Решение по дело №235/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В. С. Е., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Перник, област Перник, [улица], чрез адвокат К. С. от АК – Перник, срещу Решение № 128 от 21.03.2025 г., постановено по АНД № 1799 по описа за 2024 г. на Районен съд – Перник.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено изцяло наказателно постановление (НП) № 24-1158-002529 от 27.09.2024 г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ (СПП) на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с което на В. С. Е., са наложени:

1. За извършено административно нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева);
2. За извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева);
3. За извършено административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Касаторът пледира, че оспореното решение е издадено при неправилно тълкуване и прилагане на процесуалния и материален закон – касационни основания за отмяната му по чл. 348, ,ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).

В частност излага следните доводи: По отношение на първото нарушение, счита че неоснователно районният съд приема, че в НП е извършена точна квалификация чрез посочване на нормата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, която не съдържа вменено задължение, вместо разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП, която е приложимата материалноправна такава, съответно като санкционна разпоредба е следвало да бъде приложена разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. Заявява, че разпоредбата на чл. 177, ал. 4, т. 1 от ЗДвП е бланкетна, поради което е следвало да се обвърже с разпоредба на Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозните товари на МПС, като посочения пропуск е довел до непълнота при [жк], с което е нарушено правото на защита на наказаното лице. По отношение на административните нарушения по т. 2 и т. 3 от НП смята, че неоснователно е наложено наказание по чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП, тъй като мястото на извършване на дейностите по изкопните работи на строителна площадка и извозването на земни маси от нея, водят до замърсяване на цялото МПС, в частност и на табелите на регистрационния номер, а същите не са подържани умишлено замърсени с цел невъзможност за идентификация на МПС. Счита, че неоснователно е наложено и наказание по чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като задните светлини светят при режим на спиране на ППС, а не при неговото движение. Заявява, че стоп-светлините са две – лява и дясна, съответно при спиране на ППС, макар и с една светлина, до водача на движещото се отзад ППС, достига информация за предприетата маневра, още повече, че стоп-светлината идва от автомобилна крушка, която може да прекъсне излъчването на светлина във всеки един момент, повреда, която водачът може да установи, когато ППС – то е в покой.

По изложените съображения иска от касационния съд да отмени решението на Районен съд – Перник, както и издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 18.06.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат К. С. от АК – Перник, който поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на съдебните разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

В проведеното на 18.06.2025 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – началник на група в СПП на ОДМВР – Перник, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 18.06.2025 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да се остави в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С НП № 24-1158-002529 от 27.09.2024 г., началник група в СПП на ОДМВР – Перник, налага на В. С. Е., както следва:

1. Административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., за това, че на 09.09.2024 г., в 10:15 часа, в [населено място], по [улица], с посока на движение към кръстовище „***“, управлява товарен автомобил „МАН ТГС“, с рег. № [рег. номер], собственост на „***“ ЕООД, снабден със система за обезопасяване на товари – горно привързване, щора, която не е дръпната, с неукрепен и непокрит насипен товар – земна маса, която излиза извън площта, определена за товар, в нарушение на изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. (Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари). Установеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 127, ал. 4, във вр. с чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП – управление на ППС (пътно превозно средство) с неукрепен товар в нарушение на изискваният на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара.
2. Административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева) за това, че на 09.09.2024 г., в 10:15 часа, в [населено място], по [улица], с посока на движение към кръстовище „***“, управлява товарен автомобил „***“, с рег. № [рег. номер], собственост на „***“ ЕООД, със силно замърсена, нечетлива задна регистрационна табела. Установеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП – водачът не поддържа табелите с регистрационния номер чисти.
3. Административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева) за това, че на 09.09.2024 г., в 10:15 часа, в [населено място], по [улица], с посока на движение към кръстовище „Шахтьор“, управлява технически неизправно по време на движение МПС, тъй като през деня не свети задна дясна стоп светлина на товарен автомобил „***“, с рег. № [рег. номер], собственост на „***“ ЕООД,. Установеното е квалифицирано като административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП – движи се с незначителна техническа неизправност на ППС.

Обжалвано пред Районен съд – Перник, наказателното постановление е потвърдено изцяло с решението, предмет на настоящия касационен съдебен контрол .

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на първата съдебна инстанция, приема производството по издаване на оспореното НП за валидно и проведено без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя, съответно да са опорочили законосъобразността на обжалвания правораздавателен акт. В частност приема, че АУАН (акт за установяване на административно нарушение) и НП са издадени от материално компетентни органи, при спазване на нормативните изисквания към съдържанието им, в съответствие с процесуалните правила, а фактическото описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере, какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви обстоятелства ги е извършил и въз основа, на какви факти е достигнато до формирания извод.

По същество, след анализ на доказателствената съвкупност, приобщена по делото, в решението се приемат за доказани от фактическа страна всички предявени на В. Е. административнонаказателни обвинения – управление на процесните дата и място, и към посочения час, на процесния товарен автомобил, оборудван със средство за обезопасяване на товара (щора), натоварен с насипен товар (земна маса), излизащ над нивото на коросерията на автомобила, без разпъната щора над насипния материал, което според районния съд е било и обективно невъзможно, поради излизането на земната маса извън площта, определена за товар (над каросерията); управление на процесните дата и място, и към посочения час, на процесния товарен автомобил със силно замърсена, нечетлива задна регистрационна табела; управление на процесните дата и място и към посочения час, на процесния товарен автомобил с несветеща задна дясна стоп-светлина.

Въз основа на така установените факти районният съд потвърждава изцяло процесното наказателно постановление, с мотиви, че по делото е доказано извършването на вменените нарушения, с посочения автомобил, при описаните в АУАН и НП обстоятелства. В решението е извършена и проверка за наличие на предпоставки за преквалифициране на процесните нарушения като маловажни, като е формулиран извод, че за същите не попадат в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН, поради изричното им изключване от кръга на маловажните нарушения по силата на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП. В тази връзка районният съд приема наложените административни наказания за законосъобразни – съобразени с фиксираните от законодателя вид и размери.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Доводите в касационната жалба:

Касаторът сочи наличие на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на решението на районния съд, Предвид това касационният съд ще посочи, на първо място, че не се установява наличие на някоя от хипотезите на чл. 348, ал. 3, т. 2 - 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, представляващи абсолютни процесуални пороци на съдебния акт, основание за отмяната му, а на следващо, че не се установява в хода на делото да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с доказателствената дейност на съда, такива, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице или да са рефлектирали върху доказателствената дейност на съда. Установената по делото фактическа обстановка се възприема изцяло от настоящата инстанция, същата кореспондира с приобщените писмени и гласни доказателства, събрани в производство без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Без основание са доводите в жалбата срещу изводите в решението на Районен съд – Перник, свързани с правната квалификация на нарушението по пункт 1 на процесното НП.

Страните по делото не са спорили по фактите, а по делото е и безспорно доказано, че на 09.09.2024 г., в 10:15 часа, в [населено място], по [улица], с посока на движение към кръстовище „***“, касаторът е управлявал товарен автомобил „***“, с рег. № [рег. номер], собственост на „***“ ЕООД, снабден със система за обезопасяване на товари – горно привързване, щора, която не е била дръпната, съответно насипният товар – земна маса, не е бил укрепен, тъй като не е бил покрит, както и, че е излизал извън площта на каросерията на превозното средство, определена за товар.

Правилни са изводите в решението, че тези обективни признаци на процесната деятелност коректно са квалифицирани като административно нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. В тази връзка се споделя изцяло възприетото от първоинстанционния съдебен състав, че нормата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП съдържа, както изискваното правило за поведение – управление на ППС само с укрепен товар, в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, така и видът и размерът на административното наказание при несъобразяването му, диференцирани според характера на неизправността при укрепването на товара – незначителна (т. 1), значителна (т. 2) или опасна (т. 3). Действително, не са посочени разпоредби на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, но това не рефлектира върху извършената правна квалификация в степен самостоятелно да обоснове отмяна на НП. Това е така, тъй като АУАН и НП, освен че съдържат в обстоятелствената си част препратка към Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, също еднозначно сочат от фактическа страна, че установеното е неизправност – значителна техническа такава, свързана с укрепването на насипния товар – с неговото непокриване. Съответно и за наказаното лице е било ясно, за какво по вид административно нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност, каквото приема в решението си и районният съд.

Във връзка с горното, касационният съд не споделя застъпената в касационната жалба теза, че процесното деяние покрива обективния фактически състав на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗДвП изискваща товарите, които може да бъдат разпилени, както и тези, които блестят и създават опасност от заслепяване, да бъдат покрити. В разпоредбата на чл. 127 от ЗДвП, освен правилото на ал. 2, се съдържат и други особени правила при превоза на товари, свързани с укрепването. Съгласно ал. 1, т. 1 на същия член, превозваните товари не трябва да създават опасност за участниците в движението, съгласно т. 2, товарите трябва да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя. Във връзка с тези конкретно особени правила при превоза на товари, в ал. 4 на чл. 127 от ЗДвП е предвидено условията и редът за укрепване на превозваните товари да се определят с Наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи. Това е и нормативният акт, който определя, кой субект, какви действия дължи, за да е изпълнено изискването, съдържащо се в чл. 177, ал. 4 от ЗДвП – за управление на ППС само с укрепен товар, без съмнение свързано и с това, визирано в чл. 127, ал. 2 от ЗДвП, но не съдържащо правило за поведение и конкретен адресат.

В случая наказващият орган е приел, че водачът не е използвал системата за обезопасяване на товара – горно привързване (щора), поради което товарът не е покрит и укрепен съгласно изискванията на Наредба № № 7 от 27.04.2018 г.

Начините на обезопасяване на товарите са регламентирани именно в Наредба № 7 от 27.04.2018 г., като в Глава трета, чл. 7 са посочени „Принципите на обезопасяване на товарите“. Така, съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата, при управлението на ППС, включително аварийни ситуации при маневри за потегляне, при изкачване или спускане по наклон, товарите следва да са УКРЕПЕНИ, така че включително да не могат да излязат извън товарното отделение или да не излизат от площта, определена за товара (т. 2). А съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредбата, за ОБЕЗОПАСЯВАНЕТО на товара се използват един или повече, или комбинация от следните методи на УКРЕПВАНЕ: заключване (т. 1), застопоряване (т. 2), пряко привързване (т. 3) и горно привързване (т. 4). Задълбочен прочит на цитираните норми води на извод, че използването на горно привързване (щора) е метод за обезопасяване на товара чрез укрепването му, включително чрез неговото покриване. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредбата, правилата, при които се извършва оценка, дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите са определени в Приложение № 1, като съгласно ал. 5 на с. чл. неизправностите, свързани с укрепването на товари се класифицират в три групи според степента на риска: незначителна (т. 1), значителната (т. 2) и опасна (т. 3). Съответно, съгласно Приложение № 1, т. 20 от Наредбата – „М. на задържане“ (на товарите), сред методите на задържане на товарите са заключване, застопоряване и пряко привързване (20.1), т. 20.1.3 визира пряко обезопасяване с мрежи и платнища, а в т. 20.5 са посочени неизправностите, свързани с превоз на насипен материал, лек и несвързан материал, като случаите, в които насипният товар не е подходящо обезопасен са квалифицирани като значителна техническа неизправност (20.5.2, хипотеза първа). Естеството на процесната неизправност е относимо именно към тези съдържащи се в приложението класификации.

От изложеното следва, че непокриването на превозвания насипен товар – земна маса, чрез използване на системата за обезопасяване, с която процесното ППС разполага – щора (горно привързване) представлява неукрепване на товара, с цел неговото обезопасяване, в нарушение на изискванията именно на Наредба № 7 от 27.04.2018 г., за което в разпоредбата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание „глоба“, диференцирано според характера на неизправността, в случая - значителна.

Без основание са доводите в жалбата и срещу изводите в решението за законосъобразност на процесното НП в частта му по пункт 2, които също са във връзка с приложимия материален закон.

Наличието на безспорен между страните факт - силно замърсена, нечетлива задна регистрационна табела на товарния автомобил, управляван от касатора, изпълва именно приложения административнонаказателен състав – чл. 100, ал. 4, т. 1, във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 11 от ЗДвП. Споделят се напълно мотивите, обосновали тази част на обжалвания съдебен акт, а именно, че причината за замърсяването на табелата и естеството на товара не освобождават водача на ППС от задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – да поддържа табелите с регистрационния номер чисти.

Неоснователна е жалбата и в частта ѝ срещу решението на районния съд по пункт 3 на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Отритото по време на проверка неизлъчване на светлина от една от двете стоп светлини на ППС, през деня, представлява неизправност без значителни последствия за безопасността на превозното средство (§ 6, т. 71 от ПР на ЗДвП). Следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства водачът да е имал готовност да отстрани на мястото на проверката тази неизправност, поради това правилно е приложена разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 1 от ЗДвП.

Предвид горното, като е потвърдил изцяло процесното наказателно постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. По изложените съображения решението следва да се остави в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, своевременната претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. На основание чл. 63д, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Перник, юридическото лице, в чиято структура се намира наказващият орган, съдебни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В С. Решение № 128 от 21.03.2025 г., постановено по АНД № 1799 по описа за 2024 г. на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА В. С. Е., с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Перник, област Перник, [улица], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес: [населено място], [улица], сума в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.