№260017
гр.
Силистра,
16.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено
на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен
Неделчев
При секретаря Ели Николова, като
разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 105/2019 год.
по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Иискове
с правно основание чл. 258 и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът – „АРХИТЕКТ ДРУМЕВА“ ЕООД, с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление обл. Силистра, общ. Силистра, гр.
Силистра, ул. ,Добрич“ № 72, вх. Б, ет. 3, ап. 9, представлявано от Мария
Друмева Николова, ДЕЙСТВАЩО ЧРЕЗ АДВ. В.Р.Х. *** със съдебен адрес ***, желае съда да осъди ответника -
ЕТ „Атанас Чанев“ с ЕИК *********, да заплати на
„Архитект Друмева“ ЕООД с ЕИК ********* сума в общ размер на 38 350 лв, от
които - 35 400 лв. с ДДС, представляващи неизплатена част от
възнаграждение, дължимо по Договор за проектиране № 6/22.09.2016г. между ЕТ
„Атанас Чанев“ и „Архитект Друмева“ ЕООД, 2950 лв., представляващи неустойка
относно неизплатена част от възнаграждение, дължимо по Договор за проектиране №
6/22.09.2016г. между ЕТ „Атанас Чанев“ и „Архитект Друмева“ ЕООД. Претендира
деловодни разноски. Прави доказателствени искания за установяване на тезата си.
Ответникът – ЕТ „Атанас
Чанев“ с ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра
и адрес на управление гр. Силистра, “Генерал Колев” № 10, ет. 3, ап. № 9,
представляван от собственика Атанас Чанев Черковналиев, чрез процесуален
представител оспорва исковете, като ги намира за допустими, но неоснователни.
Излага аргументи в подкрепа на тезата си. В условията на евентуалност прави
възражение за прихващане на част от претендираната от ищеца сума с друго –
твърдяно насрещно задължение.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от фактическа страна:
Облигационната
връзка между страните е възникнала на 22.09.2016г. след сключването на Договор
за проектиране № 6/22.09.2016 г. между ЕТ ,Атанас Чанев“ в качеството на възложител
и ,Архитект Друмева“ ЕООД, като изпълнител. Предмет на договора е извършване
срещу възнаграждение на проучване и проектиране на обект Птицеферма за угояване
на пилета бройлери в ПИ № 501069 по КВС на с. Кайнарджа, община Кайнарджа,
област Силистра, местност „Стопански двор“ с ЕКАТТЕ 35242. Уговорено е
изработването на инвестиционен проект във фаза технически проект, който включва
изрично определени части.
Според
клаузите на договора се предвижда проектните разработки да се предадат на
възложителя с предавателно-приемателен протокол. Такъв протокол е съставен на
25.11.2016г. и е подписан от
представители на двете страни в облигационното отношение.
От
приложение № 2 към договора се установява вида обема на договорената работа
представляваща Инвестиционно проектиране, което от своя страна включва – ПУП,
Архитектура + генерален план + КС; Машинно – технологична + КС; Конструкции +
КС; Ел. инсталация + външни връзки + КС; В и К + външни връзки + площадкови
инсталации + КС; ОВК + КС; ЕЕ; оценка на ЕЕ; ПБ; ПБЗ; ПУСО.
От
приложение № 3 към договора се установява, че размерът на договорения между
страните хонорар е 39500 лв. /тридесет и девет хиляди и петстотин лева/ без ДДС
или 47400 /четиридесет и седем хиляди и четиристотин лева/ с ДДС.
НА
25.11.2015г. страните са подписали протокол за предаване, респективно приемане
на инвестиционен проект за процесния обект.
На
12.04.2018г. изпълнителят е издал данъчна фактура № 120, за извършени дейности
по Договор за проектиране № 6/22.09.2016г. на стойност 10 000 /десет
хиляди/_ лева без ДДС, подписана двустранно. Цената по фактурата е платена за
което страните не спорят.
На
07.11.2019г. ищецът изготвил до ответника писмена покана, в която е посочено,
че след извършено плащане на 12000 /дванадесет хиляди/ лева с ДДС,
представляваща частично плащане на задължението по сключения между тях договор
за проектиране е изразена претенция за остатъка от сумата в размер на 29500
/двадесет и девет хиляди и петстотин/ лева без ДДС или 35400 /тридесет и пет
хиляди и четиристотин/ лева с ДДС. Приложена е едностранно подписана от
доставчика Фактура № 136/07.11.2019г. за
посочените суми. Към исковата молба е приложено и Известие за доставяне, от
което може да се установи, че на 12.11.2019г. представител на ответника лично е
получил пратка изпратена му от ищеца.
Според
клаузите на договора и Приложение № 3, към него пълният размер на
възнаграждението се заплаща при предаване на фазата и издаване на разрешение за
строеж. От приложенията към делото /листи 74 - 76/ може да се установи, че на
01.12.2016г. за процесният обект е издадено Разрешение за строеж № 19 от същата
дата. От представеното Разрешение за строеж № 19/01.12.2016г. издадено от
Община Кайнарджа може да се установи, че проектът е изготвен в съответствие с
изискванията към строежите.
От
представеното писмо с изх. № 02-6500/1844 от 21.06.2017г. изпратено от фонд ДФ–
“Земеделие” до ответника, може да се установи, че дружеството “Еко Термо строй”
ЕООД, - подизпълнител на ищеца при изпълнение на процесната поръчка не е било
вписано в публичния регистър по чл. 60, ал. 1 от ЗЕЕ, което довело до
нередовности в документите приложени, към молбата за финансиране, което пък
довело до там, че на ответника било отказано отпускане на финансова помощ за
изграждане на обект „Птицеферма за угояване на пилета и бройлери“.
От
събраните в открито съдебно заседание обяснения на законния представител на
„Архитект Друмева“ ЕООД, се установяват следните обстоятелства - При възлагане
на проектирането и подписване на процесния договор представителят на
дружеството бил информиран, че с проекта възложителят ще кандидатства по програма,
което било потвърдено и от консултантската фирма „Даскалова Консултинг 7193“
ЕООД. Обемът на поръчката включвал изготвяне на Инвестиционен проект за издаване
на разрешение за строеж, изготвен за целия комплекс, съгласно сключения договор
и приложенията към него. Представителят на дружеството твърди знание за участие
по програма, но липса на данни за конкретните изисквания.
Заявява,
че в договора за проектиране нямало заложена позиция обследване за енергийна
ефективност на предприятието по чл. 57 от ЗЕЕ. Заявява, че такова обследване се
извършва по искане на възложителя от лицензирани лица и фирми, които са много
малко в страната и същото не било предмет на договора им с ответника.
Посочва
се още, че в договора била включена част – „Проект Енергийна ефективност“ -
изготвена за сградите, които подлежат на задължителен такъв проект, за да се
издаде разрешение за строеж.
Представителят
на дружеството ищец заявява, че цените на дейностите по договора са били силно
занижени съобразно методиката за определяне на размера на възнагражденията за
предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в
инвестиционното проектиране, обн.в ДВ бр.41/22.05.2007г., в сила от
23.08.2007г. на Камарата на архитектите в България. Твърди, че съобразно
утвърдената методика цената на договора би следвало да е многократно по –
висока от договорената, в която са включени части изработени без да са включени в договора.
От
обясненията става ясно, че „Еко термо строй” ЕООД, е трето лице, с което
„Архитект Друмева“ ЕООД, има устен договор за извършване на оценка на
енергийната ефективност по процесния договор. Оценката на енергийната
ефективност е такава на част от инвестиционния проект и се различава от
обследването за енергийна ефективност по чл. 57 от ЗЕЕ. От обясненията става
ясно, че „Еко термо строй” ЕООД, не е подизпълнител на ищеца.
От правна страна:
Съдът
намира предявения иск за допустим предвид на това, че е подаден от активно
легитимирано лице имащо правен интерес от настоящото производство. Разгледан по
същество съдът намира иска и за частично основателен по следните съображения.
Не
е спорно между страните, че са били обвързани с договор за поръчка имащ за
предмет проучване и проектиране на конкретен подробно описан промишлен обект.
Изчерпателно в договора са изброени и проектните части, а именно - Архитектура
+ генерален план + КС; Машинно – технологична + КС; Конструкции + КС; Ел.
инсталация + външни връзки + КС; В и К + външни връзки + площадкови инсталации
+ КС; ОВК + КС; ЕЕ; оценка на ЕЕ; ПБ; ПБЗ; ПУСО. Договорено е още изпълнителят
да предаде своята работа на хартиен носител представляващ технически проект;
три броя комплекти /папка/ и КС и на ел. носител – отворен екселски файл. В чл.
6 т. 8 от сключения между страните договор страните са приели, че изпълнителя
се задължава да „Осигурява одобряването на проектната разработка в проектно
отношение, като не отговаря за неодобряването й, вследствие на причини, като:
предявяване на претенции от съсобственици, неуредени претенции по регулация и
др. подобни“. Така формулираната договорна клауза мотивира съда да приеме, че
волята на страните по договора е била изпълнителя да носи отговорност при
неодобряване на изготвения от него проект по всички други – различни от
изброените причини.
С
клаузите на Приложение № 3, към процесния договор е пришето, че заплащането по
договора става дължимо при предаване на фазата и издаване на разрешение за
строеж на обекта.
От
писмените доказателства, към делото се установява, че изпълнителя е предал на
възложителя готовия инвестиционен проект, за което е представен Протокол за
предаване и приемане на инвестиционен проект от 25.11.2015г.
От
приетото, като писмено доказателство Разрешение за строеж № 19/01.12.2016г.
може да се установи, че такова е издадено.
Не
се спори и относно обстоятелството, че възложителя изплатил на изпълнителя част
от договорената цена в размер на 10000 /десет хиляди/ лева без ДДС, съгласно
издадена на 12.04.2018г. данъчна фактура.
На
07.11ищецът изготвил и изпратил писмено уведомление до ответника /лист № 19/, с
което го поканил в седмодневен срок от получаването да уредят плащането на
остатъка от договорното задължение. Изрично в писмото е посочено, че страните
по договора са имали устна договорка за разсрочено плащане на договорната цена
на части. Видно от приложеното известие за доставяне /лист /21/ писмото е
получено на 12.11.2019г., а седмодневния срок определен с него е изтекъл на
19.11.2019г.
Изложеното
до тук дава основания да се приеме, че изпълнителят е изпълнил поръчката изцяло
съобразно задълженията си по договора, а възложителят само частично тъй като
договорката между страните била цената за изработката в размер на 39500 лв. без
ДДС, да бъде изплатена напълно при издавана на разрешение за строеж. Разрешение
за строеж е издадено на 01.12.2016г. след, което възложителят извършил частично
плащане в размер на 10000 /десет хиляди/ лева без ДДС и останал задължен за
остатъка.
Изложеното
до тук дава основание да се приеме, че страните са били в облигационни
отношения възникнали на основание сключен между тях договор за поръчка. Ищецът
в качеството си на изпълнител е изправна страна по договора, тъй като е
изготвил инвестиционния проект – предмет на договора и е предал същия на
възложителя видно от приложения към делото приемо – предавателен протокол.
Другата договорна предпоставка за да възникне задължение за плащане също е на
лице. Съобразно Приложение № 3, към договора договорената цена става изцяло
дължима при получаване на разрешение за строеж за обекта, каквото видно от
материалите по делото е получено на 01.12.2016г.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че изпълнителят е изпълнил поръчката изцяло и следва
да получи договореното възнаграждение, което до предявяване на иска е заплатено
само частично.
Ответникът
не оспорва коментираните обстоятелства, но възразява, че инвестиционния проект
изготвен в изпълнение на поръчката съдържа недостатъци довели до невъзможността
да реализира получаване на финансово подпомагане за изграждане на обекта. По
конкретно се позовава на полученото от ДФЗ писмо /листи 35 – 36/, като твърди,
че молбата му за финансиране не била одобрена по вина на ищеца, тъй като
приложения към заявлението доклад за оценка на съответствието на част от
енергийната ефективност бил изготвен от подизпълнител на ищеца, който не
отговарял на изискванията за такъв. По тези причини ответникът приема, че
извършената от ищеца работа по договора за поръчка е със съществени недостатъци
и не дължи неразплатения остатък от договорената цена.
