И.Н.Н. е внесъл
частна тъжба срещу Е.С.Ш., за това че на 21.06.2020 г. в гр. Пловдив, е казала
публично нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител И.Н.Н., в
негово присъствие, наричайки го „ Болен мозък“ – престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Производството е протекло по общия ред с разпит на
свидетели, прочитане и приемане на писмени доказателства.
Предявен е и е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, за сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от деянието, предмет
на тъжбата, ведно със законната лихва от датата на деянието – 21.06.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В хода на съдебните прения повереникът на частния
тъжител – адв. И. поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че извършването на
деянието, предмет на тъжбата, е доказано по несъмнен начин от ангажираните по
делото доказателства, като същото е съставомерно от обективна и субективна
страна като нанесена обида по квалифицирания състав. Пледира за постановяване
на осъдителна присъда, като на подсъдимата да бъде наложено наказание ориентирано
към минимума. Моли гражданският иск да бъде уважен и в полза на доверителя й да
бъде присъдена претендираната сума за неимуществени вреди.
Частният тъжител Н. поддържа заявеното от
своя повереник. Посочва, че се е почувствал наранен морално и психически от
казаните думи, като за него било достатъчно само едно извинение.
Защитникът на подсъдимата – адв. Д. излага подробни
аргументи, като се противопоставя на доводите, наведени от страна на повереника
на частния тъжител. Предлага самостоятелен прочит на събраните по делото
доказателства, въз основа на който извежда фактическа обстановка. Аргументира
тезата, че въобще не е извършено престъпление от страна на подзащитната й.
Пледира за постановяването на присъда с която подсъдимата да бъде призната за
невиновна по повдигнатото обвинение, съответно предявеният граждански иск да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Защитникът на
подсъдимата – адв. Б. се присъединява към казаното от адв. Д.. Също предлага
собствен прочит на доказателствата по делото, като застъпва тезата, че
престъпление обида не е извършено въобще, поради което моли подзащитната му да
бъде призната за невиновна по така повдигнатото обвинение.
В правото си на лична защита подсъдимата не се признава
за виновна, поддържа казаното от защитниците си. Излага идентични доводи, като
тези дадени в хода на съдебното следствие при даване на обяснения от нейна
страна.
В последната си дума моли съда правилно да прецени
събраните по делото доказателства.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Е.С.Ш. е родена на *** г.
в гр. ***, ***, българско гражданство, вдовица, пенсионер, неосъждана, живуща ***,
ЕГН **********.
На 02.07.2002 г. подс. Ш. закупила от
Н.М. и съпругата му С.М. една втора идеална част от дворно място, цялото с площ
от 403 кв. м., находящо се в град ***, ведно с построената във вътрешната част
на двора едноетажна масивна жилищна сграда, застроена на 55 кв. м., ведно с
паянтова барака, застроена в същото дворно място на 10 кв. м. и ведно с масивен
гараж, застроен в същото дворно място на 15 кв.м.
Договорът за покупко – продажба на
описаните по – горе недвижими вещи бил обективиран в нотариален акт № 149, том
1, рег. № 4480, дело № 134/ 2002 г. по описа на Нотариус с рег. № 231 по регистъра
на НК. С посочения договор било разпределено и реалното ползване на дворното
място, така както било уговорено в нот. акт № 166, том IX от 23.10.1963 г. на Нотариус
при Пловдивски районен съд, с който праводателите на подсъдимата Ш. придобили
гореописаните недвижими имоти.
Така, уговорено било, че подсъдимата ще ползва
реално дворното място, заедно с другите съсобственици, при следните условия: входът
от ул. „***“ с граници: триетажна
масивна жилищна сграда, западната гранична линия на имота до вътрешната жилищна
сграда /последната – собственост на подс. Ш./ ще се ползва общо от всички
съсобственици; дворното място между двете жилищни сгради в имота ще се ползва
също общо от всички съсобственици, като общите части от дворното място ще се
ползват наполовина – подсъдимата има една втора идеална част от дворното място,
а останалите съсобственици другата една втора идеална част. Уговорено било, че
вътрешната част от дворното място ще се ползва изцяло от подсъдимата – на изток
от вътрешната жилищна сграда и дворното място зад същата сграда, като дворната
чешма ще се ползва общо от съсобствениците.
Закупената от подсъдимата едноетажна
жилищна сграда била използвана от Ш. за шивашко ателие за изработване на дамска
конфекция. До нея бил разположен и масивният гараж.
