Решение по дело №1385/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 403
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20195530201385
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер:                                        05.07.2019 година                   град Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският районен съд                                     Шести наказателен състав

На двадесет и шести юни                                            Година: 2019

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                                                Председател: Златко Мазников

                                                                   Съдебни заседатели:

 

Секретар: Светла Иванова

Прокурор:

 

Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников

а.н.дело № 1385 по описа за 2019 година

 

 

          и за да се произнесе, съобрази:

          Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 19-1228-000459 от 22.03.2019 год., издадено от ...на длъжност началник-група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора.

          Жалбоподателят М.С.С. твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.

          Въззиваемата страна ОД на МВР гр.Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

          Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:

          С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 19-1228-000459 (серия „Д“, бланков № 0704898) от 13.03.2019 год. във връзка с постановление на РП-Стара Загора за прекратяване на образувано по случая наказателно производство, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП – Закон за движението по пътищата („Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер) за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон (По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване”), изразяващо се в това, че на 28.01.2019 год. около 16,00 часа в гр.Стара Загора по ул.„Д-р Т. Стоянович” на кръстовището с бул.„Цар Симеон Велики“ управлявал в посока юг лек автомобил „Фолксваген” с рама № ..., което не е било регистрирано по надлежния ред – валидността на издадените му временни регистрационните табели с № ... била изтекла на 27.01.2019 год.

          По случая, както изрично е посочено и в НП, е имало образувано наказателно производство – бързо производство № 8245-зм-86/2019 год. на Второ РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, което беше изискано и приложено към делото, като от същото е видно, че:

          наказателното производство е било образувано срещу жалбоподателя за това, че на 28.01.2019 год. в гр.Стара Загора управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген” с рег.№ ..., който не е бил регистриран по надлежния ред – престъпление по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК;

          с постановление от 05.02.2019 год. на наблюдаващия прокурор от РП-Стара Загора наказателното производство е било прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК (Наказателно-процесуалния кодекс) във връзка с чл.9, ал.2, предложение второ от НК  (Наказателния кодекс), като прокурорът е приел, че деянието, макар и формално до осъществява признаците на престъплението по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което отговорността на дееца следва да бъде ангажирана по административен ред – за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП;

          ако и наказателното производство да е било образувано срещу жалбоподателя, до приключването му същият не е бил привлечен в качеството му на обвиняем – чл.54 във връзка с чл.219 от НПК.

          При тези данни съдът намира, че е налице   обективна и субективна идентичност между фактическото формулиране на престъплението в уведомлението по чл.356, ал.2 от НПК за образуване на прекратеното впоследствие наказателно производство и последвалото административно-наказателно обвинение, но въпреки това не е била налице хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), тъй като до приключване на наказателното производство жалбоподателят не е имал качеството на обвиняем – не му е било повдигано и предявявано обвинение по реда на НПК, респективно – материалите, събрани в хода разследваното, не са му били предявени (чл.227 от НПК) и същият, ако да е получил препис от постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, не е имал право да го обжалва – чл.243, ал.4 от НПК (впрочем, въпреки постановената от прокурора възможност за обжалване на постановлението му, последното е било необжалваемо по съдебен ред, тъй като не само не е имало обвиняем по смисъла на НПК, но и пострадал от престъплението, т.е. страна, която да го обжалва, съответно то е влязло в сила в деня на постановяването му), поради което съставяното на АУАН, какъвто в случая е бил съставен, е било необходима предпоставка за издаване на НП. Противното би означавало жалбоподателят да разполага с гарантираната му от закона възможност на защита, като прави възражения срещу административнонаказателното обвинение и/или доказателствени искания не от момента на повдигане и предявяване на административно-наказателното обвинение против него (съставянето и връчването на АУАН в хипотезата на чл.36, ал.1 от ЗАНН или от получаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, но във втория случай това би могло да стане единствено по реда на обжалването, визиран в чл.243 от НПК, с каквато възможност обаче, както вече беше отбелязано, жалбоподателят не е разполагал).

          Същевременно от показанията на свидетеля по акта Р.Д.Д. – очевидец на извършване нарушението, и справките на л.15-19 от приложеното наказателно производство се установява, че жалбоподателят действително е извършил нарушението, за което е бил санкциониран с обжалваното НП, като съдът не констатира нередовности на НП, обуславящи отмяната му като незаконосъобразно. вярно е, че в НП е посочено, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил по ул. „Д-р Т. Стоянович” на кръстовището с бул. „Цар Симеон Велики“ в посока юг, докато всъщност според св.Д. го е управлявал по същия път (улица) и в същата посока на юг от кръстовището, където наименованието на улицата, което на север  от кръстовището „Д-р Т. Стоянович“, вече е „Димчо Стаев“, но това несъответствие с оглед на вида и характера на конкретното нарушение е без правно значение (такова значение то би имало, ако например ставаше въпрос за нарушаване на предписанието на пътен знак и т. н., т.е. за хипотеза, при която конкретният пътен участък би бил от значение за съставомерността на извършеното).

          От друга страна фактът, че регистрацията на процесния автомобил е била изтекла само няколко часа преди извършване на нарушението, обстоятелството, че жалбоподателят е бил наказван по административен ред за сравнително малко нарушения по ЗДвП, и др. биха могли и са били отчетени, видно от наложените с НП наказания (минималните, предвидени в закона), като смекчаващи отговорността обстоятелства, но сами по себе не обуславят маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН, още повече, че същите тези обстоятелства, видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство, са мотивирали прокурора да приеме, че е налице хипотезата на чл.9, ал.2, предложение второ от НК, изключваща престъпния характер на деянието и обуславяща санкционирането му като административно нарушение (противното би означавало да се постави знак за равенство между чл.9, ал.2, предложение второ от НК и чл.28 от ЗАНН, като на едни и същи фактически, но на различни правни основания бъдат изключени и наказателното, и административно-наказателното преследване).   

          Що се отнася до наложените на жалбоподателя наказания – глоба от 200 лева и лишаване от право да управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца, същите, както бе отбелязано в предходния абзац, съответстват на минималните такива, предвидени в закона за извършеното нарушение, поради което съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразени ли са били наказанията с тежестта на конкретното нарушение.   

          По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

          Водим от горните мотиви, съдът  

         

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1228-000459 от 22.03.2019 год., издадено от ...на длъжност началник-група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

 

          След влизане в сила на решението приложеното към делото бързо производство № 8245-зм-86/2019 год. на Второ РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора да се върне на РП-Стара Загора.

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: