Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 12.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА И.
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 14313 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 208074/03.09.2019г. по гр.д. № 11300 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 153-ти състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл.п 114 от ГПК вр. с чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД, че ”Б.К.”АД , ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** и съдебен адрес: Адвокатско дружество „Т., Т.а и
съдружници”, гр. София, ул. *******дължи на „М.Ф.”ЕООД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** и съдебен адрес:
адв. Р.П.,*** заплащане на сумата от 3000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.11.2018г., до
изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение по консултантски договор
от 16.06.2017г., за което е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 75276/2018г. на СРС, като ”Б.К.”АД, ЕИК ******* е осъдено да
заплати на „М.Ф.”ЕООД, ЕИК *******
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 395лв. по заповедно дело
и 530лв. по исково дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5160292/04.10.2019г. по регистъра на СРС
депозирана от ответника по исковете ”Б.К.”АД
- в ликвидация, ЕИК ******* в частта,
с която исковете са уважени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че предметът на
договора между страните изготвяне на проспект и актуализирането му съгласно
изискванията на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и Наредба
№ 2 към него. Качественото изпълнение на така възложената работа се преценявала
от Комисията за финансов надзор (КФН), правомощието на която произтичало от чл.
13, ал.1, т. 9 от закона за КФН, защото само тази комисия можела да издаде разрешение
или да откаже издаване на потвърждение на проспекта. В случая с Решение №
165-Е/16.02.2018г. на КФН било отказано
издаването на потвърждение за проспекта, защото не отговарял на изискванията на
закона в максимална степен на правата и интересите на инвеститорите в ценни
книжа. Това обосновавало извод, че ищецът не си бил изпълнил работата
качествено и възнаграждение не му се дължи. Окончателен приемо-предавателен
протокол по чл. 17 вр. с чл. 4 от договора за извършената работа не бил
подписан между страните и нямало пречка да се направи възражение за неизпълнена
качествено работа. Фактическото получаване на проекта и внасянето му в КФН не
било равнозначно на приемане на работата без забележки. Напротив възложителят
не приел работата и развалил договора. Работата не отговаряла на изискванията
на ЗППЦК и на Наредба № 2. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ищец–„М.Ф.”ЕООД, ЕИК ******* в
предоставения срок е оспорило
жалбата. Навело е твърдения, че решението е правилно.Страните не се били съгласили
КФН да преценява качеството на изпълнена работа и от това да зависи плащането
на възнаграждението. Клаузите на договора били ясни и не се нуждаели от
тълкуване, не бил поемал задължение да осигури одобрение от КФН. Поетото
задължение било да консултира с оглед изготвяне и одобрение на проспект, както
и да коригира по указание на КФН, което и направил, като въззивникът приел
проспекта и го внесъл в КФН. Одобрението на проспекта не било условие за
плащане на възнаграждението. На
04.08.2018г. бил изпратил на въззивника по електронна поща приемо-предавателен
протокол за проспекта. С декларации представени пред КФН на 02.02.2018г.
представителите на въззивника декларирали пред КФН, че проспекта отговаря на
изискванията на закона и съдържащата се информация е пълна и вярна, поради което
и приемането на работата било установено по делото. Причините за отказа на КФН не касаели
качеството на проспекта, а установената противоправна практика на акционерите
дружеството, чийто капитал се увеличавал, която не позволява извод, че
интересите на инвестиращите в акциите са защитени.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2005162/25.02.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на
22.02.2019г. от М.Ф.”ЕООД, ЕИК *******
срещу Б.К.”АД ЕИК ******* , с която
е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл.п 114 от ГПК вр. с чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД, да
признае за установено, че ”Б.К.”АД , ЕИК
******* дължи на „М.Ф.”ЕООД, ЕИК *******,
заплащане на сумата от 3000лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.11.2018г., до
изплащането й, представляващи неплатено възнаграждение по консултантски договор
от 16.06.2017г., за което е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 75276/2018г. на СРС, като му се
присъдят разноски. Навело е твърдения, че с договор от 16.06.2017г. ответникът
му възложил да го консултира при предприемане на действия, свързани с
увеличаване на капитала на „Алфа България”АД, изготви проспект съгласно ЗППЦК и
Наредба № 2 за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран
пазар на ценни книжа; да извърши необходими действия във връзка с одобрението
на проспекта от КФН срещу възнаграждение от 5000лв. платимо на две вноски –
2000лв. до 10 дни от подписването на договора и 3000лв. до 10 дни от оформянето
на окончателен приемо-предавателен протокол и изплащане на фактура. Посочил е,
че изпълнил задълженията си по договора и представил проспекта на ответника –
на 02.02.2018г., ответникът внесъл проспекта в КФН, на 04.02.2018г. по
електронна поща изплатил окончателния приемо-предавателен протокол и издал на
16.03.2018г. фактурата за 3000лв., но сумата не му била платена.
Ответникът Б.К.”АД , ЕИК ******* в предоставения му срок е оспорил исковете.
Посочил е, че не бил подписал окончателен протокол за приемане на работата, не
бил приемал работата, защото тя не била надлежно извършена в качествено и
количествено отношение. Извършена работа не отговаряла на изискванията на
договора, на изискванията на закона и на указанията му, поради което и не
дължал възнаграждение. Своевременно бил направил възражение по чл. 90 от ЗЗД за
неизпълнен договор. Задължението на ищеца включвало да осигури одобрение на
проспекта от КФН, а това не било направено. КФН отказала да издаде решение да
потвърждение на проспекта Фактурата и писмото по ел.поща не установявали
изпълнение на работата качествено. Претендирал е разноски.
По делото е приложено заповедно
дело № 75276/2018г. на СРС, съгласно което по заявление вх. №
3092499/28.11.2018г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с
която районният съд е разпоредил ”Б.К.”АД
, да заплати на „М.Ф.”ЕООД, ЕИК *******,
сумата от 3000лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-28.11.2018г., до изплащането й,
представляващи неплатено възнаграждение по консултантски договор от
16.06.2017г., съдебни разноски от 395лв., за така издадената заповед длъжникът
е уведомен на 13.12.2018г., на 19.12.2018г. е подал възражение срещу
задълженията по заповедта, на 12.02.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщение,
че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и такива е
представил на 26.02.2019г.
По делото е приет неоспорен от страните договор от 16.06.2017г.,
носещ подпис на страните по него, съгласно който „Б.К.”АД е възложило на М.Ф.”ЕООД
за срок от 9 месеца действия, свързани с увеличение на капитала на „Алфа
България”АД, както следва: консултира
при определяне на основните параметри на емисията акции, свързани с
увеличението на капитала; да консултира и изготви проспект или актуализация
на проспекта, отговарящ на изискванията на ЗППЦК и Наредба № 2 за
проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар
на ценни книжа и за разкриването на информация от публични дружества и други емитенти на ценни книжа и последващи актуализации на проспекта във
връзка с увеличението на капитала; да извърши всички необходими действия във връзка с одобрението на проспекта от КФН и
последващите актуализации, включително като направи необходимите корекции съобразно изискванията на закона срещу
възнаграждение от 5000лв. платимо на две вноски – 2000лв. до 10 дни от
подписването на договора и 3000лв. до 10 дни от оформянето на окончателен
приемо-предавателен протокол и изплащане на фактура. Съгласно чл. 15 от
договора комуникацията между страните се осъществява оп електронна поща за
изпълнителя от Т.К.с ел.поща ******@gmail.com , а за възложителя
Р.Н., К.Г., Б.П.с посочени адреси на ел.поща, както следва: *****@gmail.com; *****.com; ******@beta-corp.com. , както и С.П.за Алфа България”АД с посочен ел.поща. съгласно
чл. 17 от договора за отчитане на работа се съставя приемо-предавателен
протокол, с който се удостоверява пълнота и качество, срок на изпълнение.