В находящата се в описаното по – горе
дворно място триетажна масивна жилищна сграда, на последния етаж живеела бабата
на тъжителя – Т.Н., която поради напредналата си възраст, от няколко години,
включително към 21.06.2020 г. била на легло. За нея грижи срещу заплащане полагала
свид. Ц.Б., а когато се налагали медицински грижи – свид. Т.. Под етажа в който
живеела бабата на Н. живеел другият съсобственик – Н., като на най – долния
етаж имало наемател.
По повод на така възникналата
съсобственост и най – вече във връзка с ползването на дворното място между
подсъдимата Ш. от една страна, и останалите съсобственици - Н. и Н.и от друга
страна, често възниквали спорове, поради което отношенията между тях били
влошени. Конфликти най – често възниквали по повод ползването на дворното
място, започващо от входа откъм улица „***“, с граници западната гранична линия
на имота до вътрешната жилищна сграда, собственост на Ш., и паркирането на
автомобили пред вратата на посочения вход. Последната, за да можела да паркира
автомобила си в находящия се в дъното на двора гараж следвало да премине през
описаното по – горе пространство. През същото място преминавали и собствениците,
и ползвателите на триетажната жилищна сграда, чийто вход се намирал от
вътрешната страна на двора, по диагонал спрямо входа на къщата – ателие, собственост
на Ш.. В даден момент, и предвид разприте за паркирането на автомобилите,
същата започнала да оставя автомобила си вътре в двора, непосредствено до
границата с ул. „***“, без да го вкарва навътре в гаража.
Конфликти по повод паркирането на
автомобили и преминаването през двора, подсъдимата имала и със съседите си –
семейство Б., включително със свид. Ц.Б., живущи на същата улица – „***“, но на
номер 18.
На 21.06.2020 г., около 17,00 часа
тъжителят Н. паркирал автомобила си пред входа на дворното място на ул. „***“ №
16. Тъжителят не паркирал пред неговия гараж, тъй като искал да разтовари туби
с изворна вода, които били предназначени за свид. Ц.Б. в двора на същата, като
по – удобно му било да спре на описаното място, за да е по – близо до входа на
свид. Б.. В този момент в ателието си
била и подс. Ш., която била паркирала автомобила си по описания по – горе начин
– а именно в дворното място, без да вкарва автомобила си вътре в гаража. Същата
нямала намерение да излиза с автомобила си.
Докато тъжителят Н. разтоварвал тубите с вода,
подс. Ш. забелязала същия и подразнена от начина по който Н. бил спрял взела
телефонния си апарат и излезнала да снима колата му. Тъжителят забелязал, че
подсъдимата снима автомобила му, като последната се обърнала към него,
заканвайки се, че ще подаде сигнал в полицията. Тъжителят след като разтоварил
тубите с вода в двора на свид. Б., преместил автомобила си на тротоара пред
неговия гараж. Впоследствие, заедно със свид. Б. се отправили към етажа на
който живеела баба му Т.Н.. Двамата вървели по пътеката – пространството от
входа на ул. „***“ № 16 – между триетажната жилищна сграда и западната гранична
линия на имота, когато приближили вратата на ателието, където била застанала
подсъдимата Ш.. Между нея и тъжителя Н. възникнал спор за това правилно ли е
било да паркира автомобила си пред входа на ул. „***“ № 16 при положение, че
вътре в двора бил автомобилът на подсъдимата, като последната се заканила да
отнесе спора в съда. Впоследствие конфликта прераснал, като подсъдимата
попитала тъжителя Н. защо е отрязал асмата в двора. Чувайки отговора на
тъжителя, подсъдимата се обърнала към него и на висок тон го нарекла „болен
мозък“, след което се прибрала в ателието си.
Казаното от подсъдимата било изречено
на висок глас, поради което и било чуто не само от свид. Б., но и от свид. Т. –
мед. сестра, която в този момент се намирала в стаята на Т.Н., тъй като
последната се нуждаела от медицинска грижа по повод труднозарастваща рана. Чувайки
гласа на тъжителя Н., свид. Т. погледнала през прозореца на стаята, като забелязала
подсъдимата и тъжителя, и чула, когато подсъдимата се обърнала към тъжителя
наричайки го „болен мозък“.
Тъжителят не отвърнал нищо на
подсъдимата, като казаните от същата думи дълбоко го засегнали и притеснен от
случилото се качил при баба си и свид. Т., заедно със свид. Б.. Непосредствено
след случилото се тъжителят се почувствал засегнат и обиден, като това му
състояние продължило и след това. Същият се чувствал некомфортно и на работното
си място, изпитвал неудобство от това, че свид. Б., а впоследствие разбрал, че
и свид. Т. станали свидетели на случилото се като се чувствал злепоставен пред
тях.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за недвусмислено установена от събраните по делото доказателства
и доказателствени средства, включващи показанията на свид. Ц.Б. и свид. Т. Т., отчасти показанията на
свид. М.Б., отчасти обясненията на подсъдимата, както и приобщените по
надлежния ред писмени доказателства – справка за съдимост, скица на сграда № 15
– 722118/ 10.08.2020 г. издадена от СГКК – гр. Пловдив, нотариален акт за
покупко – продажба № 149, том 1, рег. № 4480, дело № 134/2002 г. по описа на
Нотариус с рег. № 231 по описа на НК, нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 166, том IX, дело № 3247/23.10.1963 г.,
приложените към тъжбата доказателства /дипломи, удостоверения, заповеди/ за
образование, професионална квалификация и стаж на тъжителя.
Съдът кредитира описаните по - горе писмени
доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна
легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите
разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета на разглеждане по настоящето дело.
Относно
показанията на първата група свидетели -
Ц.Б. и Т. Т., съдът счита, че същите следва да бъдат кредитирани,
доколкото се открояват с необходимата последователност, логичност и
достоверност.
Съдът
при анализа на същите отчита, че свидетелките се намират в близки отношения с
тъжителя поради което показанията им следва да бъдат анализирани внимателно и в
светлината на останалия събран по делото доказателствен материал. Конкретно
отчетено беше, че свид. Б. се грижи за бабата на тъжителя срещу заплащане, а
свид. Т. работи в практиката на тъжителя от 2 години, като се познават от
значително по – дълъг период – 13 години. В тази връзка изрично следва да се
отбележи, че практиката е последователна в разбирането си, че обстоятелството,
че свидетелите се намират в близки роднински, приятелски и/или професионални
отношения със страна по делото не води автоматично до тяхното игнориране и
изключване от доказателствената съвкупност. Това е възможно единствено и само
при наличие на съществени противоречия между тях, и опровергаване на
достоверността им от други доказателствени източници.
В
контекста на гореизложеното съдът намира, че показанията на свид. Ц.Б.
представляват достоверен източник на сведения относно релевантните
обстоятелства, включени в предмета на доказване по настоящото дело. Същите макар
и да изхождат от лице, което чрез емоционалното си поведение в съдебна зала да
дава основание да се счита за пристрастно, то е невъзможно да не бъдат
кредитирани, доколкото същите не противоречат в съществените си части на
останалите доказателствени източници. В тази връзка следва да се отбележи, че
емоционалното поведение и реакции на свидетелката в съдебна зала представляват,
по мнение на настоящата съдебна инстанция, израз на силното възмущение на
свидетелката от случилото се на инкриминираната дата. Свид. Б. с категоричност
и непоколебимост дава показания за обстоятелства непосредствено
възприети от нея в
качеството й на
очевидец, поради което тя пресъздава пред съда свои непосредствени възприятия. Ето защо съдът намира, че по отношение на показанията й
не възниква съмнение в достоверността им въпреки близките й отношения с
тъжителя и конфликтните такива с подсъдимата, тъй като свидетелката подробно и
с категоричност пресъздава в хронология случилите се събития на инкриминираната
дата. От една страна това е индикация, че обстоятелствата, за
които Б.
дава показания, трайно са се отразили и запаметили в съзнанието й, а същевременно тази
обстоятелственост създава една допълнителна и завишена гаранция, че в
показанията си свидетелката правдиво и добросъвестно пресъздава осъществилите се в обективната
действителност факти, поради което и
съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях.
Съдът не кредитира показанията на
свид. Б. единствено в частта в която същата твърди, че подсъдимата Ш. живее в
едноетажната къща, доколкото същата работи там. Показанията й в тази им част се
опровергават от обясненията на подсъдимата и свид. Б. отношение по които съдът
ще вземе по – нататък в мотивите си. Все
пак е необходимо да се посочи, че в тази им част показанията на свидетелката не
се отнасят до съществени релевантни обстоятелства от предмета на доказване по
делото, като е обяснима заблудата на свидетелката, доколкото до преди малко
повече от година подсъдимата е била ежедневно там, за да работи и е съвсем
обяснимо погрешното впечатление на свид. Б., че Ш. живее в посочената къща.
По идентични съображения, като
тези изложени досежно показанията на свид. Б., изцяло следва да бъдат
кредитирани и показанията на свид. Т.. Последната подробно, безпротиворечиво и последователно
свидетелства за обстоятелствата, които непосредствено е възприела. Свидетелката посочва, че е чула гласа на
тъжителя, като не е била в състояние да възприеме какво точно говори, тъй като
същият нямал висок тембър. Що се отнася до възраженията на защитата, че свид. Т.
не следва да бъде третирана като свидетел очевидец на процесните събития то
съдът намира същите за изцяло неоснователни. Действително свидетелката посочва,
че е посещавала дома на Т.Н. няколко пъти, като в невъзможност беше по
еднозначен и категоричен начин да посочи какво точно се вижда от прозореца на стаята
й. Включително не беше в състояние да посочи и местоположението на стаята вътре
в самата къща, както и изложението й. Съдът намира, че е логична и обяснима
невъзможността на свидетелката да бъде категорична относно гореспоменатите
обстоятелства, доколкото същата е посещавала стаята на Т.Н. само няколко пъти,
в продължение на десетина дни преди събитието и то за кратко – с цел обработка
на труднозарастваща рана на Н.. Освен това показанията на свидетелката сочат,
че тя е погледнала за кратко през прозореца на стаята на Т.Н., който е бил
отворен, чувало се е и е възприела, че Н. говори. Поради това обяснимо е защо
свидетелката е видяла само Н. и подсъдимата на двора, не и свид. Б., която
видяла впоследствие, когато се качила на етажа. Все пак конкретика в
показанията на свидетелката относно мястото на проведения между подсъдимата и
тъжителя конфликт не липсва, доколкото свидетелката категорично посочва, че не
е излиза на терасата, а е погледнала от прозореца, през който се вижда входа на
къщата на подсъдимата. В тази връзка възражението на защитата, че свид. Т. не е
имала видимост към мястото на разговора не може да бъде споделено, като не се
явява доказано и от обясненията на Ш., която въпреки заявката, че е сигурна коя
е стаята на Т.Н. и на къде гледа тя, заяви, че никога не е влизала в нея.
На следващо място, съдът намира за
неоснователни и възраженията на защитниците, че показанията на двете свидетелки
– Т. и Б. следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като
си противоречали. Съдът не споделя тези доводи. Показанията на двете свидетелки
относно това проведен ли е бил разговор между тъжителя и подсъдимата са
еднопосочни, не и противоречиви. Свид. Б. с подробности описва възникналата
ситуация от момента на снимането на автомобила, продължението на конфликта
между подсъдимата и тъжителя, включително недоволството на Ш. за това, че е
била отрязана асмата. От своя страна свид. Т. посочва, че е чула гласове,
разпознала е гласа на тъжителя Н., погледнала е през прозореца и е чула
подсъдимата да казва на Н., че е „болен мозък“.
Свид. Б. заявява, че след този момент тъжителят си е премълчал, като не
е отговорил нищо на подсъдимата, а се насочил към етажа си. За това, че не е чула
тъжителят да отговори на подсъдимата, след нанесената от същата обида,
свидетелства и свид. Т., която посочва, че не е чула Н. нещо да отговори.
Все в тази насока, съдът не намира
основание да дискредитира показанията на свидетелките и предвид наведените от
защитата възражения, че по време на тайно съвещание на съда двете свидетелки са
разговаряли относно това какви въпроси са били задавани на свид. Б.. В тази
връзка съдът държи да подчертае, че проведеното тайно съвещание за произнасяне
по направени от страна на защитата доказателствени искания беше с кратка
продължителност. Още преди провеждане на същото от вниманието на съда не убегна
видимо недоброто здравословно състояние на свид. Б., която впоследствие помоли
разпита й да продължи докато е седнала, тъй като не се чувства добре. Отделно
от това от анализа на показанията на двете свидетелки, включително техния
внимателен прочит не може да се стигне до обоснован извод, че същите са се
„наговаряли“ какво да отговорят пред съда. Предвид изложеното посоченото
възражение на защитата съдът намира за изцяло неоснователно и неподкрепено с
каквито и да било доказателства.
По отношение
правната природа на обясненията на подсъдимия, следва да се има
предвид, трайно установеното в съдебна практика
положение, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа -
като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено средство,
чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на
внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност, както и да ги съпостави с
целия събран по делото доказателствен материал. Едва след извършването на
всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира
или не.
