№ 161
гр. Варна, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000153 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на ИНПЕ
ТРАНСПОРТ ООД, ЕИК ********* , Варна, представлявано от управителя
П. Д., чрез адв.В.С. срещу решение №522/04.12.2023г., постановено по т.дело
№400/2023г. на Варненски окръжен съд, с което съдът е осъдил ответното
дружество, сега въззивник ИНПЕ ТРАНСПОРТ ООД, ЕИК *********, да
заплати на ищеца ЕТП ПАНОРАМА ОТОМОТИВ НАКЛИЕ ИНШААТ ООД,
дружество, регистрирано в Република Турция, сумата от 345 000 евро, ведно
със законната лихва от предявяване на иска на 14.07.23г. до окончателното
изплащане, представляваща платена на отпаднало основание договорена
продажна цена по предварителен договор за покупко-продажба на няколко
МПС-та от 16.05.2023г. с предмет: продажба на 5 броя употребявани
регистрирани товарни автомобили - влекачи, марка „Мерцедес", модел А. с
номера, както следва: номер на шаси: ***** и с peг. № * **** **; № на шаси:
***** и с peг. № *****; № на шаси: ***** и с peг.№*****; № на шаси: *****,
с peг.№***** и № на шаси: ***** и с peг. № *****, при единична цена за
всеки от влекачите в размер на 69 000 евро /шестдесет и девет хиляди евро/,
който е развален от страна на ищеца, поради неизпълнение задълженията на
ответника – допусната забава, довела до безполезност на престацията, на
основание чл.55 ЗЗД.
С жалбата се твърди, че решението на ВОС е неправилно,
1
необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства и
при едностранно тълкуване на същите. Въззивникът счита, че издадената от
страната проформа фактура не може да представлява годен предварителен
договор. Като основание за това се изтъква, че и към настоящия момент
описаните във фактурата влекачи не са собственост на въззивника, а на
дружеството лизингодател ББР ЛИЗИНГ ЕАД, обстоятелство, което е
известно на насрещната страна. Поради това не е възможно да бъде уговорен
срок за изпълнение, докато не бъде постигнато споразумение по договора за
лизинг и издаването на нови талони за влекачите. Твърди се още, че
описанието на вещите не е пълно, тъй като липсва номер на двигател и цвят,
липсва срок на сделката и място на предаването им, липсва указание че
посочената сума е окончателната цена на сделката, липсва описание как ще
бъде прехвърлена собствеността върху влекачите – дали с окончателна
фактура или с договор с нотариална заверка на подписа. Според въззивника,
издадената проформа фактура представлява споразумение за сключване на
предварителен договор, но не и такъв, тъй като не отговаря на изискванията
на чл.19 от ЗЗД. Въззивникът счита, че тълкуването на правоотношението
между страните се отразява и на правната квалификация на иска според
различните основания, предвидени в чл.55 ЗЗД – на отпаднало или на
неосъществено основание. Твърди се, че в проформа фактурата не е посочена
крайната цена по договора за покупко-продажба. Изтъква като довод срещу
характера на правоотношението въпроса, че ако страните са придали на
проформа фактурата характер на предварителен договор, защо е било
необходимо въззиваемият да изпраща на въззивника проект на договор за
доставка на превозни средства от 16.05.23г., запис на заповед и споразумение,
на дата следваща издаването на фактурите.
С въззивната жалба се претендира допускане на оценителска
експертиза, по която вещото лице след запознаване с документите на петте
влекача, предмет на предварителния договор, да определи тяхната пазарна
стойност към 16.05.2023г.
Моли за отмяна на постановеното решение и вместо това отхвърляне на
исковете.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ЕТП
ПАНОРАМА ОТОМОТИВ НАКЛИЕ ИНШААР ООД, представлявано в
процеса от адв.Ж.М. от АК- П., за неоснователност на въззивната жалба.
Твърди се, че правилно съдът е зачел издадената от ответника – продавач
проформа фактура като обективираща предварителен договор за покупко-
продажбата на петте влекача, доколкото същата съдържа съществените
условия на продажбата – индивидуализация на вещите и договорена цена /по
69 000 евро за всеки влекач/. Твърди се, че с подписване на фактурата от
двете страни, същите са изразили съгласието си с тези условия на сделката и
същата се счита сключена.
По отношение довода на въззивника, че вещите не са били /и не са/
2
собственост на продавача, страната излага, че това не е от значение за
действителността на договора. Поддържа, че поради поведението на
въззивника не се е стигнало до сключването на окончателен договор, към
който момент би трябвало собствеността да е на продавача. Поддържа се, че в
проформа фактурата вещите са достатъчно индивидуализирани с посочване
номер на шаси, регистрационни номера и марка на всяко от превозните
средства. Освен това страната твърди, че въззивникът е предоставил талоните
на всеки от влекачите на насрещната страна, а в тях се съдържат всички
индивидуализиращи елементи, необходими за сделката. Твърди, че противно
на твърденията на въззивника, между страните е бил договорен срок за
изпълнение на сделката – във водената между договарящите кореспонденция
са уговорени 20 дни, считано от плащането на цената, за доставка на вещите,
предмет на договора, на купувача. На следващо място, страната поддържа, че
посочената във фактурата цена е именно договорената продажна цена за
влекачите, поради което и правилно съдът я приел за окончателна. Твърди, че
липсват каквито и да са индикации, че страните са договорили нещо различно
като цена по сделката. Поради изложеното, въззиваемият счита поисканата
оценителска експертиза за напълно ирелевантна към спора. Твърди, че в
издадените две проформа фактури продавачът е изразил съгласието си с
именно тази цена по 69 000 евро на влекач и дори в кореспонденцията между
страните липсва посочване на различна продажна цена. Не на последно място,
съобразно въведените с жалбата оплаквания, страната сочи, че уговарянето на
форма за прехвърляне на собствеността не е реквизит на договора за
продажба както че за същия не е необходима дори нотариална заверка. В тази
връзка поддържа, че проформа фактурата замества предварителния договор за
покупко -продабжа на вещите като съдържа всички необходими за
действителността му реквизити: индивидуализация на вещите, цената както и
точно посочване на страните по сделката. По изложените съображения
претендира отхвърляне на жалбата като неоснователна.
В заседанието пред въззивен съд въззивникът ИНПЕ ТРАНСПОРТ ООД
се представлява от адв.В.С., който поддържа жалбата. Претендира разноските
по делото.
Насрещната страна, представлявана от адв.М. поддържа
неоснователност на въззивната жалба. В съдебно заседание управителят на
ищцовото дружество К.Д. не желае постигане на споразумение по спора.
Претендира сторените в производството разноски.
За да се произнесе по жалбата въззивният съд установи, че
производството е образувано по искова молба на ЕТП Панорама отомотив
наклие иншаат ООД, учредено съгласно законодателството на Република
Турция, вписано в търговския регистър на Р.Турция под №0381098913900001,
със седалище и адрес на управление в Мезитли, Марсин, Турция,
представлявано от управителя /директор/ К.Д., с искане за осъждане на
ответното дружество Инпе транспорт ООД, представлявано от управителя
П. Й., Варна, да заплати на ищеца сумата от 345 000 евро /след изменение на
3
първоначално предявен частичен размер от 50 000 евро/, представляващи
платена цена по предварителен договор за покупко-продажба на МПС-та от
16.05.2023г., обективиран в проформа фактура №1…9/16.05.2023г. и фактура
№2…161/25.05.2023г., по силата на който договор ищецът се е съгласил да
закупи, а ответното дружество – да продаде, пет броя употребявани
регистрирани товарни автомобили – влекачи, марка Мерцедес, модел А., с
посочени номера на шаси и регистрационни номера, както следва: ДК№ *
**** **, №*****, №*****, №***** и ДК №*****, при уговорена единична
цена за всеки от влекачите по 69 000 евро, общо на цена от 345 000 евро,
която сума се претендира на отпаднало основание от ответника, след
разваляне договора на 20.06.2023г. поради виновно допусната от продавача
забава, довела до безполезност на престацията за ищеца-купувач на
превозните средства. Претендират се и законните лихви върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба /и допълващите, вкл. молби за допускане обезпечение
на иска/ ищецът твърди, че с насрещното дружество са сключили на
16.05.2023г. предварителен договор за покупко-продажба на пет броя
превозни средства - влекачи, марка Мерцедес, модел А., с посочени номера на
шаси и регистрационни номера, за единична цена от 69 000 евро или общо
345 000 евро. /без ДДС/ Твърди, че предварителният договор е писмен,
обективиран в издадената от ответното дружество на 16.05.2023г. проформа
фактура №1….9/16.05.2023г., в която се съдържат пълни данни за превозните
средства, страните по сделката и тяхното качество както и цената на всеки от
влекачите. Тъй като фактурата била подписана и подпечатана от ответното
дружество, а след получаването й, и от купувача –ищец, последният твърди,
че същата представлява валидно сключен предварителен договор за покупко-
продажба на посочените вещи. Твърди още, че и двете страни са търговци,
които по занятие извършват сделки, аналогични на процесната. Твърди,че
съгласно устна договорка между управителя на ответника и пълномощника на
ищеца Ю. А., собствеността на превозните средства е следвало да бъде
прехвърлена и вещите предадени на ищеца в гр.София до 20 дни от
плащането на цената. Ищецът сочи, че съгласно уговорката е извършил два
броя банкови преводи, както следва: на 17.05.2023г. – 200 000 евро и на
23.05.2023г. – допълнително 145 000 евро, постъпили при ответника най-
късно на 26.05.2023г. Цената е била изцяло заплатена, но вещите не били
прехвърлени с окончателен договор и не били доставени на купувача.
Доставката не била извършена както в рамките на 20 дни от издаването на
фактурата, така и след плащането, а и по -късно. Поради това, на 20.06.2023г.
договарящият от името на ищеца пълномощник г-н А., заявил чрез
електронно съобщение, че иска връщане на заплатената цена. Твърди, че с
това електронно съобщение купувачът фактически е изявил воля за разваляне
на договора, поради което за ответника е възникнало задължение, на
основание чл.87 и чл.55, предложение трето ЗЗД, да върне платеното по
4
сделката.
Претендира осъждане на ответното дружество да върне платената на
отпаднало основание сума ведно със законната лихва и сторените разноски.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложените вече
фактически и правни твърдения. Твърди, че страните не са договаряли,
поради което и по делото липсват доказателства, различна от отразената във
фактурата цена. Твърди, че представените от ответника доказателства касаят
други уговорки между страните за последваща продажба на други влекачи, но
не и процесните. Поддържа предявените искове на посоченото основание.
С депозирания в срока по чл.367 ГПК отговор на исковата молба
ответното дружество, представлявано от адв.С. заявява, че оспорва иска.
Възразява, че представената проформа фактура не представлява писмен
предварителен договор за покупко-продажба на процесните МПС. Твърди, че
липсва годен писмен договор; че продаваните вещи не са собственост на
ответника, а на трето дружество лизингодател ББ Лизинг ЕАД; че във
фактурата не е налице пълно описание на продаваните вещи, че липсва срок
на сделката и място на предаване на вещите; липсва уговорена окончателна
цена както и липсва уговорена форма за прехвърляне собствеността на
влекачите. Поради това ответникът счита, че представената проформа
фактура представлява споразумение за сключване на предварителен договор,
но не и такъв съобразно съдържанието си.
Твърди се, че страните са имали устна уговорка за по-висока продажна
цена от посочената във фактурата –по 79 000 евро на влекач. Ответникът
счита, че липсва изявление за разваляне на договора, поради което искът е
преждевременно предявен. Твърди се още, че издадената проформа фактура
обективира плащането като частично от уговорена продажна по-висока цена.
Сочи, че страните са имали намерение да постигнат спогодба, за което
ищецът е изпратил пълномощно, проект на договор за доставка на превозни
средства, запис на заповед и споразумение, но не са постигнали съгласие за
цената от 395 000 евро. На следващо място, в отговора на исковата молба не
се оспорва издаването на кредитно известие от ответника, но същият счита, че
не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е могъл да върне парите
поради блокиране на банковите му сметки. /поради наложеното обезпечение
по иска/ Във финалната част на отговора ответникът по същество прави
изявление, че не отрича правото на ищеца да претендира връщане на
платеното.
С допълнителен отговор се поддържат изложените вече възражения –
по липсата на предварителен договор, договаряне на различна цена по
сделката и непостигане на съгласие за същата, липса на валидно изявление за
разваляне на договора. По същество ответникът не оспорва задължението си
за връщане на платеното от ищеца, но твърди, че същото се дължи на
неосъществено основание поради липсата на сключен предварителен договор.
С определение №1121/09.08.2023г., въз основа на молба от 08.08.2023г.,
5
съдът е допуснал увеличение размера на иска от частично предявените 50 000
евро до пълния размер от 345 000 евро, на основание чл.214 ГПК.
Въз основа твърденията, доводите и възраженията на страните,
събраните доказателства, при отчитане ограниченията на въззивното
производство, настоящият състав достига до следните фактически и правни
изводи:
При преценка редовността на въззивната жалба съдът прецени, че
същата е подадена от легитимирана страна, чрез редовно упълномощен за
производството процесуален представител, в преклузивния срок.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на
решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236
ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и
правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и
решението са допустими.
Предмет на обжалване е постановеното по т.дело №400/2023г. на ВОС
решение изцяло. Пред настоящата инстанция не са били допуснати нови
доказателствени средства, поради което съдът преценява събраните в
първоинстанционното производство. Направеното от въззивника
доказателствено искане с въззивната жалба е оставено без уважение с
определение от разпоредително заседание на 28.03.2024г., потвърдено и с
протоколно определение от 08.05.2024г. поради неговата неотносимост.
Страните не са склонни да постигнат извънсъдебно споразумение или
съдебна спогодба, към каквато съдът изрично ги е насочил с оглед липсата на
спор относно задължението на ответното дружество за връщане на платеното
от ищеца. До приключване на устните състезания ответникът не е сочил
основание за задържане на платеното, предмет на иска.
Страните не спорят относно фактите по делото - че са водили преговори
за сключване на договор за покупко-продажба на 5 броя товарни автомобили
- влекачи, марка „Мерцедес", модел А. с номера, както следва: № на шаси:
***** и с peг. № * **** **; № на шаси: ***** и с peг. № *****; № на шаси:
***** и с peг. № *****; № на шаси: ***** и с peг. № ***** и № на шаси:
***** и с peг. № *****.
Ответникът не оспорва получаването на сумата от общо 345 000 евро,
платени по банковата му сметка от ищцовото дружество. Тези факти са
установени и от представените с исковата молба доказателства за извършени
с два транша банкови преводи по сметка на продавача – ответник, които не се
оспорват и са обсъдени от първата инстанция. /на л.18 –л.22/ Ответникът не
възразява, че дължи връщане на платеното, но оспорва соченото от ищеца
отпаднало основание, тъй като счита, че основание за плащането изобщо не е
възникнало/неосъществено/ поради непостигнато съгласие за цената.
Същевременно, ответникът не сочи основание за задържане на сумата и не
6
оспорва издадената от него фактура за сделката. Доводите на ответника
касаят правната квалификация на иска, която съдът дължи в приложение на
закона, но въз основа правните и фактически твърдения на ищеца и
отправеното към съда искане.