Приета е фактура №
47/15.03.2018г. издадена от ищеца на ответника за сумата от 3000лв. като окончателно
плащане възнаграждение по договора.
Прието е извлечение от електронна
поща , съгласно което на 02.02.2018г. Т.К.от
ел.поща посочена в договора е
изпратил до С.П.по ел.поща на посочени в
договора адреси писмо с приложени два файла.
Прието е извлечение от ел.поща,
съгласно което на 04.02.2018г. Т.К.от
ел.поща е изпратил до С.П.приемо-предавателен протокол за предаване на
проспекта от 31.01.2018г. по договора на ел.поща посочена в договора.
Прието е извлечение от ел.поща
съгласно което на 16.03.2018г. Т.К.от
ел.поща *******.com е изпратил до Н., К.Г., Б.П.с посочени адреси
по договора фактура № 47/15.03.2018г.
Приета е декларация по проспект
за първично публично предлагане на „Алфа
България” АД, носещи подписи на С.С.и Н.К.като представляващи Б.к.”АД, с които
са декларирали, че инвестиционния посредник Б.К.като съставител на проспекта
доколкото знаят и след като са положили необходимата грижа и всички разумни
усилия, за да се уверят в това , съдържащата се информация е вярна и пълна,
проспектът отговаря на изискванията на закона.
Приета е покана от ищеца до
ответника за плащане на възнаграждението от 3000лв. по договора.
Прието е Решение №
165-Е/16.02.2018г. на КФН, с което е
отказано издаването на потвърждение за проспекта за първично предлагане на
емисия от 59 058 000 броя поименни безналични свободнопрехвърляеми
акции с номинал от 1лв., които ще бъдат издадени от „Алфа България” АД по взето
решение на ОС на дружеството от 26.09.2017г. В същото е посочено, че
заявлението за внасяне на проспекта е от 03.10.2017г., допълнителни документи
са внесени на 13.10.2017г., дадени са допълнителни указания от КФН на 20.10.2017г.
и коригиран проспект е представен на 20.11.2017г., корекция е от 15.12.2017г.,
нови корекции са внесени на 02.02.2018г., отново са дадени указания но не е
изпълнено указанието да се посочат данни
за наличието на хипотези, при които е възникнало задължение за регистрация на
търгово предложение към акционерите на публичното дружество, освен случая с
мажоритарния акционер Б.. КФН е посочило, че
има информация за възникнало такова задължение и по отношение на друг
акционер до декември 2014г. - Саноми, е следвало да се оповести информация и за
него, като неоповестяването препятства вземане на информирано инвестиционно решение
и застрашава интересите на инвеститорите в акции на емитента. Посочено е , че
99,99992% от капитала на дружеството са притежание на едно лице , на което било
забранено по закон да има право на глас в ОС, поради което и неотправянето на
търгово предложение препятствало волята
на мажоритарния собственик и е нарушен принципа на участието и
представителството на волята, а вземането на решение от волята на притежателя
на 0,00002% от акционерния капитал индикира липса на адекватно представителство
в дейността на „Алфа България”АД както и за трайно противоправно поведение,
изразяващо се в неспазване на разпоредбите на чл. 149 и сл. от ЗППЦК-обстоятелства, възпрепятстващи
нормално и законосъобразно функциониране на дружеството. Задължението за
отправяне на търгово предложение било възникнало на 19.12.2014г. и до решението
на КФН не било изпълнено. Допълнително е изложено, че при проверка на Б.К.” АД
са установени редица нарушения в дейността му като инвестиционен посредник и му
е наложена принудителна административна мярка
с решение на КФН от 06.12.2017г.
, като за срок от 3 месеца са назначени квестори-Н.К.и С.С.Този инвестиционен
посредник бил притежателят на останалите 0,00002% от акционерния капитал, по
отношение на него била учредена квестура
поради опасност управляващите го да застрашат интереси на клиентите му, поради
което и не били осигурени интересите на потенциалните инвеститори в акциите на
капитала на „Алфа България”АД. В случая реда на функционирането на ОС,
дейността на двамата акционери – Б. и „Б.к.”АД, са трайно установени
противоправни практики и показвали нарушения на законодателството, което
поставя под сериозно съмнение и риск интереси на потенциални инвеститори и
цялостното развитие на публичното дружество. Неизпълнението на указанията да се
посочат всички възможни хипотези, в които може да възникне задължение за
регистриране на търгово предложение към останалите акционери препятствало
възможността да се издаде решение за потвърждаване на проспекта.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в обжалваната
част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 266 ЗЗД- иск за
плащане на възнаграждение по договор за изработка.
Регламентирания в разпоредбите на
чл. 258 и сл. от ЗЗД договор за изработка може да има за предмет резултат както
от интелектуални, така и от физически усилия и труд. С този договор
изпълнителят срещу възнаграждение поема задължение да извърши конкретни
действия, като е възможно водещи да са интелектуалните такива ( предоставяне на
съвети, участие в преговори) или фактическите действия (изготвяне на документи,
планове, договори, вещи и др.). Престацията на изпълнителя е резултатът от
труда му, съдържанието на която е определена от волята на страните. Независимо
от това дали водещо са интелектуалните или физическите действия изпълнителят се
избира с оглед на специалните му познания в областта на възложената работа.
Това само по себе си не означава, че договорът е сключен с оглед на личността
на изпълнителя. За да се приеме, че договор за изработка е сключен с оглед на
личността на изпълнителя следва волята на страните за същото да е ясно изявена, тоест да се
установи, че определящо за сключването на договора е не спецификата на
работата, а личността на изпълнителя. (В този смисъл Решение № 5/15.03.2010г.
по т.д. № 390/2009г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение № 12/31.05.2013г. по т.д.№
239/2012г. на ВКС, І-во Т.О. постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
По делото не се спори, а и от приетия по
делото договор от 16.06.2017г. се установява, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за изработка, съгласно което ответникът е
възложил на ищеца и той е приел срещу възнаграждение от 5000лв., платимо на две
вноски, втората от 3000лв. платима до 10 дни от приемане на работа с
приемо-предавателен протокол и издаване на фактура, действия, свързани с
увеличение на капитала на „Алфа България”АД, като го консултира при определяне на основните параметри на емисията акции,
свързани с увеличението на капитала; да консултира и изготви проспект или
актуализация на проспекта, отговарящ на
изискванията на ЗППЦК и Наредба № 2 за проспектите при публично
предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за
разкриването на информация от публични
дружества и други емитенти на ценни книжа и последващи актуализации на проспекта във връзка с увеличението на
капитала; да извърши всички необходими
действия във връзка с одобрението на проспекта от КФН и последващите
актуализации, включително като направи необходимите корекции съобразно изискванията на закона.
Съдът приема, че одобрението на
проспекта от КФН не е условие за плащане на възнаграждението, нито получаването
на такова одобрение е част от възложена работа от ответника на ищеца, страните
не са приели, че преценката дали
изпълнена работа е качествена ще извърши 3-то лице. Разпоредбите на договора
между страните не съдържат такива условия, тълкуването им съвкупност не могат
да обосноват извод, че възнаграждението зависи от одобрението на проекта.
Срокът з плащането на същото е обвързан с приемането на работата от
възложителя, а не от КФн. Предметът на договора включва действия с оглед
получаване на одобрение на проспекта, но не и осигуряване на такова.
Съглашенията са типични за консултантски договор, предмет на който включва
подготовка на документи, които да се представят пред държавен орган и съдът
приема, че не съдържат задължение за осигуряване на одобрение на проспекта,
нито че възнаграждението по договора е резултативно, тоест обвързано от одобрението
на този проспект от КФН. При така възприето съдът приема, че задълженията на
ищеца по договора са включвали само консултиране и изготвяне на проспект
съобразно изискванията на закона, указанията на възложителя.
