Р Е Ш Е Н И Е № 260041
гр. Варна, 05.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седми
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия
М. Славов в.гр.д. № 391 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото
производство има за предмет 2 жалби /послужили
първоначално за образуване на в.гр.д. № 34/19г. на ВАпС, производството по
което е било прекратено с определение № 112/20.02.19г. и върнато на ВОС за
произнасяне по молба по чл. 250 от ГПК/, подадени от Д.Р.Д. *** чрез адв. Г.
Г. ***, насочени срещу съдебни актове, постановени по гр.д. № 2274/17г. на ВОС,
както следва:
1. Въззивна жалба вх. № 26875/19.09.18г. по вх. регистър на ВОС, насочена против решение № 1487/14.08.18г. по гр.д. № 2274/17г. на ВОС, В ЧАСТТА МУ, с която са били отхвърлени, предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, против Р.Д.Д., Е.Д.Д. и „Банка ДСК” ЕАД, за прогласяване нищожността на сключения договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196 от НК, както и предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на същия договор за притежаваната от Д.Р.Д. 1/3 ид.ч. от имота, поради липса на съгласие и липса на форма.
2. Частна жалба вх. № 35150/29.11.18г. по вх. регистър на ВОС, насочена против определение № 2835/05.11.18г., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Д. Р. Д. от 19.09.18г. за допълване в частта за разноските на решение № 1487/14.08.18г., постановено по първоинстанционното дело, за горницата над 2477.17 лв. до претендираните 6200 лв.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу обжалваем съдебен акт и същата е
редовна. Въззивникът претендира отмяната на решението в обжалваната му
отхвърлителна част и уважаване на предявения установителен иск за прогласяване
нищожността на договора за ипотека, евентуално за прогласяване нищожността на
1/3 ид.ч. от същия договор. Счита се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно в тази му част, тъй като съдът неправилно е приел, че липсват
наведени твърдения на факти, които да определят и допълнителни основания за
нищожност на договора за ипотека, извън тези, които са били разгледани и
отхвърлени с решението. Освен това е налице вътрешно противоречие в решението,
тъй като в мотивите се приема, че не би могло да се учреди валидно ипотека, но
в диспозитива е изразена точно обратната воля. Некоректно е било интерпретирано
и твърдяното от ищеца основание за липса на воля при сключване на договора за
ипотека, тъй като твърдението е, че банката изобщо не би била съгласна да
сключи процесния договор, тъй като ипотеката е била учредена върху имот, в
който съсобственик се явява и непълнолетно лице, което би осуетило
принудителното удовлетворяване на кредитора чрез насочване изпълнението върху
този съсобствен имот. Относно допълнителното основание за претендиране на
нищожност на цялата ипотека, то същото е било основано на доводите за
неделимост на ипотечното право, произтичащи от нормите на ЗЗД, съдебната
практика и юриспруденция.
В предвидения срок не са подадени отговори на въззивната жалба от
насрещните страни „Банка ДСК” ЕАД, Р.Д.Д. и Е.Д.Д..
Частната жалба също е редовна, подадена е в срок от заинтересована страна
срещу обжалваем съдебен акт и е допустима. В нея се поддържа се, че
определението в оспорената му отхвърлителна част е незаконосъобразно, тъй като
предявените от ищеца искове се считат за основателни и доказани и нему се
дължат направените по делото разноски. Ако все пак се налага редукция, то на
ищеца се дължат ½ от размера на разноските, тъй като исковете са два, а
третият е евентуален. Наред с това семейство Димитрови отговарят заедно, но
„така да се каже „наполовина“, тъй като те съвместно са едната от страните по
договора и съответно на претенциите“. Поради това и върху тях следва да се
възложат половината, а не 2/3 от направените от ищеца разноски. Претендира се
отмяна на определението в обжалваната му част.
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба единствено от
насрещната страна „Банка ДСК” ЕАД, с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че с последния изразен в
частната жалба довод всъщност се защитават права на другите двама ответници,
тъй като целят намаляване на дължимите от тях разноски за сметка на банката.
Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
350 лв., като отговорът да се зачете като списък на разноските по см. на чл. 80
от ГПК.
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта му, с
която съдът е приел за установено по отношение на Р.Д.Д., Е.Д.Д. и „Банка ДСК”
ЕАД, гр. София, по предявения от Д.Р.Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, че Д.Р.Д. е собственик на 1/3 ид.ч. от вилно място, с идентификатор
10135.2520.1949, находящо се в гр. Варна, район „Приморски“, м. „Траката“, ул.