Конкретните, поддържани и с въззивната жалба оплаквания на
ответника, касаят липсата на валиден предварителен договор за покупко-
продажба на вещите, непостигнатата уговорка между страните за цената на
продаваните влекачи. С въззивната жалба ответникът не поддържа
възражението си срещу годността на изявлението за разваляне на договора.
Защитата си ответникът основава на твърдения за спор относно цената на
продадените вещи /изявление, че фактурираното не представлява окончателна
цена по сделката/, поради което и до сключване на договор не се е стигнало.
За да извърши преценка на тези фактически и правни доводи въззивният
състав съобразява на първо място, че страните са търговци, поради което
сключваните от тях сделки се подчиняват на по-облекчени изисквания за
форма съгласно чл.286 вр. чл.318 ТЗ, т.е. в общия случай съгласно чл.293 ТЗ,
писмена форма не се изисква за окончателния договор, а още по-малко за
предварителния договор, на какъвто ищецът основава твърденията си за
отпаднало основание на плащането. Писмена форма се изисква само когато е
изрично предвидена в закон съгласно чл.293, ал.1 ТЗ, а такъв закон в случая е
ЗДвП и конкретно чл.144, ал.1 и ал.2 от същия. Предмет на
правоотношението между страните е прехвърляне собствеността на превозни
средства, подлежащи на регистрация и с налична такава в РБ, поради което
приложима спрямо формата на договора за покупко-продажба е общата
разпоредба на чл.144, ал.2 ЗДвП. Съгласно същата, собствеността на
моторните превозни средства /които нямат регистрация в страната/ се
прехвърля с писмен договор /ал.1/. Ал.2 предвижда, че при прехвърляне
собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с
товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на
регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 cm³,
включително когато регистрацията на съответното превозно средство е
прекратена, подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени.
Изречение първо не се прилага за 1.излезлите от употреба превозни средства;
2.моторните превозни средства, за които приобретателят е в чужбина и за
които няма последваща регистрация за движение в страната; 3. моторните
превозни средства с прекратена регистрация на основание тотална щета и за
които няма последваща регистрация за движение от нов приобретател в
страната. По изложените предпоставки, в общия случай, при наличие на
регистрирани в РБ превозни средства /съгл. Наредба I-45/2000г./, законът
изисква форма за действителност на договора писмена с нотариална заверка
на подписите. В този случай, предварителният договор би следвало да е в
писмена форма. Ако се приеме, че конкретните вещи попадат в изключението
на чл.144, ал.2, т.2 ЗДвП и за продажбата им не се изисква нотариална заверка
на подписите на страните /както намира и настоящият състав/, то тогава няма
7
законово изискване за писмена форма на предварителния договор съгласно
чл.19, ал.1 ЗЗД. Ако се приеме, че към конкретната продажба са приложими
общите правила на чл.144, ал.2 ЗДвП за нотариална заверка подписите на
договарящите, то тогава отново съдът намира за спазена писмената форма на
договора по чл.19 ЗЗД.
В тази връзка, съдът намира за относима и разпоредбата на чл.286 и
чл.293 ТЗ, тъй като сключената сделка е между търговци и в кръга на
упражняваното занятие. След като сделката е търговска, за нея важат
правилата, визирани в раздел II на глава Двадесет и първа от ТЗ. Съгласно чл.
293, ал. 3 от ТЗ, страната не може да се позовава на нищожност, ако от
поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на
изявлението си. Това означава, че дори да не е спазена предвидената в ЗДвП
форма /чл.144, ал. 2/, сделката не е нищожна, тъй като нито една от страните
по нея не е имала поведение, от което да е възможно да се заключи, че е
оспорвала действителността на изявлението за сключване на договора. Точно
обратното, ответникът –продавач е изразил съгласието си за сделката, видно
от електронната кореспонденция между страните, както и недвусмислено
посредством издадената от него фактура, съдържаща всички съществени
реквизити на продажбата, която фактура е изпратена на купувача и същият е
извършил въз основа на нея плащане на цялата цена по сделката. В нито един
момент продавачът не е изявил несъгласието си с вписаната във фактурата
единична цена на влекачите, не е отбелязал, че същата представлява част от
цената или авансово плащане. Такова вписване липсва във фактурата и в
проформата. /л.191, л.18/ Продавачът е приел плащането без забележки. В
производството е останало недоказано твърдението му за договаряне на по-
висока цена, а и това е неотносимо към предмета на делото с оглед
развалянето на договора.
Разменената между страните ел. кореспонденция по чл.293, ал.4 ТЗ,
вкл. и предприетите действия от страните сочат еднозначно манифестирана
воля да се обвържат с договор при достатъчна конкретизация на предмета на
сделката и цената на превозните средства. Електронните изявления,
неподписани с квалифициран електронен подпис, имат доказателствена сила
на изходящи от посочения автор, тъй като не се оспорват от същия. При спор,
подлежи на доказване авторството, тъй като само електронно изявление,
подписано с квалифициран електронен подпис, удостоверява авторство на
документ / опр. № 169 по ч. т. д. № 672/2017 г. на І т. о. на ВКС /. В случая,
ответникът не е оспорвал представената от ищеца разпечатка на
осъществената по електронен път кореспонденция между пълномощника на
ищеца и управителя на ответното дружество във връзка с договарянето. /чрез
WhatsApp, л.25 и сл. до л.96/ От изявленията на страните в приложената
разпечатка се установяват предварително водените преговори за закупуване
на влекачи, постигнатата уговорка за конкретните товарни автомобили, за
цената им, подготовката по сключване на договора, издаването на фактурата,
изпращането на талоните на конкретните превозни средства и получените
8
плащания по сделката от страна на продавача./л.25 и сл./ Водената електронна
кореспонденция между Ю.Е. А., пълномощник на „ЕТП Панорама Отомотив
Наклие Иншаат“ООД чрез мобилните приложения „WhatsApp” и „Viber“ с
профил “*****”, от една страна и П. Й. Д., в качеството му на управител на
„Инпе Транспорт“ ООД, от друга страна, чрез ползване на профил “*****” в
посочените приложения, не е оспорвана.
Дори да се приеме, че за действителността на предварителния договор в
конкретния случай е необходима писмена форма по арг. от чл.19 ЗЗД
вр.чл.144, ал.2 ЗДвП, съдът намира, че представените доказателства
удовлетворяват и това изискване. Когато е налице двустранно подписана
фактура практиката на съдилищата приема, че е налице спазване на
предписаната от закона форма. /р.№ 485/18.06.2010 г. по гр. д. № 3977/2008 г.
на ВКС, IV г. о./ Нещо повече, в случай, че по отношение на продавача се
касае за търговска сделка, следва да се приеме, че тя е действителна при
условията на чл. 293, ал. 3 ТЗ и когато фактурата е подписана само от
продавача и липсва подпис на получател, но относно действителността на
неговото изявления по делото няма спор, а освен това фактурата съдържа и
всички реквизити на продажбата, като вид на стоката, цена, начин на
плащане, описание на страните по сделката- т. е изявленията на страните са
записани по начин, който позволява да бъдат възпроизведени съгласно чл.
293, ал. 4 ТЗ. / в този смисъл р. № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. и р. №
66/5.07.2012 г. по т. д. № 376/2011г., I т. о., където правилото на чл.293, ал.3
ТЗ е приложено и по отношение договор за застраховка, сключен между
физическо лице и застрахователя - абсолютна търговска сделка, също с
изискване за писмена форма като условие за действителност; р.№ 252/3.01.