С оглед изложените принципни постановки настоящият състав намира, че
обясненията на подсъдимата не следва да бъдат кредитирани в частта, в
която отрича изричането на инкриминираният израз, както и че по време на
процесния разговор е била насаме с тъжителя, доколкото същите се опровергават
не само от последователните и безпротиворечиви показания на свидетелите Б. и Т.,
но и са житейски и логично неиздържани. Съдът третира обясненията на
подсъдимата Ш. в посочените части, като израз на защитната й позиция. Този
извод на съда се подкрепя не само от анализа на останалите доказателствени
източници по делото, но и от подробния и задълбочен прочит на обясненията на
подсъдимата. Самата подсъдима в обясненията си признава, че е била подразнена
от начина по който тъжителят е спрял автомобила си, поради което решила да го
снима. Не отрича, че е възникнал и конфликт между тях относно паркирането на
автомобила на тъжителя. Изолирана, изцяло неподкрепена от доказателствата
остава защитната теза, че подсъдимата не е нарекла подсъдимия „болен мозък“, а го е попитала от загриженост „Вие дали не сте
болен?“, като последвал отговор от Н. „Ти си болна“. Обясненията на подсъдимата
в коментираните им части изцяло се опровергават от категоричните и
последователи показания на свид. Б. и свид. Т., които са изцяло еднопосочни, че
подсъдимата е изрекла именно инкриминарият израз и то на висок глас, така че
свид. Т. е успяла да го чуе. Свид. Б. дори посочва, че подсъдимата много силно
и подигравателно се е изсмяла, като е изрекла обидните думи конкретно към
тъжителя, който си е замълчал без да й отговори. Отделно от това свидетелите Т.
и Б. в показанията си пред съда описват тъжителя като тих и скромен човек,
който не влиза в конфликти. Поради изложеното, съдът няма как да приеме за
правдоподобна тезата, че тъжителят е предизвикал подсъдимата с емоционалното си
поведение, като застанал с вдигнати нагоре две ръце, крещейки към подсъдимата
да й предостави документи. Освен това нито една от двете свидетелки – Т. и Б.
не сочи в конкретния инкриминиран момент тъжителят да е повишавал глас, да е проявил
неуважение, да е говорил така че да предизвика подсъдимата. Ето защо в
посочените им части съдът намира, че обясненията на подсъдимата не следва да се
кредитират.
В останалите им относими към предмета на делото части,
доколкото не се опровергават от събрания по делото доказателствен материал,
съдът цени обясненията на подсъдимата
като годно доказателствено средство и базира върху тях фактическите си изводи.
В аспект на гореизложения анализ
на доказателствата, съдът намира, че показанията на свид. Б. следва да се
кредитират частично и то само в частите в които свидетелката посочва, че
закупената от Ш. едноетажна къща се ползва за ателие, както и за това, че знае
за конфликти между подсъдимата и другите собственици по повод паркирането на автомобили
пред входа на дворното място. Следва да се кредитират и в частите в които
свидетелката описва дворното място и разположението на сградите вътре в него,
доколкото показанията й се явяват съответни на останалите писмени и гласни
доказателства, събрани в хода на делото. В останалата им част, включваща
описание на разговора между Ш. и Н., показанията на свидетелката не са в
състояние да се противопоставят на тези на свидетелите Т. и Б., доколкото
същите представляват преки доказателствени източници. Свид. Б. говори за
събития на които тя не е била очевидец и за които е разбрала от самата
подсъдима. Доколкото преповтаря казаното от подсъдимата, то показанията на
свидетелката в тази им част обслужват защитната теза на подсъдимата, поради
което и съдът не базира фактическите си изводи въз основа на тях.
Други противоречия в събрания доказателствен материал,
освен по отношение на гореразгледаните обстоятелства, не се наблюдават.
Събраните доказателства установяват в останалата си част приетата за установена
от съда фактическа обстановка по един безпротиворечив и взаимодопълващ се
начин, поради което и се кредитират от съда.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед установеното по делото
от фактическа страна, съдът намира, че се доказа по несъмнен начин, че от
правна страна на 21.06.2020 г. в гр.
Пловдив, подс. Ш. е казала нещо унизително за честта и достойнството на частния
тъжител И.Н.Н., в негово присъствие, наричайки го „болен мозък“.
Досежно посочената фраза са
налице всички съставомерни белези на престъпния състав на чл. 146, ал.1 НК.
Съгласно трайно утвърденото
разбиране както в теорията, така и в практиката при обидата деецът дава своя
негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения, жестове, които по своето съдържание засягат честта и
достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел.
Негативната оценка, която се
дава на адресата следва да е своя собствена на дееца.
Преценката дали епитети,
квалификации, сравнения, жестове са унизителни се прави въз основа на
общоприетите в обществото критерии за морално и етично поведение. При всички
случаи критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и
интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва да
се установи, че поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение
и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат
изначално унизително значение, или обидната им насоченост се извежда от
контекста, в който са употребени. Поради това личните възгледи на лицето, към
което се отправя обидата, са без значение за наказателноправната оценка относно
характера на казаното. При всички случаи обаче става въпрос за елемент от
живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него,
поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било
професионално езиково тълкуване или оценка.
