните доказателствени средства е дал превес на свидетелските показания на свидетеля на водача Б. Б..

Решението е неправилно.

При съставянето на АУАН не се констатират установените от районния съд процесуални нарушения. Вписаният в акта свидетел П. Д. Д. е очевидец на нарушението, противно на изложеното в мотивите на обжалваното решение. Същият е мл. автоконтрольор, част от екипа на органите на МВР, който е установил нарушението. Последното се установява от съдържанието на самия АУАН и от докладните записки, приложени по преписката.

Неправилно са кредитирани и показанията на свидетеля Б., които са в противоречие с останалите доказателства по делото и не кореспондират с тях. Видно от развилото се административнонаказателно производство е, че при констатиране на нарушението и съставяне и връчване на АУАН нарушителят не е имал никакви възражения. Едва в 7-дневния срок след това са въведени твърдения за възникнал проблем с автомобила. Твърдението, че автомобилът при проверката е бил с включен мигач и аварийни светлини се подкрепя единствено и само от свидетеля на водача, който е негов колега. Показанията на последния не опровергават показанията на актосъставителя и изложеното в докладните записки, нито могат да се възприемат като такива с по-голяма доказателствена тежест, опровергаващи констатациите, отразени в АУАН.

С оглед на това съдът не споделя изводите на въззивната инстанция.

Двата акта на администрацията АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 189, ал. 1, от ЗДвП, при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че с поведението си жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявал товарния автомобил , движейки се в лентата за принудително спиране, без да има повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Твърдяната в жалбата причината за движение в лентата за принудително спиране /светнала лампа за водата/ не се доказва, нито се установява отбиването да е станало за секунди и с включени светлини. На твърденията на жалбоподателя се противопоставя съставения АУАН, който съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има материална доказателствена сила, която не е оборена от санкционираното лице. Още повече, констатациите по акта са категорично потвърдени в показанията на актосъставителя. Поради това и следва да се приемат посочените в АУАН обстоятелства. Ето защо съдът приема за категорично и безспорно доказано нарушението, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност.

Правилно и законосъобразно за така извършеното нарушение е приложена санкционната норма на чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път. В случая законодателят е предвидил кумулативно наказания във фиксиран размер, които не подлежат на ревизиране от страна на наказващия орган или съда.

Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид. Не е налице и ниска степен на обществена опасност на жалбоподателя, тъй като видно от справката за нарушител същият е санкциониран за множество предходни нарушения на ЗДвП, което говори за тенденция в неговото поведение за неспазване правилата, установени със ЗДвП.

Ето защо съдът намира, че процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно деяние.

Предвид горното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Като е стигнал до различни правни изводи, районният съд е приложил неправилно материалния закон и е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и вместо това да се постанови потвърждаване на НП.

С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Т. не е претендирано пред районния съд, поради което и няма да се присъди. На основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, то се определя в размер на 80 лв.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 27/28.04.2024г., постановено по АНД № 67/2024г. на Районен съд Асеновград и вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23 - 1030 - 002607 от 26.05.2023г. на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Г. З. Т., [ЕГН] с адрес:с.Нареченски бани, [улица], на основание чл.178ж, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размерна 1000 лева /хиляда лева/ и „Лишаване от право да се управлява МПС за срок от 3 – три месеца“,за нарушение по чл. 58,т.3 от ЗАНН.

ОСЪЖДА Г. З. Т., [ЕГН] да заплати на ОД на МВР Пловдив сумата от 80/осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.