„8-ма“, № 106, цялото с площ по скица 590 кв.м., при граници на мястото по
нотариален акт: имоти пл. №№ 1947, 1948, 1951, 5045 и път, а по скица: имоти с
идентификатори №№ 10135.2524.27, 10135.2520.1948, 10135.2564.1177,
10135.2520.5045, ведно с изградената в имота жилищна сграда, съставляваща две
жилища на две нива със ЗП 120 кв.м. и РЗП 191 кв. м., с идентификатор
10135.2520.1949.1, въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 26, том IV, рег. № 6267, дело № 284/2002 г. на нотариус Диана
Стоянова, рег. № 192 от НК.
С определение № 356/06.07.20г.
въззивният съд е приел, че исковата молба е нередовна, тъй като наведените твърдения по фактите, на които се
основава претенцията за прогласяване нищожността на договора за ипотека са
неясни и не дават възможност за правното им квалифициране /така, както
междувпрочем е приел и въззивният съд при произнасянето на определение №
309/11.06.18г. по в.ч.гр.д. № 262/18г. на ВАпС/. С определението са дадени на
ищеца указания с препис за всеки от ответниците да уточни дали поддържа
прогласяването на нищожността на договора за ипотека от 19.03.08г. поради
липсата на съгласие на ищеца и липсата на съгласие на банката, както и поради
липсата на предписана от закона форма, след като не твърди, че същият е страна
по сделката; респ. при наведеното твърдение, че същият не е участвал в
сделката, но е ипотекирана неговата идеална част от имотите – дали претендира
прогласяването на нищожността на договора поради противоречие на изискването на
закона за ипотекиране само на собствени имоти. Отделно от това на ищеца е
указано, че следва да уточни и претенцията си за нищожност на целия договор за
ипотека, основана на твърдението, че ипотеката е неделима, тъй като неделимостта
на ипотеката по см. чл. 150, ал. 2 от ЗЗД /неделимост по отношение на имота и
на дълга/ няма отношение към основанията за недействителност на сделката за
учредяване на ипотека.
С
молба от 24.07.20г. процесуалният представител на въззивника /ищец в исковото
производство/ е уточнил, че поддържа претенцията за недействителност на
ипотеката поради противоречие със закона, а основанието, произтичащо от
неделимостта не се поддържа.
С
ново определение № 420/30.07.20г. на ищеца е дадена последна възможност да
уточни дали претендираната нищожност на договора за ипотека „поради
противоречие със закона“ се основава на твърдението му, че същият не е участвал
в сделката, но е ипотекирана негова идеална част от имотите, което противоречи
на изискването на закона за ипотекиране само на собствени имоти.
С
молба от 06.08.20г. въззивникът чрез процесуалния си представител е уточнил, че
поддържа претенцията си за недействителност на ипотеката поради противоречие с
повелителни норми на закона, вкл. ипотекирането на ид.ч. от имота, собственост
на непълнолетния към него момент въззивник /ищец по делото/, която не е била
собствена на длъжниците по сделката, които противозаконно са я представили като
обезпечение за задължението си пред ответната банка /противоречие с изискването
на закона за ипотекиране само на собствени имоти/. Препис от молбата е бил
връчен на всеки от въззиваемите /ответници в исковото производство/ като им е
бил даден срок до открито с.з. /срок, продължил повече от 1 месец/ да изразят
становище по направените уточнения от ищеца. Ответниците /въззиваеми/ не са
изразили становища в тази връзка.
За
да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от правна страна:
По въззивната жалба.
Съобразно направените от ищеца уточнения на твърденията си относно фактите
и обстоятелствата, на които основава предявената претенция за прогласяване
нищожността на договор за ипотека, обективиран в НА № 194/19.03.08г. на
нотариус О. С. – Варна, следва да се приеме, че е предявен иск за прогласяване
на нищожността на този договор като сключен в противоречие на закона – чл. 167,
ал. 3 от ЗЗД, тъй като ипотеката е била учредена от родителите на ищеца върху
имот, който при сключването на договора не е принадлежал изцяло на
учредителите.
