№ 271
гр. гр.Несебър , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Петър С. Петров
Секретар:Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър С. Петров Административно
наказателно дело № 20202150200715 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “П.****” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Бургас, ж.к. *****************, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала М.И.К., срещу Наказателно постановление № 403739-
F394483 от 04.01.2019г., издадено от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел
“Оперативни дейности” в Централно управление на НАП, с които на основание чл.185, ал.2,
изр. последно във връзка с ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание
“Имуществена санкция” в размер на 500 лева за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита, че в хода на административно наказателното производство е
нарушен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Както в
наказателното постановление (НП), така и в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН), въз основа на който то е издадено, се съдържат противоречиви и неясни
твърдения, които затрудняват жалбоподателя да разбере какво конкретно нарушение му е
вменено, а освен това не съответстват на посочената правната квалификация. Изложените
твърдения не навеждат на състав на административно нарушение. Позовава се на
изменението на разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, считано
от 02.07.2019г. който е по-благоприятен закон за търговеца по смисъла на чл.3, ал.2 от
ЗАНН, и с което е отпаднало задължението му да отпечава съкратени месечни отчети.
Актсъставителят и наказващият орган не са посочили датата на нарушението, по който
1
начин са нарушени чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което процесуално нарушение е
съществено и е самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление.
Излага съображения за маловажност на извършеното деяние.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от законен,
нито от процесуален представител.
Административно наказващият орган се представлява в съдебно заседание от
процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, но с оглед разпоредбата на
чл.3, ал.2 от ЗАНН предоставя на съда преценката за правилността и законосъобразността на
постановлението. Претендира юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 06.07.2018г. за времето от 15:45 часа до 17:20 часа К. П. Г. – инспектор по
приходите в ГД”ФК”, отдел ОД-Бургас и Р.Н.А. – инспектор по приходите в ГД”ФК”, отдел
ОД-Велико Търново, с извършили проверка в обект “магазин за плод и зеленчук”, в к.к.
Слънчев бряг, до автогарата, стопанисван от “П.****” ЕООД, в качеството му на наемател, а
за резултатите от проверката служителите съставили Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0269360 от 06.07.2018г. Според този протокол проверката е започнала с извършване
на контролна покупка, за която е бил издаден фискален бон. След легитимация на органите
по приходите с цел засичане на касовата наличност е бил изведен дневен финансов “Х”-
отчет № 7781 / 06.07.2018г. от монтираното и въведено в експлоатация фискално устройство
с разчетен оборот 92,31 лева. На М.И.К. с ЕГН ********, в качеството й на управител на
търговския обект, е бил предоставен за саморъчно попълване опис на паричните средства в
касата, в който след изброяване на наличние в касата суми, е отбелязала общо в брой 86,57
лева. Фискалното устройство притежава функциите “служебно изведени” и “служебно
въведени” суми. Основната дейност на задълженото лице е търговия на дребно на плодове и
зеленчуци, не извършва друга дейност. До 13.05.2018г. е извършвало търговска дейност с
плодове и зеленчуци в магазин, находящ се в град Бургас, к-с Меден рудник, зона Б, същата
е преустановена. От 05.06.2018г. осъществява търговска дейност в град Несебър, к.к.
Слънчев бряг, до автогарата. В търговския обект има едно фискално устройство, като не се
използва програмен продукт за отчитане на продажбите. При проверка на книгата за
дневните финансови отчети се установила липса на Отчет на фискалната памет за месеците
март, април и май, същите не са съхранени. Наредено било на управителя на дружеството да
се яви лично или чрез представител на 13.07.2018г. в 12:00 часа в сградата на ТД на НАП –
Бургас, където да представи разпечатка на КЛЕН за периода от 31-и март до 07-и април, от
30-и април до 07-и май 2018г. и от 31-и май до 07-и юни 2018г., както и за съставяне на
АУАН.
За това обстоятелство – неотпечатването на месечни отчети, законният
представител на “П.****” ЕООД е дал обяснения, в които е посочил, че е била ангажирна
2
със здравословното състояние на съпруга си, с което обяснява пропуските си и моли да не
бъде санкционирана за тях.
На указаните дата и час се е явил управителят на дружеството-жалбоподател, когато
е съставен от К. П. Г. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, АУАН № F394483 от
13.07.2018г. за това, че на 06.07.2018г. в 15:45 часа е извършена проверка по спазване на
данъчното и осигурително законодателство, на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от
ДР на ЗДДС – магазин плод и зеленчук, находящ се в град Несебър, к.к. Слънчев бряг, до
Автогара, стопанисван от “П.****” ЕООД, ЕИК *********. При проверката се установило,
че в Книгата за дневните финансови отчети за 2018г. липсва съкранен месечен отчет на
фискалната памет за месец май 2018г. от монтираното и въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката ФУ модел ELTRADE A100S-
KL № на фискално устройство ED 275369, № на фискална памет 44275369. От горното е
видно, че “П.****” ЕООД, ЕИК ********* не е изпълнило задължението си “в 7-дневен
срок след изтичането на всеки месец да отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на
устройството в обекта за съответния период”. За извършената проверка и направените
констатации е съставен Протокол за извършена проверка сер.АА № 0269360 / 06.07.2018г.,
неразделна част от АУАН. Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.41, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Освен от
актосъставителя и от законния представител на дружеството-жалбоподател, актът е
подписан от двама свидетели при съставянето на акта.
Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят заявява, че поддържа
направените от него констатации при проверката в обекта, които е отразил в съставения от
него протокол и в АУАН, като уточнява, че са имали предврителна информация за
търговеца, който стопанисва проверявания обект, както и че от изискания и представен
КЛЕН се установило, че месечен финансов отчет не е отпечатван, за което е съставен акта.
Административно наказващият орган е издал наказателното постановление, в което
е възпроизвел съдържанието на акта и също е посочил, че е нарушен чл.41, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС., и е наложил санкцията.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес да оспорва наказателното
постановление, в законоустановения 7-дневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е
процесуално допустима – НП е връчено на 15.07.2020г., а жалбата срещу него е подадена на
17.07.2020г.
Още при образуване на административно наказателното производство – със
съставянето на акта по силата на чл.36, ал.1 от ЗАНН, актосъставителят е пропуснал да
посочи съществени елементи от фактическия състав на нарушението. Не е посочена датата
3
на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит от обстоятелствената част на
тези документи. Записана е единствено датата на констатиране на нарушениеето като е
цитиран протокола от извършването на проверката, към който актосъставителят препраща с
акта си, но в този протокол също не е отразено времето (деня или периода) на извършване
на нарушението. Няма спор, че деянието е формално на просто извършване, реализирано
чрез бездействие, но не е посочено кога е настъпила неговата съставомерност. Такава дата
не е посочена в АУАН. Така, в акта липсва ясно и точно посочване на датата на извършване
на нарушението – задължителен реквизит от съдържанието на акта по силата на чл.42, т.3 от
ЗАНН. Тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че в съставения акт за установяване
на административно нарушение липсlат задължителни реквизити, предвидени в закона, и
това съществено ограничава правото на нарушителя съгласно чл.84 от ЗАНН, във връзка с
чл.55, ал.1 от НПК, още при образуване наадминистративно наказателното производство да
узнае в какво нарушение е уличен, т.е. да узнае фактическите обстоятелства, касаещи всички
обективни и субективни елементи от състава на нарушението. Макар и в наказателното
постановление да е посочена датата на извършване на проверката, при която е установено
нарушението, след като фактическото описание на нарушението в наказателното
постановление е механично възпроизведено от описанието на фактите в акта, логично
постановлението страда от идентични порочи, обосноваващи извод за липса на реквизит по
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което означава неспазване на императивна законова разпоредба, и в
никакъв случай не може да се приеме, че по този начин са санирани нередовностите на НП
по правилата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Обстоятелството, че датата на извършване на
нарушението е определяема, не означава, че съдът трябва да я определя, защото този
съществен порок в постановлението не може да бъде саниран в съдебната фаза на
производството, от съда, който прави преценка именно за наличието на този реквизит по
чл.57, ал.1, т.5 т ЗАНН. Това е задължение на актосъставителя и на наказващия орган в хода
на административно наказателното производство. Допуснатите в случая процесуални
нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност,
налагащ отмяната му, тъй като: описанието на нарушението, времето и мястото, където е
извършено нарушението, обстоятелствата на нарушението са съществени и обективен
признак на всяка едно нарушение, обуславящ в определени случаи неангажирането на
отговорността на нарушителя за извършеното от него нарушение – чл.34 от ЗАНН; основен
елемент от императивния реквизит на НП по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, именно чрез който се
лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна (ведно с
юридическото формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по
чл.57, ал.1, т.6 т ЗАНН) и се реализира както правото на защита на нарушителя, така и
съдебния контрол.
Така от една страна наказателното постановление е издадено при съществено
процесуално нарушение по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като същевременно наказващият орган
не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 и чл.53 от ЗАНН. По този начин издаденото от
него наказателно постановление е негодно да ангажира административно наказателната
4
отговорност на посоченото като нарушител лице, в частност дружеството-жалбоподател,
защото не е спазена формалността на административно наказателното производство,
изискваща максимална прецизност при индивидуализацията на конкретното нарушение.
Неспазването на това правило ограничава и възпрепятства правото на защита на наказаното
лице. От друга страна това обосновава извод и за неизпълнение на задължението на
наказващия орган преди да издаде постановлението, с което налага санкцията, да извърши
проверка на обосноваността на акта и да изясни всички относими за извършеното
нарушение факти.
В допълнение следва да се посочи, че към настоящия момент е налице основание за
отпадане на ангажираната спрямо дружеството административно ннаказателна отговорност
за нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н 18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4
от ЗДДС. Причината за това е настъпилата законодателна промяна, явяваща се по-
благоприятен за дееца закон и съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, следва именно
този закон да бъде приложен.
Член 41, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н 18/13.12.2006г. на МФ са изменени чрез
последвала законодателна промяна, в сила от 02.07.2019г. Според новата редакция на
обсъжданите разпоредби, задължение да отпечатват съкратен отчет на фискалната памет
след изтичане на всеки месец и година, съответно задължение да ги съхраняват в книгата за
дневните финансови отчети на страницата за датата на последния ден от периода, имат само
лицето по чл.3, използващо ЕСФП, какъвто очевидно не е настоящият случай. При
положение, че след изменението на коментираните разпоредби извършеното от страна на
дружеството деяние не може да бъде квалифицирано като административно нарушение, то
отговорността (за това вече несъществуващо административно нарушение) следва да
отпадне, именно поради наличието на по-благоприятен за дееца закон.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно
и като такова следва да бъде оменено, като предвид процесуалния характер на основанията
за отмяна, разглеждането по същество е безпредметно.
Модим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 403739-F394483 от 04.01.2019г., издадено
от Даниел Тодоров Вълканов – Началник на Отдел “Оперативни дейности” в Централно
управление на НАП, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр. ал.1 от ЗДДС, на П.****”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к.
5
*****************, представлявано от управителя и еднличен собственик на капитала
М.И.К., е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 500
лева за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118,
ал.4 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд – Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6