Така - Решение № 40/ 11 април 2018 година,
първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.
За да е съставомерна обидата същата следва да
е била възприета от адресата й. Съгласно трайната съдебна практика, изискването
„обидата да е нанесена в присъствието“ на адресата, следва да се разбира като
изискване тя да е произнесена по време и
по начин, позволяващ същият да има
обективна възможност да я възприеме, като деецът цели именно това. Така - Решение № 232/ 11 януари 2017 година, първо
наказателно отделение, дело № 851/2016 година, Решение № 159 от 19.06.2015 г.
по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение.
В противовес на „присъствената
обида“ е т.нар задочна обида. При нея обидните изрази са произнесени при липса
на обективна възможност на пострадалото лице да ги възприеме. За този вид
деяние съдебната практика е категорична, че е несъставомерна. Така Решение №
296 от 21.07.2014 г. по нак. д. № 791/2014 г. на Върховен касационен съд.
Пострадал от престъплението може
да бъде само физическо лице, което има формирано в съзнанието си чувство за
лична чест и достойнство и което е в състояние да възприеме обидните изрази или
действия.
От субективна страна деецът
следва да съзнава негативната обществена оценка, с която са натоварени използваните епитети, квалификации,
сравнения, жестове; да съзнава, че те ще бъдат възприети от адресата, както и
че по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство, и пряко да цели
това.
В конкретния случай се
установява, че всички елементи от обективна и субективна страна на
престъплението обида са налице.
От една страна инкриминираният
израз „болен мозък“, безспорно е унизителен за честта и
достойнството на неговия адресат, съгласно общоприетите в обществото критерии
за морално и етично поведение.
Този инкриминиран израз е
изречен по време на разговор воден между подсъдимата и тъжителя, като непосредственото
му възприемане от страна на тъжителя удовлетворява изискването обидата да е
„присъствена“.
По делото не са изложени твърдения, не са и представени
доказателства за отклонение в нормалното психическо развитие на тъжителя,
поради което и с оглед неговата възраст, житейски и професионален опит следва
да се приеме, че същият е годен адресат на престъплението обида. Същият е имал
формирани представи за личната си чест и достойнство, реално е възприел
отправеният обиден израз, като честта и достойнството му реално са засегнати от
изреченото от подсъдимата.
По делото също така не са
изложени твърдения, не са и представени доказателства подсъдимата да не е
съзнавала съдържанието и характера на инкриминираните думи. В същото време с изричането
им в процесния разговор, подсъдимата е манифестирала непосредствената си цел те
да достигнат и да бъдат възприети от тъжителя и по този начин да засегнат неговата
лична чест и достойнство.
Тоест налице са условията
подсъдимата да бъде призната за виновна в извършване на престъпление по
основания състав на обидата по чл. 146, ал.1 НК, наричайки тъжителя „болен
мозък“.
Наричайки тъжителят „болен
мозък“, обаче подсъдимата не е осъществила квалифицираният състав на обидата по
смисъла на чл. 148, ал.1, т. 1 НК.
Трайно установено е разбирането
както в теорията, така и в практиката, че обидата е нанесена публично, когато
обидните думи или изрази са казани в присъствието на пострадалия и на поне още две
– три лица. Без значение е обстоятелството дали мястото е публично по своя
характер. Публичността на обидата
изисква още не само присъствие на повече лица, но и тези лица лично да са чули
и възприели обидните изрази. Безспорно от субективна страна се изисква
присъствието на още поне две лица освен адресата на обидата, да се обхваща от
представното съдържание на умисъла на дееца, т.е. същият да е съзнавал, че
обидните думи или изрази са чути, възприети и от други поне две лица, освен
пострадалия.
В конкретния случай, изреченото
от подсъдимата е било чуто и възприето освен от тъжителя, така също и от свид. Б.
и свид. Т.. Същевременно обаче подсъдимата е изрекла инкриминираният израз със
съзнанието, че е изречен в присъствието единствено на адресата на обидата –
тъжителя Н. и в присъствието на свид. Б.. В случая няма как да се приеме, че е
налице публично нанесена обида, доколкото подсъдимата не е предполагала, че
изреченото от нея е възприето и от свид. Т.. Не се доказа и изреченото от
подсъдимата да е било чуто и от сина на свид. Б. – С.Б., включително, че
подсъдимата е имала съзнание за това, че същият чува и възприема казаното от
нея по отношение на Н.. Ето защо съдът намира, че подсъдимата не е извършила квалифицирания
състав на обидата по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК, тъй като липсва субективния
елемент, който квалифицира обидата, като нанесена публично и поради това
подсъдимата следва да бъде призната за невиновна в това да е нанесла обидата
публично, поради което и на основание чл. 304 НПК същата беше оправдана по
повдигнатото в този смисъл обвинение.