С обжалваното решение не е бил разгледан такъв иск /изрично в мотивите си
съдът е приел, че „доколкото обаче в
исковата молба не се твърди нищожност, поради противоречие със закона и липсва
такъв петитум, съдът не дължи произнасяне относно това дали договорът е нищожен
на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД “/, а е разгледал
искове с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договора за ипотека, основани на твърдения, че договорът е
сключен при липса на съгласие, тъй
като банката не би сключила договора за ипотека за идеална част и липса на
съгласие на единия от съсобствениците – а именно ищеца, както и поради липсата на форма – тъй като
същият не е подписал този договор и не е участвал в нотариалното производство.
При това положение и на осн. чл. 269, изр. 1 от ГПК въззивният съд намира,
че първоинстанцинното решение в обжалваната му част е недопустимо като
произнесено по непредявен иск и същото следва да се обезсили, а делото да се
върне на първоинстанционния съд, който да се произнесе по предявения от ищеца
иск за прогласяване на нищожността на договора като сключен в противоречие на
закона – чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, тъй като ипотеката е била учредена от
родителите му върху имот, който при сключването на договора не им е принадлежал
изцяло.
По частната жалба.
Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че с исковата молба са
били предявени два иска – положителен установителен иск за установяване по
отношение на тримата ответници на правото на собственост на ищеца в обем от 1/3
ид.ч. от поземления имот и от жилищната сграда в същия, на осн. чл. 124, ал. 1
от ГПК и установителен иск за прогласяване на нищожността на договора за
ипотека поради противоречие на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 167, ал. 3
от ЗЗД. С влязлата в сила част от първоинстанционното решение е бил уважен
първият от двата посочени иска. Направените във връзка със същия разноски от
ищеца възлизат на сумата от 410.62 лв., представляваща заплатена ДТ и сумата от
½ от заплатеното по делото адвокатско възнаграждение в общ размер от
6 200 лв. /при липсата на посочване какъв е размера от възнаграждението,
заплатен по всеки от двата иска/. При това положение на ищеца се дължат общо
3510.62 лв.
Обжалваното определение следва да се отмени в частта, с която е оставена
без уважение молбата за допълване на решението в частта за разноските за
разликата над присъдения размер от 2 477.17лв. до дължимия размер от
3510.62 лв. и молбата следва да се уважи в този размер чрез осъждането на
тримата ответници да заплатят дължимата разлика.
За настоящото производство разноските следва да се присъдят с акта по
съществото по предявения иск, по който делото се връща за произнасяне и
съобразно резултата от това произнасяне на първоинстанционния съд.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1487/14.08.18г. по гр.д. № 2274/17г. на
ВОС, В ЧАСТТА МУ, с която са били отхвърлени, предявените от Д.Р.Д.,*** искове
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 3 от ЗЗД, против Р.Д.Д., Е.Д.Д. и
„Банка ДСК” ЕАД, за прогласяване нищожността на сключения договор за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 194,
том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на нотариус О.С., рег. № 196 от НК, както
и предявените в условията на евентуалност искове за прогласяване нищожността на
същия договор за притежаваната от Д.Р.Д. 1/3 ид.ч. от имота, поради липса на
съгласие и липса на форма, И ВРЪЩА
делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения от ищеца иск за прогласяване на нищожността на сключения
договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 194, том I, рег. № 4143, дело № 170/2008г. на нотариус О.С.,
рег. № 196 от НК, като сключен в противоречие на закона, тъй като
ипотеката е била учредена върху имот, който при сключването на договора не е
принадлежал изцяло на учредителите – чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, евентуално – за прогласяване нищожността на договора на посоченото
основание, но в обема на притежаваната от ищеца част от имота.
ОТМЕНЯ определение № 2835/05.11.18г., в частта му, с която е
оставена без уважение молбата на Д.Р.Д. от 19.09.18г. за допълване в частта за
разноските на решение № 1487/14.08.18г., постановено по гр.д. № 2274/17г. на
ВОС, за горницата над 2477.17 лв. до дължимия размер от 3510.62 лв., И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 1487/14.08.18г., постановено по гр.д. № 2274/17г.
на ВОС в частта за разноските, като ОСЪЖДА
Р.Д.Д., ЕГН **********, Е.Д.Д., ЕГН ********** ***, и „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
1218306161451, гр. София, да заплатят на Д.Р.Д.,*** сума в размер на още 1033.45 /хиляда тридесет и три лева и
четиридесет и пет ст./ лв., представляваща разликата над 2477.17 лв. до дължимия
размер от 3510.62 лв. като разноски
за първата инстанция, на осн. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на
касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: