Решение по дело №3091/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2335
Дата: 30 ноември 2021 г. (в сила от 30 ноември 2021 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20215330103091
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 февруари 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2335
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330103091 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК *********
против И. М. М., ЕГН ********, с която са предявени обективно съединени
установителни и в условията на евентуалност осъдителен искове, с правно основание
по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. и с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11,
т.7, т.11, т.33 и сл. ЗПК и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.02.2019 г. бил сключен – договор за заем, с предоставена
сума от 7500 лева, платима ведно с договорна лихва, с краен падеж 11.02.2024 г.
Поради липса на плащане след 05.03.2020 г., вземанията били обявени за предсрочно
изискуеми, за което ответникът бил уведомен с писмо.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
260916/19.10.2020 г. по ч.гр.д. № 13211/20 г. на ПРС, за сумите от – 6910,84 лева
главница; 1601,79 лева – възнаградителна лихва за периода 11.02.2020 г. – 11.09.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.10.2020 г. до погасяването. В
срок постъпило възражение за недължимост, при което се породил правен интерес от
предявяване на настоящите установителни претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се
за уважаването им.
Предявен е и осъдителен иск в условията на евентуалност, за присъждане на
неплатената предсрочно изискуема главница от 6910,84 лева, като получена без правно
основание, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното
1
плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Той е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в изпратената
призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 5494/25.07.2021 г., изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание,
без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на
делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не се е явил, не е изпратил
представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото
заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове
да бъдат уважени изцяло /няма предпоставки за разглеждане на евентуалния иск/.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за плащане на: 170,25 лева – ДТ и 630 лева – адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС.
Следва да се присъдят и разноските за заповедното производство /т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВК/ в размер на 170,25 лева – ДТ и 750 лева – платено адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. М. М.,
ЕГН ******* ДЪЛЖИ на „Ес Джи Финанс“ ООД, ЕИК *********, следните суми:
6910,84 лева – главница; 1601,79 лева – възнаградителна лихва за периода 11.02.2020
г. – 11.09.2020 г., дължими по договор за заем от 11.02.2019 г., предсрочно изискуем,
2
ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда -
13.10.2020 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК № 260916/19.10.2020 г. по ч.гр.д. № 13211/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН **********, с адрес: .....да плати на „Ес Джи Финанс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Петър
Ченков“ № 3, ет.1, следните суми: общо 800,25 лева /осемстотин лева и двадесет и пет
стотинки/ - разноски за настоящото производство и общо 920,25 лева /деветстотин и
двадесет лева и двадесет и пет стотинки/ - разноски за заповедното производство по
ч.гр.д. № 13211/20 г. на ПРС.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по
реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3