По делото не се спори , а и от прието
по делото Решение на КФН от 16.02.2018г. се установява, че проспект за
увеличение на капитала на „Алфа България”АД е внесен на 03.10.2017г.,
допълнения и уточнения са подавани на 13.10.201г., 20.11.2017г., 15.12.2017г.,
02.02.2018г. и това е бил проспекта и уточненията му, изготвени от ищеца по
възлагане от ответника.
Установява се по делото от прието
по делото Решение на КФН че е отказано потвърждение на така изготвения
проспект.
Спорен въпрос по делото е
дали ответникът е приел работата,
изработена от ищеца и съответно дали за ответника съществува възможност да
възрази срещу качество на изпълнение на работата по реда на чл. 265 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД при
договор за изработка възложителят е длъжен при предаване на извършена работа да
прегледа работа и да уведоми изпълнителя
за забелязани недостатъци и отклонения незабавно, липсата на такива възражения означава, че
работа се счита за одобрена,
освен ако по-късно се открият такива, които не са могли да се забележат при
обикновен преглед. При открити в последствие скрити недостатъци, то правата на
възложителя се запазват, ако незабавно уведоми изпълнителя. Изпълнителят отговаря пред възложителя, ако работата е
имала отклонения и недостатъци, като в този случай за възложителя са предвидени
възможностите по чл. 265, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Този недостатък и отклонение трябва да съществува към момента
на изпълнението на задължението на
изпълнителя за предаване на
работата, като това отклонение не трябва да е известно на възложителя. Знанието
на последния за наличието на недостатъка/отклонението освобождава от
отговорност изпълнителя, тъй като с поведението си, приемайки работа знаейки за
недостатъка/отклонението, изпълнителят всъщност
заявява, че се съгласява да плати
работа независимо, че не е съобразно възложеното. Кредиторът е освободен от задължение
за уведомяване, само ако длъжникът съзнателно е премълчал за наличието на
недостатък. Законът не презумира знание на изпълнителя за недостатъка, същата
подлежи на доказване..
Кредиторът е длъжен
да прегледа работата и да уведоми незабавно длъжника за
недостатъка/отклонението, освен ако длъжникът е знаел за същия– арг. по чл. чл.
264 от ЗЗД, както и чл. 324 от ТЗ. Уведомяването следва да се извърши незабавно
след откриване на недостатъка, като в случай, че той е явен – този момент е
предаването на работа, а в случай, че той е скрит – от момента на проявяването
и откриването му. Под незабавно законодателят има предвид онзи разумен срок,
който предпоставя възможност на възложител да огледа работа и да я
прегледа. Едва след предоставяне на
такива възможности, то за кредитора ще възникне правото на иска по чл. 265 от ЗЗД. Уведомяването запазва правата на възложителя за предявяването на исковете
по тези разпоредби. Несвоевременното уведомяване води до отпадане на
отговорността на изпълнителя, то е приравнено на одобрение. Приемането на
работата и одобрението й не са само фактическо действие - разместване на
фактическа власт върху изработеното. Приемането на работата е налице тогава,
когато реално предаване на работа е съпроводено с ясно изявление от
възложителя, че одобрява работата. Това изявление
за одобряване на работа може да е
изрично, но може да е и мълчаливо, тоест изявено с конклудентни действия,
придружаващи получаване на изработеното, от които действия недвусмислено да следва, че е налице одобрение на работа.
Приемането на работата по съществото си е правно действие. Одобряването на
работата от поръчващия само по себе си обуславя невъзможността в последващ
момент той да реализира отговорността на изпълнителя по чл. 265 от ЗЗД. (В този
смисъл Решение № 231/13.07.2011г. по т.д.№ 1056/2009г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.;
Решение по гр.д.№ 1062/2004г. на
ВКС;Решение № 1087/18.11.2008г. по гр..№ 3672/2007г. на ВКС, ГК;).