2013 г. по т. д. № 1067/2011 г, II т. о., където се приема, че дори и фактурата
да не съдържа подпис на купувач, тя може да се приеме като доказателство за
сключен договор за търговска продажба на движима вещ, каквито са
процесните/. В множество решения на ВКС съдебните състави приемат, че
фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за
търговска продажба на движими вещи, включително предаване на вещите
/стоките/, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката –
вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и
продавача, респективно на техните представители. В случая фактурата е
издадена от оспорващата правоотношението страна. Като частен
свидетелстващ документ същата се ползва с доказателствено значение по
отношение на удостоверените в нея неизгодни за страната /автора й/
обстоятелства. Поради това, съдът приема, че към датата на издаване на
фактурата не е съществувал спор за цената на влекачите и същата
удостоверява валидно постигната уговорка за продажна цена в размер на
69 000 евро за всеки от петте влекача.
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че съществените
условия по покупко-продажбата на вещите са обективирани надлежно в
двустранно подписаната от страните проформа фактура, в който смисъл
9
същата обективира съгласието им по основните елементи на
правоотношението. Въз основа на фактурата е извършено неоспорено и
прието от ответника плащане на цялата продажна цена. Изявленията на
ответника в електронната кореспанденция не са били оспорени и ясно сочат
на съгласието му с размера на платеното. Представената от ответника фактура
№2....161/25.05.2023г., в която е отбелязано "частично плащане" цената на
същите товарни автомобили, не представлява годно доказателство да
опровергае подписаната от двете страни проформа фактура. Същата не се
ползва с доказателствена сила относно удостоверения нов факт относно
цената, тъй като е издадена пост фактум от заинтересованата страна,
неподписана и недостигнала до купувача. Ответникът не е ангажирал
доказателства за начина на осчетоводяването й при страните. Не на последно
място, съдът цени издаденото от насрещната страна кредитно известие
№1….3846/01.08.2023г. към фактура №2…….161/25.05.2023г., като
признание за съществуването и размера на задължението за връщане на
платеното по предварителния договор до размера от 345 000 евро. /на л.142 и
сл./ Ответникът не оспорва представеното кредитно известие и сам се
позовава на изходящия от него частен свидетелстващ документ. /писмен
отговор на л.190 по делото/ Представя и документ, удостоверяващ волята му
за връщане на част от платеното от купувача /на л.199/, за което твърди, че не
е могло да бъде извършено поради наложен обезпечителен запор върху
сметките на ответното дружество.
Представените от ответника /на л.191 и сл./ неподписани документи –
договор за доставка на превозни средства, запис на заповед и споразумение,
не могат да бъдат противопоставени на ищеца, тъй като не носят подписа му
и удостоверената в тях различна цена на влекачите не се установява с други
доказателства по делото. Няма индиции, че същите са били съгласувани с
ищеца. Документите представляват едностранно издадени от ответника
частни документи, които не се ползват с доказателствена сила. Не на
последно място, от кореспонденцията е видно, че страните са планирали
закупуването и на други превозни средства. Въз основа на тези доказателства
още веднъж се установява възникналото и сочено от ищеца основание за
престиране на сумата по иска в полза на ответника, респ. основанието на иска
по чл.55 ЗЗД. Издаденото от ответника на 01.08.2023г./след завеждане на
иска/ кредитно известие/л.195/, сочи възникнал нов факт – кредитно известие
като първичен счетоводен документ се издава в случаи на разваляне на договор, за да
се поправи грешка във вече издадена фактура, за да се направи търговска отстъпка или да се
обезщети купувача при получени некачествени стоки, за които е също е била издадена вече
фактура. В този смисъл същото представлява признание на ответника за
възникнало основание за връщане на сумата от 345 000 евро.
Въз основа на изложеното, без значение дали предварителният договор
е следвало да бъде сключен в писмена форма или не, съдът приема, че
страните са били обвързани от правоотношение за продажба на уговорените
влекачи Мерцедес А., доказателство за което е както кореспонденцията
10
между страните, така и издадената от продавача фактура с включени в нея
всички съществени реквизити на окончателния договор.