ПО ВИДА НА ОТГОВОРНОСТТА
Доколкото предвижданото за
престъплението по чл. 146, ал.1 НК наказание е глоба от 1000 до 3000 лева; подсъдимата
не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК; от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, то са налице
условията за освобождаването на Е.Ш. от
наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК за деянието, за което бе
призната за виновна, извършено на 21.06.2020 г. в гр. Пловдив.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При преценка на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че на подсъдимата следва да
се наложи административно наказание глоба в рамките на минимума предвиден в чл.
78а НК, а именно 1000 лв.
При определяне размера на
административната санкция съдът съобрази вида и характера на засегнатите обществени
отношения, а именно обществените отношения осигуряващи личната чест и
достойнство на гражданите, както и степента на засягане на обществените
отношения, намиращ проявление в използването на един единствен обиден израз
„болен мозък“, който безспорно е с подчертана обществена неприемливост.
На следващо място, съобразени
бяха данните за личността на подсъдимата - неосъждана, без данни за извършени
други противообществени прояви, с добри характеристични данни, пенсионер, с
добросъвестно процесуално поведение.
Настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
отговорността няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца.
В този смисъл при отчитане съотношението между тях следва се съобразява
не само техният брой, но и тяхната специфика и относителна тежест.
В аспект на
горното съдът допълнително отчете и обстановката, при която е произнесен
инкриминираният израз, а именно в хода на възникнал словесен конфликт по повод
паркирането на автомобила на тъжителя Н. пред вратата, водеща до обща част от
дворното място, право на ползване върху която имат всички съсобственици.
Отделно от това в случая се установи, че тъжителят не е възпрепятствал
подсъдимата да използва автомобила си,
доколкото е спрял за сравнително кратко време, а подсъдимата не е имала
намерение да изкарва автомобила си. Последното се установява и от самите
обяснения на Ш., която заяви, че след като е снимала автомобила се върнала в
къщата. В нито един момент Ш. не е заявила, че е имала намерение да излиза с
автомобила, респективно да го е довела до знанието на тъжителя. Ето защо и в
случая не може да се приеме, че с паркирането на автомобила си, макар и за
кратко време, тъжителят Н. е възпрепятствал правомерното ползване на дворното
място от страна на подсъдимата Ш., така че да се оправдае поведението на
тъжителката. Тук все пак съдът държи да подчертае, че впечатление прави и
липсата на каквато и да било толерантност от страна на подсъдимата, която е
можела да прояви разбиране относно решението на тъжителя да спре пред входа.
Както вече беше отбелязано, целта на същия е била да разтовари туби с вода в
двора на свид. Б..
Поради гореизложеното съдът
намира, че така определеният минимален размер на административната санкция в
максимална степен кореспондира на степента на обществена опасност на деянието и
дееца. Този размер ще съдейства за постигане целите, както на генералната, така
и на специалната превенция, без същевременно прекомерно и непропорционално да
се засягат правата на подсъдимата.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съгласно трайната съдебна практика
основание за гражданския иск в наказателния процес е деянието предмет на
обвинението. Така ППВС 9/61 г., ППВС 1/1955г.
Пак според трайната съдебна
практика, за да бъде уважен гражданския иск в наказателния процес следва да се
установят следните елементи на фактическия състав: 1.) деяние; 2) противоправност;
3) вреда; 4)причинна връзка 5) вина, като следва да е налице идентичност на деянието
предмет на обвинението и на гражданския иск.
В конкретния случай се установи,
че в резултат на противоправните и виновни действия на подсъдимата Ш., тъжителят
е претърпял неимуществени вреди, поради което и на същия следва да се присъди
обезщетение.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания дадени с ППВС 4/68г. размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и
интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата
възраст и обществено положение,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания.
От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да
заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени
вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска и наказателна
колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното постановление включва:
вида на увреденото благо, отражението, което увреждането е имало върху личния,
семейния, обществения и професионалния живот на пострадалото лице,
продължителността и интензитета на преживените физически, психически и
емоционални страдания, прогнозите за бъдещо развитие на увреждането,
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
Във всеки случай, за да отговаря на критерия
справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички
релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
от него болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
Настоящият състав като съобрази гореизложените
задължителни указания намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза
на 600,00 лева, до който размер гражданския иск следва да бъде уважен, а до
пълно предявения размер от 3000 лева да бъде отхвърлен.