В конкретния случай по делото е
установено, че изготвения от ищеца проспект в изпълнение на възложената работа
е подаден от ответника в КФН, включително и последващите допълнения, последното
от 02.02.2018г. Така установеното съдът приема, че установява по делото, че
работата по договора фактически е предадена от ищеца на ответника , като
последната част от същата е предадена на 02.02.2018г. За същото не е съставен
приемо-предавателен протокол, независимо от изискването за същото по договора,
но това не може да обоснове извод, че работа не е предадена фактически, което
обстоятелство не е спорно по делото. По делото не е установено ответникът в
разумен срок след получаване на работата, включително и след постановяване на
решението на КФН от 16.02.2018г., да е
възразил срещу качеството на изпълнената работа от ищеца. Доказателства за
такива възражения по делото не са ангажирани, независимо че твърдения за същото
са наведени от ответника. Неподписването на изпратения му приемо-предавателен
протокол не може да се цени като възражение срещу качеството на изпълнената
работа. Това е така, защото разпоредбата на чл. 264 вр. с чл. 265 от ЗЗД
изисква изрично възражение срещу качество на изпълнена работа. Следва да се
посочи, че по делото е установено, че част от проспекта е декларация на
представляващите ответника, с която те са посочили, че отговаря на изискванията
на закона. Представителите на ответника, подписали тази декларация са Н.К.и С.С.,
посочени в Решението на КФН като квестори на ответника - инвестиционния посредник
„Б.К.”АД, квестура за което била принудителна административна мярка, предприета
за защита на правата на инвеститорите. Назначаването на тези лица за квестори
на инвестиционния посредник „Бета Корп”
предпоставя извод, че те разполагат с достатъчно специални знания в областта на
дейността на инвестиционния посредник, включително и с търговията на ценни
книжа. Така възприетото не позволява извод, че подписвайки декларацията от
проспекта и заявявайки, че този проспект отговаря на изискванията на закона ответникът
чрез квесторите не е приел работата на
ищеца като качествено извършена. Ответникът е могъл да прецени качеството на
работата и заявявайки, че проспектът отговаря на закона, то той е приел работата. Не е установено ищецът да е
направил възражение срещу качеството на изпълнената от ответника работа
своевременно. При така установеното съдът приема , че ответникът е приел
работата на ищеца без забележки и не разполага с възможност да прави възражение
срещу същата по реда на чл. 265 от ЗЗД.
Последната е специална разпоредба на закона за договора за изработка, дерогираща
общите разпоредби на закона за възможностите да се възрази срещу изпълнението.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че по делото не е установено работата на ищеца да е била
изпълнена некачествено. Действително, установено е по делото че с Решението от
16.02.2018г. КФН е отказала да издаде потвърждение да проспекта, изработен от
ищеца по възлагане от ответника. Причините за този отказ са няколко, като не е
установено някоя от тях да е недостатък на работата, изпълнена от ищеца. Това е
така, защото причина за отказа са реда на функционирането на ОС, дейността на
двамата акционери – Б. и и Б.к.”АД, квестура на „Бета Корп”, които КФН приело
за трайно установени противоправни практики и показващи нарушения на
законодателството, което поставя под сериозно съмнение и риск интереси на
потенциални инвеститори и цялостното развитие на публичното дружество. По
делото не се твърди и не се установява ищецът да е имал отношение към дейността
на акционерите и на ОС на дружеството – емитент, към учредената
квестура, поради което и не може да се приеме, че изпълнената от
ответника работа по възлагане от ищеца е некачествена.
При така възприето , то съдът приема
за установено по делото валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за
заплащане на втората вноска от уговореното с договора за изработка възнаграждение
в размер на 3000лв.
По делото не е установено
погасяване на това задължение и правилно
районният съд е уважил исковете.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест на въззивника следва да
се поставят разноските по делото.
Въззиваемият не е ангажирал
доказателства за направени разноски в производство пред СГС и такива не му се
следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 208074/03.09.2019г. по гр.д. № 11300 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 153-ти състав в
обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.