От кореспонденцията между страните, приложена на л. 25 –л.96 от
първоинстанционното дело както и от приложена проформа фактура №
*****г., издадена от ответното дружество, се установява, че същата е
издадена във връзка с продажба на МПС, Мерцедес, А., конкретизирани в пет
точки с посочване на модела и марката, номера на рама и регистрационен
номер, количество, единична цена и дължима сума. Във фактурата е посочен
период на доставка – 16.05.2023г. както и падежна дата – 19.05.2023г.
Посочените реквизити в достатъчна степен индивидуализират както страните
по сделката, така и предмета й, съотв. договорените цени на продажбата.
Представената фактура е двустранно подписана от страните като за ищеца от
надлежно упълномощено лице, чиято представителна власт не е оспорена. /с
приложено и неоспорено пълномощно/ Цялата сума по фактурата е била
заплатена на ответното дружество в падежния срок, чрез два банкови превода
от 17.05 и от 18.05.2023г. Това обстоятелство не е спорно между страните, а
се установява и от изявленията на управителя на ответното дружество в
приложената ел.кореспонденция. С плащането на цената, за ответника е
възникнало задължение за доставяне на влекачите съгласно чл.327 ТЗ. Не се
спори, че не е последвало изпълнение от страна на продавача.
С въззивната жалба ответникът не оспорва развалянето на договора, за
каквото ищецът сочи изявлението си за връщане на парите по сделката,
направено в ел.форма на 20.06.2023г., със срок за изпълнение до 23.06.2023г.
Поради това съдът препраща към изложените в тази връзка мотиви в
първоинстанционния акт съгласно чл.272 ГПК. Ако и съдът да приеме, че
това волеизявление не представлява упражнено потестативно право на
изправната страна за разваляне на договора съгл.чл.87, ал.2 ЗЗД, то безспорно
исковата молба, с която се претендират последиците на развалянето, поражда
прекратяване с обратна сила действието на облигацията и поражда
задължение за връщане на платеното в изпълнение на договора.
С въззивната жалба не се прави оплакване срещу твърдяното основание
за разваляне на договора поради безполезност на престацията. Не е спорно, че
ответникът не е възстановил на ищеца каквато и да е част от платените
345 000 евро. Не се твърди такова плащане и в хода на производството.
Въз основа на изложеното настоящият състав достига до идентични на
първата инстанция правни изводи за основателност на иска ведно с
акцесорния иск за законните лихви върху главницата. Поради изложеното,
решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на жалбата, сторените във въззивното
производство разноски от въззиваемия следва да бъдат възложени на
насрещната страна съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Ищецът е представил
своевременно списък на сторените разноски, изразяващи се единствено в
заплатено адвокатско възнаграждение както и Договор за възлагане на правна
11
защита и съдействие от 05.03.2024г., сключен от въззиваемото дружество с
АД М.и и партньори с договорен хонорар за въззивното производство в
размер на 33 180 лева с вкл. ДДС, издадена от дружеството фактура
№14/05.03.2024г. както и Суифт нотификация за валутен превод, ведно с
извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество за постъпили
33 079.80 лева. Всички тези доказателства установяват съгласно изискването
на т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, договорения и реално изплатен
адвокатско хонорар. Поради липсата на възражение за прекомерност
съгласно чл.78, ал.5 ГПК, разноските следва да бъдат присъдени в пълния
претендиран размер.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №522/04.12.2023г., постановено по т.дело
№400/2023г. по описа на Окръжен съд –Варна.
ОСЪЖДА ИНПЕ ТРАНСПОРТ ООД, ЕИК *********, Варна да заплати
на ЕТП ПАНОРАМА ОТОМОТИВ НАКЛИЕ ИНШААТ ООД, дружество
регистрирано съгласно законите на Р.Турция и вписано в централния
търговски регистър под №0381098913900001, със седалище Йени мах. 33150,
сок.Бабил Тауър №3, Ич капъ №19, Мезитли, Мерсин, Р.Турция, сумата от
33 080 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивна инстанция, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
обявяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12