РЕШЕНИЕ
№…
23. 07. 2019 г. гр.П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на трети юли през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД № 231 по описа за 2018 год.
ИСК с правно основание чл. 694, ал.2, т.1 ТЗ с цена на иска 8 084, 39 лева, от които главница в размер на 7 406, 89 лева и лихви в размер на 677, 50 лева.
Ищецът *** - гр.С. твърди, че ответното дружество „ ***“ ЕООД с ЕИК*** е в производство по несъстоятелност с начална дата 31.12.2014 г., определена с решение № 93/ 27. 07. 2016 г. Твърди се, че с молба от 16.10.2017 г. ищецът е предявил публични вземания срещу ответното дружество в общ размер на 15 940, 22 лева, от които главница 15 074, 83 лева и лихви в размер на 865, 39 лева. Ищецът е посочил, че в ТР под № *** по партидата на ответното дружество са обявени списъци на синдика с неприети вземания на кредиторите, в който са включени предявените вземания на ищеца. Твърди се, че в срока по чл.690, ал.1 ТЗ ищецът е възразил пред съда по несъстоятелността, но с определение по чл. 692 ТЗ съдът е оставил без уважение възражението поради липса на доказателства за актуалния размер на вземането. Въз основа на тези обстоятелства ищецът е предявил иска си по чл. 694, ал.2 , т.1 ТЗ за установяване съществуването и дължимостта на предявени и неприети в производството по несъстоятелност на ответното дружество вземания в размер общо от 8 048, 39 лева, от които главница в размер на 7 406, 89 лева и лихви в размер на 677, 50 лева. Твърди се, че неприетите вземания са за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, които подробно са описани в приложената справка по чл.366 ГПК.
С исковата молба е отправено искане съдът за признае за установено вземането на ищеца общо в размер на 8 084, 39 лева публични задължения от данъци за недвижими имоти и такси битови отпадъци, от които главница в размер на 7 406, 89 лева и лихви в размер на 677, 50 лева, както и лихвите до окончателното погасяване на главницата ведно с ***равените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът „***“ЕООД(н) не е изразил становище по иска.
Ответникът синдикът Д.П.Ш. е изразил становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Ответното дружество е в открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност с начална дата 31. 12. 2014 г. въз основа на решение № 93 от 27. 06. 2016 г. по т. д. № 105/ 2016 г. по описа на П.ския окръжен съд.
С молба изх. рег. № 24- 28- 1570/ 14#70 от 16. 10. 2017 г. ищецът е предявил вземанията си в производството по несъстоятелност в общ размер на 15 940, 22 лв., от които главница в размер на 15 074, 83 лв. и лихви в размер на 865, 39 лв.
При съставяне на списъка с приетите и неприетите от синдика вземания не са приети вземанията на ищеца в размер на 8 084, 39 лв., от които главница в размер на 7 406, 89 лева и лихви в размер на 677, 50 лв. Списъкът е обявен в търговския регистър под №***.
Ищецът е подал възражение по реда на чл.690 ТЗ и с Определение № 917 от 25. 09. 2018 г. по т. д. № 127/ 2016 г. по описа на П.ския окръжен съд възражението на ищеца е оставено без уважение.
Въз основа на определението на съда ищецът е предявил настоящия си иск за установяване правото си на вземане върху претенцираната с исковата молба сума.
По делото са представени писмени доказателства относно подадени декларации по ЗМДТ, справки от общините, в които са подадени декларациите.
За изясняване на въпроса относно задължението на ответното дружество към ищеца е допусната съдебно- счетоводна експертиза, като са изготвени две заключения. Съгласно първото заключение вещото лице не взело под внимание всички извършени плащания на дължимите данъци към датата на изготвяне на заключението поради липса на информация за това и съответно това обстоятелство е оказало влияние на дължимите лихви. Вещото лице е посочило, че дължимата главница за местни данъци и такси за 2016 г. и 2017 г. общо е в размер на 8010, 16 лв. Изчислените лихви са в размер на 1146 лева за периода от 01. 11. 2016 г. до датата на предявяване на иска 11. 10. 2018 г.
След установяване на всички извършени плащания въз основа на декларациите по ЗМДТ за 2016 г. и 2017 г. вещото лице е установило, че размерът на главницата за дължимите от ответното дружество местни данъци и такси за посочените години общо е в размер на 7 301, 30 лв. Лихвите за същия период от време от датата на възникване на задължението до датата на предявяване на иска 11.10. 2018 г. за 2016 г. и 2017 г. общо са в размер на 1217, 84 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че ответното дружество е декларирало недвижими имоти за 2016 г. и 2017 г. , които не подлежат на въвеждане в експлоатация, но следва да се декларират на основание чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. От доказателствата по делото се установява, че ответното дружество е изпълнило частично задълженията си, като е останала дължима главница в размер на 7 301, 30 лв. и с оглед забавата ответното дружество дължи и лихва в размер на 1217, 84 лева от датата на възникване на задължението до датата на предявяване на настоящия иск - 11. 10. 2018 г. Съдът възприема второто заключение на съдебно – счетоводната експертиза, тъй като при това заключение вещото лице е съобразило всички извършени от ответното дружество плащания за погасяване на задължението към общините, което обстоятелство не е съобразено при първоначал ното заключение.
При така събраните по делото доказателства съдът счита, че следва да се признае за установено по отношение на двамата ответници, че ищецът притежава право на вземане в размер на 7978, 80 лв., от които главница в размер на 7301, 30 лв. и лихви в размер на 677, 50 лв., представляващо задължение за местни данъци и такси по чл.14, ал.1 ЗМДТ за 2016 г. и 2017 г., като за разликата до 8084, 39 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съдът приема, че дължимите лихви общо за двете години са в размер на 1217, 84 лв., но след като ищецът не е поискал увеличение на иска, съдът приема, че следва да се присъди претендираната лихва в размер на 677, 50 лв. за двете години.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на П.ския окръжен съд държавна такса в размер на 79, 78 лв.и на ищеца ***равените по делото разноски в размер на 395 лв. за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 729 лв. на основание чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно уважената част от иска. Присъдени деловодни разноски и държавна такса следва да бъдат събрани от масата на несъстоятелността на основание чл. 620, ал. 3 ТЗ.
По изложените съображения , съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.694, ал.2, т. 1 ТЗ по
отношение на „***“ ЕООД с ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр.П., ж.
к. „***“ № *** и синдика Д.П.Ш., че ***
- гр.С., УЛ.“***“№ 52, представлявана от
директор на дирекция „Държавни вземания“ В.П. ПРИТЕЖАВА ПРАВО НА ВЗЕМАНЕ към „***“
ЕООД с ЕИК*** в размер на 7978, 80 лв., от които главница в
размер на 7301, 30 лв. и лихви в размер на 677, 50 лв., представляващо задължение
за местни данъци и такси по чл.14, ал.1 ЗМДТ за 2016 г. и 2017 г., като за разликата
до 8084, 39 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ
„***“ ЕООД с ЕИК*** да заплати на П.ския окръжен съд държавна такса върху
уважения иск в размер на 79, 78 лв., която на основание чл. 620, ал. 3 ТЗ да се
събере от масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА на основание чл. 621 ТЗ. чл.
78, ал.1 и чл. 80 ГПК „***“ ЕООД с ЕИК***
да заплати на ***- гр.С. ***равените по делото разноски съобразно уважената
част от иска в размер на 395 лв. депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 729 лв. на
основание чл.7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като разноските да бъдат събрани от
масата на несъстоятелността на основание чл. 620, ал. 3 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :