Решение по дело №688/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 юни 2019 г. (в сила от 18 юли 2019 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20191720200688
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 423/28.06.                                      Година  2019                                    Град  Перник

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                Втори наказателен състав На двадесет и шести юни                                                                                       Година 2019 В публичното заседание в следния състав: 

                                                                                                          Председател: Петя Котева

                                                                                Съдебни заседатели:

Секретар Даниела Благоева

като разгледа  докладваното  от   съдията    административно-наказателно дело      00688  по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 19-1158-000022 от 11.02.2019 г. (НП), издадено от С.Г.Л.– Началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) към ОД на МВР-Перник, с което на С.И.Б., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

В жалбата С.И.Б. твърди, че не е  извършил описаното в обжалваното НП нарушение, тъй като друго лице е управлявало автомобила, поради което моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. А.В. ***, който пледира, че процесното НП е издадено в съществено нарушение с процесуалните правила, свързани с различното описание на нарушението в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в процесното НП, като счита, че по този начин съществено е нарушено правото на защита на санкционираното лице.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник, сектор “ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок  от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е неоснователна.

От фактическа страна:

На 26.01.2019 г., около 22:45 часа свидетелите К.Д.Н. и П.Е.П. - полицейски служители в Първо РУ при ОД на МВР-Перник, изпълнявайки служебните си задължение, се намирали на ул. Св.св.Кирил и Методий в гр. Перник, когато възприели движещия се по нея, в посока към ул. Бродо лек автомобил „СААБ 9-3” с рег. № *********. Подали на водача му сигнал за спиране, при което колата спряла до патрулния автомобил. Установили самоличността на водача – жалбоподателя С.И.Б., като на мястото до шофьора седяло още едно лице. При излизане на жалбоподателя от автомобила, полицейските служители констатирали силен мирис на алкохол и  нестабилна походка. Запитан дали е употребил алкохол, Б. заявил, че е приел такъв. С оглед на това поведение на жалбоподателя, на място пристигнал свидетеля И.П.И. – на длъжност „младши автоконтрольор” в сектор „ПП” при ОД на МВР- Перник, който поискал да извърши на водача проверка с техническо средство „Дрегер 7510” с фабрARBB-0038, но С.Б. категорично отказал. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0037701, който жалбоподателя отказала да получи, което било удостоверено с подписа на В.С.. Впоследствие жалбоподателят не се явил в ЦСМП за даване на кръвна проба.

Въз основа на установеното на място фактическо положение свидетелят И.И. поставил началото на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя, съставяйки в негово присъствие АУАН бл. № 0705600 от 26.01.2019 г., в обстоятелствената част на който описал, че на 26.01.2019 г. в гр. Перник, по ул. Св.св.Кирил и Методий, в посока  към ул. Бродо е управлявал  лек автомобил „СААБ 9-3” с рег. № *******, като при проверката водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер 7510” с фабрARBB-0038, като му е издаден талон за медицинско изследване № 0037701. Приел, че с това си поведение С.Б. е нарушила разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Актът е бил предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише и да получи препис от него, което било удостоверено с подписа на свидетеля В.С..

В законоустановения срок и в рамките на правомощията си С.Г.Л.– Началник на сектор „ПП” към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП № 19-1158-000022 от 11.02.2019 г., видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като за горепосоченото нарушение наложил на С.И.Б. на основание чл. 174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 мес. (двадесет и четири месеца).

Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 28.02.2019 г.

По доказателствата:

От страна на жалбоподателя не се оспорва факта на отказ да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510” с фабрARBB-0038, а това, че той  е управлявал автомобила преди проверката, поради което и не е субект на вмененото му нарушение. Тази негова теза, изложена в жалбата, е изолирана и не се подкрепи от нито едно събрано по надлежния ред доказателство. Свидетелите К.Д.Н. и П.Е.П. са категорични, че именно С. Б.е управлявал спрения от тях автомобил за проверка. Съдът кредитира техните показания като достоверни, защото не намери, че същите са тенденциозни, недобросъвестни и необективни. Този извод се налага не само с оглед обстоятелството, че и двамата непосредствено са възприели, че автомобила се управлява от жалбоподателя, но и предвид факта, че  констатациите, обективирани в АУАН бл. № 0705600 от 26.01.2019 г. са защитени от тях по убедителен начин. Съдът кредитира изцяло и показанията на И.И., който не свидетелства да е имало какъвто и да е спор относно авторството на административното нарушение.  С оглед на така изложеното съдът  приема, че авторството на деянието е безспорно установено.

Що се отнася до посоченото в жалбата, че друго лице е управлявало процесния автомобил съдът констатира, че това е не само изолирано твърдение на С.Б., но същото е и в явно противоречие с констатациите, отразени в  АУАН бл. № 0705600 от 26.01.2019 г., в талона за медицинско изследване № 0037701, както и с показанията на свидетелите К.Д.Н.,  П.Е.П. и И.П.И..

От правна страна:

НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-515 от14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са делегирани права на административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН.  Същото съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН, тъй като нарушението в него е описано от фактическа и правна страна в достатъчна степен, поради което и  нарушителят е разбрал в какво точно нарушение е бил обвинен. Съставеният АУАН също съдържа необходимите реквизити, като по отношение на същия е спазена и процедурата по ЗАНН по издаването му.

Съгласно чл. 174, ал.3 от ЗДвП субект на очертаното в тази разпоредба административно нарушение може да бъде лице, което има качеството водач на моторно превозно средство по смисъла на §6 т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, а именно което управлява пътно превозно средство.  По делото се установи, че жалбоподателя е управлявал МПС-то, с което е извършено административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, т.е. той е имал качеството „водач на МПС” и е субект на посоченото по-горе административно нарушение. 

В чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

От фактическа страна по делото се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на алкохол, т. е. поведението му безспорно попада в обхвата на чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП. Вмененото нарушението е описано словесно и цифрово както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП по идентичен начин. Вярно е, че в НП след словесно описване на правната квалификация на конкретното нарушение, че лицето отказва да бъде изпробвано с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта дословно са цитирани и останалите хипотези предвидени в чл.174, ал.3 от ЗДвП, а именно, че не изпълнява предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на алкохол в кръвта му, но тези обстоятелства съдът не оценява като съществено процесуално нарушение, тъй като е налице съответствие между словесното описание на конкретното нарушението в НП и посочената норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП предл.1-во в ЗДвП, която е визирана като основание за налагане на административно наказание. Поради това настоящият съд приема, че правото на защита на нарушителя не е накърнено, като нарушението е достатъчно ясно и категорично описано и от АНО, и от актосъставителя, с оглед на което несподеляеми са направените в тази насока възраженията от процесуалния представител на жалбоподателя.

Съдът не намира и основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като обществената опасност на процесното нарушение не е по-ниска от тази на други нарушения от този вид, поради което и същото не би могло да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК.

По вида и размера на наказанието:

Нормата на чл. 174, ал.3, предл.1-во то ЗДвП има характер и на санкционна, като наказанието в нея е фиксирано, поради което и за наказващия орган не съществува възможност да се отклонява от него. При правилно определената квалификация на извършеното от жалбоподателя административно нарушение АНО му е наложил вида и размера на санкцията, която е законово фиксирана от законодателя – глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, поради което и няма основание за ревизирането й.

Водим от горното

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1158-000022 от 11.02.2019 г., издадено от С.Г.Л.– Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Перник, с което на С.И.Б., ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

ИГ