Съдът
не споделя така направеното възражение. Никъде в договора представляващ
правопораждащ факт в процесното правоотношение не е упоменато, че задължението
за плащане на договорената цена е поставено в зависимост от изхода на бъдеща
процедура по подпомагане по Мярка 4.1 „Инвестиции в материални активи“ по
„Програма за развитие на селските райони 2014г. - 2020г.“. Напротив, както бе
коментирано по - горе страните са се споразумели задължението за плащане на цялата
договорна цена да възникне при получаване на разрешение за строеж на обекта –
предмет на проектиране, а предпоставката за това е била на лице още на
01.12.2016г., когато компетентния за това орган - Община Кайнарджа е издал
разрешението под № 19 от същата дата.
Извън
изложеното съгласно чл. 264 от ЗЗД, ако при приемането на работата възложителят
не е направил възражение за недостатъци, тъй като не е констатирал такива, а
установи наличието им по – късно, той следва да извести веднага изпълнителя за
тях. В настоящият случай може да се приеме, че изпълнителя не е изпълнил точно
задължението си вменено с разпоредбата на чл. 6 т. 8 от сключения между
страните договор, като осигури одобряването на проектната разработка в проектно
отношение. Това е така защото не се установи да са налице изброените в договора
предпоставки за отпадане на коментираното задължение на изпълнителя /предявяване
на претенции от съсобственици, неуредени претенции по регулация и др. подобни/,
а проекта изготвен от ищеца не бил одобрен от ДФЗ, което препятствало
възможността ответника да получи финансиране по програмата за подпомагане на
селските райони. Отказът на ДФЗ е обективиран в писмо от 21.06.2017г. и по
делото липсват данни след получаването му ответника да е съобщил на ищеца за констатираните
недостатъци. Ето защо съда приема, че е налице хипотезата на чл. 264 от ЗЗД,
според, която ако възложителят открие недостатъци в работата на изпълнителя не
при приемането й, а по късно и веднага не извести за това изпълнителя и не
направи възражения, работата се счита за приета.
Изложеното
мотивира съда да приеме, че макар в изготвения от „АРХИТЕКТ ДРУМЕВА“ ЕООД,
инвестиционен проект да са открити недостатъци изразяващи се в неодобряването
на част от него от ДФЗ и неизпълнение от страна на дружеството на чл. 6.2, т. 8
от договора то след, като възложителя ЕТ „Атанас Чанев“, не направил възражение
по реда на чл. 264 от ЗЗД, веднага след откриване на недостатъците, следва да
се счита, че последния приел работата без възражения.
Ответникът
оспорва и размера на иска с довода, че сумата се претендира като хонорар без да
е изяснено, как точно е изчислена, и че не е в съответствие с Методика №
1/2007г. на КАБ и КИИП. Съдът не споделя и този ответников довод тъй, като
размерът на договорното възнаграждение е бил предмет на договорка между
страните при сключването на договора и при уговаряне на условията по него.
Страните са изразили свободно волята си определяйки договорната цена без да я
поставят в зависимост от други външни параметри или методики на изчисляване,
което обуславя неоснователността на коментираното възражение.
В
условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане, като
твърди, че му се дължи неустойка в размер на 4740 /четири хиляди седемстотин и
четиридесет/ лева представляващи 10 % /десет/ процента от цената на договора
съгласно чл. 7, ал. 3 от същия. Като фактическо основание за същия се сочи
неизпълнение на договорното задължение на ищеца да предаде на ответника на
хартиен носител и КС и на електронен носител – отворен екселски файл съгласно
чл. 6, 6.2 от договора.
Съдът
намира това възражение за неоснователно предвид данните извлечени от протокол
за предаване и приемане на инвестиционен проект /лист № 16, 17/, от който е
видно, че възложителят е приел материалното изражение на работата без
възражения и констатирани липси. Отделно, и по отношение на това възражение
намира израз изложеното по – горе съждение на съда за приложното поле на чл.
264 от ЗЗД, по отношение на настоящия казус.
Съобразявайки
изложеното съдът намира основният иск за основателен, което обуславя и
основателността на акцесорния такъв за заплащане на неустойка върху дължимата
главница от 29500 /двадесет и девет хиляди и петстотин/ лева изчислен съобразно
договорната клауза за неустойка по чл. 7.3 от договора за срока от 19.11.2019г.
до 17.12.2019г. а именно сума в размер на 855.5лв. /осемстотин петдесет и пет
лева и петдесет стотинки/. Съдът не кредитира методът на изчисление на размера
на дължимото обезщетение използван от ищеца в обстоятелствената част на
исковата молба по следните съображения: От коментираното по – горе писмо –
покана за плащане на неразплатената част от ответниковото задължение по
договора може да се установи, че страните са имали устна договорка плащането на
договорната цена да стане разсрочено – на части, а не при изпълнението на
договора. Ето защо съдът приема, че обезщетението за забавено изпълнение се
дължи от момента на поканата. Както бе коментирано ищецът поканил писмено
ответника да плати с писмо получено на 12.11.2019г., в което бил определен
седмодневен срок за плащане, който изтекъл на 19.11.2019г. По тези съображения
съдът приема, че обезщетението за неустойка договорено в чл. 7.3 от договора
представляващо 0.1% на ден следва де се начисли не от приемането на работата, а
от изтичане на срока определен с писмената покана, а именно от 19.11.2019г. до
17.12.2019г., когато е подадена исковата молба, при това не върху цената на
договора, а върху сумата от 29500лв. представляваща остатък след извършено
частично плащане. Ето защо съдът приема, че дължимата неустойка за забавено
изпълнение следва да бъде в размер на 855.55 лв. изчислен, като 29.5лв. на ден
за 29 дни. За горницата над тази сума съдът приема иска за неоснователен.
Предвид изхода от спора и с оглед
направеното искане ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в размер на 2930.18лв. представляващи част от
сумата посочена в представения и неоспорен списък по чл. 80 от ГПК, редуцирана
съобразно отхвърлената част от исковите претенции. При пресмятането на
разноските съдът взе предвид размера на дължимата главница без начислен ДДС,
макар в петитума на исковата молба сумата да се претендира с начислен такъв.
Този начин на пресмятане е обусловен от обстоятелството, че съдебните разноски
сторени от ищеца също не са обложени с ДДС.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЕТ
„Атанас Чанев“ с ЕИК *********,
със
седалище в гр. Силистра
и адрес на управление гр. Силистра, “Генерал Колев” № 10, ет. 3, ап. № 9,
представляван от собственика Атанас Чанев Черковналиев, да заплати на „Архитект
Друмева“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл.
Силистра, общ. Силистра, гр. Силистра, ул. ,Добрич“ № 72, вх. Б, ет. 3, ап. 9,
представлявано от Мария Друмева Николова, сумата от 29500 /двадесет и девет
хиляди и петстотин лева без ДДС или 35400 /тридесет и пет хиляди и
четиристотин/ лева с начислен ДДС, представляваща неизплатена част от
възнаграждение, дължимо по Договор за проектиране № 6/22.09.2016г. сключен между
ЕТ „Атанас Чанев“ и „Архитект Друмева“ ЕООД.
ОСЪЖДА
ЕТ
„Атанас Чанев“ с ЕИК *********,
със
седалище в гр. Силистра
и адрес на управление гр. Силистра, “Генерал Колев” № 10, ет. 3, ап. № 9,
представляван от собственика Атанас Чанев Черковналиев, да заплати на „Архитект
Друмева“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл.
Силистра, общ. Силистра, гр. Силистра, ул. ,Добрич“ № 72, вх. Б, ет. 3, ап. 9,
представлявано от Мария Друмева Николова, сумата от 855.55 лв. /осемстотин
петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка /обезщетение
за забавено изпълнение/ относно неизплатена част от възнаграждение, дължимо по
Договор за проектиране № 6/22.09.2016г. сключен между ЕТ „Атанас Чанев“ и
„Архитект Друмева“ ЕООД.
ОСЪЖДА
ЕТ
„Атанас Чанев“ с ЕИК *********,
със
седалище в гр. Силистра
и адрес на управление гр. Силистра, “Генерал Колев” № 10, ет. 3, ап. № 9,
представляван от собственика Атанас Чанев Черковналиев, да заплати на „Архитект
Друмева“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление обл.
Силистра, общ. Силистра, гр. Силистра, ул. ,Добрич“ № 72, вх. Б, ет. 3, ап. 9,
представлявано от Мария Друмева Николова, сумата от 2930.18лв. /две хиляди
деветстотин и тридесет лева и осемнадесет стотинки/ представляваща част от
сторените в производството деловодни разноски съобразно отхвърлената част от
исковите претенции
ОТХВЪРЛЯ
иска
в останалата част, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните чрез процесуалните им представители.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:………… То