За да достигне до тези изводи
съдът съобрази по-конкретно:
- естеството на увредените блага, а именно
личната чест и достойнство на тъжителя, който освен всичко останало се ползва с
добро име в професионалните и обществени среди;
- интензитета на засягане на
правно-защитеното благо, който се разкрива от характера и обществена неприемливост
на конкретно използваният инкриминиран израз, за който подсъдимата бе призната
за виновна, а именно „ болен мозък“.
- продължителността и интензитета на преживените, психически и
емоционални страдания. Установи се, че след процесния разговор тъжителят се е
чувствал дълбоко унизен и притеснен. Непосредствено след разговора тъжителят се
е чувствал отчаян и разтревожен. Притеснявал се, че свидетел на разговора е
станало и друго лице – свид. Б.. Няколко дни след това тъжителят повлиян от
обидата не се е чувствал комфортно на работното си място. В тази връзка взета
беше предвид и гласността, която обидният
израз е придобил. Установи се, че освен на тъжителя и свид. Б., инкриминираният
израз е станал достояние и на свид. Т..
- личността на пострадалото
лице - касае се за мъж в зряла възраст, лекар, ползващ се с добро име в
професионалните среди, както и сред пациентите и познатите си;
- личността на дееца – както
вече беше посочено, в случая се касае за личност, която не е осъждана, не е
освобождавана от наказателна отговорност, липсват данни за други
противообществени прояви. Същевременно обаче, от вниманието на съда е
невъзможно да убегнат данните, потвърдени и от самата подсъдима, за
дългогодишно влошените междусъседски отношения не само между нея и тъжителя Н.,
но и между нея и семейството на свид. Б. и другите съсобственици на дворното
място – Н.и. В тази връзка житейски нелогично и поради което невъзможно е съдът
да приеме, че непрестанните конфликтни ситуации между подсъдимата и посочените
лица са били във всички случаи изцяло по вина на съсобствениците на подс. Ш..
Настоящият състав намира, че
определеният размер на обезщетението в най-пълна степен кореспондира с обществения
критерий за справедливост, като пострадалият бива обезщетен за обективно
нанесените му неимуществени вреди под формата на изживените негативни
психически и емоционални усещания.
Като законна последица от
уважаване на гражданския иск гражданския ищец има право на законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на дължимата сума, поради което и
съдът присъди и законната лихва, считано от датата на деянието – 21.06.2020г.
до окончателното изплащане на сумата.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимата следва да бъде осъдена да
заплати на частния тъжител Н. сумата от 462 лева, представляваща, доказан
размер на направените разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар и
държавна такса, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ПРС сумата
от 50,00 лева - държавна такса върху уважената част на гражданския иск.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая е
неприложимо правилото на чл. 189, ал.4 НПК въпреки, че деецът е оправдан по
повдигнатото с тъжбата обвинение с правна квалификация чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.
Според трайната съдебна практика нормата на чл. 189, ал.4 НПК намира
приложение в хипотеза при която са повдигнати обвинения за няколко
самостоятелни престъпления и ако деецът е оправдан изцяло за някое от
деянията, за които му е повдигнато
обвинение.
Извън приложното поле на тази норма са случаите на прилагане на закон за
същото, еднакво, или по-леко наказуемо престъпление /при които формално има оправдателен диспозитив за първоначално
повдигнатото обвинение/, както и случаите на оправдаване за част от
предмета на престъплението, извършено с едно деяние.
За това, че правилото на чл. 189, ал. 4 НПК е неприложимо при
преквалификация по по-леко наказуем състав на престъпление и оправдаване по
първоначалното по-тежко обвинение е и практиката на ВКС, обективирана в редица
решения включително Решение № 93 от
22.04.2016 г. по н. д. № 346 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 209 от 18.11.2016 г. по н. д. № 864 / 2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 228 от 14.12.2016 г. по н. д. №
722 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение.
Така, както вече се посочи, тъжителят е представил доказателства за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 450,00 лева – пълномощно и договор за
правна защита и съдействие от 14.07.2020 г., като предвид изхода на делото и на
основание чл. 189, ал.3 НПК на тъжителят следва да се присъдят изцяло така
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер
на 12 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Пловдив в
полза на бюджета на съдебната власт сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск. При определяне размера на
конкретно дължимата държавна такса съдът съобрази правилата на чл. 2 от ТАРИФА
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), съгласно който за граждански иск по наказателно дело се събира
такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
......................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС